Решение по дело №785/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.07.2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

Тринадесети юли

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

ДАРИНА БАЙДАНОВА

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

785

по описа за

2017

година

                                  

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.В.В., с ЕГН **********,*** за издаване на заповед за защита срещу С.В.К., с ЕГН **********,*** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Р.В.В., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали държавна такса в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:  

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:                                                                                                          Гр.д №785/2017г.

 

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашното насилие /ЗЗДН/.

Молителката Р.В. *** сочи в молбата си, че ответникът  С.К.  - нейн син, на 15.06.2017г. заключил апартамента им и отказвал да допусне нея и малолетния й син К. да влязат. На молбите й да ги пусне, за да си вземат дрехи, ответникът я блъснал в готварската печка, нанесъл й няколко удара с юмрук и след това разбил едно огледало и стъклена чаша. Бил изведен от полицията, но по-късно се върнал и тъй като молителката отказала да го пусне в жилището, напъхал клечки в бравата на вратата. На 21.06.2017г. молителката отишла до дома на майка си и се оказало, че ответникът е там и още с влизането й я повалил с юмрук на земята и започнал да я бие. Роклята й била в кръв. Отишла в полицията и всичките й вещи останали заключени, като ответникът сменил и патрона на входната врата. Не отговарял на телефонно позвъняване и не отключвал на никого. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита. Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира извършено спрямо нея насилие от ответника на 15-ти и 21.06.2017г. В съдебно заседание не изпраща представител и не взима становище по молбата. 

 Ответникът С.В.К. в съдебно заседание оспорва молбата, дава подробни обяснения и заявява, че той е жертвата на домашно насилие, за което представя съдебна заповед за защита от домашно насилие,  издадена срещу молителката и моли молбата на последната да бъде отхвърлена, поради недоказаност.

Съдът,  след като взе предвид  изложеното в молбата-предмет на разглеждане в настоящото производство и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 т.5 от закона, поради което като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че не са налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за закрила срещу домашно насилие. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от Закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, в това число и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот. В настоящия процес не бяха представени доказателства, от които да се установи, че на 15.06.2017г. и 21.06.2017г. ответникът С.К. е осъществил спрямо Р.В. актове на домашно насилие. Установено бе в случая, че между страните често възникват скандали, но в основата на същите съдът констатира, че стои поведението на молителката, която предявява собственически претенции по отношение на жилището спрямо сина си – ответник в производството. Към молбата по ЗЗДН е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,с която молителката декларира причинени телесни увреждания от ответника. От приобщените по делото писмени доказателства - Заповед за незабавна защита от 19.06.2017г. по гр.дело № 761/2017г. по описа на КРС, издадена в полза на С.К. против Р.В. и съобщението, с което заповедта за незабавна защита е връчена на 20.06.2017г. на Р.В.В., се установява,че на

15.06.2017г. С.К. е бил обект на домашно насилие от страна на майка си, при което е получил наранявания от раздиране с нокти по лявата си ръка. За случилото се на 15.06.2017г. свидетелстват разпитаните по делото полицейски служители - свидетелите П.К. и В.В., на които съдът дава вяра като логични и последователни и които заявяват, че отишли по сигнал за семеен скандал в жилището на *** в гр.Кърджали до старата ДСК, намиращо се в нова кооперация, преди обяд и заварили страните в жилището да се карат,като молителката била агресивна, викала на висок тон, а ответникът обяснил, че майка му е употребила алкохол и показал чашата й в хладилника, от която свидетелите усетили мирис на алкохол. Молителката се държала адекватно, но била видимо в нетрезво състояние и искала да изгони момчето от дома. При проверка по документи полицейските служители установили, че ответникът и майка му били регистрирани на същия адрес. Тя обяснила, че искала да го изгони от вкъщи, тъй като имала ограничителна заповед, която била с изтекъл срок на действие и искала да  вземе по-малкия му брат в жилището, но не можела, заради ответника, който щял да им пречи и не била съгласна той да живее там. Крещяла на висок глас: „Махай се, излизай от апартамента, този апартамент не е твой!“. На място тя не се оплакала от извършено домашно насилие спрямо нея от сина й С.К. и самите свидетели не установили белези от насилие по молителката. Ответникът, обаче, показал драскотини по ръцете си и извършените от молителката действия, снимани с телефон. Момчето се оплакало, че не иска да излезе от апартамента, тъй като майка му щяла да заключи жилището и няма да го пусне. Били съставени протоколи за предупреждение и на двамата.

            Според свидетелите С.С. и Д.И. – също полицейски служители, изпратени за последния случай – на 21.06.2017г., те били извикани за това, че била нарушена съдебна заповед - Р.В. нарушила съдебната заповед, която С. имал срещу нея. От дежурния разбрали, че от предишния ден страните имали проблеми и вечерта момчето се обадило по телефона на дежурния и му казал, че майка му е в апартамента, заради което той ще отиде при баба си. При пристигането им молителката била вътре в апартамента при бабата на С. - апартамент на втория етаж в *** и свидетелите заварили страните в коридора на земята, със следи от борба и разхвърлени вещи - счупена ваза, за която разбрали, че била хвърлена срещу  С., който бил със срязана ръка. Молителката въпреки ранния сутришен час била в нетрезво състояние, била агресивна и към свидетелите , и към майка си и отказала да изпълнява разпорежданията на полицейските служители, заради което те използвали физическа сила. Обяснила, че отишла да носи нещо на майка си. И по двамата имало кръв. От бабата, която била много стресирана, разбрали, че С. бил нападнат от Р.. Молителката била настанена след това в Психиатрията.

            Посочените гласни доказателства,които съдът кредитира като обективни, логични и непротиворечащи си, разкриват действителната картина на живота в семейството на молителката и същите опровергават твърденията в молбата по ЗЗДН за прояви на ответника, извършени по отношение на молителката на посочените дати и обосновават наличие на агресивно поведение от страна на молителката към сина й и  действия на неизбежна отбрана на ответника при нападение срещу него. Вярно е, че по делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,като обвързващата й доказателствена сила е задължителна за съда единствено и само, когато няма други доказателства. В настоящия случай, обаче, декларацията и приложените писмени  документи,както и гласните доказателства не сочат на това молителката да е станала

 

обект на домашно насилие на 15.06.2017г. с нанасяне на удари с юмрук от ответника, разбиване на огледало и стъклена чаша, както и на 21.06.2017г. с поваляне на земята и нанасяне на удари с юмрук, или, изразяващи се с някои от белезите по чл.2 от ЗЗДН. Декларацията няма доказателствена сила,тъй като съдържанието й бе опровергано от показанията на цитираните свидетели. Отделно от това, дори и да се приеме, че на посочените в молбата дата, С.К. и Р.В. са се карали, това не е достатъчно да се квалифицира извършеното от него като акт на домашно насилие. Установено бе,че именно молителката е нападнала ответника, че е имала намерение да го изгони от жилището, че не е спазила издадената срещу нея заповед за незабавна защита и в състояние на алкохолно опиянение е нападала ответника, както  и че   същият се е защитавал, поради което поведението му не може да се квалифицира като домашно насилие. Това е така,тъй като същото не е насочено към В. по начин, който да я постави в подчинено положение, да я накара да претърпи нещо противно на волята си и спрямо което да е необходимо да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.

С оглед изложеното, молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото, следва молителката да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали и държавна такса в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

         Водим от горното, съдът постанови решението си .

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: