Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,
07.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
При секретаря С.М.
в присъствието на
прокурора................ като разгледа докладваното от съдията Харизанова
гр.д.№3807 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу В.Ю.Ч. с ЕГН ********** ***
ищецът “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД
, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София , община Младост
, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Мишел Фуйе
твърди, че по силата на договор за потребителски заем с номер PLUS-10231754 от 26.06.2013г.
е отпуснал паричен кредит на ответника в размер на 2 770 лв. Твърди, че
тази сума е изплатена от кредитора от ищеца на ответника по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора.
Усвояването на тази сума ответникът е удостоверил с полагане на подпис в поле
„удостоверение за изпълнение“ . Твърди се, че по силата на чл.3 от договора за
ответника е възникнало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски , всяка
по 215.97 лв. , които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент ,
посочено в параметрите на договора. Твърди се, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.03.2014г
като към тази дата са погасени 8 месечни вноски. Твърди се, че на
основание чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер
като кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски , считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска , кредитополучателят не е
изпълнил задължението си. Твърди се, че ищецът е изпратил до ответника покана
за доброволно изпълнение на адреса, деклариран в договора и съгласно чл.10 от договора всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора.Твърди се ,че след обявяване на кредита са
предсрочно изискуем ответникът е
направил две плащания – на 23 януари 2015г. в размер на 220 лв. и на 30 април 2015г-60 лв. Така към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи
сума в размер на 3 248 .46 лв. Въпреки това към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК по кредита е изтекла и последната падежна дата.
Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 82.06 лв. за периода от 18.04.2014г до
11.09.2015г. Твърди се, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2 195.92лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1 052.54 лв. , обезщетение за забава в
размер на 82.06 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и въз основа на него е било образувано гр.д.№2918/2015г
по описа на ПРС. Издадена е заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил и това негово процесуално действие
е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане
за следните суми: главница в размер на 2 195.92 лв. ,
възнаградителна лихва в размер на 1 052.54 лв. и сумата от 82.06 лв.
обезщетение за забава за периода от 18.04.2014г до 11.09.2015г . Претендират се
разноски в заповедното производство и в исковото производство. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че сумата по кредита е
усвоена.Оспорва се размера на погасената и непогасена част от главницата,
размера и периода на претендираната възнаградителна лихва. Твърди, че
предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена. Липсват данни представената по делото покана от 07.01.2015г
да му е надлежно връчена. Прави
възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на основание
чл.22 от ЗПК във връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1т.7-12 и чл.20 от ЗПК , както и и чл.147 от ЗЗП. Твърди, че представения
договор за кредит е неясен и неразбирам за потребителя , използвания шрифт не
отговаря на императивните законови изисквания , не са включени всички
съществени условия на договора , които обстоятелства обуславят неговата
недействителност. Съществените условия за усвояването, ползването и погасяването на кредита също не фигурират в договора за кредит. Не е посочен размера на
дължимата месечна възнаградителна лихва, както и методиката на изчисляването и.
В инкорпорирания в договора погасителен план не е посочено всяка отделна
месечна вноска как е формирана- от главница и лихва, само главница или само
лихва. Твърди ,че претенцията за
възнаградителна лихва не е доказана, та като не е посочен нито размера, нито периодите за които
се претендира.
В
съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2918/2015г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление вх.№15848 от 29.09.2015г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №1578/01.10.2015г., с която е разпоредено
длъжникът/ ответникът в настоящото производство/ да заплати на заявителя/
настоящ ищец/ главница в размер на 2 195.92 лв., възнаградителна лихва в
размер на 1 052.54 лв., за периода от 20.03.2014г до 19.06.2015г,
мораторна лихва в размер на 82.06 лв. за периода 18.04.2014г до 11.09.2015г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2015г до
окончателното изплащане на сумата. Тази заповед за изпълнение е връчена лично
на ответника на 08.10.2015г и в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК ответникът
Ч. е възразил писмено срещу тази заповед. С разпореждане №9369/14.10.2015г.
заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си като е указал и последиците от неупражняване на
това му процесуално право. Разпореждането е съобщено на заявителя на 02.11.2015г.
като на 02.12.2015г. / в едномесечния срок/, видно от данните по делото в тази
насока, същият е предявил настоящият иск.
Установява се от представения по
делото договор за потребителски паричен кредит PLUS-10231754, е страните по делото са
сключили на 26.06.2013г. договор по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 2 770.00 лв. Ответникът се е задължил да върне
предоставената му в заем сума на 24 месечни вноски всяка в размер на 215.97лв.
съгласно погасителен план, съставляващ
неразделна част от договора. В погасителния план е фиксирана и падежната дата
на всяка месечна погасителна вноска.,
като последната погасителна вноска е с падеж 19.06.2015г. на страница първа от
договора в поле „Параметри и условия“ са посочени следните реквизити на
договора : размер на кредита за потребителски цели -2 500 лв., размер на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 270 лв., такса – 87.50 лв.,
погасителна вноска 215.97 лв. ,брой погасителни вноски- 24 броя,обща стойност
на плащанията 4 678 лв., годишен
лихвен процент -69.20%, годишен процент на разходите- 106.90%. Съгласно т.3 от
договора месечната погасителна вноска включва главница по заема, ведно с
надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка съставляваща печалба на кредитора. Съгласно т.4 от
договора ответникът е следвало да изплаща вноските съгласно договорения
погасителен план и на посочени в този план падежни дати. Според т.5 от договора
при забава на една или повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение
за забава, а при просрочие на две или повече месечни вноски и считано от
падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на заемодателя/ кредитор/ става предсрочно изискуемо в целия
му размер , включително всички определени в договора надбавки и дължимото
обезщетение за забава и разноските за събиране на вземането. Видно от страница 3 на процесния договор в
частта на така наречените „удостоверявания“, че с полагане на подписа си върху
договора кредитополучателя удостоверява, че е получил посочената в група
„параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка. ***овор, че
ответникът е положил подпис на всяка страница от същия- факт, който не бе
спорен по делото.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице в табличен вид е обективирало отговора на въпроса за
размера на всяка една погасителна вноска и каква част от нея представлява
главница и каква част възнаградителна лихва. Сумирайки всяка от главниците/
по всяка една от 24 те погасителни вноски/ в колона три от таблицата вещото лице е дало
общия сбор главница - 2 500 лв. В
колона 4 от таблицата, сумирайки възнаградителната лихва по всяка една от 24 те
погасителни вноски, вещото лице е дало общ сбор на възнаградителна лихва в
размер на 2 178 лв. В колона 4 от
таблицата е посочена застраховката по всяка една от 24-те погасителни вноски в
частта за главницата и общата сума е 270 лв. В колона 5 от таблицата е посочена
застраховката по всяка възнаградителна лихва към 24-те погасителни вноски и
общия сбор е 235.22 лв. На тази база вещото лице е обобщило, че общия размер на
задължението на ответника по процесния договор е 5 183.22 лв. Вещото лице разяснява,
че договорната лихва е изчислена върху дължимата главница от 2 500 лв. и
застраховка 270 лв. и договорен лихвен процент 69.20 % годишно. Вещото лице
заключава, че от главницата в размер на 2 500 лв. са приспаднати дължимите
такси ангажимент в размер на 87.50 лв. и
защита на семейство 52 лв. и дефакто по банковата сметка на ответника на
26.06.2013г ищецът е превел сумата от
2 360 лв. Експертизата установява, че ответникът е извършил следните
плащания: на 30.07.2013г-225.97 лв., на 05.09.2013г- 225.97 лв., на
08.10.2013г-225.97 лв., на 21.11.2013г.-441.94 лв, на 23.01.2014г-441.94 лв.,
на 23.04.2014г-215.97 лв., на 29.07.2014г-50.00 лв., на 25.08.2014г.50 лв., на
14.10.2014г.-50 лв., тоест общо платени 1 927.76 лв. С извършените
плащания са погасени – главница в размер на 511.72 лв., договорна лихва в размер на 1 176.59 лв., главница
застраховка -62.36 лв., лихва застраховка 127.09 лв., такси 50 лв. Вещото лице
заключава, че с платените суми са погасени изцяло дължимите суми за договорни
лихви и застраховка до 9-та вноска с падеж 20.03.2014г и частично от главницата
с падеж 20.03.2014г. Остава непогасена главница към 20.03.2014г в размер на
65.97 лв. Експертизата установява, че
падежната дата на втората непогасена месечна вноска е 18.04.2014г и към тази датата задължението по кредита е
както следва :дължима главница в размер на 1 988.28 лв., дължима договорна
лихва в размер на 1 001.41 лв. , главница застраховка -207.64 лв., лихва
застраховка -108.13 лв. общо задължение в размер на 3 305.46 лв., от които
главница в размер на 2 195.92 лв. и лихви в размер на 1 109.54 лв.
Вещото лице е установило, че ответникът е направил след този момент още две
плащания: на 23.01.2015г -220лв. , на 30.04.2015г- 60 лв. или общо 280 лв. С
извършеното на 23.01.2015г плащане
според вещото лице са погасени законните лихви и част от договорните лихви и
остават непогасени : главница в размер на 2 195.92 лв. и договорна лихва в
размер на 937.97 лв. С извършеното на 30.04.2015г плащане са погасени изцяло
дължимите законни лихви и част от договорните лихви и остават непогасени :
главница в размер на 2 195.92 лв. и договорна лихва в размер на 917.82 лв.
Според вещото лице за периода от
30.04.2015г до датата на подаване на
исковата молба 02.12.2015г дължимата законна лихва е в размер на 128.11 лв.
Експертизата заключава, че общо погасените
от ответника суми по кредита са
2207.76 лв. като разликата между дължимата главница и внесените суми е
292.24 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Този иск
е специален положително установителен иск и за да е допустим следва да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки, за които съдът следи
служебно, а именно- по реда на заповедното производство да е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК/ респективно Заповед на
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК/, подадено в срок възражение от длъжника по
тази заповед. Следва също така искът да
е предявен и в преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Следва предмета на исковото производство да е идентичен с предмета на заповедното
производство.Всички тези предпоставки са налице, поради което съдът дължи
произнасяне по същество.
Разгледан
по същество искът е частично основателен по следните съображения:
Безспорно
се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че между страните
е налице валидна облигационна връзка, намираща правна опора в договора за заем,
по силата на която договорна обвързаност ищецът е изправна страна, тъй като е
изпълнил своето задължение като е предоставил на ответника в заем сумата от 2 500 лв.- предмет на
договора, която сума е предоставена за потребителски цели. Възражението на
ответника, че сумата по кредита не е усвоена
е неоснователно. Безспорно се установи както от ангажираните от
ответника писмени доказателства / преводно нареждане/ така и от неоспореното
заключение на съдебно-икономическата експертиза, че на
датата на сключване на договора 26.06.2013г по банковата сметка на ответника
е постъпила чисто сумата от 2 360.50 лв., след приспадане
на дължимите такси. Ответникът е
следвало на равен брой месечни вноски/ общо 24/, всяка вноска
в размер на 215.97 лв. да върне общо сумата от
5183.22 лв. Установи се, че
същият е погасил изцяло 9 месечни вноски
от уговорените 24 броя месечни вноски и частично 10-та вноска и е преустановил
плащането на вноските по заема след това. Установи се, че срокът на договора е изтекъл на 19.06.2015г /
датата на последната погасителна вноска съгласно уговорения погасителен план/.
Тук е момента да се отбележи, че както в заповедното производство, така и в
исковото производство ищецът основава
претенцията си не на предсрочна изискуемост на кредита, а на
изтекъл срок на договора. Ето защо безпредметно е да се обсъждат
възраженията на ответника, изложени в писмения отговор във връзка с
ненадлежното му съобщаване от кредитора
за настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията както и да се анализират
ангажираните в тази връзка писмени доказателства / макар и събрани от съда/.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че процесният договор е недействителен
поради противоречие с императивни норми на Закона за потребителския кредит ,
тъй като този договор е сключен на
26.06.2013г , преди измененията на чл.22 от Закона за потребителския кредит /
изм.ДВ бр.35/2014г в сила от 23.07.2014г. / според който текст, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал. 2 договорът е недействителен. Разпоредбата на чл.10, ал.1 / в последната и редакция, в сила от
23.07.2014г./ регламентираща изискването договорът за потребителски да е
сключен в писмена форма , на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбирам
начин като всички елементи на договора са с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по- малък от 12, е неприложима
по отношение на процесния договор. Що се отнася до разпоребите на чл.11
от ЗПК то съдът счита, че коментирания
договор за кредит съдържа законоизискуемите реквизити. В поле „ параметри и условия“ на договора е отразен общия размер на кредита и условията му / /
чл.11, ал.1,т.7 от ЗПК/ , а именно 4 678 лв. Вписан е
както повелява чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК лихвения процент по кредита, а
именно - 69.20 % . Вписано е както повелява разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, а именно 106.90 %. Процесният договор съдържа и изискуемите
се реквизити на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК , а именно условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително
погасителен план , съдържащ информация за размера, броя , периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. В чл.12 от процесния договор се съдържат
реквизитите по т.12 от чл.11, а
именно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент
от изпълнението на договора извлечение
по сметка под формата на погасителен
план за извършени и предстоящи плащания , наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока , в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за неговото упражняване
Следва
да се отбележи, че подписвайки договора за кредит/ факт който не бе спорен/
ответникът е приел неговите клаузи, които го обвързват.
Безспорно
се установи от кредитираното експертно заключение, че първата
останала частично непогасена главница е с падеж 20.03.2014г. и от този момент съгласно постигнатите уговорки ответникът
дължи както главницата по кредита така и надбавките по чл.3 от договора. Според
експертизата към 29.09.2015г / датата на подаване на заявлението/непогасената
главница по договора е 2 195.92
лв., непогасената договорна/ възнаградителна/ лихва е в размер на 917.82 лв.
Следва да се отбележи, че ответникът нито противопостави възражения, нито
ангажира доказателства в насока за недължимост на вземането поради погасяването
му чрез плащане или на друго основание, като доказателствената тежест досежно
това релевантно обстоятелство бе негова.
Установи се също така, че ответникът е изпаднал в забава поради неплащане на вноската с падежна дата
18.04.2104г. и от този момент, съгласно чл.5 от договора се дължи обезщетени за
забава в размер на 82.06 лв. за периода
от 18.04.2014г до 11.09.2015г, който размер е изчислен по правилата на чл.162
от ГПК .
Предвид
изложеното съдът намира, че както към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към предявяване на
настоящия иск съществува вземане на
ищеца спрямо ответника по Заповед №1578 от 01.10.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№2918/2015г. по описа са РС-Пазарджик за следните суми : главница в размер на 2 195.52лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 29.09.2015г до
окончателното изплащане на сумата, за сумата от 917.82 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2014г до 19.06.2015г, както и за сумата от 82.06 лв. обезщетение за
забава за периода от 18.04.2014г до
11.09.2015г, като за разликата от 917.82 лв. до претендираната възнаградителна
лихва в размер на 1 052.54лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата от 351.78лв.разноски в заповедното
производство и сумата от 548.12лв. разноски в исковото производство. Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника в
исковото производство следва да се
присъдят разноски в размер на 18.20 лв. / адвокатско възнаграждение/ съразмерно
отхвърлената част от иска . При това положение в резултат на направена
компенсация в исковото производство
ответника дължи разноски на ищеца в
размер на 529.92 лв.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
.
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ю.Ч. с ЕГН ********** ***,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София , община Младост ,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Мишел Фуйе по
Заповед №1578 от 01.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№2918/2015г. по
описа са РС-Пазарджик за следните
суми : главница в размер на
2 195.52лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението 29.09.2015г до окончателното изплащане на
сумата, за сумата от 917.82 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2014г до 19.06.2015г, както и
за сумата от 82.06 лв. обезщетение за забава за периода от 18.04.2014г до 11.09.2015г, като за разликата
от 917.82 лв. до претендираната възнаградителна лихва в размер на
1 052.54лв. отхвърля иска .
ОСЪЖДА В.Ю.Ч. с ЕГН **********
*** да заплати на “БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс”ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София , община Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Мишел Фуйе сумата от 351.78лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 529.92 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :