МОТИВИ
към присъда № 477/07.09.2009г., постановена по НОХД №4271 по описа за 2009г.
на ВРС, тридесет и шести наказателен състав.
ВАРНЕНСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:
И.Г.П. в това, че на 22.09.2008 г. в гр. Варна, отнел чужда
движима вещ - мобилен телефон марка "Нокиа 6230I" в едно с предплатена СИМ карта към
"Глобул" на стойност 126,00 /сто двадесет и шест/ лева, от владението
на А.Р.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия И.Г.П. в
настоящото производство е предявен граждански иск от пострадалия А.Р.А. за
сумата от 126лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
престъплението. Гражданският ищец моли съда да уважи иска изцяло така, както е
предявен.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия П., като предлага с оглед обстоятелството, че производството се води
по реда на чл.371т.2 от НПК, при определяне на наказанието спрямо него да му
бъде наложено наказание при приложението на чл.55 от НК, а именно 8 месеца
лишаване от свобода, ефективно. По отношение на гражданския иск счита, че
същият следва да бъде уважен изцяло.
Подс.И.Г.П.
на основание чл.371т.2 от НК признава изцяло фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като лично и чрез своя защитник пледира за минимално наказание.
По отношение на гражданския иск заема становище, че същият е основателен.
Варненският районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
И.Г.П. ***
***, живущ *** ***, българин,
българско гражданство, не женен, с основно образование, безработен, осъждан с
присъда по НОХД № 3095/2007г. на ВРС, влязла в сила на 28.12.2007г. за
престъпление по чл.194ал.1 от НК, на Пробация и с присъда по НОХД
№113/2007 г., влязла в сила на
19.11.2007 г., П. бил осъден
за извършено от него престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, на "Лишаване от свобода" за срок от
6 месеца, което наказание било отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен
срок от 3 години.
Тези осъждания обуславят квалификацията “повторност” по
смисъла на чл.28 от НК, на новото престъпление, тъй като е извършено в срока по
чл.30 от НК.
На
22.09.2008 г. св. А.А. бил в квартирата си, находяща се в гр. ***. Около 18:00 часа там отишли негови
познати - св. С.С. /на когото викали С./, св. Д.М. / на когото викали Д/ и подс. И.П.. До
този момент св. А. не познавал подс. П.. От св. М, който работил на свободна
практика като алпинист - топлоизолация, св. А. разбрал, че от няколко дни той
го е наел на работа при себе си. Четиримата започнали да играят карти. Св. А.
оставил мобилния си телефон марка "Нокиа 6230 I" на масата. Докато
играели карти, от време на време, подс. П. разглеждал и си играел с телефона на
св. А.. Около 21:00 часа, св. Станчев и св. Мехмед, отишли да пият бира в
заведение "Бай Данчо". На св. А. не му се ходило и останал в
квартирата заедно с подс. П.. Св. А. влязъл да се изкъпе. В стаята останал само
подс. П.. След около 10 минути св. А. излязъл от банята и видял, че подс. П. го
няма в стаята. Св. А. дори помислил, че си е заминал. Понеже не познавал подс. П.
и същата вечер го виждал за първи път, св. А. се усъмнил да не му е изчезнало
нещо. Той огледал вещите си и когато на пръв поглед установил, че не му липсва
нещо, видял, че мобилният му телефон марка "Нокиа 6230 I" липсва.
Около 23:00 часа св. Станчев и св. М. се върнали в квартирата и св. А. им
разказал какво се е случило. Те решили да изчакат известно време, понеже
мислили, че подс. П. ще се върне при тях. Подсъдимият не сторил това и тримата
излезли да го търсят навън, но не го намерили. Св. С. и св. М. си тръгнали, а св. А. се прибрал в
квартирата си. Последният, на следващия ден разбрал от св. М, че подс. П. не се
явил на работа на обекта, където двамата са работили.
На 24.09.2008 г. св. А. подал сигнал в Първо РУ при ОД на МВР - гр.
Варна за отнетия му мобилен телефон.
Видно от извършеното на 30.06.2009 г. разпознаване по снимки св. А. по
категоричен начин разпознава подс. П., като лицето, което му е взело мобилния
телефон. Подсъдимият е бил разпознат също така от св. Станчев и св. Мехмед.
Видно от заключението на назначената по досъдебното производство съдебно
- оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ възлиза на 126, 00
/сто двадесет и шест/ лева.
Видно от заключението по назначената съдебно -психиатрична експертиза подс.
П. страда от психично разстройство и зависимост към психотропни вещества. Към
момента на извършване на деянието, на 22.09.2008 г., той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното състояние му позволява да дава достоверни показание и да участва
пълноценно в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно доказана според показанията на
свидетелите А., С, М, дадени на
досъдебното производство, заключението по назначената оценителна и съдебно-психиатрична експертизи, писмените доказателства,
както и самопризнанието на подс.П. по реда на чл.371т.2 от НПК. Всички те в своята съвкупност очертава
идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов
автор е именно подсъдимия П..
Анализът на
писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият П. е осъществил състава на престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 във
вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 22.09.2008
г. в гр.
Варна, отнел чужда движима вещ
- мобилен телефон марка "Нокиа 6230I" в едно с предплатена СИМ карта към "Глобул" на стойност 126,00 /сто двадесет и шест/ лева, от владението
на А.Р.А., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства, по безспорен начин
се установява, че подсъдимият П. е отнел инкриминираната в обвинителния акт вещ. Разпитаните по делото свидетели
А., С.
и М. сочат,
че същия ден с подсъдимия били в квартирата на първия свидетел. Свидетелите
С.
и М.
излезли и в квартирата останали подсъдимия и пострадалия. Докато последният
влязъл в банята да се изкъпе, П. вече си бил заминал. Това усъмнило А., който
току що се бил запознал с него, затова той проверил вещите си, при което установил, че му липсва мобилния телефон марка
"Нокиа 6230I" ведно
с предплатена СИМ карта към "Глобул". На следващия ден подсъдимият не отишъл на работа. Видно
от протоколите за разпознаване, подсъдимия бил разпознат от тримата свидетели
като лицето, което същата вечер било в квартирата на св.А.. Тъй като мобилния
телефон на последния бил там при излизането на свидетелите С. и М, то единствения който е имал достъп и е могъл да
отнеме вещта е подсъдимия. Горното се потвърждава и от направеното от него
самопризнание по реда на чл.371т.2 от НПК, както и от самопризнанието му на
досъдебното производство. Всички
доказателства сочат, че именно подс.П. е откраднал инкриминираната
вещ при квалифициращия
признак по чл.195ал.1т.7 от НК.
Съдът
намира, че в случая осъщественото от подс.П. деяние представлява немаловажен
случай. Маловажността на деянието по смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не
само и единствено от ниската стойност на предмета на посегателство. За
наличието на маловажен случай е необходимо в съвкупност да се преценят
евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите
обществени отношения, липсата или незначителността на вредните последици, както
и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца От събраните по делото доказателства е видно,
че извършеното от подсъдимия деяние е породило съответните общественоопасни
последици- налице са причинени щети, които не
са възстановени, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай
предвид на това, че обществената му опасност не е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на висока степен на обществена опасност на
подс. П., който няколкократно е осъждан с
влезли в сила присъди, едната от които за кражба, който факт
сам по себе си разкрива висока степен на обществена опасност на
настоящото деяние.
От субективна страна подсъдимият П.
е извършил престъплението при пряк умисъл, видно от обясненията и действията
му: подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, а именно , че е запретено , а затова и
наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните
последици при противоправността на отнемането на
чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й , че по този начин го лишава
от фактическата му власт върху тях и видно от действията му е искали тези
последици.
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс.П. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнанията на същия, критичността и съжаление за
извършеното, сравнително ниската стойност на предмета на престъпно
посегателство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете обремененото
му съдебно минало, същият е осъждан за
извършването на различни престъпления, настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане, причинените с него щети не са
възстановени. При така отчетените отговорността обстоятелства и като съобрази
разпоредбата на чл.373ал.3 от НПК, която задължава съда при процедурата по
чл.371т.2 от НПК при индивидуализиране на наказанието да приложи чл.55 от НК,
дори и да не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отмери наказанието
съобразно чл.55ал.1т.1 от НК, като наложи наказание под предвидения минимум, а
именно “Лишаване от свобода за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА” , което следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, при условията
на Затвор. С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и да
върши нови престъпления.
С оглед наказателно-правната част на присъдата по отношение на подс.П.,
съдът намира, че предявеният от пострадалия А. граждански иск следва да бъде
уважен изцяло. В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимия
престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Видно от заключението по назначената по делото съдебно оценителна експертиза,
стойността на инкриминираната вещ възлиза на 126лв, поради което и предявеният
иск следва са бъде уважен в този размер, тъй като по безспорен начин бе
установено, че подсъдимия е автор на деянието, в което е обвинен.
На основание чл.59ал.1 от НК следва да бъде зачетено предварителното
задържане на подс.П. с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
03.07.2009г.
На основание
чл.189ал.3 от НПК подс.П. следва да заплати за разноски по производството
сумата от 78лв. в полза на Държавата/ досъдебно/, както и 50лв. държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск по сметка на ВРС.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: