№ 5096
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100502384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22.11.2022 г., гр.д. 16044/2022 г., СРС, 66 с-в признава за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД против Л. Л. В. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 3
926,98 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Изток“, бл. ****, аб. № 95207, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 633,21 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.,
сума в размер на 47,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г. / до
окончателното й погасяване, отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена
1
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 4 499,69
лв. и за периода 01.05.2018 г. – 22.11.2018 г., главница за дялово
разпределение за горницата до пълния предявен размер от 55,96 лв. и за
периода м. 10.2018 г., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 726,59 лева и иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11,82 лева
- мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., в цялост, като
осъжда ответницата да заплати на ответника сумата от 545,09 лв. – разноски,
а ответника да заплати на ответницата сумата от 77,83 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Л. Л. В.. Счита, че не се установява по
делото кой е процесният имот. Същият не е ап. № 45, както приема съда, а ап.
№ 48, където е постоянният адрес на ответницата по лична карта. Не се
установява ответницата или съпругът й да са потребители на топлинна
енергия за имота, да притежават вещно право на ползване, да са титуляри на
партида и да са подписвали договор с дяловия разпределител „Т.С.” ЕООД.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
2
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд приема следното:
Обстоятелството, че ответницата по исковете Л. Л. В. притежава
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, се установява
чрез договор от 15.03.1993 г., оформен в нот. акт № 43, т. ХХVII, нот.д.
5079/1993 г., I н-с при СРС. По силата му, ответницата и съпругът й И.В.Г.
прехвърлят срещу издръжка и гледане в полза на своите синове, процесния
имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****, като
си запазват пожизнено вещното право на ползване. Същите са били
собственици на прехвърления имот, видно от съдебен протокол, съставен на
08.10.1980 г., гр.д. 11897/1980 г., СРС, който обективира определение за
одобрена спогодба относно поставяне в общ дял и изключителна собственост
за настоящата ответница и съпруга й И.В.Г., именно на процесния имот –
апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****. Според
съдебно-техническата експертиза, същият апартамент № 45 има абонатен №
95207, както е индивидуализиран и в исковата молба. Фактът, че по лична
карта, ответницата разполага с различна адресна регистрация - за ап. 48 в
същия блок, по никакъв начин не изключва правнорелевантния факт за
притежавано ограничено вещно право на ползване върху процесния
апартамент № 45.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че
при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно
право, вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото
правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват
3
единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл. 56, ал.
1 ЗС. Затова чл. 57, ал. 1 ЗС изрично в негова тежест възлага разходите,
свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с
поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за
фактическо използване на веща от ползвателя. Ангажирането отговорността
на собствениците за разходи относно топлинна енергия, каквато не са
потребили, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в
нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.
В случая, тази презумпция, възприета и с разясненията в ТР №
2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на ВКС, не е оборена в смисъл, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ). По делото не се установява
фактическо използване на имота от трети лица. Исковете за признаване
дължимост от ответницата на главните и акцесорни задължения, са
основателни до уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. извършените от последния процесуални
действия се изчерпват с подаване на изцяло бланкетни отговор на въззивна
жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2022 г., гр.д. 16044/2022 г., СРС, 66
с-в в частта, с която се признава за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД
против Л. Л. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца,
както следва: сума в размер на 3 926,98 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****, аб. № 95207,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и
сумата от 633,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., сума в размер на 47,09 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /22.11.2021 г. / до окончателното й погасяване, като осъжда ответницата
да заплати на ответника сумата от 545,09 лв. – разноски.
Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца –
„Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5