№ 1238
гр. Варна, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100601238 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
ПОДС.К. А. С. - редовно призован, явява се лично и с адв.И. З., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че няма пречки за даване ход на делото.
АДВ.З. - Да се даде ход на делото.
АДВ.И. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от
СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
1
Страните заявиха, че нямат искания за събиране на доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам протеста на посочените в него основания
и мотиви. Считам, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си
да събере всички относими и необходими за правилното решаване на делото
доказателства, като в последствие е извършил анализ на доказателствата и е
посочил, че фактическата обстановка е такава, каквато е посочена в обв.акт.
Така при правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до
неправилен извод, че не е налице извършено деяние от подсъдимия. Намирам
за неправилен извода на съда, че поради факта, че подсъдимият е имал годен
документ за собственост, то продажбата на имота не е направена с измамливи
мотиви и с цел да се обогати, т.к. този извод противоречи на събраните
доказателства, от които категорично се установява, че подсъдимия никога не е
владял процесния имот и е съзнавал това, но въпреки това се е разпоредил с
него възмездно. Неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт и
същия ден се е разпоредил с имота по възмезден начин. Смятам, че извода за
това, че наличието на годен акт изключва измамливото поведение е
неправилен. Именно от това поведение на подсъдимия С. следва да се съди за
наличието на умисъл, доколкото ако целта му е била единствено да бъде
признат за собственик, то той не би се разпоредил незабавно след това с
имота, продавайки го на и по-ниска пазарна цена. Фактически, именно цената
е мотивирала свид.И. да го закупи, смятайки, че купува от собственик, който
просто е бил в някакво неизгодно положение, т.к. в с.з. свидетелят е заявил, че
е възприел по-тежкото здравословно състояние на подсъдимия в деня на
сделката. Считам, че неоснователно съдът игнорира показанията на свидетеля
И., който сочи, че е закупил имота поради ниската цена. Освен това е
известно, че сделка за покупко-продажба на недвижим имот няма как да бъде
осъществена за един ден без предварително подготвени документи. Има една
2
предварителна дейност по представяне на документи, декларации, справки от
НАП както по отношение на продавача, така и по отношение на купувача. Т.е.
субективно няма как самата сделка да е била уговорена и осъществена в един
ден. По делото е установено, че именно в деня на продажбата на имота на
свид.И., подсъдимия се е снабдил с констативния нотариален акт и до тази
дата няма как да знае дали молбата му е била удовлетворена, но въпреки това
е обявил имота за продажба, като дали чрез агенция или лично е коментирал с
купувача е без значение, доколкото е бил с ясното съзнание, че не е собственик
на имота и умишлено е въвел в заблуждение свид.И., причинявайки му
имотната вреда в размер на 9,900 лева.
На следващо място, в мотивите си съдът е посочил в противоречие с
изводите си за несъставомерност на деянието, че свидетеля И. бил придобил
реална собственост на имота, но в последствие констативния нотариален акт
бил отменен от граждански съд и съответно за собственик бил признат друго
лице, различно от подсъдимия и свид.И.. Игнорира се и обстоятелството, че
въпреки отмяната на констативния нотариален акт, подсъдимия и до момента
не е възстановил на свидетеля И. платената от него покупна цена за имота,
което е и още една индиция за умисъла му. С оглед изложеното от мен моля да
уважите протеста и да отмените присъдата, като постановите нова такава, с
която подс.С. да бъде признат за виновен за престъпление по чл.209, ал.1 от
НК.
АДВ.З. – Моля да оставите протеста без уважение и да потвърдите
първоинстанционната присъда, както и да ни присъдите разноските за
настоящото производство.
Протестът има на практика опорка в това, че подсъдимият никога не е
владял на практика въпросния имот, респективно е нямал никакво право да
инициира процедура за снабдяване с констативен нотариален акт, чрез
декларирането на неверни обстоятелства, като пред нотариуса е вписан
официален документ и е извършил престъпление от общ характер,
отговорността обаче по което е погасена по давност. Свидетелите пред
нотариуса са заявили общи твърдения, а реално никога по никакъв начин не се
установява непрекъснато владение, изискуемо от закона. Самият нотариус
извършва дейността си повърхностно, за всички тези деяния изтекли
3
давностните срокове. Това е основният мотив, въз основа на който се
протестира оправдателната присъда.
По този повод следва да кажем, че дейността на нотариуса не е
предмет на разглеждане и дейността на свидетелите, участвали в процедурата
– също не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Няма как
техните действия да обосноват неправилност на присъдата на
първоинстанционният съд, защото няма как да се разглеждат техните лични
действия, доколкото наказателната отговорност е лична. Каква била
преценката на нотариуса или не – това си е негова самостоятелна дейност,
възложена му по силата на закона. Той има правото да преценява, съобразно
представените му документни, съобразно извършените от него действия по
изслушване на свидетели, по съставяне на протокол за обстоятелствена
проверка и това е разписано в ГПК, досежно тази нотариална процедура.
Другата опорка е, че подсъдимият никога не е владял имота – това на
практика е невярно, защото първо самите свидетели в първоинстанционното
производство установиха владение от страна на С. върху имота и то се
установява и в приложеното гражданско дело, с което г-жа Т. – собственика на
имота е останала такъв, въпреки владението, което е осъществявал С. върху
имота. В това гражданско дело и постановеното там решение се установява в
крайна сметка, че Т. не е загубила собственост върху имота, защото периода, в
който С. е владял имота, като продължителност е бил недостатъчен, за да
покрие десетгодишната давност, предвидена от самия закон за придобиване на
собственост на това основание. В тази посока съвсем обективно и е налице
съответствие между датата на констативния нотариален акт от 2014 г. и дългия
период след това, след което г-жа Т. е инициирала гр.процедура по доказване
на собствеността си на процесния имот. Т.е. опорката в протеста, че С. никога
не е владял имота, е установено недоказана. Твърди се, че подсъдимият е
съзнавал, че инициираната процедура за снабдяване с констативен нотариален
акт е не само незаконосъобразна, но и престъпна. Последствие е съзнавал, че с
продажбата на този имот, с така придобития незаконосъобразно нотариален
акт, въвежда в заблуждение пострадалия, че е собственик, при наличието на
друг реален собственик. По този начин била нанесена безспорно имотна вреда.
В конкретният случай, обаче, самият т.нар. пострадал - купувач на имота –
свид.С. И., разпитан по делото, не се чувства пострадал - не е предявил
гр.претенция и в разпита си пред първата инстанция не е казал, че съжалява и
4
се чувства измамен или има някаква претенция към С. да му бъдат върнати
някакви пари. По отношение на този свидетел следва да се съобрази
обстоятелството, че той е присъствал пред нотариуса, когато С. е бил снабден
с констативен нотариален акт и веднага след това със същите документи,
които придружават всяка една нотариална сделка, е била изповядана покупко-
продажбата с продавач С. и купувач С. И., което означава, че това, на което се
позовава прокуратурата за времето, необходимо за подготовка на
документите, всъщност не отговаря на доказателствата по делото, защото и
процедурата по снабдяването с констативен нотариален акт, самата
разпоредителна сделка, са станали с едни и същи документи в един и същи
момент. Т.е. убеждението в т.нар. пострадал С. И., че С. е собственик на този
имот, не е създадено от активно поведение на С., а от констатациите на
нотариус Янчо Несторов. Той е разгледал всички документи, извършил е
съответните процедури, съставил е този констативен нотариален акт, който
признава собственост на С., без да има какъвто и да било подпис или участие
на подс.С.. Съответно С. И. е приел, че С. е собственик на имота, който му се
продава, въз основа на тази констатация на нотариус Янчо Несторов – активно
поведение, съответно субективна страна на престъплението в конкретния
случай от страна на подс.С. няма.
Следва да се съобрази обстоятелството, че тази процедура по
обстоятелствена проверка, в която се признава собственик на имот по
давност, започва действително доста по-рано и не може да се свърши за един
или два дни и се предхожда от една молба-декларация, която минава през три
държавни служби – „Местни данъци и такси“, Община-Варна – отдел
„Общинска собственост“ и в „Държавна собственост“, където има специална
дирекция. Тези служби със специални документи са установили историята на
този имот – кой е бил собственик, до кога е бил собственик, въз основа на
какви документи и всички тези факти и обстоятелства са били представени
пред нотариус Янчо Несторов, когато той е инициирал тази процедура по
снабдяването на С. с нотариален акт. В тези документи не е прикрито
обстоятелството, че Т. някога е била собственик на този имот, напротив – това
е доказано и съобразено от нотариус Янчо Несторов. Т.е. това не е било
обстоятелство, което да е укривал пред купувача С. И., че имало предходен
собственик на имота. Напротив - той е можел да го узнае, но дали го е узнал
или не, не е било изследвано по делото. При всички положения това е така,
5
защото той се е доверил на преценката на нотариус Янчо Несторов, който
освен всичко останало, е съставил надлежния документ, който закона го
изисква, и който е вписан в съответните служби. От тази гледна точка ние сме
твърдяли и е прието от първата инстанция, че по отношение на обвинението
липсват и двата елемента – от обективна и субективна страна не се доказва
съставомерност на поведението на С. на конкретната дата, за която е обвинен,
че е извършил престъпление.
Затова аз Ви моля да вземете предвид и доводите, които изложил пред
първата инстанция, които са много по-пространни и като съобразите всички
обстоятелствата и доказателства по делото, да потвърдите
първоинстанционната присъда.
ПОДС.К. А. С./право на лична защита/ – Моля да потвърдите
оправдателната присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС. С.– Не съм измамил никого.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете
делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6