Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 08.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 512 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление
№11/0001037 от 23.04.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч на „С **” ЕООД с ЕИК *********със седалище
и адрес на управление село С., Ловешка област, представлявано от С. Г.С. с ЕГН ********** - управител, в
качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят „С **”
ЕООД, представлявано от С. Г.С., който
го обжалва в срок, като твърди, че поради липсата на квалифицирани кадри в
строителството са принудени да проверят уменията на кадрите преди да сключат
трудов договор. Излага, че работникът е бил инструктиран и са му били взети
данните за сключване на трудов договор, поради което моли съда да преразгледа
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят „С **” ЕООД се представлява от управителя С. Г.С. и адвокат Северина Лозанова от АК – Ловеч,
която моли съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно. Счита, че от
изслушаните свидетелски показания и по-специално на свидетеля А. се установило,
че между „С **” ЕООД, село С. и Б М Ане са били налице трудово правни
отношения, които да не са оформени в изискуемата писмена форма. Заявява, че на
лицето са били възлагани отделни работи в отделни дни, които са били завършвани
и разплащани в съответния ден на извършената работа, в подкрепа на което
изтъква начина на договаряне на заплащането – на линеен метър завършена работа.
Обръща внимание, че Б Ме бил ангажиран за запълване на фуги между траверсите,
положени от други работници на „С **” ЕООД, поради което не случайно, лицето, в
попълнената декларация е вписало, че има уговорено възнаграждение от 30 лева
дневно. Същият не е ходел на работа всеки ден, а се е явявал по възлагане от
управителя на С**и отношенията им са били по завършване на точно определена работа,
възлагана му в конкретния ден. Твърди, че естеството на работа е било такова,
че се е работело на строителния обект, т.е. няма как да се осъществява тази
дейност на друго място, освен на обекта, на който С**са извършвали дейността и
това обстоятелство, само по себе си не означава, че отношенията са били трудово
правни. Счита, че са били налице отношения по изпълняване на договор за
изработка, който е граждански по своя характер и се регламентира по ЗЗД, а не
по КТ и това обстоятелство не е било по никакъв начин изследвано от служителите
на Инспекцията по труда. Изтъква, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, като е допусната различна правна квалификация, дадена в акта и в НП,
което съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя. А именно, в НП са
посочени за нарушени разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ, а в
акта са посочени като нарушени разпоредбите на чл.62 ал.1 от КТ във вр. със
същия текст. Намира това разминаване за съществено процесуално нарушение, тъй
като между акт и НП трябва да има пълно единство в дадената правна
квалификация. Твърди, че е неясно и описанието в НП, тъй като относно
представената документация от С**, която
е изискана от дружеството на 18.02.2019г. е посочено, че документацията е
представена на 19.09.2018 година, а тази дата по никакъв начин не кореспондира,
нито с датата на проверката, нито с датата на съставяне на акта. Освен това от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, не се е установило кога е
представена тази документация, дали в деня на съставяне на акта или преди това.
В НП също не се твърди, че документацията е представена на същата дата, на
която е съставен акта. Счита, че за да са обосновани акта и НП е следвало
служителите на Инспекцията по труда да направят подробен анализ относно вида на
правоотношенията между С**и лицето Б М А., като се направи разграничението
между задължения, изпълнявани по договор за изработка и по трудово
правоотношение, а в това отношение липсват каквито и да било мотиви в обстоятелствената част,
както и не са събрани никакви доказателства в този смисъл.
Ответникът – Дирекция “Инспекция
по труда” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юрисконсулт Александър
Деков, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
като правилно НП. Счита, че от всички писмени доказателства и от показанията на
свидетелите, включително и на доведения от жалбоподателя свидетел се е
установило по категоричен начин наличието на извършеното нарушение. Самият
бригадир на обекта е заявил, че лицето Б М Ае работил с материали, подсигурени
от дружеството, работил е само на строителния обект, експлоатиран от
дружеството и като цяло, в кореспонденция с декларацията, попълнена собственоръчно
от самото лице Б МА., са налице всички елементи на трудово правоотношение,
което дори да се допусне от твърденията на жалбоподателя, че се е извършвало
само в определени дни при повикване през месец февруари, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.114 от КТ, която регламентира сключване на трудови договори
за определи дни от месеца, поради което работодателят е бил длъжен да сключи
именно такъв трудов договор. Счита, че не са налице твърдените съществени
процесуални нарушения в НП. Признава, че в НП е допусната явна техническа
грешка относно датата, на която е представена документацията, свързана с
трудовите правоотношения, но счита, че това обстоятелство е без значение към
фактическия състав на извършеното нарушение по КТ, тъй като същото се
установява изцяло на базата на непосредствените възприятия и съставените
писмени документи на 18.02.2019г. при проверката по работни места. Към
административната преписка са приложени представени трудови договори,
уведомление към ТД на НАП, които представляват формални официални документи, за
които не се оспорва от представителя на жалбоподателя, че съществуват, че са
действителни, че са от по-късна дата от 18.02.2019 година. Основата
констатация, както в НП, така и в акта е обстоятелството, че на 18.02.2019
година, лицето Б М Ав експлоатирания от дружеството обект е полагало труд, без
сключен преди това или на тази дата писмен трудов договор. Относно
разминаването в правната квалификация между акта и НП, изтъква, че е намерила
приложение разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, тъй като НП представлява финалния
правораздавателен акт на административно наказващия орган, с който именно се
преценяват обстоятелствата по отношение на съществото на нарушението и се
налага административно наказание. Изтъква, че в санкционната част на НП е
посочено правилно наименованието на дружеството с точния му адрес по седалище и
неговия представител и всички останали реквизити на НП са попълнени съобразно
закона. В тази връзка, моли съда да потвърди НП.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Ц.И.Ц., К.И.П. и М.Р.Д., както и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.02.2019 год. свидетелят Ц.И.Ц.
в присъствието на свидетелката К.И.П. съставил Акт № 11-0001037 за установяване
на административно нарушение на „С **” ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес
на управление село С., Ловешка област, представлявано от С. Г.С. с ЕГН ********** - управител за това, че
на 18.02.2019г. в 14:00 часа на строителен обект „Изграждане на път от траверси”
намиращ се в с.Д. с изпълнител на строително монтажните работи С**, с. С., при
проверката на строителния обект е заварено да извършва строително-монтажни
работи – полагане на траверси, лицето Б М Ас ЕГН **********. При проверката
лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило,
че работи на строителния обект, като в деня на проверката е започнало работа в 08:00
часа, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, уговорило е с
дружеството възнаграждение от 30 лева на ден и е започнало работа преди няколко
седмици. До приключване на проверката лицето е продължило да работи.
На 28.02.2019г. в ДИТ Ловеч е
извършена проверка на представената документация, свързана с осъществяването на
трудовите правоотношения на „С“ ЕООД с.С.. Относно проверявания обект в с.Д. за
Б М Ае представен трудов договор № 00000030/25.02.2019г. Договорът е подписан
от двете страни. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с вх.№11388193003302/25.02.2019г.
От направените при проверката
констатации е установено, че на 18.02.2019г. лицето Б М Ас ЕГН ********** е
полагало труд на работна площадка осигурена от „С“ ЕООД с.С. съобразно
създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов
контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за сметка
на дружеството. Поради това е прието, че са налице условия за осъществяването
на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Б М Аработна сила с
него да бъде сключен писмен трудов договор. С оглед на гореизложеното е
установено, че „С“ ЕООД с.С., в качеството си на работодател, е извършило
нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов
договор с Б М Ас ЕГН ********** преди датата на постъпване на работа на лицето
– 18.02.2019г. за предоставената от него работна сила като „общ работник“
работник строителство в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане
на път от траверси” намиращ се в с.Д., с което е нарушен чл.62 ал.1 във вр. с
чл.62 ал.1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството –
нарушител. В АУАН не са вписани възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения
срок. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителността. Настоящият състав кредитира изцяло показанията на
свидетелите Ц. и П., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни.
Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и не противоречат на показанията на свидетеля Д.,
който заяви, че А. е работел в дружеството от около 2-3 седмици и запълвал
фугите между траверсите, поставени от майсторите, заедно с други работници.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че в случая е налице трудово правоотношение между „С“
ЕООД с.С. и Б М Авъв връзка с извършваната от последния работа на строителен обект „Изграждане на път
от траверси”, намиращ се в с.Д., като в тази връзка е налице влязло в сила постановление
по чл.405а, ал.1 от КТ, с което считано от 18.02.2019г., правоотношението е
било обявено за трудово, като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид наличието на влязло в сила постановление за обявяване на едно
правоотношение за трудово, съдът намира, че направените възражения за наличието
на отношения по изпълняване на договор за изработка, се явяват неоснователни,
като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в
конкретния случай е налице предоставяне на работна сила. Установено е, че А. е
извършвал работа на осигурена от жалбоподателя работна площадка, която има
характера на работно място по смисъла на §1 т.4 от ДР на КТ и е можело да бъде
извършена само на територията на строителния обект. Б.А. е използвал и
предоставените от дружеството средства за работа – ръчни инструменти, бил е контролиран
от служител на дружеството, като и в момента на извършване на проверката от
служители на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч по работни места, там се е намирал свидетелят
Миладин Д. в качеството си на бригадир. Безспорно от доказателствата по делото
се установява, че дейността по запълване на фугите на траверсите не е
извършвана самостоятелно от А., а по предварително създадена от жалбоподателя
организация, и по установен от дружеството ред. Извършваната работа не е била
определена по обем и като краен резултат, като доказателство в тази насока е и саморъчно
попълнената от А. декларация за уговорено дневно възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл.114 от КТ, съгласно която е уредена възможността за сключване на трудов договор
за работа през определени дни от месеца, е неоснователно възражението на
жалбоподателят, че след като А. не е следвало да ходи на работа всеки ден, то
правоотношението му не е трудово.
При така събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на разпоредбите
на ЗЗД, тъй като разпоредбите на КТ имат приоритет в случая. Именно КТ урежда
отношенията между работник и работодател. Нормата на чл.1 ал.2 от КТ
регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудово правоотношение и има императивен характер следователно е абсолютно
задължителна.
Съдът констатира, че в АУАН е
посочено, че е нарушен чл.62 ал.1 във вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, но
тази непрецизност при квалификацията на нарушението, е преодоляна от АНО по
реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Освен това погрешно посочената дата на представяне
на документацията не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не е част от фактическия състав на нарушението.
За цитираното нарушение
административно наказващият орган на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.3 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000
лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно
наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера
на наказанието в предвидения минимум. Съдът намира, че така определеното
административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е
съобразено с разпоредбите на чл.27 ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
В случая не е приложима
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.415в,
ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63
ал.1 и 2 от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с
нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11/0001037 от 23.04.2019 година на инж. Митко
Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч, с което на „С **”
ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление село С., Ловешка област,
представлявано от С. Г.С. с ЕГН **********
- управител, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от Кодекса
на труда.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: