№ 4884
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110118429 по описа за 2024 година
Ищецът “Д..........“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско+” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 054.83 лв., включващо
стойност на ремонт и репатриране, за щети на застрахованото МПС марка „Сузуки“, модел
„Ес екс 4“ с рег. № ..........., резултат от ПТП настъпило на 04.07.2023 г., в гр. Севлиево, ул.
„Втори юли“, причинено по вина на водача на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. №
............, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество
„Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж. и З.“ АД. Сочи, че застрахованият при
ответника водач при потегляне от спряло състояние, отнел предимството на преминаващия
л.а. „Сузуки Ес екс 4“, който за да избегне удара и причиняването на по-сериозни щети, се
отклонил встрани и се ударил в сграда, което довело до материални щети – увредени
облицовка предна броня, преден капак, панти преден капак, спойлер предна броня, калник
преден десен, фар десен, основа предна броня, греда над радиатора и др. При ищеца е била
заведена щета, по която за ремонтните дейности е издадена фактура № .........../28.08.2023 г. за
сумата от 10 936.15 лв. с вкл. ДДС и фактура № .........../21.08.2023 г. за сумата от 118.68 лв. за
транспортиране на автомобила след ПТП-то или общо за сумата от 11 054.83 лв., изплатена
от ищеца на 01.09.2023 г. с преводно нареждане за групово плащане. Ищецът предявил пред
ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и
ликвидационните разноски от 15 лв., но плащане не било извършено. Ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати регресното вземане в размер на 11 069.83 лв.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, както и мораторна лихва в
размер на 542 лв. за периода от 17.11.2023 г. до 25.3.2024 г. Претендира разноските по
делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията относно обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП, както и осъществяването му с участие на застрахования при
ответника водач. Твърди, че пред ищеца е декларирано неосъществено застрахователно
събитие, както и че участващите в ПТП автомобили принадлежат на членове на едно
семейство, с оглед на което не следва да се ангажира отговорността на ответника. Въвежда
възражения относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила. Счита, че в
конкретния случай мястото на ПТП е следвало да бъде посетено от органите на реда.
Оспорва вината на застрахования при ответника водач с твърдения, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има водачът на застрахованото при ищеца МПС. Оспорва заявлението за
изплащане на обезщетение по процесната щета с твърдения, че същото съдържа факти,
които не отговарят на обективната действителност. Твърди, че не е налице причинно-
следствена връзка между вредите и ПТП. Твърди съпричиняване. Оспорва размера на
щетите. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди; отправена покана за плащане.
Установява се от приетата по делото застрахователна полица, сключена с ищеца застраховка
“Каско+” с обект МПС „Сузуки“, модел „Ес екс 4“ с рег. № ........... с период на действие от
27.5.23 г. до 26.5.24 г. и покрити рискове по клауза Пълно каско и ремонт в официален
сервиз. От преписката по щета 44010712318056 и приложената фактура се установяват
платени от ищеца 10936.15 лв. за ремонт на автомобила. А от представените фактура,
списък и платежно нареждане – платени от ищеца на УС на СБА 118.68 лв. за
транспортиране на автомобил с рег. № ............
Не е спорно и че гражданската отговорност на водача на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с
рег. № ............ е била застрахована при ответното дружество в периода 1.10.22 г.-30.09.23 г..
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП,
уведомление/, гласни такива чрез разпит на свидетелите и заключение на САТЕ, се
установява настъпване на ПТП на 04.07.2023 г., в гр. Севлиево, ул. „Втори юли“, при
следния механизъм: лек автомобил Киа Сийд е бил паркиран на ул. Втори юли в ляво на
пътното платно по посока на движението. Междувременно лек автомобил Сузуки се
движел по ул. Ст.Пешев и на кръстовището с ул. Втори юли завил надясно. По същото
2
време водачът на лекия автомобил Киа Сийд – свидетелката Т. Г., предприел маневра за
включване в движението по посока на движение на завиващия автомобил. Водачът на л.а.
Сузуки – свидетелката М. Г. отклонил автомобила в дясно, при което автомобилът,
минавайки през тротоара, се ударил с предната част в стената на намираща се в дясно
сграда. Свидетелката Т. Г. чула удар, спряла и видяла автомобил спрял на тротоара. Водачът
на другия автомобил - свидетелката М. Г., й казала, че за да не се ударят, се ударила в
тротоара. На място дошъл синът на Т. Г. и заедно с М. Г. попълнили двустранен протокол за
ПТП, в който Т. Г. попълнила, че е виновна. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между
участниците в произшествие има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. В протокола водачът на автомобил Киа Сийд е посочил, че е виновен за ПТП,
настъпило при тръгване за него. Другият водач е посочил при завиване надясно. Така
подписаният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с
формална доказателствена сила, която установява, че лицата, посочени като автори на
протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и
причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде
преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. В случая направеното
от водача на автомобил Сузуки извънсъдебно признание на вината му се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Свидетелката Т. Г. е видяла другия автомобил едва след
като е спрял на три-четири метра от нея на тротоара, т.е при тръгването тя не се е убедила,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Свидетелката М.Г.
твърди, че са се разминали на сантиметри с другата кола, която излязла пред нея, докато
правела десния завой, и свидетелката инстинктивно завила надясно. Според заключението,
водачът на автомобил Сузуки е имал техническа възможност да възприеме спрелия лек
автомобил Киа Сийд преди да предприеме завиването надясно, но не е имал техническа
възможност да спре към момента на възникване на опасността. Скоростта му на движение е
била около 30 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Киа е била около 14.4 км/ч, който от
момента на потеглянето до навлизане в лентата се е движел 2 секунди /улицата е
еднопосочна/. Между двата автомобила няма съприкосновение. Уврежданията по лек
автомобил Сузуки са в следствие съприкосновение със стена на сграда. Съдът кредитира
гласните доказателства, тъй като си кореспондират помежду си и със събраните писмени
доказателства и заключението на експертизата, като са и логични и обективни. Не е налице
твърдяната семейна връзка между свидетелите, въпреки че синът на Т. Г. е баща на дъщерята
на М. Г., тъй като това не обуславя родство по кръвна линия или по сватовство. Отделно,
свидетелските показания са изчерпателни и детайлни и не будят съмнение относно
действителното реализиране на произшествието.
Ето защо съдът приема за установено настъпването на ПТП, което е всяко едно събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обуславя и
3
извод, че ПТП е настъпило в следствие от поведението на водача на л. а. Киа, който при
тръгване от спряло състояние се е включил в движението без да се съобрази с останалите
участници в движението, в следствие на което и с цел да бъде избегнат удар между тях,
водачът на завиващия по улицата /с еднопосочно движение/ автомобил предприел
„спасителна“ маневра, при която се отклонил вдясно от пътното платно и се ударил в сграда,
от което последвали увреждания по автомобила. Според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението. Според чл. 25, ал.1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. С оглед изложеното, съдът счита че при предприемане на маневрата за
включване в движението по улицата водачът на л. а. Киа не е съобразил поведението си с
движещите се автомобили по улицата, което негово противоправно поведение е обусловило
предприемането на маневрата завиване на дясно от страна на другия водач, движещ се
правомерно, който не е бил в състояние да избегне удара по друг начин, предвид
установеното от вещото лице, че не е можел да спре безопасно към момента на възникване
на препятствието за него, т.е. бил е принуден да измени посоката си на движение, за да
избегне удара с другото МПС и това е довело до удара в сграда – „спасителна маневра“ по
смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, тъй като опасността е възникнала в
опасната зона за спиране и е била непредотвратима чрез начините по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Доколкото неправомерното поведение на застрахования при ответника водач е предизвикало
опасността, е налице причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите
вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборимата законова презумпция по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, която като необорена, следва да бъде приложена.
Предприемането на спасителна маневра от водач на МПС, обаче, не го освобождава от
задълженията му на участник в движението. В тази връзка съдът намира за основателно
релевираното от ответника възражение с правно основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка и причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие и трябва да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая при отклоняването в дясно водачът на
л.а. Сузуки не е упражнил достатъчен контрол над автомобила, като е излязъл от пътното
платно, преминал е през тротоара и се е ударил в стената на сграда. Свидетелката М. Г. в
показанията си сочи, че инстинктивно е завила на дясно и се е ударила в сградата, т.е. не е
контролирала достатъчно автомобила, което би ограничило щетите, и така е способствало за
настъпването им, като приносът съдът определя на 30%.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Сузуки са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
4
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите, до размера на 70% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 10936.15 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платената от ищеца сума съвпада с установената по експертизата средна пазарна
стойност на вредите, с нея се съизмерява регресното право на ищеца, ведно с
ликвидационни разноски 15 лв., както и с платените 118.68 лв. разходи за репатриране на
автомобила, които са вреда в причинна връзка с настъпилото ПТП. При приспадане на 30 %,
дължими остават 7748.89 лв., за които искът следва да се уважи, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за плащане е видно,
че е получена от ответника на 16.10.2023 г. Считано от 17.11.23 г. ответникът е в забава, от
когато до 26.3.2024 г. обезщетението в размер на законната лихва върху дължимата главница
възлиза на 379.40 лв., за които искът следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен
размер.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна
такса 492.79 лв., депозит в.л. 200 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение
1734.07 лв., което не е прекомерно, тъй като е в минимален размер с начислен ДДС, на
ищеца се дължат 1719.80 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, право на разноски има и ответникът, като от разноски за депозити 230 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., следва да се присъдят 99.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
5
София, ............., ДА ЗАПЛАТИ НА „Д..........“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ............, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 7748.89 лв.
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни
разноски за вреди на МПС марка „Сузуки“, модел „Ес екс 4“ с рег. № ..........., в резултат на
ПТП настъпило на 04.07.2023 г., в гр. Севлиево, ул. „Втори юли“, по вина на водача на
МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № ............, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва за период от 01.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 379.40 лв. представляваща мораторна лихва за период
от 17.11.2023 г. до 25.3.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 7748.89
лв. до предявените 11069.83 лв. и за лихва за забава за разликата над 379.40 лв. до
предявените 542.00 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ............., ДА ЗАПЛАТИ НА „Д..........“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1719.80 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Д..........“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
............, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 99.00 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6