Р
Е Ш Е Н И Е
№ 48 01.03.2022 год. гр.
Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на трети
февруари
през две хиляди двадесет и втора год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №16 по описа за 2022 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Стара Загора, представлявана от Директора А.С.С.
против решение №322/03.12.2021 год., постановено по АНД №2598/2021 год. по
описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление №43-0000725 от 23.07.2021 год. на Директор на РД“АА“, с което на ответника
по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/
лева, на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, за
нарушение чл.8, ал.4 от Наредба №36 от 15.05.2006 год. за изискванията за
психологическата годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председателите на изпитните комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1,
във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излага
доводи, че действително е наложена глоба на основание ЗДвП, тъй като тази
разпоредба са явява по-благоприятна за нарушителя. Твърди че при изпращането на
преписката до районният съд са направили искане за изменение на наказателното
постановление, ако се намери законово основание за това, но съдът не се е
произнесъл по така направеното искане. Излага доводи, че са налице предпоставки
за такова произнасяне. Намира този пропуск за съществено процесуално нарушение,
поради което е направено искане и за отмяна на оспореното решение, поради
факта, че районният съд не е преквалифицирал описаното деяние.
Ответникът по касация Т.Й.Т. ***, редовно призован, не се
явява, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалбата на Т.Й.Т. *** против
наказателно постановление №43-0000725 от 23.07.2021 год. год. на РД“АА“ Стара
Загора, с което на Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00
/петстотин/ лева, на основание чл.178в, ал.5
от Закона за движението по пътищата /ЗАП/, за нарушение за нарушение чл.8,
ал.4 от Наредба №36 от 15.05.2006 год. за изискванията за психологическата
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. От фактическа страна
въззивният съд е приел, че на 21.01.2021 год. в гр. Модугно, Република Италия, като
водач при извършване на международен превоз на товари от Република Италия до
Кралство Испания, гр. Паленсия, видно от CMR с дата 21.01.2021
год., управлявайки влекач от категория N3 марка Скания с
рег.№***и прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№***и двете собственост
на „Т. 74“ЕООД като извършва следното нарушение: водачът не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност /в момента на извършване на превоза/.
Нарушението е видно от справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите от Информационната система на
ИААА гр. София. Въззивният съд е приел, че наказващият орган е допуснал
процесуални нарушения в производството по налагане на административното
наказание, като установеното деяние не е правилно квалифицирано, което го е
мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Решението на районния съд е правилно.
При извършената служебна проверка, касационният състав не
установи при постановяването на обжалваното съдебно решение да са допуснати
процесуални нарушения, които да обосновават отмяната му на това основание.
Като нарушена разпоредба в наказателното постановление е
посочена чл.8, ал.4 от наредба №36 от 15.05.2006 год. на Министъра на
транспорта, която предвижда, че лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване
на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа
годност. Така цитираната правна норма не въвежда задължение за водачите на МПС,
осъществяващи международен транспорт, а само определя срока на валидност на
удостоверенията за психологическа годност. В обжалваното съдебно решение се
съдържат подробни мотиви в тази насока, които се споделят напълно и от
настоящата инстанция.
Основното оплакване наведено в касационната жалба, че е
следвало районният съд да преквалифицира деянието и да наложи съответното
наказание, съгласно Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 год. ва ВАС,
постановено по тълкувателно дело №1/2020 год. Така направеното оплакване в
конкретния случай е неоснователно. Съдът е извършил анализ на установените
факти по делото и правилно е приел, че се касае за нарушение на чл.58, ал.1,
т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари. Именно това е правилната квалификация на установеното деяние,
което обаче е наказуемо по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
и минималният размер на предвидената глоба е от 2 000.00 лв. Ако съдът бе
извършил преквалификация на деянието, то би се допуснало утежняване положението
на жалбоподателят, тъй като размерът на глобата е в по-голям размер, което
обстоятелство не се отрича и от касатора. Ето защо единственото законосъобразно
решение е това което е сторил районният съд, а именно – да се отмени
обжалваното наказателно постановление като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на установените
при проверката факти под съответната материално правна разпоредба.
Като е достигнал до правни изводи за процесуална
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и го е отменил,
районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №322 от 03.12.2021 год., постановено по
АНД №2598/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.