РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна,
09.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10591/2019година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от Й.Т.Т. ЕГН **********, с адрес *** срещу Ж.Я.П. ЕГН **********, с адрес ***
К., общ. А., обл. Варна с
правно основание чл.55, ал.1 пр.1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумите както следва: сумата от 3500лева,
подлежаща на връщане, като получена без основание - по нищожен предварителен
договор за прехвърляне собствеността на т.а. „Ф. Т. " с peг. № ****по договор за продажба на
МПС; сумата от 772,92лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2017г. до датата на подаване
на исковата молба в съда - 04.07.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на иска - 04.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняваща я молба: През м.март 2017г. ищецът договорил с ответника
условията за закупуване на т.а.„Ф. Т. " с peг. № ****. Договорената продажна цена
била 3500лева. Цената била платена в същия ден, а автомобилът предаден на
ищеца, като страните постигнали договорка прехвърлянето на собствеността пред
нотариус да се осъществи след около две седмици. На плащането на продажната
цена станали свидетели М. С., Р. П. и
още едно лице. След като били предадени - т.а., ключовете и документите, колата
била откарана от ищеца за технически преглед. Две седмици след закупуването на
процесния т.а., ищецът бил готов със сумата необходима за прехвърлянето му, за
което уведомил ответника. Последният го уверил, че ще му прехвърли
собствеността на т.а. при нотариус, но това не се случило. В края на 2017г.
ответникът поставил под условие прехвърлянето на автомобила, като изискал от
ищеца да убеди сина му да извърши прехвърлителна сделка с имот. Тъй като ищецът
не сторил това, отново собствеността на МПС-то не му била прехвърлена. Това
принудило ищеца да изпрати нотариална покана до ответника, с покана да се яви
при нотариус, за да му прехвърли собствеността на т.а. Искането е за уважаване
на исковата претенция, както и постановяване от съда на право на задържане на
процесния автомобил до изпълнението на задължението на ответника и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
ответникът не се познава лично с ищеца и че ако и да е осъществена продажба на
процесния т.а., тя е между ищеца и сина на ответника - Р. П., тъй като към него момент автомобилът е бил
в негово владение. Твърди се, че липсва яснота в исковата молба досежно датата
и мястото на договорката за закупуване на автомобила. Твърди се, че не е
спазена предписаната от закона форма за сключване на предварителния договор за
продажба, а от тук се извежда и аргумент за недопустимост на исковата
претенция. Оспорва се възникването на облигационна връзка между страните, а от
там и дължимостта на сумите по исковата претенция. Твърди, че с нотариалната
покана не е отправено искане за разваляне на договора и в този смисъл не било
налице твърдяното „неосъществено основание" по см. на чл.55 ЗЗД. Твърди,
че поради липсата на облигационно отношение между страните, искането за
задържане на автомобила не следва да се уважава. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание страните, чрез пр. си представители поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че ответникът Ж.Я.П. е собственик на л.а., „Ф. Т. " с per. №
В 84 47 НК. В тази връзка са представени свидетелство за регистрация част I на процесното МПС и малък талон.
От представената с исковата молба нотариална покана
рег.1420, акт №73, том 1, на нотариус Л. Г. , рег.№116 с район на
действие РС – Варна, връчена на ответника
лично на 07.03.2019г., се установява, че последният е поканен да се яви на 14.03.2019г. в 15,00ч. в нотариалната кантора на
нотариуса, за да прехвърли собствеността на процесното МПС.
Видно от констативен протокол от 14.03.2019г.,
ответникът П. не се е явил в указаното време и място, нито е изпратил свой
представител, удостоверено с подписа на помощник-нотариус.
За изясняване на фактическата обстановка по делото на
страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М.
С., Ж. М. и Федя Видев.
В показанията си св.Спасов твърди, че се познава с
ищеца от около две години преди самата случка с процесното МПС, във връзка с
работата им в една и съща фирма - за дърва. Свидетелят сочи, че е присъствал в
деня на покупката на т.а. и че е присъствал на самото заплащане на цената му.
Сочи, че това е станало през м. април на 2017г., през съботен ден, в
автоморгата в с. Т.. Твърди, че след като ищецът заплатил буса лично на ответника
Ж., последният му предал документите и ключовете на колата с думите: “със
здраве да си го ползваш, ела да го прехвърлим тези дни“. На същата дата т.а. минал и технически
преглед в близост до ДАИ, тъй като в събота друг отворен пункт нямало.
Свидетелят твърди, че предаването на парите е станало в офиса на автоморгата,
като свидетели на предаването на сумата били той, Й., Ж. и Р. . Сумата била в
размер на 3500лева, като имало пачки от по 20лева и по –едри пари. След като Ж.
преброил парите, казал, че всичко е наред и предал ключовете и талона на ищеца.
Сочи, че по време на купуването на т.а. се мярнал и друг човек в офиса,
вероятно клиент на автоморгата. Свидетелства, че тъй като бусът първоначално не
е могъл да запали, Ж. му подал ток с кабели.
Св. Ж. Б. М. заявява, че познава ищецът от 2016г. и от
приятеля си Р. , тъй като си ремонтирал колата при последния в автоморга „“ в
с.Т.. Сочи, че Й. е купил бял Ф. Тразнит от Ж.П. в края на Април 2017г., което
станало два – три дни след рождения му
ден на 19.04, в събота, защото впоследствие се наложило да се минава
преглед на автомобила. Твърди, че на този ден е влязъл в офиса на автоморгата -
барака, която била ползвана за офис, и там били Р. , Ж., Й. и още едно момче,
което не познавал. Твърди, че е имало пари на бюрото, които Ж. броил, една
пачка от по 20лева и други едри пари. Когато излязъл навън Д. му казал, че си е купил бус - бял Ф.. Сочи, че Ж. е дал
на Й. черно портмоне с ключовете и талоните на т.а. и му казал: „Със здраве да
си го караш“. След това Д. не успял да запали буса и Ж. му подал ток.
Впоследствие на същия ден, след като колата запалила Й. отишъл да мине
технически преглед на колата. Твърди, че впоследствие е виждал много често Й. с буса, който
се шегувал, че това му е
работилницата. Сочи, че Ж. и Й. се познават добре и са контактували постоянно по
между си – Ж., Р. и Д.. Заявява, че при
влизането си в офиса Ж. броял парите на бюрото. След сделката от Д. разбрал, че
последният е купил буса за 3500лева. Бусът до момента на предаването на
талоните се намирал в автоморгата. Твърди, че именно Ж. е предал талоните и
ключовете и че той броил парите на бюрото, когато е влязъл в офиса.
Св. Федя Видев свидетелства, че познава Ж., тъй като
учили заедно в Техникум, после работили в един и същ завод. Й. познавал покрай Ж.
и сина му Р. , тъй като той често посещавал автоморгата в с. Т., на която Ж.
бил управител. Твърди, че „Ф. Т. “ се ползвал от Р. . Сочи, че през м.септември
на 2017г. Р. и Ж., се скарали и Р. се изнесъл от автоморгата, а Й. останал да
довършва някаква кола. Сочи, че един ден Й. дошъл с буса „Ф.“ и тогава Ж. го попитал
на кого е буса. Д. отговорил, че го е купил за 3500 лева от Р. . На въпрос на Ж. на кого е дал парите за „Ф.а“,
Й. първоначално не могъл да отговори, а
впоследствие заявил, че не се спомня на кого ги е дал и че ще пита жена си за
това. Твърди, че Ж. искал да разбере как Й. е купил буса от Р. и на кого е дал парите, защото колата била
собственост на Ж.П.. Сочи, че е нямало други свидетели на тези разговори за
процесното МПС.
С оглед опровергаване твърденията на ответника, че
автоморгата не е работила в съботните дни са ангажирани свидетелски показания в
полза на ищеца посредством разпит на св. Б. А.. Последният свидетелства за
това, че през цялата 2017година автоморга „“ е работила всяка събота до
13.00-14.00часа, като ответникът винаги присъствал там. Показанията му са в
противовес на представените от трето неучастващо в спора лице – „ –авточасти“
ЕООД разчетна ведомост-работни заплати за
м.април 2017г. и удостоверение от 5.7.2021г., и доколкото същите са оспорени от ищеца, съдът не ги кредитира. Показанията на св. А. кореспондират
и с показанията на свидетелите Спасов и
Михайлов, като дадени под страх от наказателна отговорност, логични,
последователни и съответстващи на събраните по делото други доказателства,
които съдът кредитира в тяхната цялост. В същото време съдът не кредитира тези на св. Видев, които останаха
на практика изолирани от цялата доказателствена съвкупност, в това число и от представените
писмени доказателства. По делото по безспорен начин се установи, че на
22.04.2017г. ответникът е получил в брой сума в размер на 3500лева, която сума
е била предназначена за покупко - продажбата на т.а. „Ф. Т. “. Установи се, че
процесното МПС се е намирало в автоморгата в деня на предаване на парите, като
след извършеното плащане на сумата директно на ответника, последният е предал
големия и малък регистрационен талон, заедно с ключовете на т.а. Установи се
още ,че впоследствие малкия талон е бил загубен, но на 20.03.2019г. предаден на
ответника, видно от представеното удостоверение от Първо РУ – Од на МВР –
варна/л.90/
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е
образувано по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3500, като получена без основание - по
нищожен предварителен договор за прехвърляне собствеността на т.а. „Ф. Т. "
с peг. № ****по договор за продажба на МПС.
Според трайно утвърдената съдебна
практика, при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже на факта на плащане, а на ответника – на основание за
получаване, респ. за задържане на полученото. В този смисъл са Решение №
419/01.06.2006г. по т.д.№ 12/06г. на ВКС, І т.о., Решение № 1087/06.03.2008г.
по т.д.№ 662/07г. на ВКС, Решение № 721/03.01.2011г. по гр.д.№ 401/09г. на ВКС,
ІV г.о.,
Решение № 189/04.02.2014г. по гр.д.№ 141/12г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Съобразно изложените от страните
твърдения съдът е разпределил между тях доказателствената тежест по твърдените
от тях факти, като в тежест на ищеца е възложено да докаже реалното предаване
на сумата от 3500лева в полза на ответника на твърдяната дата, а в тежест на при установяване на реално предаване на
сумата в негова полза - да установи всички основания за получаването й.
Настоящият състав намира, че от кредитираните
показания на св. М. С. и Ж. М. , вкл. и от приобщените писмени доказателства –
нотариална покана и голям талон се установява по безспорен начин, че ищецът е предал
процесната сума в размер на 3500лева в брой и лично на ответника за закупува не
на т.а., а ответникът от своя страна не успя да докаже основанието за нейното
получаване, поради което искът следва да бъде уважен изцяло. Сумата следа да
бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 04.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, така както е
било поискано.
По отношение на предявения иск по реда на чл. 86 ал.1 ЗЗД,
съдът намира, че същият е частично основателен, доколкото обезщетението за
забава следва да бъде присъдено, считано от 14.03.2019г. – датата на която
ответникът е бил поканен посредством нотариална покана да изпълни задължението
си по прехвърляне собствеността върху процесното МПС. Именно от този момент
ответникът е изпаднал в забава, доколкото по делото не се събраха други
доказателства, от които безспорно да се установи, че началният момент на тази
претенция е от сочената от ищеца по – ранна дата. Съдът счита, че акцесорният иск е
основателен до размера от 109,86лева, съобразно размера на дължимата главница и
изчислен съобразно програмен продукт „Апис Финанси“ за периода от 14.03.2019г.
до 04.07.2019г., като над тази сума следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, както и за периода от 01.05.2017г. до14.03.2019г .
Възражението за задържане на товарния автомобил, релевирано от ищеца, не
подлежи на разглеждане, предвид, че такова право може да бъде упражнено само по
отношение на тази движима вещ, която е предадена за ползване на правно
основание, а в случая се установи нищожността на предварителния договор и липсата
на валидна облигационна връзка между страните.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1002лв.,
от които 800лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
настоящето дело и 192лева заплатена държавна такса и 10лева за СУ. Направено е
възражение за прекомерност, което съдът счете за неоснователно предвид фактическата
и правна сложност на делото, процесуалната активност на защитника, както и
големия брой проведени заседания, вкл. намери същото за съобразено в размер близък
до минималния предвиден такъв в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Така в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 846,51лева, съразмерно с
уважената искова претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са 600лева, съгласно договор за правна защита
и съдействие. Направено е възражение за прекомерност, което съдът счете за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, процесуалната
активност на защитника, както и големия брой проведени заседания, вкл. намери
същото за съобразено с размер близък до минималния предвиден такъв в чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Съразмерно
с отхвърлената част от исковата претенция в негова полза следва да бъдат
присъдени разноски от 93,11лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Я.П. ЕГН **********, с адрес *** К., общ. А., обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на Й.Т.Т. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3500лева, подлежаща на връщане, като получена без основание - по
нищожен предварителен договор за прехвърляне собствеността на т.а. „Ф. Т. "
с peг. № ****по договор за продажба на МПС, ведно със законна лихва от датата на подаване на иска -
04.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 109,86лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.03.2019г. до 04.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над присъдената сума от
109,86лева до пълния заявен размер от 772,92лева и за периода от 01.05.2017г.
до14.03.2019г., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Я.П. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Т.Т. ЕГН ********** сумата
от 846,51лева, представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Т.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Я.П. ЕГН **********
сумата от 93,11лева, представляваща
съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: