Решение по дело №3493/2005 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4271
Дата: 16 юни 2015 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20051100103493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2005 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                

                              гр.София, 16.06.2015 год.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия- 13 състав , в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров           

                           

като  разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3493 по описа на 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.250 ГПК. /Макар делото да е образувано по време действието на вече отменения ГПК,  СГС намира, че по аргумент от § 2, ал. 14 ГПК настоящата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК./

         С решение на САС от 09.06.2014 год. по гр.д. № 1768/2014 год. е отменено решение на СГС по настоящето дело от  19.04.2013 год. постановено по молба на В.И.В. от 07.06.2010 год. с искане за допълване на решение на СГС от 12.05.2010 год.

Делото е образувано по иск на В.И.В. за обезщетяване на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.308 НК , за което е била образувана полицейска преписка ЗМ-5242/2004 год. 09 РПУ. Претендира неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

Първоначално ответник по делото е М.В.Р.,но с присъединяване на гр.д. № 134/2006 год. през 2006 год. като ответник е конституиран и П. на Р.Б..

         В открито съдебно заседание с редовно призоваване на страните,вкл. и П. на Р.Б.,представителят на последната е заявил,че няма възражение по отношение на съдопроизводствените действия по делото и по приетите доказателства.

С оглед на горното съдът приема следното: Молбата за допълване на решението е основателна.

Искът е подаден първоначално единствено срещу ответника МВР с уточнението в съдебно заседание на 10.05.2006 год.,че претенцията му е в размер на 26 000 лв. и е само срещу МВР.

На 22.11.2006 год. с нарочно определение към делото е присъединено гр.д. № 134/2006 год. на СГС, по което ответник е бил П. на Р.Б. и от този момент нататък ответници по иска са станали М.В.Р. и П. на Р.Б..

В диспозитива на решението си,поправен с решение от 16.07.2010 год., искът е отхвърлен само спрямо единия от ответниците- М.В.Р..

Ето защо молбата за допълване на решението е основателна и като такава следва да се уважи.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

         Допълва  Решение  от 12.05.2010 г. , поправено с решение от 16.07.2010 год. по настоящето дело като постановява,че отхвърля предявения иск и спрямо втория ответник П. на Р.Б..

С допълването диспозитива на решението придобива следния вид:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.В. с ЕГН:********** и адрес *** иск против М.В.Р., гр.***** , ул.”************ и П. на Р.Б. , гр.************ за сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди с правно основание чл.2,т.2 ЗОДВПГ /старо заглавие/ като неоснователен.”

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от съобщаването  му на страните.

 

                                                       

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                       РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

          

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , І ГО, 13 с-в , в закрито заседание на …10.01……две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №…3493…по описа на СГС за ……2005…..година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Жалбоподателят В.И.В. е подал жалба против решение от 19.04.2013 год., с което е оставена без уважение молбата му от 07.06.2010 г.  за допълване на Решение  от 12.05.2010 г. по настоящето дело.

         Жалбата против решение от 19.04.2013 год. е подадена в срок.

         В същата обаче в нарушение на чл.260,т.3 и т.4 ГПК жалбоподателят не е посочил , в какво се състои порочността на решението и в какво се състои искането.

Ето защо съдът

 

 

                                        РАЗПОРЕДИ :

 

        

УКАЗВА на жалбоподателя В.И.В. да отстрани нередовностите на жалбата ВХ.№ 55747/14.05.2013 ГОД. като посочи в какво се състои порочността на решението от 19.04.2013 год. и в какво се състои искането до въззивния съд.

При неизпълнение в срок въззивната жалба ще бъде върната на подателя на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК.

 

 

                                                       

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  РЕШЕНИЕ

                                  гр.София, 19.04.2013 год.

 

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия- 13 състав , в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров           

                           

като  разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3493 по описа на 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.250 ГПК. Макар делото да е образувано по време действието на вече отменения ГПК,  СГС намира, че по аргумент от § 2, ал. 14 ГПК настоящата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК.

         Съгласно определение на САС от 22.04.2011 год. във въззивната жалба на В.И.В. от 07.06.2010 год. се съдържа и искане за допълване на решение на СГС от 12.05.2010 год. В изпълнение на задължителните указания на въззивната инстанция и с оглед такива постановени в определение на ВКС от 01.02.2013 год., СГС приема следното:

         Преписи от жалбата на ищеца от 07.06.2010 год. са изпратени на ответника /получена на 26.10.2010 год./ и на контролиращата страна /получена на 01.11.2010 год./ и в определения срок същите не са взели отношение по съдържащото се в нея искане  за допълване на решението.

Молбата за допълване на решението е неоснователна.

Искът е подаден единствено срещу ответника МВР,а участието на представител на СГП по делото е в качеството на контролираща страна. В съдебно заседание на 10.05.2006 год. именно ищецът по искане на съда е уточнил,че претенцията му е в размер на 26 000 лв. и е срещу МВР.

Ето защо молбата за допълване на решението е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ уважение молба от 07.06.2010 г.  на В.И.В. *** за допълване на Решение  от 12.05.2010 г. по настоящето дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от съобщаването  му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

 

град София, 12.05.2010 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на единадесети Март през две хиляди и десета година, в състав :

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Веселина Христова, и с участието на прокурор Слабакова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3493 по описа на 2005 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 2, т.  2 от ЗОДВПГ /старо заглавие/ за неимуществени вреди.

         Ищецът В.И.В. твърди в исковата молба,че му е било повдигнато незаконно обвинение за престъпление по чл.308 НК , за което е била образувана полицейска преписка ЗМ-5242/2004 год. 09 РПУ. Претендира неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.       - обезщетение за болки и страдания вследствие на унижението, което е бил принуден да търпи като уличено лице.

         Ищецът моли съдът да постанови решение,с което да уважи иска ведно със законните последици-лихви и разноски.

Ответникът М.В.Р. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли изцяло като неоснователен.

         Софийска градска П. /контролираща страна/ чрез своя представител прокурор Слабакова оспорва иска и моли съда да постанови съдебно решение, с което го отхвърли като неоснователен и недоказан.

         Доказателствата са писмени и гласни.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:

         По дознание ЗМ 5242/2004 год. по описа на 09 ПРУ гр.София са изготвени  срещу В.И.В. две заключителни постановление.Първо от 25.08.2005 год. с мнение за предаване на съд за престъпление по чл.316,пр.4 във връзка с чл.308,ал.1 НК-това обвинение и преписката по него са прекратени от П.та поради несъставеморност на деянието /Постановление на СРП от 23.02.2006 год. потвърдено с Постановление на Апелативна П. гр.София от 05.07.2006 год.,а също с определение на СРС от 23.06.2006 год./.Второто заключително постановление е с мнение за съд на В.В. за престъпление по чл.308,ал.1,пр.1 НК.По второто постановление по твърдения на ищеца е образувано дело в Софийски районен съд,но въпреки указанията на съда дадени с определение от 19.04.2007 год. последният не е посочил номер и година на дело.Посочения такъв е на дело в СРС образувано по жалба срещу постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство-определение на л.299-302 от делото.

         Вместо това по делото са представени много неотносими към предмета му писмени доказателства и са направени искания за такива,които съдът не е уважил. Част от приетите писмени доказателства се дублират,а друга част касаят отношение на ищеца с трети лица ирелевантни на спора.

Горната фактическа обстановка се установява  и от приложените и приети като доказателства писмени документи приложен с опис към исковата молба,приложената прокурорска преписка № 4750/1997 год. на СГП-два тома.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При посочената по-горе установена фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното: претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДВПГ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.та и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В конкретния случай са налице доказателства за привличането на ищеца в качеството на уличено лице.Още на фаза досъдебно производство част от обвиненията са прекратени поради несъставомерност. За обвинението по чл.308,ал.1 НК липсват категорични доказателства за това има ли изготвено обвинение и внесено ли е в съд. За тази неустановеност причина е бездействието на ищеца, въпреки указанията на съда за ангажиране на доказателства за това. Съгласно чл. 127,ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания .

При гореизложеното съдът намира,че фактическият състав на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ не е доказан по безспорен начин. Усилията на ищеца да доказва отношения свързани с технически и фактически действия във връзка с дейността на ЖСК „Детелина” и свързани с това документирани факти / неотносими /  са довели като резултат до необоснованост на претенцията за вреди срещу ответника, поради неустановяването на задължителни в случая юридически факти- конкретни неправомерни действия или бездействия на държавен орган чрез конкретен служител, конкретни вреди /в какво се изразяват/ и доказването им по основание и размер,а също и причинната връзка между двата факта.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.

         Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.В. с ЕГН:********** и адрес *** иск против П. на Р.Б. , гр.София, бул.”Витоша” № 2 за сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди с правно основание чл.2,т.2 ЗОДВПГ/старо заглавие/ като неоснователен.

ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН:********** и адрес ***  да заплати по сметка на СГС разноски в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: