№ 12833
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110112920 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
„Р-------------“ АД е предявило против М. Б. С-------- осъдителни искове с правно основание
чл. 79, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за сумата от 1917,36 лв. с ДДС, представляваща
гаранционен депозит по т. 8 от договор за управление и поддръжка от 01.07.2018 г. относно
обект ---- (бл. 88), находящ се в ж.к. „С-------“, гр. София, за сумата от 3490,72 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение по посочения договор (такса за
управление и поддръжка) за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г., за сумата от 4492,22 лв.,
представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и
капиталови разходи) за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г., за сумата от 4084,75 лв.,
представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка) за
периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., за сумата от 5128,16 лв., представляваща
възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и капиталови
разходи) за периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., както и за сумата от общо 15000 лв.,
неустойка за забава върху неплатените възнаграждения за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2021
г. (по 5000 лв. върху възнаграждението за всяко полугодие в рамките на посочения период)
съобразно чл. 7.3 от договора.
Ищецът твърди, че ответницата е придобила описания имот с договор за продажба на
01.06.2018 г., след което е сключила с ищеца договор за поддръжка и управление на имота в
рамките на жилищния комплекс, по силата на който дължи годишно възнаграждение според
площта на имота, платимо на две вноски за всяко полугодие, както и годишна такса
капиталови разходи в твърд размер от 500 лв. Поддържа, че за посочените периоди са
останали непогасени възнаграждения в претендирания размер, като ответницата не е
платила и уговорения в т. 8 от договора гаранционен депозит. Твърди, че таксите за
поддръжка са платими до 10-о число на всяко шестмесечие, след което ответницата е
1
изпаднала в забава за повече от 30 дни, поради което на основание чл. 7.3 от договора дължи
еднократна неустойка в твърд размер от 5000 лв. върху неплатените възнаграждения за
второто полугодие на 2020 г., както и за двете полугодия на 2021 г. Поддържа, че е поканил
ответницата извънсъдебно да плати търсените суми с нотариална покана, която й е била
връчена лично, но плащане не е постъпило, поради което ги претендира изцяло.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв. Г. М., оспорва исковете с твърдения,
че уговореният гаранционен депозит представлява обезпечение в случай на неизпълнение
на паричните задължения на ответницата по договора, като при положение, че се
претендират всички непогасени от нея възнаграждения, плащане на депозита не се дължи и
обратното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че клаузата на чл. 7.3
от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави предвид прекомерния размер
на претендираната неустойка.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.
79, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: 1) наличие на
валидно правоотношение по договор за поддръжка и управление на процесната жилищна
сграда, сключен между страните; 2) точно изпълнение от ищеца на възложената по договора
работа за процесния период; 3) размер на дължимото възнаграждение за посочените
периоди; 4) валидни клаузи по договора за плащане на гаранционен депозит, както и на
мораторна неустойка в претендираните размери. В тежест на ответницата и при доказване
на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
Съобразно твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за управление и поддръжка от 01.07.2018 г. относно обект ----
(бл. 88), находящ се в ж.к. „С-------“, гр. София, по силата на който ищецът е изпълнил точно
възложената работа за процесните периоди и в тежест на ответницата е възникнало
задължение за плащане на възнаграждение и такса за капиталови разходи в претендираните
размери.
Съдът намира, че искането на процесуалния представител на ответницата за увеличение на
определеното му възнаграждение, обективирано в молба от 30.01.2023 г., е неоснователно.
Основанието за назначаване на особен представител на ответницата и за определяне на
неговото възнаграждение е възникнало към 02.11.2022 г., когато съдът е констатирал
редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 47 ГПК и е
определил депозит за особения представител, т.е. приложими са размерите на Наредба №
1/2004 г. преди увеличението им, влязло в сила от 04.11.2022 г. По делото са предявени три
иска (а не осем) – за реално изпълнение по договора относно гаранционния депозит, за
реално изпълнение относно възнагражденията (искът е един за посочените периоди,
доколкото възнагражденията се дължат по един договор, сключен между страните), както и
за неустойка за посочените периоди, като минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
2
1/2004 г. е 2367,71 лв. Същото може да бъде намалено съобразно разпоредбата на чл. 47, ал.
6 ГПК до сумата от 1183,85 лв., като определеното от съда възнаграждение от 1553,40 лв. е
над този минимум и не се налага увеличаването му предвид фактическата и правна
сложност на делото (в процеса не се изисква събирането на множество доказателства,
различни от писмените, нито казусът се характеризира със сложна фактическа обстановка,
като спорът е изцяло правен).
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ответницата за събиране на гласни
доказателства по реда на чл. 176 ГПК е неоснователно, тъй като не цели установяването на
относими и спорни по делото факти (в исковата молба не са наведени твърдения за
разваляне на договора, а и подобен факт е неотносим към предмета на доказване по делото).
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. от 13:30
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за събиране на гласни доказателства по реда на чл.
176 ГПК, както и искането на процесуалния й представител адв. М. за увеличение на
определеното му възнаграждение.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Ответницата да се призове чрез назначения особен представител адв. М., както и на адреса
на имота по сключения между страните договор – гр. София, ж.к. „С-------“, бл. 88.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3