РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900444 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с
чл. 17, ал.2 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД,
гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М. С. Б., с която моли да бъде осъдена Х.
А. Е., гражданин на ***, да изпълни задълженията си по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,
сключен между страните на 03.10.2014 г., като заплати сумата от 108 864,06 лева –
главница, сумата от 11 727,02 лева - договорна лихва за периода 28.10.2021 г. до
11.04.2023 г. и сумата от 848,53 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до
11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на
03.10.2014 г., банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 78233,20
лева, на части, за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински
университет - гр. Пловдив, при общи условия, неразделна част от договора, гратисен
период от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
при срок на погасяване 120 м. от изтичане на гратисния период, при фиксирана
1
годишна лихва от 7%. Сочи се, че лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно.
Твърди се също, че гратисният период е изтекъл на 30.10.2021 г., доколкото
краен срок за полагане на последния държавен изпит от ответника е бил 30.09.2020 г.,
видно от представено по делото удостоверение от учебното заведение, съответно
първата падежна дата е била 28.10.2021 г., но ответникът не е погасил нито една
падежирала вноска. Поради това ищецът претендира и заплащане на обезщетение за
забава в размер на 10 %, на осн. чл. 17, т. 1 от ОУ, до подаване на молбата за събиране
на кредита по съдебен ред. С оглед допусната забава на плащанията над 90 дни - 9
поредни месеца, като на осн. чл. 17, т. 2 от ОУ, Банка ДСК обявява за предсрочно
изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит.
Поради изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника Х. А. Е. да заплати
на "Банка ДСК" АД сума в размер на 108 864,06 лева – изискуема главница, сумата от
11 727,02 лева – изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода 28.10.2021 г.
до 11.04.2023 г., на осн. чл. 7 от Договора, сумата от 848,53 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 28.10.2021 г. до 11.04.2023 г. – 10% върху просрочената главница
(частта от забавените вноски, представляваща главница), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й изплащане. Претендира и всички сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. А. Е., в срока по чл.
367 ГПК, като препис от исковата молба с доказателствата с превод на английски са и
били връчени, по реда на чл. 10 от Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, на адреса и във ***, на
29.12.2023 г.
Ищецът в съдебно заседание в хода по същество поддържа изцяло исковата
претенция, и моли за уважаване на иска изцяло и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения към исковата молба Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 г., се доказва
наличието на облигационна връзка между страните, които са обвързани и от общи
условия, неразделна част от договора за кредит. По силата на договора банката е
отпуснала кредит за заплащане на такси за обучение на ответника в размер на 78233,20
лева, при срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период. Гратисния период, съгласно уговореното, обхваща времето от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план
2
за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Кредитът се
предоставя на части след представяне на документи, удостоверяващи качеството на
студент или докторант на ответника, като сумата на всяка дължима такса за обучение
се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в документа. След изтичане на
гратисния период кредитът се погасява на равни месечни вноски, на 28-мо число на
месеца, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период (чл. 5 и 6). Всяко едно от
приложените към исковата молба уверения за студентски кредит, приети без
възражения на ответника, удостоверява, че срокът за полагане на последния държавен
изпит е 30.09.2020 г. Съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят дължи фиксирана
лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Неразделна част към договора
(чл. 10) са и Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, а съгласно чл. 10 от същите
ОУ кредитополучателят дължи заплащане на фиксирана лихва, посочена в договора за
кредит, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително през
гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
Представени са уверения за студентски кредит, които сочат дължимата сума за
заплащане на семестриални такси от страна на ответника за завършване на
образованието и в Медицински университет – гр. Пловдив, стойността на всяка
семестриална такса, както и срокът за полагане на последния държавен изпит. От
приетата без възражения на страните ССЕ, която съдът възприема изцяло като
компетентно изготвена и обоснована, се установява размера на усвоената сума е 78
233,20 лв., която е преведена за заплащане на семестриални такси. Експертизата сочи,
че към 28.10.2021 г. (първата падежна дата след изтичане на гратисния период) общият
размер на кредита по процесния договор е 108 864,06 лв., формиран от усвоени 78
233,20 лв. и капитализирана годишна лихва в общ размер на 30 630,86 лв. При
проследяване движението по разплащателната сметка на ответника Х. А. Е., вещото
лице констатира, че липсват извършени вноски от страна на ответника за погасяване
задължението по процесния договор за кредит, а допуснатата забава към датата на
подаване на исковата молба е от 532 дни, а вноските с настъпил падеж са в общ размер
на 23 048,29 лв., от които главница в размер на 11 321,27 лв. и договорна лихва в
размер на 11 727,02 лв. Така към датата на подаване на исковата молба - 13.04.2022 г.,
непогасените задължения по процесния договор от 03.10.2014 г. са в общ размер на 121
439,61 лв. в това число: 108 864,06 лв. – главница, 11 727,02 лв. - договорна лихва от
28.10.2021 г. до 11.04.2023 г., 848,53 лв. - обезщетение за забава от 28.10.2021 г. до
11.04.2023 г., а непогасените задължения по процесния договор за кредит към
29.12.2023 г., датата, на която е получена исковата молба от ответника, са в общ размер
на 122 477,85 лв., от които сумата от 108 864,06 лв. – главница, сумата от 11 727,02 лв.
- договорна лихва от 28.10.2021 г. до 11.04.2023 г., сумата от 848,53 лв. - обезщетение
3
за забава от 28.10.2021 г. до 11.04.2023 г., сумата от 1 038,24 лв. - обезщетение за
забава от 12.04.2023 г. до 29.12.2023 г.
При така събраните доказателства е доказано сключването на договора за
кредит, усвояване изцяло на посочената сума в договора за кредит, която е била
преведена на МУ – Пловдив, където ответникът се е обучавал, като последният не
твърди и не представя доказателства за връщане на кредита, което е в негова
доказателствена тежест.
Поради неплащане на погасителните вноски след изтичане на гратисния период
– 28.10.2021 г. и допусната забава над 90 дни, банката е обявила, на осн. чл. 17.2 от
ОУ, целия кредит за предсрочно изискуем, като изявлението за това, инкорпорирано в
исковата молба, е достигнало до кредитополучателя с връчването и, което е на
29.12.2023 г., видно от изпратения отговор от Български пощи (л. 109 – 110 от делото).
Така целият размер на усвоения кредит е станал предсрочно и изцяло изискуем.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът следва да бъде
преценена действителността на договора, евентуално наличието на неравноправни
клаузи в договора, съобразно задълженията си по чл. 7, ал. 2 ГПК.
Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 03.10.2014 г., сключен между страните, е договор за
потребителски кредит, видно от самото му наименование и с оглед неговия предмет и
страни – от една страна физическо лице, действащо при сключването му извън
професионалната си компетентност и от друга страна финансова институция по
смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност. Приложима правна уредба към този договор се съдържа в действащия ЗКСД,
който се явява специален по отношение на ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно и
изричното препращане в текста на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Специалният закон съдържа в
цитираната норма изисквания за действителност на договора, при нарушаване на които
договорът се счита недействителен. Такива са договорът да е сключен в писмена форма
(чл. 17, ал. 1 ЗКСД), кредитополучателят да не се задължава да извършва плащания,
които не са включени в условията на сключения договор (чл. 17, ал. 4 ЗКСД), преди
сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на
кредита (чл. 18, ал. 3 ЗКСД) както и да е в съответствие със задължителните реквизити
на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от закона. В противен
случай законът повелява, в разпоредбата на чл. 17, ал. 6, че договорът за кредит е
недействителен, като при недействителност на договора за кредит кредитополучателят
е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или
други разходи. От една страна строгостта на закона по отношение на формата и
съдържанието на договора е свързана с целта му да се подобрят условията за достъп до
висше образование, поради което държавата оказва финансова подкрепа чрез
4
гарантиране на кредитното задължение, погасяване в определените от закона случаи и
заплащане на премия за добро управление, или, с оглед охраняване на държавния
интерес, а от друга - с оглед засилената потребителска защита, гарантирана както от
националното, така и от законодателството на ЕС, предоставена на икономически по-
слабата страна в договорното правоотношение. Поради това, освен на общите
изисквания на законодателната уредба на потребителското кредитиране, договорът по
ЗКСД следва да е съобразен и със специалните правила, уредени с този закон.
В настоящия случай процесния договор не отговаря на изискванията за
необходимо съдържание. В същия не е посочен фиксирания процент възнаградителна
лихва, който ще бъде прилаган по договора, а само, в чл. 7, е посочен максималния
праг, определен от закона. Както размерът на лихвения процент, така и ГПР не е
посочен в договора, липсва и изготвен към договора погасителен план, както изисква
чл. 5 от Договора. С това от една страна не са спазени изискванията за задължителни
реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 ЗКСД,
публикуван в ДВ бр. 33/30.04.2010 г., който в чл. 6 сочи като необходимо съдържание
дължимата по кредита лихва и размера на лихвата за забава. В процесния договор
дължимата лихва не е посочена нито като фиксиран процент, нито като общ размер
към датата на сключване на договора. Така за потребителя не е ясно каква е
икономическата тежест на поетото от него задължение, нито преди, нито след
сключване на договора, като банката е в нарушение и на задължението си преди
сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита,
което също води до недействителност на целия договор, както и липсата на
задължителни реквизити, предвидени в типовия договор.
Налице е и нарушение на забраната кредитополучателят да не бъде задължаван
да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. В чл.
10 от общите условия се предвижда, че натрупаната през гратисния период
възнаградителна лихва се капитализира годишно. В конкретния случай същата е
включена към задължението за заплащане на главница и върху нея е начислявана
договорна лихва в размер на 7%, като размерът на така капитализираната лихва, общо
30 630,86 лв., е включен към главницата, а начисленото върху нея възнаграждение за
ползване на средствата по договора – в размера на договорната лихва, което се
установява както от приетото заключение на ССЕ, така и от приложеното към исковата
молба извлечение от счетоводните книги. ЗКСД урежда правото на банката по време
на гратисния период да начислява лихви, но никъде специалният закон не отменя
общата забрана за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Напротив, налице
е анатоцизъм, както и нарушаване на разпоредбата чл. 24 ЗКСД, която сочи, че общият
размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния
период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на
5
договора за кредит. Съгласно цитираната разпоредба законът не допуска увеличаване
на размера на главницата с капитализирани лихви, още повече, върху същите да бъде
начислявана и договорна лихва, при което размерът на последната неминуемо
надхвърля законово определения максимум по чл. 20 ЗКСД.
Доколкото така посочените разпоредби в договора, поради противоречието им
със закона, покриват нормативно уредените основания за недействителност на
договора, не следва да се обсъжда налице ли е противоречие на отделни негови
разпоредби със закона или неравноправност на същите.
Поради изложеното съдът приема, на осн. чл. 17, ал. 6 ЗКСД, че процесният
договор за кредит е недействителен, като кредитополучателят е длъжен да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Чистата
стойност на кредита е равна на преведените средства за заплатени семестриални такси
и е в размер на 78 233,20 лв., посочен и в чл. 1 от договора. Разпоредбата на чл. 17, ал.
7 ЗКСД е аналогична на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, като по прилагането на
разпоредбата има формирана задължителна практика на ВКС с Решение № 50174 от
26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. на ІV г.о., според което, тази разпоредба е
императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за
потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда. Поради
това предявеният иск следва да бъде уважен до размера на чиста стойност на кредита,
без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с
иск по чл. 55 ЗЗД (в този смисъл и Решение от 28.11.2022г. по т.д.№ 1023/2020г. на І
т.о. на ВКС, Решение 50259 от 12.01.2023 г., по гр.д. 3620/2021 и др.)
С оглед изложеното искът следва да бъде уважен до размера на чистата стойност
на кредита, или сумата от 78 233,20 лв., като основателен и доказан, а в останалата
част, по отношение на претендираното заплащане на капитализирана лихва, договорна
лихва и лихва за забава, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски, съразмерно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са направени в производството в размер
на 5 490,24 лв., съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК, като съдът
определя и възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗЗП
и чл. 25, ал. 2 НЗПП, в размер на 300 лв., като съразмерно на уважената част от иска
следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 3730,16 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. Е. (Н. A. E.), ЛН № ***, родена на *** г., гражданство – ***, с
постоянен адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска 19, сумата от 78 233,20 лв.
(седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки)
представляваща главница - чиста стойност на кредит по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен между страните на 03.10.2014 г., на
осн. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 17 ЗКСД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.04.2023 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 3730,16 лв.
(три хиляди седемстотин тридесет лева и шестнадесет стотинки) представляващи
направени по делото разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта им за заплащане на сумата от 30 630,86 лева,
представляваща главница (капитализирани лихви) по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 03.10.2014 г.,
сумата от 11 727,02 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 28.10.2021 г. до 11.04.2023 г. вкл., сумата от 848,53 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28.10.2021г. до
11.04.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7