Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.06.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия- 13 състав , в закрито
заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3493
по описа на 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
/Макар делото да е образувано по време действието на вече отменения ГПК, СГС намира, че по аргумент от § 2, ал. 14 ГПК настоящата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК./
С
решение на САС от 09.06.2014 год. по гр.д. № 1768/2014 год. е отменено решение
на СГС по настоящето дело от 19.04.2013
год. постановено по молба на В.И.В. от 07.06.2010 год. с искане за допълване на
решение на СГС от 12.05.2010 год.
Делото е образувано по иск на В.И.В.
за обезщетяване на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.308 НК ,
за което е била образувана полицейска преписка ЗМ-5242/2004 год. 09 РПУ.
Претендира неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.
Първоначално ответник по делото е М.В.Р.,но с присъединяване на гр.д. №
134/2006 год. през 2006 год. като ответник е конституиран и П. на Р.Б..
В открито съдебно заседание с редовно
призоваване на страните,вкл. и П. на Р.Б.,представителят на последната е
заявил,че няма възражение по отношение на съдопроизводствените действия по
делото и по приетите доказателства.
С оглед на горното съдът приема следното: Молбата за допълване на решението
е основателна.
Искът е подаден първоначално единствено срещу ответника МВР с уточнението в
съдебно заседание на 10.05.2006 год.,че претенцията му е в размер на
26 000 лв. и е само срещу МВР.
На 22.11.2006 год. с нарочно определение към делото е присъединено гр.д. №
134/2006 год. на СГС, по което ответник е бил П. на Р.Б. и от този момент
нататък ответници по иска са станали М.В.Р. и П. на Р.Б..
В диспозитива на решението си,поправен с решение от 16.07.2010 год., искът
е отхвърлен само спрямо единия от ответниците- М.В.Р..
Ето защо молбата за допълване на решението е основателна и като такава
следва да се уважи.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Допълва
Решение от 12.05.2010 г. , поправено с решение от 16.07.2010 год. по
настоящето дело като постановява,че отхвърля предявения иск и спрямо втория ответник
П. на Р.Б..
С допълването диспозитива на решението придобива следния вид:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.В. с ЕГН:********** и адрес *** иск против М.В.Р.,
гр.***** , ул.”************ и П.
на Р.Б. , гр.************ за
сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди с правно основание чл.2,т.2 ЗОДВПГ /старо
заглавие/ като неоснователен.”
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , І ГО, 13 с-в , в
закрито заседание на …10.01……две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №…3493…по
описа на СГС за ……2005…..година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.И.В.
е подал жалба против решение от 19.04.2013 год., с което е
оставена без уважение молбата му от 07.06.2010 г. за допълване на
Решение от 12.05.2010 г. по настоящето
дело.
Жалбата против решение от 19.04.2013 год. е
подадена в срок.
В същата обаче в нарушение на
чл.260,т.3 и т.4 ГПК жалбоподателят не е посочил , в какво се състои
порочността на решението и в какво се състои искането.
Ето
защо съдът
РАЗПОРЕДИ
:
УКАЗВА на
жалбоподателя В.И.В. да отстрани нередовностите на жалбата
ВХ.№ 55747/14.05.2013 ГОД. като посочи в какво се състои порочността на
решението от 19.04.2013 год. и
в какво се състои искането до въззивния съд.
При
неизпълнение в
срок въззивната жалба ще бъде върната на подателя на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.04.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия- 13 състав , в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3493
по описа на 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Макар делото да е образувано по време действието на вече отменения ГПК, СГС намира, че по аргумент от
§ 2, ал. 14 ГПК
настоящата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Съгласно определение на САС от
22.04.2011 год. във въззивната жалба на В.И.В. от 07.06.2010 год. се съдържа и
искане за допълване на решение на СГС от 12.05.2010 год. В изпълнение на задължителните
указания на въззивната инстанция и с оглед такива постановени в определение на
ВКС от 01.02.2013 год., СГС приема следното:
Преписи от жалбата на ищеца от
07.06.2010 год. са изпратени на ответника /получена на 26.10.2010 год./ и на
контролиращата страна /получена на 01.11.2010 год./ и в определения срок същите
не са взели отношение по съдържащото се в нея искане за допълване на решението.
Молбата за допълване на решението е неоснователна.
Искът е подаден единствено срещу ответника МВР,а участието на представител
на СГП по делото е в качеството на контролираща страна. В съдебно заседание на
10.05.2006 год. именно ищецът по искане на съда е уточнил,че претенцията му е в
размер на 26 000 лв. и е срещу МВР.
Ето защо молбата за допълване на решението е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ уважение молба от 07.06.2010 г. на В.И.В. *** за допълване на Решение от 12.05.2010 г. по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 12.05.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на единадесети
Март през две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Веселина Христова, и с участието на
прокурор Слабакова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело №
3493 по описа на 2005 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ
/старо заглавие/ за неимуществени вреди.
Ищецът В.И.В.
твърди в исковата молба,че му е било повдигнато незаконно обвинение за
престъпление по чл.308 НК , за което е била образувана полицейска преписка
ЗМ-5242/2004 год. 09 РПУ. Претендира неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. - обезщетение за болки и страдания
вследствие на унижението, което е бил принуден да търпи като уличено лице.
Ищецът моли
съдът да постанови решение,с което да уважи иска ведно със законните
последици-лихви и разноски.
Ответникът М.В.Р. оспорва иска и
моли съдът да го отхвърли изцяло като неоснователен.
Софийска
градска П. /контролираща страна/ чрез своя представител прокурор Слабакова
оспорва иска и моли съда да постанови съдебно решение, с което го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:
По дознание ЗМ 5242/2004 год. по описа на 09 ПРУ гр.София са
изготвени срещу В.И.В. две заключителни
постановление.Първо от 25.08.2005 год. с мнение за предаване на съд за
престъпление по чл.316,пр.4 във връзка с чл.308,ал.1 НК-това обвинение и
преписката по него са прекратени от П.та поради несъставеморност на деянието
/Постановление на СРП от 23.02.2006 год. потвърдено с Постановление на
Апелативна П. гр.София от 05.07.2006 год.,а също с определение на СРС от 23.06.2006
год./.Второто заключително постановление е с мнение за съд на В.В. за
престъпление по чл.308,ал.1,пр.1 НК.По второто постановление по твърдения на
ищеца е образувано дело в Софийски районен съд,но въпреки указанията на съда
дадени с определение от 19.04.2007 год. последният не е посочил номер и година
на дело.Посочения такъв е на дело в СРС образувано по жалба срещу
постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното
производство-определение на л.299-302 от делото.
Вместо това по делото са представени много неотносими към
предмета му писмени доказателства и са направени искания за такива,които съдът
не е уважил. Част от приетите писмени доказателства се дублират,а друга част
касаят отношение на ищеца с трети лица ирелевантни на спора.
Горната
фактическа обстановка се установява и от
приложените и приети като доказателства писмени документи приложен с опис към
исковата молба,приложената прокурорска преписка № 4750/1997 год. на СГП-два
тома.
При
така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При
посочената по-горе установена фактическа обстановка, настоящият състав намира
от правна страна следното: претенциите за вреди са основани на разпоредбата на
чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДВПГ, според която държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.та и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В
конкретния случай са налице доказателства за привличането на ищеца в качеството
на уличено лице.Още на фаза досъдебно производство част от обвиненията са
прекратени поради несъставомерност. За обвинението по чл.308,ал.1 НК липсват
категорични доказателства за това има ли изготвено обвинение и внесено ли е в
съд. За тази неустановеност причина е бездействието на ищеца, въпреки
указанията на съда за ангажиране на доказателства за това. Съгласно
чл. 127,ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания .
При
гореизложеното съдът намира,че фактическият състав на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ не е
доказан по безспорен начин. Усилията на ищеца да доказва отношения свързани с
технически и фактически действия във връзка с дейността на ЖСК „Детелина” и
свързани с това документирани факти / неотносими / са довели като резултат до необоснованост на
претенцията за вреди срещу ответника, поради неустановяването на задължителни в
случая юридически факти- конкретни неправомерни действия или бездействия на
държавен орган чрез конкретен служител, конкретни вреди /в какво се изразяват/
и доказването им по основание и размер,а също и причинната връзка между двата
факта.
При
този изход на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС разноски в размер на 150 лв. и държавна
такса в размер на 10 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.И.В. с ЕГН:********** и адрес *** иск против П. на Р.Б. ,
гр.София, бул.”Витоша” № 2 за сумата
от 26 000 лв. неимуществени вреди с правно основание чл.2,т.2 ЗОДВПГ/старо
заглавие/ като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН:********** и адрес *** да заплати по сметка на СГС разноски в размер
на 150 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: