Решение по дело №4671/2013 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 30.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-5 състав, в открито заседание на тринадесети ноември 2014 г., в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хайгухи Бодикян

 

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4671 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

Молителят „Ф.” ГмбХ, дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо валидно по законите на Германия,регистрирано в ТР при Районен съд- гр.Есен, в качеството си на кредитор е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „И.Х.” АД ЕИК ******* с твърдение, че е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че  по отношение на ответника има вземане по договор за покупка на резервни части от №619-97.570 от 31.07.2008г. за цена,вкл. транспорт и тестване в размер на 704 250 евро. „Ф.” ГмбХ доставило стоката и на 19.11.2008г. Дължимата цена по сделката била платима на вноски, съгласно погасителен план приложен към извлечение №4/13.07.2009г.Първата вноска в размер на 70 425 евро била предплатена, впоследствие до 21.01.2010г.са извършени частични плащания,след която дата длъжникът спрял плащанията си, като останала дължима сума в размер на 555 023,75 евро. Изпращани са многократни покани, както и по молба на „Ф.” ГмбХ по ч.т.д.№2164/2011г. по описа на СГС, с разпореждане от 30.11.2011г. е постановено издаване на Европейска заповед за плащане. Справки от публичните регистри на дружеството ответник показвали трайно влошаване във финансовото състояние на длъжника, както и срещу него се водели множество изпълнителни дела.

Предвид горното претендира обявяване неплатежоспособността на ответника с начална дата 21.01.2010г. и откриване на производство по несъстоятелност, предприемане на предварителни обезпечителни мерки чрез постановяване спиране на изпълнителни дела и назначаване на временен синдик.

По молба от 04.09.2013г. и на осн. чл.629, ал.4 от ТЗ, по делото в качеството на кредитор е присъединена „П.и.б.” АД-гр.С. с твърдения за вземане произтичащо от договор за банков кредит от 14.12.2007г. Към 30.08.2013г. „И.Х.” АД банката имала изискуеми парични задължения в размер на 15 598 801,67 евро с левова равностойност 30 506 604,28лв.по договор за банков кредит от 14.12.2007г. и по договор за банков кредит от 31.03.2006г. заедно с всички анекси към него в размер на 3 029 403,68 евро с лревова равностойност 5 924 998,60лв.

С определение на съда от 11.11.201Зг. по молба от 04.11.201 Зг. и на осн. чл.629, ал.4 от ТЗ, по делото в качеството на кредитор е присъединен Ю. Б. Е. А.-дружество учредено и съществуващо по законите на Швейцария,вписано в ТР на Цюрих и Базел с адреси на управление в Цюрих и Базел, действащо чрез офиса си в Лугано,чрез адв.Д.С.. Твърденията на кредитора са за сключен с ответника Рамков

 

договор за кредит за финансиране на търговия със стоки от 21.11.2006г., с който са предоставени заемни средства по рамкова кредитна линия в размер на 35 000 000 щатски долара за финансиране на отделни сделки на „С.К.” АД. Съгласно договора за кредит ответникът се задължил да отговаря солидарно с главния длъжник „С.К.” АД,за чиято цел

се ангажирал да издаде гаранция в размер на 35 000 000 щ.д. В изпълнение на договорното си задължение по Договора за кредит с гаранция от 09.04.2008г. ответникът поел солидарен дълг към Ю Би Ес АГ в размер на 40 000 000 щ.д. /Гаранцията/Ответникът се е задължил да действа като гарант за всички вземания, които ЮБС може да има към „С.К.” АД. Спрямо договор за кредит и Гаранцията се прилагали нормите на швейцарското законодателство. С писмо от 13.04.2012г. до „С.К.” АД Ю Би Ес АГ прекратил договора за кредит,но поради неплащане на сумите от заемополучателя е отправена покана на 23.05.2012г. до ответника в качеството му на солидарен длъжник в съответствие с условията по гаранцията. На осн. чл. 182 от ГПК представя и моли да бъдат приети извлечения от счетоводни записи по сметката на „С.К.” АД в Ю Би Ес АГ като доказателство за дължимите суми от „С.К.” АД на Ю Би Ес АГ по договора за кредит в размер на 35 546 021,14 щ.д.,заедно с начислените лихви в размер на 324 042 щ.д.,които са дължими от ответника по гаранцията в същия размер.

         В първо по делото съдебно заседание, по подадена молба и на осн. чл.629, ал.4 от ТЗ, по делото в качеството на кредитор е присъединен и „С.Ф.Б.” ЕООД, с твърдение за вземане към „И.Х.” АД, произтичащо от споразумение от 11.04.2012г. с нотариална заверка на подписите, с което са уредени отношенията по договори за финансов лизинг. По силата на това споразумение  „С.Ф.Б.” ЕООД, като лизингодател, „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД като лизингополучател и „И.Х.” АД, като солидарен длъжник и „ОЦК” АД като солидарен длъжник, като били консолидирани вземанията към солидарно задължените по девет договори за финансов лизинг, подробно изброени в молбата по номера. По силата на споразумението, след направени взаимни отстъпки, страните признали за безспорно и безусловно вземането на „С.Ф.Б.” ЕООД към солидарните длъжници общо в размер на 1 058 350 евро, което вземане било изискуемо към 10.04.2012г.Вземането било формирано от следните дължими суми: 206 708,14 евро, представляващи левовата равностойност на 404 285,98 лева-дължими лизингови вноски по лизинговите договори, 50 533,11 евро, представляващи левовата равностойност на 98 834,17 лева –обезщетение за направени разходи по лизинговите договори, сумата от 158 141,54 евро, представляващи левовата равностойност на 309 297,97 лева-неустойки върху дължимите лизингови вноски и подлежащи на възстановяване разходи, сумата от 432 525,34 евро- обезщетение за времето, през което лизинговите обекти са ползвани без основание, в периода от датата на развалянето им 31.08.2011г. до 31.01.2012г., сумата от 76 509,72 евро, представляващи левовата равностойност на 149 640 лв. с ДДС-обезщетение за разходите по ремонт на върнатите от  „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД 29 пътни превозни средства, предмет на развалените договори, сумата от 75 995 евро с ДДС-разходи за адвокатски хонорари  и съдебни разноски по лизинговите договори, сумата от 57 937,18 евро, представляващи левовата равностойност на 113 315,28 лева с ДДС-вземане на  „СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по споразумение от 09.11.2011г., което било цедирано на „С.Ф.Б.” ЕООД съгласно договор за цесия от 03.04.2012г., прието от длъжниците по силата на споразумението.

         Задължение за плащане на първоначалната вноска по споразумението в размер на

 

80 000 евро била изплатена от ответника на 12.04.2012г., поради което остатъкът от задължението към „И.Х.” АД и останалите солидарни

длъжници възлизало на 978 350 евро.

Въз основа на споразумението РС Кърджали издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД като лизингополучател и „И.Х.” АД, като солидарен длъжник и „ОЦК” АД като солидарен длъжникда заплатят на „С.Ф.Б.” ЕООД при условията на частичност сумата от 500 000 евро, представляващи част от вземането от 978 350 евро., както и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за останалата част от сумата в размер на 478 000 евро. Налице била хипотезата на солидарна отговорност по чл.121 от ЗЗД.

Ответникът „И.Х.” АД, на който е връчен препис от молбата по чл.625 от ТЗ, в срок е подал писмен отговор, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.Сочи че молителят няма качеството на кредитор на дружеството,т.к. не е налице претендираното вземане. Доставката на стоките не била стигнала до него. Представените доказателства били проекти за поръчки, които не били изпълнявани от страните, а експедиционната бележка не удостоверявала получаване на документ. По издадената европейска заповед за плащане са подали възражение за недължимост на вземането и не било последвало съдебно производство по установяване на правата на молителя в държавата членка по произход. Оспорва молбата като неоснователна като твърди,че дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.

По отношение на молбите на присъединените кредитори, са подадени отговори от ответника, в които сочи че нямат качеството на кредитори. Твърди,че падежът на задължението по Рамков договор за финансиране на търговия със стоки сключен между „С.К.” АД,като заемополучател и Ю Би Ес АГ като кредитор, настъпил на 13.04.2012г.3а ангажиране отговорността на поръчителя, съгласно чл.147 от ЗЗД, считано от датата на падежа следвало да изтече 6 м. срок,в който кредиторът да предяви иск срещу длъжника, а подобни доказателства не били ангажирани. В тази връзка счита,че слез 13.10.2012г. правата на Ю Би Ес АГ срещу „И.Х.” АД произтичащи от Гаранция № 0247-00728073 от 09.04.2008г. били преклудирани и молителят не бил кредитор на длъжника. 

Неоснователни и недоказани били и предявените претенции на присъединения кредитор П.и.б.” АД. Твърди,че дружеството не е получавало средства по банковия кредит в посочената по договора разплащателна сметка. В случай,че се приеме,че е налице получаване от кредитора на суми,предоставяне от банката-кредитор на основание процесния договор за кредит, то следвало вземането да се приеме за погасено след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Представя 10 бр. нареждания с нотариална заверка на подписите. Общият размер на сумите по нарежданията,потвърден от страна на кредитора като погасен бил 14 778 910,45лв.След разпределение на суми, набрани от принудително изпълнение по реда на 303 извършено от депозитар по особен залог вписан при ЦРОЗ,постъпилата от принудителното изпълнение сума в размер 5 905 061,32лв. била разпределена в полза на кредитора „П.и.б.” АД за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит. Налице били висящи дела за установяване на вземанията си към „И.Х.” АД. Неоснователен и недоказан бил и размерът на претенцията по Договор за банков кредит от 14.12.2007г.,като не били представени доказателства за усвояването му. Твърди,че банката нямала качеството на кредитор и по отношение на предявеното вземане по договор за банков кредит от 31.03.2006г.С уведомление, получено на 26.09.2013г.

 

банката уведомила дружеството- ответник, че е продала вземането си на Гоф Хотелс Мениджмънт Лимитед. Като обезпечение по договора бил учреден залог върху търговско предприятие на „Интер пайп” АД. Пристъпено е към изпълнение по 303,като

 

с нот акт от 30.10.201 Зг. заложният кредитор Гоф Хотелс Мениджмънт Лимитед от името и за сметка на „Интер пайп” АД е продало недвижими имоти, собственост на „Интер пайп” АД.С получаване на продажната цена на практика били погасени всички претенции по Договор за банков кредит от 31.03.2006г.

В допълнително становище по отговора на молбата, кредиторът Ю Би Ес АГ, сочи представения Рамков договор за кредит за финансиране на търговия със стоки № 0247-00728073, сключен между Ю Би Ес (като Заемодател), „С.К.” АД (като Заемополучател) и „И.Х.” АД (с предишно търговско наименование „Интертръст” ЕАД) (като Гарант). Към настоящия момент Главният длъжник не бил погасил паричното си задължение по Договора за кредит, а следователно и задължението на „И.Х.” АД по Гаранцията било дължимо, изискуемо и не е погасено. Тези факти били установени от представените извлечения по сметки на „С.К.“, известията за прекратяване на Договора за кредит и писмената покана за плащане до Гаранта „Интертръст Холдинг“. 

По отношение възражението на ответника за приложение на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД, кредиторът сочи ,че спрямо Договора за кредит и Гаранцията се прилагали разпоредбите на швейцарското право. В Гаранцията изрично било посочено, че Ответникът поема солидарен дълг към Ю Би Ес по смисъла на чл. 497, ал. 4 от швейцарския Кодекс на задълженията („КЗ“). На осн. чл.43, ал.3 от КМЧП при установяване съдържанието на швейцарското право, представя становище на - г-н Андреа Гамба - пълноправен адвокат от 15 години, упражняващ дейност в Лугано, Швейцария, член на Швейцарската адвокатска колегия от 2000 г., партньор в адвокатска кантора „Бер и Карер” АГ (Bar & Karrer AG), видно от което швейцарското право не съдържа разпоредба, аналогична или подобна на чл. 147 от ЗЗД, при което по швейцарското право няма изискване Ю Би Ес да предяви иск спрямо главния длъжник „С.К.” АД изобщо или в определен срок, като условие за запазване на правата спрямо „И.Х.” АД по Гаранцията.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:       

Молителят в молбата по чл.625 от ТЗ „Ф.” ГмбХ, е изложил твърдения, че по отношение на длъжника „И.Х.” АД има вземане по договор за покупка на резервни части от №619-97.570 от 31.07.2008г. за цена,вкл. транспорт и тестване в размер на 704 250 евро. По силата на този договор„Ф.” ГмбХ доставило стоката и на 19.11.2008г. Доказателства за извършената доставка са представените по делото поръчки и товарителница ********** от 19.11.2008г.С оглед уговореното в договора, че дължимата цена по сделката се заплаща  на вноски, съгласно погасителен план, безспорен е факта на плащане на първата вноска в размер на 70 425 евро, като след 21.01.2010г. не са установени плащания от страна на длъжника.                    Съдът е приел по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Съгласно

 

констатациите на експерта, задължението на „И.Х.” АД към молителя е описано в счетоводните му регистри като Вътрешно общо придобиване по фактура от 10.09.2008г. на стойност 70 425,00 евро или 137 739.33лв. за 10% аванс по договор за доставка на раб. Валци и фактура от 17.11.2008г. на стойност 633 825,00 евро или 1

239 653.97лв. за валци. Остатъкът на задължението към 31.01.2010г. е 500 636,46евро или 979 159,81лв. в потвърждение на извършената доставка са констатациите на експерта, по представена от ответникът счетоводна справка, но без представи платежни документи, от която са видни направените плащания към “Ф.” ГмбХ по подробно изброени фактури и суми съгласно таблица от заключението на стр.5. Съдът следва да вземе предвид и представената по делото Европейска заповед за плащане, издадена по молба на „Ф.” ГмбХ по ч.т.д.№2164/2011г. по описа на СГС, с разпореждане от 30.11.2011г.

За установяване вземането на втория присъединен по делото кредитор „П.и.б.” АД-гр.С. относно вземане произтичащо от договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г. Към 30.08.2013г. изискуемите парични вземането на банката към „И.Х.” АД  били в размер на 15 598 801,67 евро с левова равностойност 30 506 604,28лв.по договор за банков кредит от 14.12.2007г. и по договор за банков кредит от 31.03.2006г. заедно с всички анекси към него в размер на 3 029 403,68 евро с лревова равностойност 5 924 998,60лв. С Договора за кредит Б.та е предоставила на длъжника  сума в размер на 3 000 000 EUR (три милиона евро). С анекс № 5 от 31.07.2009г. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 4 300 000 EUR (четири милиона и триста хиляди евро). С анекс № 6 от 18.12.2009г. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 7 800 000 EUR (седем милиона и осемстотин хиляди евро). С анекс № 7 от 08.02.20Юг. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 8 500 000 EUR (осем милиона и петстотин хиляди евро). С анекс № 8 от 30.03.2010г. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 11 500 000 EUR (единадесет милиона и петстотин хиляди евро). С анекс № 9 от 28.05.2010г. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 13 600 000 EUR (тринадесет милиона и шестстотин хиляди евро). С анекс № 10 от 18.06.2010г. към Договора, размерът на кредита е увеличен на 14 300 000 ЕиБ(четиринадесет милиона и триста хиляди евро), а с анекс № 11 от 19.08.2010 г. размерът е намален на 13 650 000  евро/тринадесет милиона шестстотин и петдесет хиляди евро/.Крайният срок за погасяване на кредита е 30.03.2015г., съгласно анекс № 12 от 28.10.2010Г.С писмо изх. № 11-5170/24.04.2012 г., на основание Раздел XII, т.28.1, б.”в” от Договора, "П.и.банка" АД, обявила задължението на длъжника "И.Х." АД по Договора за изцяло предсрочно и незабавно изискуемо. Писмото е връчено на длъжника на 24.04.2012г., съгласно общите условия на б.та.

По отношение вземането на Ю Би Ес АГ, съдът установи наличието на Рамков договор за кредит за финансиране на търговия със стоки № 0247-00728073, сключен между Ю Би Ес (като Заемодател), „С.К.” АД (като Заемополучател) и „И.Х.” АД (с предишно търговско наименование „Интертръст” ЕАД) (като Гарант). Ответиникът не представя доказателства Главният длъжник „С.К.” АД да е погасил паричното си задължение по Договора за кредит, при което възниква задължението на „И.Х.” АД по Гаранцията, като изискуема и дължима и произтичаща от разпоредбата на  чл. 7.4 от Договора за кредит, съгласно която „И.Х.” АД се е задължил да отговаря

 

солидарно с главния длъжник „С.К.” АД, за чиято цел издава в полза на Ю Би Ес гаранция с номер 0247-00728073 от 09.04.2008 г., по силата на която поема солидарен дълг към Ю Би Ес в размер до 40 000 000 долара (четиридесет милиона щатски долара) („Гаранцията”).Поради неплащане на паричното задължение от страна на Заемополучателя по Договора за кредит, на 23.05.2012 г„ Ю Би Ес отправя покана за плащане към Ответника в качеството му на солидарно отговорен длъжник в съответствие с условията по Гаранцията.

Гореизложеното и представените писмени доказателства по делото, дава основание да се приеме обезпечението, учредено от Длъжника за търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ - поето е от търговец във връзка с упражняването от него занятие и по своята правна същност е парично задължение, възникнало на основание договор за гаранция във връзка с банков кредит. Тези факти доказват по безспорен начин легитимацията на Ю Би Ес като кредитор на Ответника.  Видно от писмо от 13.04.2012 г. до „С.К.” АД с копие до Ответника, Ю Би Ес прекратява Договора за кредит на основание чл. 8.2 („Извънредно прекратяване”) и претендира плащане на всички дължими към онзи момент суми по Договора за кредит в общ размер, възлизащ на 34 131 874 щатски долара.С оглед уговореното в договора, че приложение намира швейцарското право, ответникът е поел солидарен дълг към Ю Би Ес по смисъла на чл. 497, ал. 4 от швейцарския Кодекс на задълженията („КЗ“). В тази връзка и на основание чл. 43, ал. 3 от КМЧП, по указания на съда,кредиторът Ю Би Ес установява съдържанието на приложимото швейцарско право, чрез прилагане становище на - г-н Андреа Гамба - пълноправен адвокат от 15 години, упражняващ дейност в Лугано, Швейцария, член на Швейцарската адвокатска колегия от 2000 г., партньор в адвокатска кантора „Бер и Карер” АГ (Bar & Karrer AG). Становището потвърждава, че швейцарското право не съдържа разпоредба, аналогична или подобна на чл. 147 от ЗЗД и по швейцарското право няма изискване Ю Би Ес да предяви иск спрямо главния длъжник „С.К.” АД изобщо или в определен срок, като условие за запазване на правата спрямо „И.Х.” АД по Гаранцията.

При тези данни и с оглед липса на оспорване от страна на ответника в тази част , съдът приема,че съгласно приложимото към Гаранцията право, не съществува материалноправно условие за запазване на правата на Ю Би Ес спрямо „И.Х.” АД като негов кредитор по Гаранцията, подобно или аналогично на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД, при което възраженията на ответника относно легитимацията и правата на Ю Би Ес като негов кредитор, както и наличието на изискуемо парично вземане, произтичащо от Гаранцията, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По установяване вземането на „С.Ф.Б.” ЕООД, към „И.Х.” АД, е представено споразумение от 11.04.2012г. с нотариална заверка на подписите, за уреждане отношенията по договори за финансов лизинг.

Съгласно споразумението  „С.Ф.Б.” ЕООД, като лизингодател, „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД като лизингополучател и „И.Х.” АД, като солидарен длъжник и „ОЦК” АД като солидарен длъжник,  са обединени вземанията към солидарно задължените по девет договори за финансов лизинг, подробно изброени в молбата по номера. Споразумението установява признато между страните за безспорно и безусловно вземането на „С.Ф.Б.” ЕООД към солидарните длъжници общо в размер

на 1 058 350 евро, изискуемо към 10.04.2012г.Вземането е формирано от следните дължими суми: 206 708,14 евро, представляващи левовата равностойност на 404 285,98 лева-дължими лизингови вноски по лизинговите договори, 50 533,11 евро, представляващи левовата равностойност на 98 834,17 лева –обезщетение за направени разходи по лизинговите договори, сумата от 158 141,54 евро, представляващи левовата равностойност на 309 297,97 лева-неустойки върху дължимите лизингови вноски и подлежащи на възстановяване разходи, сумата от 432 525,34 евро- обезщетение за времето, през което лизинговите обекти са ползвани без основание, в периода от датата

на развалянето им 31.08.2011г. до 31.01.2012г., сумата от 76 509,72 евро, представляващи левовата равностойност на 149 640 лв. с ДДС-обезщетение за разходите по ремонт на върнатите от  „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД 29 пътни превозни средства, предмет на развалените договори, сумата от 75 995 евро с ДДС-разходи за адвокатски хонорари  и съдебни разноски по лизинговите договори, сумата от 57 937,18 евро, представляващи левовата равностойност на 113 315,28 лева с ДДС-вземане на  „СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по споразумение от 09.11.2011г., което било цедирано на „С.Ф.Б.” ЕООД съгласно договор за цесия от 03.04.2012г., прието от длъжниците по силата на споразумението.

         Установено е,че първоначалната вноска по споразумението в размер на 80 000 евро е изплатена от ответника на 12.04.2012г., поради което остатъкът от задължението към „И.Х.” АД и останалите солидарни длъжници възлиза на 978 350 евро. Въз основа на споразумението РС Кърджали издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените „ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг” АД като лизингополучател и „И.Х.” АД, като солидарен длъжник и „ОЦК” АД като солидарен длъжникда заплатят на „С.Ф.Б.” ЕООД при условията на частичност сумата от 500 000 евро, представляващи част от вземането от 978 350 евро., както и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за останалата част от сумата в размер на 478 000 евро. Налице била хипотезата на солидарна отговорност по чл.121 от ЗЗД.

По делото липсват доказателства за производство по чл.422, ГПК евентуално възражение от страна на ответника и според съда налиието на издадена заповед за незабавно изпълнение, без дадни да е влязла в сила, не дава основание на съда да приеме за доказано вземането на този кредитор.

За изясняване на делото от фактическа страна по основния поставен пред съда въпрос налице ли е неплатежоспособност на дружеството и невъзможност да погасява задълженията си към кредитори, съдът допусна изслуша и прие по делото  Съдебно-икономическа експертиза.

Констатациите на експерта установяват задълженията на ответника към Ф. АГ в размер на 704 250 евро или 1 377 393.27 лв. Задължението е описано в счетоводните регистри като Вътрешно общо придобиване по фактура от 10.09.2008г. на стойност 70 425,00 евро или 137 739.33лв. за 10% аванс по договор за доставка на раб. Валци и фактура от 17.11.2008г. на стойност 633 825,00 евро или 1 239 653.97лв. за валци. Остатъкът на задължението към 31.01.2010г. е 500 636,46евро или 979 159,81лв. Ответникът предоставил счетоводна справка,без да представи платежни документи, от която вещото лице установило направените плащания към “Ф.” ГмбХ. В таблица към заключението са описани фактурите и плащанията по тях.Към 21.01.2010г. не е установено  плащане на сума размер на 500 636,46евро или 979159,81лв.

 

 

 

 

 

Общ размер на задълженията, произтичащи от търговска сделка, са представени в таблица в заключението.

 

В справката са изключени текущите задължения по търговски сделки със свързаните лица, а общият размер на публичноправните задължения, е в следната таблица:

 

 

Коефициент на обща ликвидност, който представлява съотношението на краткотрайните активи към текущите задължения, е 1.0362 за 2008г., 1.2387         за 2009г. , 1.1256         за 2010г. ,1.0758                                                за 2011г., 1.0003 за2012г. , 1.3346 за 2013г.

Коефициентите за ликвидност показват възможностите на фирмата да изплаща текущите си задължения. За да може едно дружество да посреща текущите си задължения, за норматив за коефициентите за ликвидност се приема коефициент над 1. В конкретния случай коефициентите за незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност са под 1, което означава, че ответникът не може да погасява задълженията си с наличните краткотрайни активи - парични средства.

Вещото лице анализира какви са краткосрочните вземания и каква е тяхната структура и отрази съгласно записванията в счетоводните документи, кои са предприятията и дружествата, които се явяват длъжници на ответника?

От извършената проверка на Финансовите отчети на ответника се установи следната структура на краткосрочните вземания:

 

ТЕКУЩИ ВЗЕМАНИЯ	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 Г.	2012 г.	2013 г.
	ХИЛ.ЛВ.	ХИЛ.ЛВ.	ХИЛ.ЛВ.	ХИЛ.ЛВ.	ХИЛ.ЛВ.	ХИЛ.ЛВ.
от КЛИЕНТИ	13,556	19,138	17,703	12,970	13,616	13,243
от СВЪРЗАНИ ЛИЦА	27,593				14,611	8,203
Вземания от предприятия от група		28,095	40,667	44,253
Вземания по предоставени търговски заеми					7	5
Съдебни и присъдени вземания					1,229	1,229
ДРУГИ	1,625	5,458	5,866	3,828	34,990	2,571
ПРЕДПЛАЩАНИЯ	4,288
ОБЩО:	42,062	52,691	64,236	61,051	64,453	25,251

Вещото лице констатира размера на ликвидните ДМА и финансови активи, както и какъв е размера на ликвидните краткотрайни материални и финансови активи.

 

 

 

 

Нетекущи материални активи и нетекущи финансови активи.

В синтетичен вид материалните запаси и текущите финансови активи на дружеството са следните:

 

В приложените към заключението таблици, вещото лице е предоставило на съда пълно описание на Финансови активи и пасиви на дружеството ответник.

 

От извършената проверка на Финансовите отчети на ответника се установило, че

 

дружеството продължава своята търговска дейност. Приходите и разходите по години са следните:

Видно от приложената таблицата по горе не е реализирана печалба от която да се извършат плащания към кредитори на дружеството.Според експерта, затрудненията на ответника имат траен и необратим характер.

Структура на активите и пасивите.

Констатациите на вещото лице от извършената проверка на финансовите отчети на ответника установява следната структура на неговите активи и пасиви:

 

 

Коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост: -Коефициенти на финансова автономност:0.173        за      2008г., 0.158 за2009г.,  0.083  за 2010г., 0.039 за 2011г., 0.003 за 2012г., -0,496 за 2013г.                  Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на финансова автономност, която е показател за финансовата способност на ответника да посреща дълготрайните си задължения, с отчитане на установените задължения към молителя, е под 1.Съдът взе предвид обстоятелството, че когато коефициентът на финансова автономност е под единица, следователно налице е превишение на задълженията спрямо собствения капитал т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието.

Коефициенти на задлъжнялост са следните:5.784 за 2008г., 6.327 за 2009г. 12.116 за 2010г 25.441 за 2011 г. 307.493 за 2012г. -6,6884     за 2013г.Когато коефициентът на задлъжнялост е по-малък от 1-ца предприятието е в състояние да уреди (покрие) своите задължения със своя натрупан собствен капитал (когато коефициентът на задлъжнялост намалява и клони към нула).

От извършената проверка в счетоводството на П.и.б. се установи, че ответникът дължи към 03.10.2014г. сумата в размер на 16 085 587,22евро.

Собственият капитал на дружеството следва да бъде минимум 1/3 от всички задължения. За общ норматив се приема коефициент 0,33, който норматив следва да осигури възможност на дружеството за разплащане за дълъг период от време. Или за анализирания период дружеството има отрицателни коефиценти за финансова

 

автономност, което сочи за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на финансова автономност е отрицателна величина. Отрицателна величина са и разликата между активите и задълженията. През анализирания период ответното дружество е декапитализирано.

Коефициентите на задлъжнялост показва сумата на задълженията /пасиви/, падащи се на единица собствен капитал. Стойностите на този коефициент са  отрицателни величини за 2013г.,което е индиция,че собственият капитал е декапитализиран.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща и бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството.  Съгласно заключението на Съдебно-икономическата експертиза, коефициент на обща ликвидност е над показателя 1, установен от вещото лице по делото за референтна стойност. В настоящия случай показателят за обща ликвидност  е в посочените граници. Според съда обаче този коефициент дава твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са включени много бавноликвидни или даже трудноликвидни активи, поради което приема,че този коефициент дава твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието.

Коефициентът за бърза ликвидност се доближава до референтните стойности /1-0,9/и показва съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения. Коефициентите за незабавна ликвидност (с приемлива референтна стойност от 0,3-0,4 по СИЕ) и абсолютна ликвидност (с приемлива референтна стойност от 0,25 по СИЕ) през целия анализиран период са под референтните стойности и намаляват при варианта с включване на установените задължения към молителя. Съобразно коефициента за незабавна ликвидност предприятието не е в състояние да обслужва текущите си задължения само с най-бързо ликвидните си активи и е зависимо от събираемостта на краткосрочните си вземания, т.е. то е зависимо от поведението на длъжниците си. Съдът приема извода на вещото лице в Съдебно-икономическата експертиза, че в коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са по-ниски от препоръчителните стойности, което означава, че предприятието за този период е неплатежоспособно и не може да покрие задълженията със собствените си активи.

Въз основа на отразеното в експертизата вещото лице заключава, че през анализирания период се установява трайна тенденция на спадане на собствения капитал на дружеството и увеличаване на неговата финансова зависимост от кредитори. Поради горното може да се направи обоснован извод за декапитализиране на дружеството и задълбочаване на неговата задлъжнялост. През целия изследван период стойността на притежаваните активи на „И.Х.” АД по баланс не е била достатъчна за покриване на всички негови задължения. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са извън общопритите референтни величини, което говори за декапитализиран собствен капитал на дружеството и показва задлъжнялостта на фирмата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ, длъжникът да е

 

търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /по аргумент от чл. 631 от ТЗ/.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция е сезирана с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл.625 от ТЗ.

Страните по сделката са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, за което обстоятелство не се спори в настоящето производство, а и се установява от вписването на двете дружества в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

От представените по делото и приети като доказателства, безспорно се установява и обстоятелството, че търговецът е задължен по търговски сделки по смисъла на чл.286 от ТЗ към присъединените в хода на производството кредитори и към молителя Ф. Гмбх.

В настоящия случай, безспорно се установява от събраните писмени доказателства – обявените в Търговския регистър на Агенцията по вписванията Годишни финансови отчети на ответното дружество, представените от НАП годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети за периода от 2009 г. до 2013 вкл. с всички съставни части по чл.26 от ЗСч., ревизионен акт, и най-вече експертното заключение на Съдебно-икономическата експертиза, че от самото начало на анализа „И.Х.” АД, имуществото на дружеството (дълготрайни и краткотрайни активи) не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения през последните години от периода. Показателите за финасова автономност, схванати като съотношение между собствения капитал към пасивите показват пълна зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва собствен капитал за покриване на задълженията. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време, което в случая не е налице.

Простото съотношение между актива и пасива на дружеството, въз основа на което се изчисляват коефициентите за неговата ликвидност, не е достатъчно за преценката на състоянието му на платежоспособност. При установени несъбираеми или спорни вземания или при наличието на данни за необосновани счетоводни записвания, съдът следва да извърши преценка на спорните компоненти на актива и пасива и съобрази  коефициентите за ликвидност, автономност, задлъжнялост и рентабилност с тази корекционна преценка /така Решение № 32/17.06.2013г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., постановено по т.д. № 685/2012г. по реда на чл.290 ГПК/. В тази връзка освен обстоятелството, че Съдебно-икономическата експертиза е изготвена въз основа на балансови данни, без да са й представени първични документи, представляващи основания за записванията и без да е извършена проверка на основанията за класификация на активите и пасивите на текущи и дългосрочни, съдът преценява в цялост всички показатели за финансовото-икономическо състояние на ответника.

 

 

По делото не се установи изплащане на изискуеми задължения на дружеството по търговски сделки. Ответникът е спрял плащанията и обективно състоянието му е в невъзможност да изпълнява задълженията си. Съдът приема, че трябва да се приеме за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012 г. В случая затрудненията на ответника не са временни, тъй като състоянието на невъзможност да извършва плащания по т ърговски сделки и невъзможност да се покрият всички задължения с имуществото му се установява като трайно през целия анализиран период от Съдебно-икономическата експертиза и длъжникът не установи да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите.

След съвкупен анализ на посочените по–горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на „И.Х.” АД, въпреки формално високите стойности на коефициентите за обща ликвидност. През изследвания период дружеството реализира загуба от оперативната си дейност.То не  е автономно и е силно зависимо от кредиторите си. Не разполага с бързоликвидни активи, с които да погасява текущите си задължения, вземанията му са с недоказана събираемост.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, защото не е в състояние да погасява паричните си задължения.

Съдът намира, че следва да бъде постановено решение със съдържанието по чл.630, ал.1 от ТЗ, като съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.

За временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Г.Г.М., със служебен адрес ***9.                                                                                      който по делото да ангажира доказателства, че отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и дава писмено съгласие за назначаването си. На същия следва да бъде определено

възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. Първото общо събрание на кредиторите следва да се насрочи на 11.06.2015г. от 15.30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата, гр. С..

По изложените съображения СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2012г.

         ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ,  по отношение на И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***.    

         ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***.

 

 

НАЗНАЧАВА   за ВРЕМЕНЕН СИНДИК  на И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***, Г.Г.М., със служебен адрес ***9, като определя месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лева.      

            СВИКВА Първо събрание на кредиторите на И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***.06.2015г. от 15.30 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „Витоша” №2, СГС, 12 зала.  

         ОСЪЖДА  И.Х.” АД ЕИК *******, със седалище и управление ***,на основание чл.78, ал.1 ГПК  да заплати на „Ф.” ГмбХ, „П.и.б.” АД, Ю Би Ес АГ, „С.Ф.Б.” ЕООД,  по 250 лв.внесени ДТ и депозити за вещо лице, внесени от кредиторите „Ф.” ГмбХ- 1500 лв. и от „П.и.банка” АД 500лв. или общо сумата 3 000 лева разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

         ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

       СЪДИЯ: