РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Враца, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020
г. през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН
дело № 470 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца против
Решение № 212/01.07.2020 г., постановено по АНД № 172/2020 г. на Районен съд -
Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 06-001327/31.01.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца. С последното, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на ЕТ „Ж.Е.“*** е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Като касационни основания за отмяна на обжалваното решение се сочи нарушение
на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде
отменено.
Допълнително, в представената по делото писмена защита, чрез процесуалният
си представител, касаторът поддържа жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ЕТ
„Ж.Е.“***, чрез
пълномощника си, в представения отговор на касационната жалба оспорва същата,
като неоснователна. Съображения за това са изложени и в представеното по делото
писмено становище.
Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата.
В настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок
против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство решение РС – Враца е отменил
издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца Наказателно
постановление № 06-001327/31.01.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца, с което на ЕТ „Ж.Е.“***, на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Съдът е установил, че при съставяне на АУАН и издаване на
оспореното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
За да постанови този резултат съдът е приел, че не са
събрани достатъчно доказателства, за да се установи и възприеме наличието на
трудово-правни отношения, изискващи сключването на трудов договор, а е налице
граждански договор.
Крайният извод на съда е, че издаденото НП като
недоказано и неправилно и следва да се отмени, ведно с всички произтичащи от
това последици.
Настоящият съдебен състав намира, оспореното решение
за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора, с което да се
потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Съображенията за това
са следните:
При разглеждане на делото въззивният съд е събрал
относими и допустими писмени и гласни доказателства, които обаче не е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на което е извел и неправилен извод
за отмяна на наказателното постановление. Същия само въз основа на показанията
на св. Ц. Г., за която е установено нарушението, е приел, че не са налице
безспорни доказателства за наличие на трудови правоотношения, без да обсъди
попълнената от същото лице декларация по време на проверката, която не е
оспорена от страните, както и останалите събрани по преписката доказателства,
вкл. и показанията на другия свидетел по делото, с оглед на което и
постановеното от него решение е неправилно.
С разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ
е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа. Административнонаказателната
отговорност за неизпълнението на това задължение е регламентирана с оглед
охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи
по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен
състава на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение,
което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за което
правоотношение да няма сключен трудов договор, в писмена форма.
В производството пред районния съд са
установени всички съществени елементи на правоотношението между ЕТ и Ц.Й.Г., от
които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение.
Възраженията на ответника относно липсата на такива отношения, поддържани и
пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се
в административната преписка документи.
Г. е извършвала трудова дейност - шиене на
оверлог на калъфки от плат, в цех, стопанисван от ответника по касация, в определено
работно време - от 8.30 - 17.00 часа, с определено месечно трудово
възнаграждение - в размер на 400,00 лева, но без да е сключил и получил писмен
трудов договор от работодателя си.
В случая, видно от представения сключен между страните
граждански договор, същите са се договорили изпълнителят да извършва дейности
на шевна машина „Оверлог“, при необходимост от такава операция, за което
последният ще му заплати 150,00 лева. Това съдържание на сключения между
страните граждански договор, налага извода, че между тях е уговорено престиране
на работна сила, а не постигане на определен резултат. В договора дори не е
посочен обема на дейността, за която ответникът се е задължил да заплати сумата
от 150,00 лева. Предвид това следва да се приема, че със сключения граждански
договор са прикрити ТПО.
При това положение правилно е прието от АНО,
че е било налице трудово правоотношение с лицето, без да е сключен писмен
трудово договор. Ето защо, законосъобразно и обосновано ЕТ, в качеството му на
работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 62, ал. 1
от КТ,
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Наложената имуществена
санкция настоящият състав преценява, че правилно е определена в предвидения от закона минимум, за да съответства на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение, като
съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции.
Случаят не може да се приеме
за маловажен поради изричната забрана в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ,
който е приложим в случая като специален закон.
При реализирането на
административно-наказателната отговорност от страна на АНО не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на НП.
За прецизност следва да бъде отбелязано,
че жалбата пред РС е подадена в срок, доколкото НП е връчено на 04.02.2020 г.,
съсед, т. е., на адрес различен от седалището на ЕТ, при което и жалбата срещу
НП, е подадена в срок.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав, счита наказателното постановление за законосъобразно, налице е
административно нарушение, извършено от ответника в посоченото му качество на
работодател. Решението на РС - Враца, като неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди издаденото НП, като законосъобразно.
При този изход на спора на касатора следва
да се присъдят разноски по делото, като искането е направено своевременно на
основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
212/01.07.2020 г., постановено по АНД № 172/2020 г. на Районен съд - Враца, с
което е отменено Наказателно постановление № 06-001327/31.01.2020 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001327/31.01.2020
г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с което на ЕТ „Ж.Е.“*** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00
лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ „Ж.Е.“*** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Враца разноски в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.