О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/…………………. 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 02.04.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
мл.С. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 727 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П.Т.Д. срещу решение № 196 от 13.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4615 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет
и втори състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето A.П. Д.ЕГН **********
на майката Р.М.М., като е определено местоживеенето му в дома на майката Р.М.М. на следния адрес: ***, на основание член 127, алинея 2 от СК; определен е режим на лични контакти
между детето A.П. Д.и бащата П.Т.Д., както следва: бащата има право да взема детето всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване, както и всеки втори и четвърти
понеделник от месеца от 17 часа до 19 часа, а също и за петнадесет последователни дни през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/ по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година; при положение, че родителите не постигнат съгласие за
провеждане на официалните празници и
личен празник на детето, съдът постановява следния режим: през нечетните години бащата да взима
детето по време на следните празници: Великден
/от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване/ – с преспиване, Деня на независимостта /22 септември/ и Новогодишните празници /31 декември и 1
януари/ – с преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 19 часа в съответния ден; през четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението /3 март/, Деня на труда /1 май/, Деня на просветата /24 май/, Деня на съединението /6 септември/ и Коледните празници – с преспиване,
като взима детето в 10 часа и го връща до 19 часа в съответния ден; на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 18,30 часа, като за осъществяването на личните контакти бащата да
взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно – да го връща
в този дом, с изключение на понеделниците, когато следва да го взима от
детското заведение, което то посещава, на основание член 127, алинея 2 от СК; осъден е П.Т.Д. да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете A.П. Д.чрез
майката и законен представител на детето Р.М.М. в размер на 250 лева с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба /25.03.2019 г./, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменение и
прекратяване на същата, на основание член 127, алинея 2 във връзка с
член 143 от СК; отхвърлени са изцяло предявените насрещни искове от П.Т.Д. против Р.М.М. с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставене упражняването на родителските права върху детето A.П. Д.на нейният баща П.Т.Д.,
като на майката Р.М.М. да бъде определен режим на лични контакти с
детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа в събота до
18 часа в неделя с преспиване, като ответницата да взема и връща детето до дома
му, както и 15 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; да бъде определено
местоживеенето на детето A.П. Д.при бащата П.Т.Д. адрес ***; по отношение на издръжката, дължима на А.от нейната майка, бащата заявява, че
не претендира издръжката, дължима на А.от нейната майка.твърдейки, че може да издържа детето си
самостоятелно с евентуално искане, ако съдът прецени, издръжка за детето да бъде
определена служебно.
Иска се да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето A.на бащата П.Т.Д., като на майката Р.М.М.
да бъде определен режим на лични контакти с детето - всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 11 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като
ответницата да взема и връща детето до дома му, както и 15 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск; да бъде определено местоживеенето
на детето A.П. Д.при бащата П.Т.Д. адрес *** на майката; по
отношение на издръжката се заявява, че претендира в размер на 250 лева месечно.
С обжалваното пъпрвоинстанционно решение са отхвърлени предявените от П.Т.Д.
насрещни искове, като в частта досежно издръжката на детето A.е постановен
следният диспозитив: “по отношение на издръжката,
дължима на А.от нейната майка, бащата заявява, че
не претендира издръжката, дължима на А.от нейната майка.твърдейки, че
може да издържа детето си самостоятелно с
евентуално искане, ако съдът прецени,
издръжка за детето да бъде определена служебно“.
Настоящият състав на въззивният съд намира, че районният съд не е
постановил диспозитив съобразно разпоредбата на член 236, алинея 1, точка 5 от
ГПК, тоест какво е решил съдът съобразно вида на иска –
осъждане или отхвърляне в конкретния случай, доколкото предявеният иск е
осъдителен. Диспозитивът следва да съдържа точно, конкретно и ясно
какво е отсъдено по делото, така че да позволява да се определи за кои факти,
за какъв предмет и за кое искане се формира сила на пресъдено нещо с решението,
защото само диспозитивът на решението представлява източник на силата на
пресъдено нещо. В постановеният съдебен акт съдът е формирал мотиви, че предявените
от П.Д. искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Вместо да постанови
обаче коректен диспозитив за отхвърляне на иска за издръжка, предявен от
въззивника, съдът е вписал като диспозитив фактическите твърдения на страната,
което е абсолютно непозволително.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че е налице противоречие между
мотиви и диспозитив, тоест очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена по реда на член 247 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д.№ 727 по описа за 2020 г. на гражданско отделение
на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение досежно предявеният от П.Т.Д. насрещен иск за присъждане
на издръжка, дължима от Р.М.М. за детето A.П. Димитрова.
След приключване на процедурата по член 247 от ГПК делото НЕЗАБАВНО да се
върне на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия
по въззивната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.