М О Т И В И
към решение № 695 по АНД
N 789 по описа за 2020 година
на Районен съд Варна,
Пети наказателен състав
По отношение на
обвиняемия Г.А.Г. ЕГН ********** *** е внесено с вх.№ 13827/17.02.2020 г. в
Районен съд Варна мотивирано постановление по реда на чл.375 от Наказателно-процесуалния
кодекс/НПК/, за извършено от същия деяние по чл.313 ал.1 от Наказателния
кодекс/НК/, за това, че на 21.03.2017
г. в гр.Варна потвърдил неистина в писмена декларация с идентификационен номер
УРИ: 819000-11201/21.03.2017 г., която по силата на закон – чл.160 ал.1 от
Закон за движението по пътищата/ЗДвП/: „Дубликат на свидетелство за управление
или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат повреден или унищожен, за което
притежателят подписва „Декларация“ и по чл.17 ал.1 от Правилник за издаване на
български документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок от 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР
или звената „Миграция“ при ОДМВР“, се дава пред орган на властта – служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна С.И.Ч.за удостоверяване истинността
на обстоятелство – а именно, че е изгубил свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено от МВР – Варна на 10.09.2016 г. на
негово име, като е знаел, че същото му е отнето във Федерална република
Германия от Прокуратура Нюрнберг - Фюрт за нарушаване
на немското законодателство.
Предлага се
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК.
В съдебното заседание представител на Районна прокуратура
Варна, редовно призована, не се явява.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В дадените обяснения в качеството на обвиняем по
досъдебното производство на 06.02.2020 г. в присъствието на упълномощения от
него защитник адв.С.С. обв.Г. се признава за виновен, съжалява за постъпката си,
обяснява, че свидетелството му за управление на МПС било отнето от
прокуратурата в гр.Нюрнберг, Германия, след причиняване на пътнотранспортно
произшествие, а след това той в декларация пред Пътна полиция Варна декларирал,
че го е загубил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната отразена в постановлението на прокуратурата фактическа
обстановка:
През 2016 година обв.Г. живеел в Германия, бил правоспособен водач на
моторно-превозни средства/МПС/. Поради допуснато пътнотранспортно произшествие
през месец декември 2016 година от германските власти му били наложени
наказания глоба и отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от
три месеца. След изтичане на този срок обв.Г. отишъл
до полицейския участък, където предал свидетелството си за управление на МПС,
за да го получи обратно, но не го получил.
През месец март
2017 година обв.Г. се върнал в България и решил да
подаде молба за издаване на дубликат на свидетелството му за управление на МПС.
На 21.03.2017 г. обв.Г. отишъл в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и
попълнил декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи/ПИБЛД/ за изгубен
български личен документ и по чл.160 от ЗДвП за издаване на дубликат на
изгубено свидетелство за управление на МПС. Обв.Г.
лично попълнил данните в типовата бланка-декларация, като в декларативната
ѝ част посочил, че на 19.03.2016 година посетил парк в гр.Варна,
кв.Владислав Варненчик и там изгубил свидетелството си за управление на МПС №
*********, издадено на 10.09.2016 г. от МВР-Варна заедно с контролния талон. Обв.Г. подал декларацията на гише, обслужвано от св.С.И.Ч.,
която я завела под рег.№ УРИ 819000-11201/21.03.2017 г. На бланката е
отбелязано, че Г. е уведомен, че с подаването на декларацията свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 10.09.2016 г., ще бъде обявено за
невалидно и че за декларирани от него неверни данни носи отговорност по чл.313
от НК.
На 19.04.2017
година на обв.Г. било издадено ново свидетелство за
управление на МПС, връчено му на 20.04.2017 година.
При извършената
служебна проверка било установено, че свидетелство за управление на МПС №
********* на обв.Г., което му било отнето в Германия,
било изпратено в Генералното консулство на Република България в Германия в
гр.Мюнхен, откъдето било изпратено на Главна Дирекция Национална полиция при
МВР и от там – в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
В хода на
досъдебното производство били предоставени за изследване декларация рег.№ УРИ
819000-11201/21.03.2017 г. и заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин вх.№ 4020/21.03.2017 г. От заключението на назначената и
изготвена по делото почеркова експертиза, приета от съда, се сочи, че подписът
срещу реквизита декларатор в декларацията и подписа в реквизита подпис на
заявителя в заявлението са положени от Г.А.Г. ЕГН ********.
Видно от
справката за съдимост, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – от обясненията на обвиняемия, дадени в хода
на досъдебното производство, показанията на свидетелите Н.В.П. и С.И.Ч., дадени
в хода на досъдебното производство; Декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД и чл.160
от ЗДвП с рег.№ 819000-11201/21.03.2017 г.; Заявление вх.№ 4020/21.03.2017 г.
за издаване на СУМПС; СУМПС с № *********, връчено на
20.04.2017 г.; Писмо рег.№ 3286р-45275 от 31.10.2017 г.; Справка картон на
водача; Почеркова експертиза по Протокол №
259/12.07.2019 г., както и от другите писмени материали, приобщени по делото.
Съдът кредитира
обясненията на обвиняемия от досъдебното производство, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви, подкрепящи се от показанията на
свидетелите по делото.
Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите П. и Ч. от досъдебното производство,
изготвената почеркова експертиза, като обективна и компетентна и писмените материали по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и
взаимно се допълват.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че обв.Г.А.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.313 ал.1 от НК, за
което му е било предявено обвинение от Районна прокуратура Варна, а именно, че на 21.03.2017 г. в гр.Варна потвърдил
неистина в писмена декларация с идентификационен номер УРИ:
819000-11201/21.03.2017 г., която по силата на закон – чл.160 ал.1 от Закон за
движението по пътищата/ЗДвП/: „Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон
е изгубен, откраднат повреден или унищожен, за което притежателят подписва
„Декларация“ и по чл.17 ал.1 от Правилник за издаване на български документи за
самоличност: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок от 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в
най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР или звената „Миграция“ при
ОДМВР“, се дава пред орган на властта – служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Варна С.И.Ч.за удостоверяване истинността на обстоятелство – а
именно, че е изгубил свидетелство за управление на моторно превозно средство с
№ *********, издадено от МВР – Варна на 10.09.2016 г. на негово име, като е
знаел, че същото му е отнето във Федерална република Германия от Прокуратура
Нюрнберг - Фюрт за нарушаване на немското
законодателство.
От обективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.313 ал.1 от НК,
деецът следва да е потвърдил неистина или да е затаил истина в писмена
декларация, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават
пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
конкретния случай, тъй като се касае за СУМПС, съгласно разпоредбата на чл.160
от ЗДвП „Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато
свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателят на
свидетелството подписва декларация“. На Г. е било предявено обвинение за това,
че същият е потвърдил неистина в декларацията, подадена по смисъла на чл.160 от ЗДвП, че СУМПС е било изгубено, а в действителност е било отнето от германските
власти за нарушение на германското законодателство.
От субективна
страна обвиняемият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че отразеното в декларацията
обстоятелство, че СУМПС е било изгубено, е невярно, разбирал е, че с подаване
на декларацията ще удостовери съществуването именно на това невярно
обстоятелство, и пряко е целял това.
За извършеното от обвиняемия
престъпление законът предвижда две алтернативни наказания - лишаване от свобода
до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият Г. не е осъждан, не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Поради това и след като от деянието не са
причинени имуществени вреди, спрямо него са налице законовите предпоставки на
императивната норма на чл.78а ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В очертаните от закона рамки на
наказанието съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба от 1000
лева, чийто размер определи в минималния предвиден в закона такъв, при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства – сравнително младата му възраст
и чистото му съдебно минало. Както се посочи, в досъдебното производство същият
се е признал за виновен, дал е обяснения и е допринесъл за разкриване на
обективната истина, не взе участие в съдебна фаза, поради което липсват други
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Липсват отегчаващи вината
обстоятелства. Поради това съдът намери, че в случая е налице значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, обосноваващ определяне размера на
наказанието в законовия минимум от 1000 лева.
При този изход на делото, тъй като
обвиняемият беше признат за виновен, на основание чл.189 ал. 3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените
по делото разноски за изготвяне на почеркова експертиза в размер на 178,44
лева, вносими по сметката на ОД на МВР Варна.
По тези съображения съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :