Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Татяна
Щерева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гражданско дело №933 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №240198 от 10.10.2019год.,
постановено по гр.д. №76079/2017 г., Софийският районен съд, 59-ти състав, е отхвърлил предявените от Ю.С.Б. с ЕГН **********,*** община, със седалище и адрус на управление
гр. София, ул. „********, представлявана
от Й.Ф. — кмет, и процесуален представител Г.Д.— юрисконсулт, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, с които се иска признаване
на уволнението му, извършено със
Заповед № СОА17-РД15-Ю425 от 04.10.2017г. на кмета на
С.О. Й.Ф., връчена
на 06.10.2017г., за незаконно, отмяна на заповедта и за възстановяване на предишната работа
- "директор на общински културен институт - театър „Възраждане“ и за заплащане на
обезщетение за времето през което
е останал без работа, като неоснователни и недоказани. Осъден е Ю.С.Б. *** от 250 лева, представляваща направени по делото разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от ищеца Ю.С.Б., чрез адв. М., негов пълномощник, с която обжалва изцяло постановеното решение, с което са отхвърлени предявените
искове и моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло исковите претенции. Смята, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на
чл.328 КТ и работодателя е упражнил свое субективно право и което смята, че е обусловено от връчване на
предизвестие, съобразено със сроковете по чл.326, ал.2 КТ и което в случая с
оглед на уговореното е тримесечно предизвестие, което не е спазено. Също така
смята, че са неправилни изводите на съда относно наличието на основания по
чл.328, т.6 КТ даващо право да се прекрати договора и след като ищецът отговаря
на изискванията за образование, поради което заповедта е очевидно незаконосъобразна. Още повече, че в
последствие е сключен трудов договор за
същата длъжност с лице, което не отговаря на изискванията за образователен ценз.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв. М. поддържа въззивната жалба,
както и молба от 17.06.2010год., с която е уточнена претенцията за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В отговор на въззивната
жалба от С.О. се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения, че решението следва да
бъде потвърдено. В съдебно заседание юрк.Жекова, като
пълномощник на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд с оглед
на подадената искова молба от Ю.С.Б. е сезиран
с обективно кумулативно съединени искове
срещу С.О., както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ СО А 17-РД15- 10425 от 04.10.2017 г., връчена на 05.10.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.3, вр. чл. 225 КТ за обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за сумата от 7 305,18лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца или
от 05.10.2017г. до 05.04.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба, като уточнението е направено с молба от 17.06.2020год.
В исковата молба ищецът Ю.С.Б. излага, че по силата на
трудов договор от 02.07.2014год. е бил назначен на длъжност директор на
Общински културен институт Театър Възраждане при С.О.. Със заповед № СО А
17-РД15- 10425 от 04.10.2017 г., връчена на 05.10.2017г., считано от същата
дата кметът на Общината е прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като причина за
прекратяването е посочено, че служителят не притежава необходимото образование „магистър“
по специалност от професионални направления „театрално и филмово изкуство“ и „музикално
и танцово изкуство“ към областта на висшето образование „Изкуства“ и което
основание смята, че не е налице. Сочи, че посочените изисквания съвпадат с
изискванията на длъжностната характеристика към момента на сключване на
трудовия договор и е добавено само последното, но то е въведено с длъжностна характеристика, която
не е утвърдена от кмета и ищецът отговаря на
изискванията за образование, поради което атакуваната заповед е
незаконосъобразна. Също така сочи, че не е спазено и уговореното предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, поради което също смята, че води до извод,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
В отговор на исковата молба, посочения ответник С.О.,
чрез упълномощения юрисконсулт е оспорил исковете.
С решението си
първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е приел, че с оспорената заповед е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца като директор на общински културен институт-театър Възраждане
на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ и който създава една възможност за
работодателя, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа да прекрати
трудовия договор и каквато хипотеза е приел, че в случая е налице с оглед
фактическата обстановка по делото и при промяна в изискванията за образование и
квалификация настъпила след сключване на договора. Липсва произнасяне в
постановеното решение по отношение на претенциите по исковата молба за
заплащане на обезщетения за неползван годишен отпуск, за неспазен срок за
предизвестие, но в тази връзка не е
подадена молба с искане за допълване на решението в срока по чл.250 ГПК
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното
решение, настоящият състав намира, че
същото е недопустимо по следните
съображения:
Няма спор по делото, че трудовия договор на ищеца е
сключен с кмета на С.О. и за заеманата
длъжност директор на Общински
културен институт Театър „Възраждане“ и съответно трудовия договор е прекратен
с оспорваната заповед от 04.10.2017год. от кмета на СО, последния действащ с
оглед на чл.61, ал.2 от КТ като по-горестоящ спрямо
работодателят орган, доколкото в чл.8,
ал.5 от Закон за закрила и развитие на културата е предвидено, че
правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на
общината възникват въз основа на конкурс съгласно КТ. Разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ предвижда
отклонение от общото правило на чл.61, ал.1 КТ, че трудовия договор се сключва
между работника и работодателя, като за
длъжности определени в закон или в акт на МС, трудовия договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган.
В конкретния случай с оглед на разпоредбата
на чл.8, ал.5 от Закон за закрила и развитие на културата правоотношенията на директорите на общинските
културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно
КТ и с оглед на чл.61, ал.2 КТ трудовия
договор, независимо, че е подписан от кмета на общината и трудовото правоотношение възниква с
институцията –общински културен институт, конкретно с общински културен
институт-театър Възраждане. Работодател по смисъла на пар.1
т.1 ДР на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание/предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд и в конкретния случай Общински
културен институт-театър Възраждане, който
с оглед на чл.8, ал.1 от Закон за закрила и развитие на културата е
юридическо лице, финансиирано от общинския бюджет и
на директора на института е възложено да сключва трудовите договори със
служителите в същия общински културен институт. В случая независимо, че
трудовия договор с ищеца като директор на Общински културен институт-театър
Възраждане е сключен с кмета на СО, съответно и прекратяването на договора е
със заповед на кмета, с оглед на чл.61,
ал.2 КТ, както и при съобразяване разясненията дадени в ТР от 30.03.2012год. по т.№1/2010год. от ОСГК
на ВКС- т.1, надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от
работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61,
ал.2 изречение първо КТ е работодателят,
а не горестоящата организация. В този смисъл и
решение №31/09.03.2018год. на ВКС по гр.дело №3247/2017год. ІІІ ГО, решение №23/27.01.2014год.
на ВКС по гр.дело №3758/2013год., ІV ГО, решение№142/14.05.2014год. на ВКС по
гр.дело №5608/2013год., ІV ГО.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно и ако при проверката за това
бъде констатирано, че исковете по чл.344, ал.1 КТ са предявени срещу
ненадлежна страна и както е в случая-срещу СО, след като трудовия договор е бил
сключен с кмета на общината и съответно и прекратяването му е от кмета, а не
срещу работодателя- Общинския културен институт-театър Възраждане, съдът следва
да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез
предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при
неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
След като е постановено решение срещу ненадлежен
ответник, първоинстанционното решение следва да се
обезсили като недопустимо и с оглед на ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС
делото по исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,т.2 КТ и по чл.344, ал.1т.3, вр. с
чл.225, ал.1 КТ следва да се върне на първоинстанционния съд- в друг съдебен състав, за ново
разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №240198 от 10.10.2019год., на СРС,
59-ти състав, постановено по гр.д. №76079/2017г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от
друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок съобщаването му и връчване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.