Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,........2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13208 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 154234/28.06.2019г. по гр.д. № 28253 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 172-ри състав Г.Ц.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***6 е осъден да заплати на „ДЗИ- Животозастраховане застраховане”ЕАД, ЕИК ******с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******на основание на чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 5 от Приложение № 11 към договор
за застрахователно агентство от 27.01.2017г. сумата от 900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 02.05.2018г., до изплащането й, представляващи получени от ответника бонуси
по договор за застрахователно агенство № L-00007624/27.01.2017г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 600лв., представляващи
съдебни разноски по делото.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5120338/15.07.2019г. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете Г.Ц.Д.,
ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо, неправилно,
като постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочил е, че бил осъден да заплати неустойка за неизпълнение на
задължения по договора, а не било установено ищецът да е заявил, че такова
неизпълнение съществува. В периода, в който бил застрахователен агент към ищеца
изпълнявал стриктно задълженията си по договора, изпълнил определените му
критерии за брой продажби и премиен
приход, това било основанието и да получи бонусите. С договора не било
постигнато съглашение за неустойки, а
само за санкции при евентуално неизпълнение и причинени на застрахователя
вреди. Такива санкции не били наложени на въззивника, нямало заявена претенция
за вреди от застрахователя. Договорът между страните не бил прекратен по
инициатива на въззивника, а поради некоректно отношение към въззивника от
регионалния мениджър на застрахователя . Застрахователят не бил изпълнил
задълженията си по договора, а не въззивникът. Получените комисионни и бонуси от въззивника били дължими
и не подлежали на връщане. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец „ДЗИ- Животозастраховане застраховане”ЕАД, ЕИК ******е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочил
е, че договорът между страните бил прекратен на 30.11.2017г. с едностранно
предизвестие от въззивника по молба от 15.11.2017г. Това прекратяване настъпило
преди да изтече 1 година от сключването на договора поради което и на основание
на чл. 5 от Приложение № 11 към договора за застрахователя възникнало вземане
към агента за връщане на получените от него по договора „доходи за начинаещи”,
които били в размер на 900лв. Правилно районният съд приел, че така
постигнатото съглашение било неустоечно и е компенсирало вредите на
застрахователя при едностранно прекратяване на договора от агента преди да
изтече 1 година от сключването му. Твърденията на въззивника, че причината за
прекратяване на договора била друга-по настояване на регионалния мениджър, не били установени по делото. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2011801/02.05.2018г. по регистъра на СРС на „Д.”ЕАД, ЕИК ******срещу Г.Ц.Д.,
ЕГН ********** , с която е поискало от съда на чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 5 от Приложение № 11 към договор
за застрахователно агентство от 27.01.2017г. да осъди ответника да му
заплати сумата от 900лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 02.05.2018г., до изплащането й, представляващи неустойка за
едностранно прекратяване на договора от ответника преди да изтече 1 година от
сключването му, която е в размер на получени от ответника бонуси по договор за
застрахователно агентство № L-00007624/27.01.2017г. Навел е твърдения, че с ответника сключили договор
за застрахователно агентство на 27.01.2017г. , с която ответникът поел
задължение да посредничи за сключване на застрахователни договори по
застраховки „Живот” и да обслужва договорите от името и за сметка на ищеца
срещу заплащане на комисионни определяни по Приложение № 1. С Приложение №
11 към договора били уговорили финансова
подкрепа за начинаещи агенти и по тази програма на ответника по договора били
изплатени 900лв. бонуси „доход за начинаещи”. С чл. 5 от Приложение № 11
страните се съгласили ако ответникът прекрати едностранно договора преди да
изтече 1 година от сключването на договора, то дължи връщане на платените
бонуси. С молба от 15.11.2017г. ответникът прекратил едностранно договора между
страните на основание на чл. 28 от договора и така за ищеца възникнало
вземането му към ответника за връщане на платените бонуси. Претендирало е разноски.
Ответникът Г.Ц.Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила исковете. Навел е твърдения,
че бонусите „доход за начинаещи” се получават първите 6 месеца от договора, ако
се изпълнят определени условия, ответникът изпълнил същите и полученото от него
било дължимо. Условието за връщането им е само, ако не се изпълнят изискванията
за брой продажби и размер на приходи за тези 6 месеца. Договорът между страните
бил прекратен по настояване на регионалния мениджър на ищеца, за нейното
некоректно поведение ответникът бил подал две жалби.
По делото е приет неоспорен от
страните договор за застрахователно агентство № L-00007624/27.01.2017г. ,
Приложение № 1 и № 11 към него, носещи подписи положен за страните, съгласно
който Г.Ц.Д. е поел задължение да посредничи за сключване на застрахователни
договори по застраховки „Живот” и да обслужва договорите от името и за сметка
на Д.”ЕАД срещу заплащане на възнаграждение
- комисионни, определяни по Приложение № 1. Съгласно чл. 28 от договора всяка
страна може да прекрати договора едностранно с 15-дневно предизвестие. Съгласно
чл. 20 от договора застрахователят е поел задължение да обучи агента за
извършваната дейност, като го запознае с вътрешните нормативни актове и с
предлаганите видове застраховки, проведе изпит и издаде удостоверение за
професионална квалификация, подаде заявление до КФН за вписването му в
регистъра на застрахователните агенти. Съгласно Приложение № 11 към договора
- „Програма за финансова подкрепа на
начинаещи агенти” страните са се съгласили през първите месеца от действието на договора ищецът да
заплаща на ответника възнаграждение „доход за начинаещ” от по 150лв., което не
включва комисионни по лични продажби. За
да се изплати този доход за начинаещ ответникът следва да има лично сключени
полици с общо годишно начислена премия от поне 1200лв., редовността на
обслужвания от агента портфейл да е поне 90%, откупените или отпадналите поради
неплащане не трябва да е повече от 8%. Съгласно чл. 5 от Приложение № 11 ако
договорът бъде прекратен по вина или по инициатива на агента преди да изтече 1
година от сключването му, то агентът дължи връщане на платените бонуси по
програмата за финансова подкрепа на начинаещи агенти.
Прието е удостоверение от издадено от ищеца на ответника във връзка с
договора от 27.01.2017г., съгласно което ответникът успешно е положил изпит за
сключването на определени видове
застраховки „Живот” и е упълномощен като застрахователен агент да
извършва застрахователно посредничество за сключване на договори по тях от
името и за сметка на ищеца.
Приети са месечни отчети, кредитни преводи за платени от ищеца на
ответника суми по договора.
Приета е неоспорена от страните
молба от 15.11.2017г., носеща подпис за
ответника, с която ответникът е поискал от ищеца прекратяване на договора
от 01.11.2017г.
Приети са жалби от
25.01.2018г. от ответника до КФН и до
Инспекция по труда, с които е посочил, че служители на ищеца извършват груби
нарушения в управлението и ръководенето
на застрахователни агенти на ответника. Посочил е , че работел като агент на ответника от януари до ноември
2017г., прекратил договора с ответника по заповед на регионалния мениджър на
ответника, искането му сключените от него полици да се прехвърлят на определен
агент не било изпълнено, нещо повече – искали
ответникът да им възстанови суми, които той получил за добрата си
работа.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило,
че по време на действието на договора между страните за първите 6 месеца от
договора ищецът изплатил на ответника сумата от общо 900лв. като бонус за
„доход за начинаещи” по чл. 3 от приложение № 11 от договора.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по иска така,
както е предявен съобразно твърденията на ищеца за фактите, на които основава
иска си. Неоснователни са доводите на въззивника,
че ищецът не бил предявил претенция за обезвреда поради неизпълнение на
задълженията на въззивника по договора. С исковата молба ищецът е посочил, че
страните са се съгласили платените по договора бонуси да се върнат от
ответника, ако ответникът прекрати
договора преди да изтече 1 година от сключването му с едностранно предизвестие
, настъпили тези обстоятелства и така възникнало вземането му към ответника за
плащане на сумата. Това твърдение на ищеца съдържа в себе си твърдение, че
ответникът е поел задължение да не прекратява договора преди да изтече 1 година
от сключването му без за същото причина
да е неизпълнение на задълженията от страна на застрахователя. При така възприето
правилно районният съд е приел, че е сезиран с иск за плащане на неустойка за
неизпълнение на задължение на ответника да не прекратява по свое желание и
инициатива договора между страните преди да изтече 1 година от сключването му.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявения иск е от чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД- иск за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно с обезщетение за забава на плащането
му.
При така депозирания иск в тежест
на ищеца е да установи по делото, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил точно задълженията си,
а за ответника е съществувало валидно и изискуемо задължение, неизпълнението на което да е скрепено с
валидно уговорена клауза за неустойка в определен или определяем размер.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да сезира съда с доказателствени искания за установяване
на обстоятелствата, че платените му бонуси са били възнаграждение да добри
резултати, че прекратяването на договора не е уговорено да бъде санкционирано,
че прекратяването е настъпило поради поведение на служители на ответника, а не
по инициатива на ответника.
Неустойката може да се търси
тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена.
Компесаторна неустойка не може да се търси тогава, когато неизпълнението е
забава. Няма пречка наред с неустойката за неизпълнение на конкретно задължение
да се търси и обезщетение за вреди от друго неизпълнение , включително за вреди от забава. Кумулирането е възможно
ако неустойката не обхваща онези вреди,
чието обезщетение се търси на самостоятелно основание или като такива
надвишаващи размера на неустойката.
Формите на неизпълнение не следва да се поглъщат, за да може да се
претендират и неустойка и отделно обезщетение за вреди, освен ако размер на
претърпени вреди не надхвърлят уговорения размер на неустойката. При претенция за неустойка за неизпълнение на
задължение не може да се претендира неустойка за вреди от забавено изпълнение,
защото двете се изключват взаимно. При липса на изрично изявление на страните
за формата на неизпълнение, по повод на която е уговорена неустойката, то
същата се извлича при тълкуване на волята на страните по договора съобразно
клаузите на същия.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се установява, че 27.01.2017г. между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за застрахователно агентство,
съгласно който ответникът Г.Ц.Д. е поел задължение да посредничи за сключване
на застрахователни договори по застраховки „Живот” и да обслужва договорите от
името и за сметка на ищеца Д.”ЕАД срещу
заплащане на възнаграждение, при уговорена възможност за прекратяване на договора едностранно с 15-дневно
предизвестие, като застрахователят е поел задължение да обучи агента за
извършваната дейност, като го запознае с вътрешните нормативни актове и с
предлаганите видове застраховки, проведе изпит и издаде удостоверение за
професионална квалификация, подаде заявление до КФН за вписването му в
регистъра на застрахователните агенти, да му изплаща освен възнаграждението за
всяка сключена полица отделно и допълнителни суми – бонус по „Програма за
финансова подкрепа на начинаещи агенти” от по 150лв. първите 6 месеца, ако
бъдат постигнати определени резултати във връзка с възложената работа, такива
бонуси ищецът е платил на ответника в размер на 900лв., ищецът е обучил
ответника, провел му е изпит и го е вписал в регистъра на КФН за застрахователни
агенти. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от
страните договор с Приложение № 11 към него, носещо подписи за страните по тях,
удостоверение, месечни отчети и преводни нареждания, заключение
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема за установено по
делото, че с чл. 5 от Приложение № 11 към договора страните са постигнали
съглашение с неустоечен характер, съгласно което при прекратяване на договора
едностранно от ответника без виновно неизпълнение на ищеца по договора, то
ответникът дължи връщане на платените му суми като бонуси по програмата за подкрепа на начинаещи агенти. Действително,
договорът не назовава това съглашение неустойка, не се съдържа и разписано в
отделна клауза задължение от ответника да не прекратява договора преди да изтече
1 година по свое желание без да има неизпълнение на задължения по договора от
застрахователя. При тълкуване на волята на страните по договора при условията
на чл. 20 от ЗЗД обаче съдът приема, че следва извод за неустоечния характер на
съглашението по чл. 5 от Приложение № 11, обусловено от неизпълнение на
задължението на ответника да не прекратява договора между страните преди да
изтече 1 година по своя инициатива. Уговорката за плащане на сумата
импилицитно съдържа в себе си задължение да не се прекратява договора
едностранно от ответника преди да изтече 1 година от сключването му без да има
неизпълнение от застрахователя, поради което и съдът приема, че страните са
уговорили такова задължение за ответника. Така постигнатото съглашение съдът
приема, че е валидно. Същото съдържа типичните за неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Обвързаността на тази неустойка с бонус,
плащан при определени резултати при изпълнение на работата не може да обоснове
обратен извод. Страните са свободни предварително да определят обезщетението за
вреди от неизпълнение на конкретно задължение по договора. При тълкуване на
съглашенията по договора между страните се обосновава извод, че бонусите по „Програмата
за финансова подкрепа на начинаещи агенти“ са допълнителни плащания, различни
от възнаграждението за изпълнената
работа, които допълнителни плащания са предвидени само за начинаещите агенти.
За тази категория агенти застрахователят е поел ангажименти да ги обучи, да им
проведе изпит, да им издаде удостоверение, да предприеме действия по вписването
им в регистъра на КФН. Тези дейности на застрахователя отнемат времеви и
финансов ресурс, те са инвестиция в застрахователния агент с оглед на бъдещото
му сътрудничество на застрахователя. Договорът между страните е без определен
срок, поради което и съдът приема, че влагането на този ресурс от
застрахователя е с оглед продължително сътрудничество между страните по него.
При така установено съдът приема, че в съответствие със закона и добрите нрави
е да се уговори обезщетение за вреди на застрахователя от прекратяване на
договора преди да изтече 1 година от сключването му без същото да е обосновано
с виновно неизпълнение на задълженията на застрахователя по договора. С оглед гореизложеното съдът приема, че
неустоечната клауза по чл. 5 от Приложение № 11 към договора е валидна.
Съдът приема за установено по
делото, че договор между страните е прекратен на 30.11.2017г. по искане на
ответника отправено до ищеца на 15.11.2017г. Приетата по делото молба от
15.11.2017г. носи подпис за ответника, не е оспорена от него, същата не сочи
поведение на ищеца като причина за прекратяването на договора. Съглашението
между страните по чл. 28 от договора позволява прекратяване на договора с
15-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните. Това основание за
прекратяване на договора е безвиновно. По делото не е установено договорът
между страните да е прекратен от ответника
поради виновно неизпълнение на задълженията на ищеца по делото. Твърденията на
ответника, че мотивът му да поиска прекратяване на договора е поведението на
регионален мениджър на ищеца не са установени по делото, а в тежест на ответника
е било да го направи по делото. Приетите по делото жалби на ответника до КФН и
до Инспекцията по труда не са от естество да установят същото. Това е така,
защото жалбата представлява едностранно твърдение и искане на жалбоподателя, но
не установява верността на посочените в жалбата факти. При така възприето съдът
приема за установено по делото, че на 30.11.2017г. договорът между страните е
прекратен едностранно от ответника по
негова инициатива без да има неизпълнение на задълженията по договора от ищеца.
Доколкото това прекратяване на договора е настъпило преди да изтече 1 година от
сключване на договора, то съдът приема че за ищеца се е възникнало вземане срещу ответника за
заплащане неустойка по чл. 5 от
Приложение № 11 към договора. По делото е установено , че платените на
ответника бонуси по чл. 3 от Приложение № 11 са в размер на 900лв., поради
което и съдът приема за установено, че това вземане за неустойка на ищеца е в
размер на 900лв.
По делото не е установено погасяване на
задължението на ответника към ищеца за плащане на сумата от 900лв. по чл. 5 от
Приложение № 11, поради което и правилно районният съд е уважил предявения иск.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника е тай следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за адвокат за производство пред СГС в размер на 300лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154234/28.06.2019г. по гр.д. № 28253 по описа за
2018г. на Софийски
районен съд, 172-ри състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Ц.Д., ЕГН ********** с адрес: ***6 да заплати на „ДЗИ- Ж. з.”ЕАД, ЕИК ******с адрес за призоваване: гр. София, ул. „******на
основание на чл. 78, ал.1 он ГПК сумата от 300лв.
(триста лева), представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.