Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                      № 319, 18.06.2018 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

           

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж. И.,

 

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 18 по описа на ТРС  за 2018 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

            Ищецът твърди в исковата си молба,че между ответника и трето лице  е имало сключен договор за паричен заем от 28.06.2016 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 400.00 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата в срок до 23.11.2016 год. на26 равни двуседмични вноски в размер на 34.38 лв., която сума включвала плащане по главницата и договорна лихва. Твърди се, че ответника извършил плащания за погасяване на задължението си по договора в размер на 361.10 лв. В договора било уговорено, че при неизпълнение на определени договорни задължения ответника дължи  неустойка в размер на 94 лв. Твърди се в молбата, че ответника не е погасил остатъка от задължението на крайния падеж 23.11.2016 год. вземането е станало изискуемо, като поради изпадането му в забава била начислена наказателна лихва в размер на 20.56  лв. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с приложение към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г, като за това ответника бил надлежно уведомен, но плащане не последвало. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за  сумата 213.52 лв.-главница , договорна лихва в размер на 8.48 лв.,  неустойка в размер на 94 лв. и лихва за забава в размер 20.56 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но в заповедното производство ответника възразил. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска  и моли съда да постанови неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил никакви доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 425 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

           

          ПРИЗНАВА за установено, че  М.А.И., ЕГН ********** *** дължи на «Агенция  за контрол на просрочени задължения» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1164, бул. «В..» № 114, етаж Мецанин, п.к. № 1527, представлявано от управители – Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез пълномощник – юрисконсулт  Н.А.С. сумата от 213.52 лв. – главница,  представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2017г.  до окончателното изплащане на задължението; сумата от  8.48 лв., представляваща договорна лихва от 06.07.2016г. до  23.11.2016г. ; сумата от 94  лв.,представляваща неустойка за  неизпълнение на задължение;  сумата от 20.56 лв., представляваща  законна лихва от  23.11.2016г. до 24.10.2017г.. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1041/02.11.2017 г.  по ч.гр.д. № 1904/2017 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА че  М.А.И., ЕГН ********** *** да заплати на «Агенция  за контрол на просрочени задължения» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1164, бул. «В..» № 114, етаж Мецанин, п.к. № 1527, представлявано от управители – Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез пълномощник – юрисконсулт  Н.А.С. направените по делото разноски в размер на 425 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

              НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :