Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./…………….2018 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар КАПКА МИКОВА,
като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно търговско дело № 986 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от М.Р.М. – ищец в първоинстанционния процес, действащ
чрез адв. Й.А. (надлежно упълномощен), срещу решение № 1149/19.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 13130/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от него срещу ЗК ”Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над уважената част от 3 000 лв. до сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от настъпило на 09.09.2012 г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, пътно –
транспортно произшествие, причинено от виновното противоправно поведение на Р.
Х. Г., ЕГН ********** - водач на л.а. Мерцедес 190 с ДК В 2124 РВ, застрахован
по силата на сключен със ЗК „Лев Инс” АД договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № 22112000775116 от 11.03.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2014 г. до
окончателното й изплащане.
Въззивникът
обжалва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Намира размера на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за несправедлив, несъответен на действително
претърпените неимуществени вреди. Оспорва извода на съда за липса на
причинно-следствена връзка между болките и страданията, понесени от ищеца след
13.11.2012 г., и пътно-транспортното произшествие, като счита, че такава връзка
е безспорно установена от събрания по делото доказателствения материал и в
частност от свидетелските показания на св. Николова и изслушаното експертно
заключение. Поддържа, че сумата от 10000 лв. представлява справедлив еквивалент
на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД и по същество моли
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване
на друго такова, с което да бъде уважен предявеният иск за сумата от
10 000 лв., ведно със законната лихва от 04.09.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата (тоест в полза на ищеца да бъдат присъдени допълнително
още 7000 лв.). Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна – ЗК „Лев Инс“ АД, не е депозирала отговор на подадената въззивна жалба
в предоставения й срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.
По предмета на така предявения искoве с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът-въззивник
в настоящото производство е предявил искове при условията на обективно
кумулативно съединяване с правно
основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.) във вр. чл.86 от ЗЗД с предмет заплащане обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди и заплащане на обезщетение за забава въз основа на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при настъпило събитие в
застрахователния период срещу застрахователното дружество, произтекли от
пътно-транспортното произшествие.
В
исковата молба ищецът навежда твърдения за настъпило ПТП на 09.09.2012г., около
17.55 часа, в с. Старо Оряхово, обл. Варна. Ищецът управлявал мотоциклета си
като не бил пропуснат от движещият се отдясно водач на лек автомобил Р. Г.,
вследствие на което настъпило ПТП. Посочва, че лекият автомобил на виновния
водач Р. Г. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № 22112000775116 от застрахователна компания ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, със срок на действие от 12.03.2012г. до 11.03.2013г., която
полица е действаща към датата на ПТП, което обуславя правния му интерес от
завеждане на настоящия иск. Заявява, че след произшествието, цялото тяло го
боляло, изпитвал замайване, силна болка в областта на главата, врата, гърба,
лявото коляно, лявата китка на ръката и дясното рамо, като най-силна била болка
в областта на кръста и сакралната област на гръбначния стълб. Твърди, че освен
болките и неудобствата, се появило и безсъние. Появили се кошмари. Навежда
доводи, че това наложило да ползва успокояващи медикаменти. След настъпване на
ПТП станал нервен, раздразнителен и неспокоен, като и най-малките недоразумения
с близките му хора прераствали в скандали и конфликти, тъй като в следствие на
болките не можел да се обслужва сам и бил зависим от това постоянно някой да го
обслужва. Това го карало да се чувства безсилен и безполезен. Навежда доводи,
че след като се върнал на работа, но не можел да изпълнява трудовите си
задължения, тъй като все още изпитвал болки в областта на врата, кръста и
крайниците, изпитвал скованост и имал затруднени движения. При преглед бил диагностициран
с болестта на Шоерман Мау – заболяване на гръбначния стълб и хемангиоми в
гръбначните прешлени. Твърди, че от получените травми от ПТП-то, животът му се
променил. Постоянната болка и затруднените движения възпрепятствали
изпълнението на трудовите му задължения и създавали конфликтни ситуации с
колегите на работното място. Посочва, че след инцидента не е управлявал повече
мотоциклет, тъй като физическото и психологическото му състояние не му
позволявали, обземало го силно безпокойство и страх, че пак някой ще излезе
пред него и ще се блъсне. Твърди, че се чувства притеснен, подтиснат и
разтревожен за здравословното си състояние, като болките в кръста и кошмарите
били постоянни.
С
оглед изложеното се настоява за уважаване на претенциите в пълните им
претендирани размери. Претендират се и разноски.
Ответникът
е депозирал отговор, в който исковете по основание и размер. Оспорва механизма
на ПТП и вината на водача Р. Г., като в тази връзка навежда твърдения за
съпричиняване. Оспорва характера, интензитета и продължителността на неимуществените
вреди (билки и страдания). Счита, че претенцията е завишена в размер. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и имуществените вреди, както
и претенцията за лихва, поради неоснователност на главницата.
След като се запозна с материалите по делото и въведените
с въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма
спор между страните, а и от приетата автотехническа експертиза, се установява,
че на 09.09.2012г. около 17:55часа, управлявайки мотоциклет Хонда ВФР 750 Ф с
ДК № В 2843 К, въззивникът М.М. е преминал през с. Старо Оряхово, обл. Варна,
като се движел по ул. „Кирил и Методи“, в посока гр. Варна. На кръстовището с
ул. „Дунав“ движещият се отдясно л.а. „Мерцедес“ 190 с ДК № 2124“ РВ,
управляван от Р. Г., не пропуснал въззивника при наличието на пътен знак Б-2
(Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) и излязъл пред него,
вследствие на което мотоциклетът се ударил в лявата част на автомобила.
Не се
спори между страните по делото, че към момента на процесното ПТП (09.09.2012г.)
е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" със срок от 12.03.2012г. до 11.03.2013г. между ответника ЗК „Лев Инс“ АД и Василка
Стоянова – собственик на лекия автомобил марка Мерцедес, модел „190“, чрез
който е причинено процесното ПТП от водача – Р. Х. Г..
За
настъпилото събитие, компетентните органи са съставили протокол за ПТП №
1001041/09.09.2012г., в който са посочили, че водачът Р. Г. на л.а. „Мерцедес“
190 не е спрял на знак Б2 „Стоп“ и е отнел предимството на въззивника, движещ
се от гр. Бургас в посока гр. Варна.
От приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Деян Ангелов
Демиров-началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, се
установява, че вследствие на пътнотранспортното произшествие, въззивникът е получил
контузия на шията, контузия на десния горен крайник, лявата колянна става и
лявата подбедрица. Установените увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени при процесното ПТП,
при съприкосновение между мотоциклета и лекия автомобил, последващо падане на
мотоциклетиста и удар в подлежащата настилка. Експертизата посочва, че в своята
съвкупност, гореописаните увреждания, обуславят временно разстройство на
съзнанието, неопасно за живота, като възстановяването обичайно е в рамките на
20-25 дни. Вещото лице изразява мнение, че оплакванията към настоящия момент в
гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб не са във връзка с преживяното ПТП, а
от установените заболявания – болест на Шоерман –Мау и наличието на хемангиоми
в телата на прешлените. В о.с.з. д-р Демиров конкретизира, че при нормални
обстоятелства, въззивникът е следвало да се възстанови от причинените му
травми. В случая, обаче, при проведен контролен преглед на въззивника на
02.01.2018г. от невролог в отделение „Съдебна Медицина“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“
АД, се установява, че продължават (вкл. и към настоящия момент) оплакванията в
гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб, които са налични при покой и при
физическо натоварване. Причината за това е констатираното съпътстващо
заболяване на въззивника - болест на „Шоерман-Мау“, съществувало към момента на
ПТП-то, което няма връзка с претърпяната злополука. Д-р Демиров пояснява, че въззивникът
е страдал от заболяването още преди произшествието, макар и заболяването да не
е протичало със симптоматика към този момент. Описва болестта на „Шоерман-Мау“
като хронична с прогресиращ ход, която обичайно протича безсимптомно. Но сочи,
че при едно сериозно ПТП, като процесното, оплакванията от това заболяване може
да позитивират и да продължат един значителен период от време, но сами по себе
си, настъпилото ПТП и получените увреждания нито са отключили това заболяване,
нито са водещ фактор за развитието му. От обясненията на вещото лице в о.с.з.,
още се установява, че симтоматиката на травмите, причинени от ПТП-то и на самото
заболяване на „Шоерман-Мау“, се е увеличила за значителен период от време, но
вещото лице намира, че тези оплаквания са във връзка с основното заболяване и
наличните хамангиоми в гръбначните прешлени.
На следващо място, пострадалият М. е
бил прегледан и от вещото лице д-р Калоян Куков – специалист-психолог, който
посочва, че след настъпилото ПТП се наблюдава преживяна психотравма в миналото,
която е била съпроводена от посттравматичен стрес с емоционални преживявания,
свързани с депресивност, тревожност, нарушения в интерсоциалните отношения,
снижено либидо, проблеми със съня, ретроспективни спомени и връщане на спомена
за случилото се. Негативните емоционални преживявания са персистирали
(продължили) по време на периода на физическото възстановяване. Към момента се
наблюдават единствено повишена тревожност и страхови изживявания, когато ищецът
се опита да възстанови навиците си за управление на мотор.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетели. Разпитана е свидетелката Нора Николова – майка на въззивника, чиито показания, съдът цени при условията
на чл. 172 от ГПК. От нейните показания се установява, че след произшествието,
левият крак на въззивника в областта на коляното бил подут, в отток, в лилаво-син
цвят, който продължил около 3 месеца. Лявата китка и дясното рамо също били
натъртени. Имал силни болки в главата и врата, по цялото тяло, в кръста и
крайниците. След инцидента не можел да се обслужва сам, не можел да помръдне с
левия крак. Свидетелката правила компреси на левия крак в продължение на 4
месеца. Въззивникът бил в болнични половин година, защото не можел да свива
коляното си и изпитвал големи болки. Впоследствие започнал да ходи сам с
патерици до санитарния възел. Понастоящем болките продължавали от опашката,
през кръста нагоре по целия гръбначен стълб. Пострадалият бил слънчево момче с
развито чувство за хумор, контактен с много приятели, но след инцидента се
затворил в себе си, станал раздразнителен и нервен. Нямал физическата и психическата
възможност вече да кара мотор, поради болките и страха, който изпитвал да не
катастрофира пак.
По делото е разпитан и свидетеля Ангел Стоянов, който
познава въззивника от 30 години. Свидетелят също карал мотор и всяка седмица се
събирали да карат. Когато посетил М. в тях, видял, че целият му крак бил син и
подут, изпитвал силни болки в крака и кръста, боляло го главата. Посочва, че
преди катастрофата М. не слизал от мотора, а в момента не можел да си помисли
да се доближи до мотор. Ищецът се занимавал с дейност по ремонтиране на
спойлери на коли и мотоциклети. След инцидента, като се върнал за малко на
работа, не бил същия човек, карал се с колегите си, а преди това бил в нормални
отношения с тях. Сега приятели го викат, ако има нужда да помогне за някой
ремонт на мотор, но иначе не работил.
При установената по-горе фактическа обстановка, ВОС
направи следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил
при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм). и чл. 86 от ЗЗД.
Нормата на чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.) постановява, че увреденият, спрямо когото застрахованият
(деликвентът) е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Отговорността
на застрахователя е функционална на деликтната отговорност. Затова и
удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред има мултиплициращ ефект
- погасява се както прякото право на пострадалия към застрахователя, така и това право, което има на
основание осъществения деликт към застрахования. Следователно, застрахователят
отговаря по риска "Гражданска отговорност" за абсолютно всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Това означава, че той отговаря
както за претърпените болки и страдания, така и за причинените в резултат на
настъпилия от застрахования деликт, имуществени вреди. Това е така, защото при
тази застраховка платимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер,
а това означава, че са предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в резултат
на осъщественото пътнотранспортно произшествие.
За
основателността на прекия иск, с оглед вторичния характер на субективното право по
чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), в тежест на
ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя, така също и наличие на деликт по чл. 45 от ЗЗД с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: 1 ) деяние
(действие или бездействие), 2) противоправност на деяниято, 3) деянието да е
извършено виновно, което се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, 4) да са настъпили вреди и техния размер, 5) пряка причинно следствена
връзка между деянието и вредите;
Страните не
спорят пред въззивния съд, че е настъпило застрахователно събитие в срока на
действие на застраховка "Гражданска отговорност", сключена между
въззиваемото дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и Василка Стоянова Иванова – собственик
на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „190“, управляван от Р. Г.. Няма
спор и че деянието на виновния водач, предизвикал ПТП-то Р. Г., осъществява фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД
При това положение следва да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е доказан по основание.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер следва да бъде обезщетението
за неимуществените вреди и в частност, дали болките и страданията, които
изпитва ищецът в гръдно-поясния отдел в гръбначния стълб, са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне
размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на
уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на постравматични
заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата
конюнктура. Понятието
неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи отражение
не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период
от време.
Съдът намира, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между внезапното проявяване на симптомите
на болестта (при липса преди това на такива) и настъпилия инцидент. В случая,
не възникването на болестта на Шоерман-Мау е в причинна връзка с ПТП-то, а
болковата й симтоматика, която се е появила преждевременно, поради причинените
от ПТП-то травми. Ищецът търпи вреди от появилите се болки в гръдно-поясния
отдел, тъй като те не са в резултат на естествения ход на болестта, а поради
позитивирането на симтомите й в по-ранен момент от обичайното с основен
каузален фактор– причинените травми. Последните са пряка причина за развилата
се болкова симтоматика на болестта, която ищецът е принуден да търпи и следва
да бъде обезщетен за това, че при нормални обстоятелства, при нормален ход на
заболяването, е могъл да води нормален живот още години.
На следващо място
вследствие на претърпените травми и негативните физически преживявания (болки и
страдания), ищецът е развил нервно разстройство – депресивност тревожност,
нарушения в интерперсоналните отношения, снижено либидо, проблеми със съня,
ретроспективни спомени за случилото се. Отключеното тревожно-депресивно
състояние на ищеца е способствало за завишаване на усещането му за болка.
Негативните
физически преживявания, неотшумяващите болки при покой и в движение, са
подхранвали нервното разстройство на ищеца през годините, което е било съчетано
с постоянни ретроспективни спомени за случилото се ПТП.
В обобщение на
горното, внезапното влошаване на качеството на живот на ищеца, негативните
физически преживявания в резултат на получените травми, пизитивиралия болков
синдром на болестта Шоерман-Мау, отключеното нервно разстройство – всичко това
като пряка последицица от настъпилото ПТП, обуславят присъждането на обезщетение
в размер на 10 000 лева – толкова колкото претендира ищеца, съобразно
обжалваната част на първоинстанционното решение.
Решението на ВРС
следва да бъде отменено, а ответникът да бъде осъден да заплати още сумата от
7000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
При направения
извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.),
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху сумата от 7000.00лева, считано 04.09.2014г. до окончателно плащане на
обезщетението за неимуществените вреди, на основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал.
3 от ЗЗД.
По разноските:
Въззивната страна
е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 816,00
лева, които следва да бъде възложени в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1149/19.03.2018г. по
гр.д. № 13130/2017г. на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск на М.Р.М. с ЕГН:********** срещу
ЗК ”Лев Инс” АД с ЕИК:*********, за разликата от 3000.00 (три хиляди)
лева до претендираните 10 000.00 (десет хиляди) лева, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД с ЕИК:*********
да заплати на М.Р.М. с ЕГН:********** допълнително сумата от 7000.00лв (седем
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от настъпило на 09.09.2012 г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, пътно –
транспортно произшествие, причинено от виновното противоправно поведение на Р.
Х. Г., ЕГН ********** - водач на л.а. Мерцедес 190 с ДК В 2124 РВ, застрахован
по силата на сключен със ЗК „Лев Инс” АД договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № 22112000775116 със срок на действие
от 12.03.2012г. до 11.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД с ЕИК:********* да
заплати на М.Р.М. с ЕГН:********** сумата от 816,00лв (осемстотин и шестнадесет
лева) разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.