РЕШЕНИЕ
№............./.......06.2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдия Хекимова
въззивно търговско
дело № 385 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпили са въззивна жалба вх.№
72136/02.11.2018 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ", гр. София, подадена чрез адв. Г.А. - ВАК, както и
въззивна жалба вх.№ 72681/06.11.2018г. на А.И.М. и Г.Е.Д., чрез пълномощника им
адв. М.К., срещу решение № 4109/16.10.2018 г. по гр.д. № 9390/2017 г. по описа
на ВРС, 49-ти състав.
С въззивна жалба вх.№ 72136/02.11.2018г. от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" се
обжалва решението в частта, с която е обявена недействителността поради
противоречие на закона и на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1
и чл. 143 от Закона за защита на потребителите на клаузи по чл.З, чл.12 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL41007, сключен на
14.07.2008г. с ответника „Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* гр.
София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, както и чл. IV, V
от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.201 Зг., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 31.03.2014г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
05.11.2014г., сключени с ответника "Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК
********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6.
В жалбата се твърди, че решението е
недопустимо и неправилно в обжалваната част. Сочи се, че в частта, с която е
обявил нищожност на клаузите по чл.З и чл.12 от процесния договор за кредит,
съдът се е произнесъл по непредявено искане, тъй като с уточнителна молба
ищецът е заявил, че претендира нищожност само на клаузата на чл.З, ал.5 от
договора. Твърди се недопустимост също в частта, с която съдът е приел, че
следва да се приложи първоначалния лихвен процент, тъй като по този начин е
заменил волята на договарящите страни да прилагат променлива лихва. Въз основа
на изложеното в жалбата се твърди, че обжалваното решение следва да се обезсили
в тази част. В евентуалност се твърди неправилност на решението като
постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила и необосновано. Сочи се, че всички клаузи на договора са договорени
индивидуално, съставени са по ясен и недвусмислен начин, не са в ущърб на
потребителя и не водят до неравноправност, като същевременно е предвидена
възможност на потребителя да се откаже от договора. Твърди се, че мотивите на
съда не се основават на събраните доказателства и са вътрешно противоречиви.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е извършил разпределение на доказателствена тежест на
банката. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни
са оспорили жалбата като неоснователна и немотивирана. Твърди се, че ответникът
не е провел доказване на обстоятелствата в негова доказателствена тежест, като
същевременно ищците са доказали по безспорен начин, че атакуваните клаузи са
били предварително изготвени, като потребителят не е могъл да се запознае с тях
предварително, както и че измененията в лихвения процент са извършени едностранно,
на непредвидено в договора основание.
С подадената въззивна жалба вх.№
72681/06.11.2018г. се обжалва решението в частта, с която се отхвърлят
предявените искове за установяване на нищожност на клаузите по чл.1, чл.2,
чл.21 и чл.23 от процесния Договор за кредит, както и в частта, с която се
отхвърля иска за връщане на сумата в размер на 6 414,10 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по
делото, при неправилно приложение на материалния закон, задължителните
тълкувания на СЕС и практиката на ВКС. Твърди се, че съдът не е съобразил при
формиране на изводите си установените по делото обстоятелства, а именно че
потребителите са били заблудени относно липсата на валутен риск, че договорните
клаузи не са подлежали на индивидуално договаряне, че кредитът не е усвоен в
швейцарски франкове и не е съществувала такава възможност, че валутният риск е
изцяло прехвърлен върху потребителя. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и уважени изцяло предявените искове, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" са
депозирали писмен отговор, в който оспорват въззивната жалба и молят решението
на ВРС да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Твърди се в отговора, че всички клаузи на договора са договорени индивидуално,
съставени са по ясен и недвусмислен начин, не са в ущърб на потребителя и не
водят до неравноправност, като същевременно е предвидена възможност на
потребителя да се откаже от договора.
Съдът прецени, че въззивните жалби са редовни
и производството по тях допустимо - подадени са от надлежна страна, чрез
редовно упълномощен процесуален представител и в срока по чл. 259 ГПК при
спазване на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Решението на
ВРС е валидно и допустимо, като твърденията за недопустимост в частта, в която
съдът е обявил за нищожни клаузите на чл.З и чл.12 от договора, съдът намира за
неоснователни с оглед служебното задължение на съда да следи за неравноправни
клаузи, независимо от липсата на възражения в този смисъл от страните. Освен
това с уточнителната молба са конкретизирани хипотези само от някои от
оспорените в ИМ клаузи, при което няма основание да се счита, че по отношение
на непосочените в уточнителната молба клаузи съдът е десезиран, при липсата на
изявление за оттегляне и формулиран нов петитум, като се има предвид също, че
са включени в доклада на съда, срещу който страните не са възразили.
Твърденията за недопустимост в частта, в която съдът е приложил първоначално
договорения лихвен процент, касаят правилността на решението, а не неговата
допустимост.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази
следното:
Производството е било образувано пред ВРС по
искова молба от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с
местожителство ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.М.К.-ВАК, против
„Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД, с която е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Бългериън ритейл сървисиз" АД да заплати на ищците сума в
размер на 6414.10 лв., изчислена като разлика между стойността на действително
заплатените суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на
всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на
усвояване на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №Н1_41007/14.07.2008г., за
периода от 06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното
им изплащане, както
и за обявяване недействителността поради
противоречието им със закона и на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите по: чл. IV, V
от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение
от 28.07.2010г.; чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 29.09.2011г.;
чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г.; чл.5, чл.6 от
Допълнително споразумение от 30.07.2013г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение
от 31.03.2014г.; чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 05.11.2014г.,
сключени с „Бългериън ритейл сървисиз" АД.
Предявени са и искове срещу „Юробанк България"
АД за признаване за нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на
закона клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
№Н1_41007/14.07.2008г., а именно: чл.1, чл. 2, ал.1 и 4, чл.З, ал.5, чл.12, чл.
21 и чл. 23, ал.1 и 2, даващи право на банката да преизчислява и изисква
погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, да увеличава приложимия лихвен
процент по Договора, чрез промяна на БЛП, както и да бъде постановено
заместване на отречените и неприложими поради неравноправния им характер клаузи
с друга диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено
равновесието на правата на страните при съхраняване на действието на договора
като цяло - в конкретния случай за договор, усвоен в лева.
Ищците твърдят, че на 14.07.2008г. са
сключили с първия ответник Договор за потребителски кредит № HL 41007
за предоставяне на потребителски кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 312932 лева, като за обезпечаване на вземането е
учредена и договорна ипотека върху недвижим имот. Договорът бил типов образец,
като нито една от клаузите в него не е подлежала на договаряне. Много от
клаузите в договора били неясни, противоречиви и заблуждаващи. Клаузите били и
неравноправни, тъй като създавали за Банката само права, а за ищеца само
задължения. За такива сочи клаузите на чл.1, чл. 2, ал.1 и 4, чл.З, ал.5,
чл.12, чл. 21 и чл. 23, ал.1 и 2, както и клаузи от допълнителни споразумения
от 10.12.2009г., от 28.07.2010г., 29.09.2011г., 16.05.2012г., 30.07.2013Г.,
31.03.2014г., 05.11.2014г., сключени с ответника „Бългериън ритейл
сървисиз" АД - съответно - чл. IV, V, чл. 5 и чл. 6. Твърдят, че тези
клаузи противоречат на закона - чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и моли да бъдат
признати за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника „Бългериън ритейл сървисиз" АД да заплати на
ищците сумата от 6414,10 лева, платена от тях без основание в периода от
06.07.2012г. до 22.10.2014г. по договора за потребителски кредит № HL 41007
и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са
подали писмени отговори по предявените срещу тях искове. По същество двамата
ответници оспорват исковете, като неоснователни и недоказани. Правят следните
възражения по същество на иска: Оспорват твърденията на ищеца, че посочените от
него клаузи в договора и допълнителните споразумения не са подлежали на
договаряне и обсъждане, както и че са неясни, заблуждаващи, противоречиви и
неверни. Оспорват твърденията, че ищецът е бил принуден да подпише
допълнителните споразумения към договора. Считат, че е необосновано
възражението му, че описаните в исковата молба клаузи от договора и доп.
споразумения са неравноправни, като се позовават на чл. 144 от ЗЗП, чл. 146 от
ЗЗП, чл. 58 от ЗКИ.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По въззивна жалба вх.№ 72136/02.11.2018г. от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ":
Обжалва се решението в частта, с която е
обявена недействителността поради противоречие на закона и на основание чл. 26
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите на клаузи по чл.З, чл.12 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от №Н1_41007, сключен на 14.07.2008г. с ответника „Юробанк И Еф
Джи България" АД ЕИК ********* гр. София 1766, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, както и чл. IV, V от Допълнително споразумение
от 10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 28.07.201 Or., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 29.09.2011 г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 16.05.2012г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
30.07.201 Зг., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 31.03.2014г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени с ответника
"Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК ********* гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6.
Не се спори между страните и се установява от
писмените доказателства, че между ищците Г.Д. и А.М. като кредитополучатели и
„Юробанк и Еф Джи България" АД е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL41007 от
14.07.2008 г., по силата на който банката е предоставила на ищците кредитен
лимит в швейцарски франкове сумата от 271732 швейцарски франка, в размер на
равностойността в швейцарските франкове на 312 932 лева, по курс купува за
шв.фр. към лева/евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита.
Видно от чл.З, ал.1 от договора страните са
уговорили размера на дължимата годишна лихва и начина на нейното формиране,
като изрично е посочен и размерът на БЛП. Същевременно в ал.5 на същата клауза
е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Клаузите по чл.12 от договора за кредит
предвиждат право на банката по време на действие на договора да променя
тарифата за условията, лихвите таксите, както и приложимите лихви при
превалутиране, като измененията също влизат в сила от деня на приемането им и
стават задължителни за страните.
Клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, са неравноправни по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на
чл.144, ал.З, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /в този
смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.
От приетото по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че базовият
лихвен процент се определя съгласно методиката на банката като сбор от два
компонента трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно
заключението трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които
банката прави при привличане на паричен ресурс в т.ч. пазарни лихвени мерители,
рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и
директни нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс.
Буферната надбавка от своя страна включва оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира
временните пазарни сътресения в лихвените нива. Съобразно приетата методология
банката променя стойността на БЛП, когато съвкупното изменение на всички
компоненти е повече от 0,50%. От заключението се установява съответствие между
уговорения в договора и споразуменията ГЛП и прилагания от банката съобразно
БЛП, определен от КУАП. В периодите на облекчено погасяване е прилаган занижен
лихвен процент, като извън тези периоди ГЛП се формира като сбор от действащия
БЛП и надбавка. В периоди, в които БЛП е без изменение, ГЛП се увеличава в
резултат на договаряната с допълнителните споразумения по-висока надбавка. БЛП
за кредити в шв.франкове е бил променян неколкократно, през периода от
01.01.2008г. до 10.09.2012г., вследствие на което от 4,50% е нараснал до 6,95%.
Анализът на вещото лице по СЧЕ за периода 2007 - 2008г. на факторите,
определящи БЛП според приетата методология, показва значителни изменения в
посока нарастване на тежестта и на трите изследвани показателя в разходите на
банката, като в този смисъл вещото лице установява наличие на основания за
увеличение на БЛП.
При така изложеното е видно, че увеличението
на БЛП е осъществено при наличие на обективни предпоставки, като същевременно
повишаването размера на ГЛП се дължи на договаряната с допълнителните
споразумения по-висока надбавка. Доколкото допълнителните споразумения са
сключени при липса на общи условия и включват възможност за индивидуално
облекчено погасяване при определени зависещи от действията на кредитополучателя
предпоставки, следва да се приеме, че са резултат на индивидуално договаряне. С
оглед на това и предвид липсата на значително завишаване на окончателно
определената цена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора,
въпреки предвидената възможност за едностранна промяна на условията на
договора, следва да се приеме, че не е налице основание да се приеме за
неравноправна оспорената клауза по чл.З, ал.5 от договора /съобразно
уточнението в молба от 26.07.2017г./, чл.12 от договора, както и клаузите на
чл.5, чл.6 от допълнителните споразумения, по отношение на които съдът не е
десезиран, тъй като указание за уточнението им не е дадено с разпореждане от
10.07.2017г. и съответно не са включени в обхвата на уточнителната молба.
С оглед различните правни извода на въззивния
съд в тази част решението на ВРС подлежи на отмяна, като искът за прогласяване
на нищожност следва да бъде отхвърлен.
По въззивна жалба вх.№ 72681/06.11.2018 г. на
А.И.М. и Г.Е.Д., чрез пълномощник адв. М.К.: обжалва се решението в частта, с
която се отхвърлят предявените искове за установяване на нищожност на клаузите
по чл.1, чл.2, чл.21 и чл.23 от процесния Договор за кредит, както и в частта,
с която се отхвърля иска с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата
в размер на 6 414,10 лева.
С уточнителната молба от 26.07.2017г. се
конкретизира, че оспорването на чл.2 касае ал.1 и ал.4 от договора /относно
чл.1, чл.21 претенцията не е оттеглена/, предвиждащи усвояването на кредита по
блокирана сметка в шв.франкове, служебно превалутиране, погасяване на кредита в
шв.франкове и декларации от кредитополучателя, че е запознат и съгласен с
валутния риск.
Към датата на сключване на процесния Договор
за кредит е приложим Закона за защита на потребителите /в сила от
10.06.2006г./, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при сключени договори
за кредит. Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Видно от посочените договорни клаузи е
предвиден механизъм на двойно превалутиране. От една страна търговецът е приел
за цел на кредитирането ползването на отпуснатата сума за заплащане на цена,
уговорена в евро и е указал като условие за ползване на иначе посочена като
предоставена във франкове сума задължителното й „служебно" превалутиране в
лева. От друга страна, сметката за обслужване на кредита, където е предоставена
валута във франкове и където е следвало да постъпват погасителни вноски в
същата валута е обозначена като блокирана, и използването й е договорено чрез
задължително превалутиране при теглене и опционно и също „служебно"
превалутиране по кръстосани курсове при внасяне във валута, различна от
франкове (в договора е предвидена възможност за погасяване в лева и евро), като
същевременно липсва уговорка по отношение на валутните курсове.
Не се установява от събраните доказателства
клиента на банката като потребител, за когото законът предполага, че не
разполага със специални знания за риска от валутно кредитиране, да е бил
уведомен при сключване на кредита, че избраният продукт е изгоден не по
принцип, а само докато курсът на франковете не се променя. Подобен валутен риск
представлява основание за повишаване на общите разходи по кредита, които
подлежат на предварително оповестяване по чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ. При липса
на предварително оповестяване на валутния риск, договарянето на валутно
обвързано кредитиране не може да се приеме за индивидуално. Предвид горното,
въззивният съд намира за установен неравноправния характер на клаузите за
двойното служебно превалутиране, чрез които в договора за кредит се инкорпорира
сделка за покупка на валута при липса на яснота относно валутния риск и
отражението му върху общата себестойност на договора, съществено ограничаваща
възможността на потребителя да прецени последиците от избора на франка като
валута на кредитирането.
В тази насока са и указанията по тълкуване на
Директива № 93/13 за съдържанието на националното ни право, в случая относимо
към нормата на чл. 143 от ЗЗП, чиито фактически състави не са изчерпателно
изброени. В случая неравноправност несъмнено е налице поради възможността
банката лесно да преодолее негативно движение на валутния пазар, докато
потребителят, обвързан със задължение за превалутиране, не би имал възможност
да се освободи от тежестта му при неочакван обрат на пазара. Както се
установява от конкретните стойности, в случая поемането на валутния риск не е
било надлежно възмездено с равностойни отстъпки, тъй като по-ниската лихва не
може да компенсира съществуващ още към сключването на договора валутен риск.
На следващо място, съдът следва да съобрази и
практиката на СЕС по сходни случаи. Съдът се е произнесъл, че доколкото чл. 4,
параграф 2 от Директива № 93/13 (идентичен с чл. 145 от ЗЗП) установява изключение
от механизма на контрол по същество във връзка с неравноправните клаузи,
предвиден от системата за защита на потребителите в рамките на съюза, тя следва
да се тълкува ограничително (решения Kasler и Kaslerne Rabai, С-26/13
и Matei, С-143/13). В този
контекст, квалифицирането на клаузата за превалутиране във валута, различна от
търсената от клиента само за целите на прилагане на съответен валутен курс,
може да се преценява като неравноправна, ако тя не е формулирана ясно и
разбираемо за потребителя, какъвто е настоящият случай. В решение по дело
С-415/11, С-186/16, както и междувременно постановеното определение по дело
С-119/17, според която за целите на преценката за евентуалния неравноправен
характер на клауза от договора за кредит националният съд следва да отчита
характера на стоките и услугите, предмет на договора и да взема предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на самото сключване, в т.
ч. - обстоятелствата, които търговецът е можел да знае при сключването с оглед
експертната му компетентност относно възможните промени на обменните курсове и,
които са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора,
доколкото клаузата би могла да бъде потенциален носител на неравнопоставеност,
проявяваща се едва входа на изпълнението; обстоятелствата, установяващи
добросъвестност на търговеца, който след индивидуално договаряне с потребителя
би могъл основателно да очаква, че последният би се съгласил с подобна клауза,
след като е бил информиран по ясен и прозрачен начин за евентуалните неизгодни
за него икономическите последици. Съответно и въпреки принципното положение, че
съдът следва да се въздържа от изменение на неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока (решение на СЕС по дело С-618/10), в случая когато отричането
на действието на неравноправната клауза би довело до невъзможност за изпълнение
на договора, националният съд следва да може да замести въпросната неприложима
поради неравноправния й характер клауза с друга диспозитивна уредба от
националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на
страните. В тази насока е и предвиденото право на съда да тълкува съмнителните
клаузи по благоприятен за потребителя начин (чл. 147, ал. 2 от ЗЗП), във връзка
с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и
услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗЗП) /така Решение № 363 от 31.05.2017 г. на ВОС,
постановено по в. т. д. № 70/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 45 от 16.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2327/2017 г., I т. о., ТК и
Определение № 363 от 6.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2795/2017 г., I т. о.,
ТК/./решение №12 от 11.01.2019г. по в.т.д.№263/2018г на Ап.съд - Варна/
Въз основа на изложеното и в съответствие с
константната съдебна практика следва да се приеме, че за наличието на
неравноправност на договорни клаузи се съди от това дали цялостно е прехвърлен
валутният риск върху потребителя и дали съответната клауза е съставена по ясен
и разбираем начин, така че средно осведомен потребител да може да предвиди икономическите
последици от сключването на договора. Предвид горните критерии, следва да се приеме,
че в настоящия случай с възложения изцяло върху потребителя съществен валутен
риск равновесието между правата и задълженията на двете страни е нарушено във
вреда на потребителя. С оглед на гореизложеното, прехвърлянето на валутния риск
върху потребителя при липсата на прозрачност относно икономическите последици
от това, има неравноправен характер, поради което договорните клаузи,
предвиждащи превалутиране, следва да се приемат за неравноправни. В подкрепа на
този извод са и фактите относно целта на кредитирането /за заплащане на дължима
цена по покупка на недвижим имот в лева/, както и предвиденото задължително
превалутиране на отпуснатата сума от шв.франкове в лева.
С оглед различните правни извода на въззивния
съд в тази част решението на ВРС подлежи на отмяна, като исковете за
прогласяване нищожността на клаузите по чл.1, чл.2, ал.1 и 4, чл.21 и чл.23 от
договора следва да бъдат уважени.
Обжалва се и решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията за връщане на заплатена вследствие на курсови разлики
сума в размер на 6414,10 лв., представляваща разлика между действително
заплатените вноски през периода от 06.07.2012г. до завеждане на исковата молба
и тези, които биха били платени без преизчисляване на дължимите вноски в
шв.франкове. Предявеният иск е с правно основание чл.55, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недъпжимо платени в повече от дължимите
от ищеца лихви по договор за банков кредит, поради нищожност на договорните
клаузи относно превалутиране. Ищецът следва да докаже плащане на претендираната
сума, а наличието на основание за получаване и задържане на сумата следва да
бъде установено от ответника като положителен факт. Основателността на
претенцията е обусловена от решението по основния иск, тъй като нищожността на
клаузите относно франково превалутиране води до извод за недължимост на
заплатените въз основа на тях суми. Заплащането на процесиите суми в полза на
ответника "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, в чиято полза е било
прехвърлено вземането чрез договор за цесия, се установява от заключението на
вещото лице. Относно размера на претенцията съдът възприема заключението на
вещото лице по СЧЕ, видно от което левовата равностойност на внесените от
кредитополучателя суми в шв.франкове е 25499,04 лв., а сумите, които биха били
дължими при прилагане курса на шв.франк към датата на усвояване на кредита, са
в размер 19081,58 лв., като заплатената поради разликата в курса сума е в размер
на 6417,46 лв. Исковият период съобразно уточнителна молба от 04.12.2017г. и от
06.07.2012г. до 22.10.2014г., тъй като на тази дата е извършено последното
погашение и съответно за този период са изчисленията. Предявеният на това
основание иск се явява основателен, поради което първоинстанционното решение
като неправилно следва да бъде отменено в тази част и искът следва да бъде
уважен в рамките на отправеното към съда искане за сумата от 6414,10 лв.
Въз основа на изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е прогласена нищожността на
чл.З, ал.5, чл.12 от договора, както и клаузите на чл.5, чл.6 от допълнителните
споразумения и съответно да бъдат отхвърлени предявените искове. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която са отхвърлени исковете за
прогласяване нищожността на клаузите по чл.1, чл.2, ал.1 и 4, по чл.21 и 23 от
договора и съответно исковете да бъдат уважени, както и искът за връщане на
платени без основание суми с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
С оглед различния краен резултат следва да
бъдат ревизирано и решението в частта за разноските. В полза на ищците се
дължат разноски съобразно изхода от спора в размер на 416,56 лв. заплатена
държавна такса по уважените искове, 1800 лв. адв. възнаграждение, изчислено въз
основа на Наредба №1/2004г. предвид липсата на разпределение на сумата,
претендирана за адв. възнаграждение по съединените искове, както и 415 лв.,
представляваща част от внесения депозит по СЧЕ. В полза на ответника „Юробанк И
Еф Джи България" АД се следва сумата 1200 лв. за адв. възнаграждение и
сумата 70 лв. депозит по СЧЕ, съразмерно на отхвърлената част от предявените
срещу него искове въз основа на представените по делото списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства. В полза на ответника "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД с оглед изхода от спора не се дължат разноски.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд,
предвид извода за основателност на въззивните жалби, разноски за въззивното
производство се следват на въззивника „Юробанк И Еф Джи България" АД в
заявения размер от 5491,97 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства за заплащане на държавна такса и адв. възнаграждение. В
полза на въззивниците Г.Е.Д. и А.И.М. също се дължат разноски в заявения размер
4228,28 лв. съобразно въз основа на представените писмени доказателства за
заплащането им.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №4109 от
16.10.2018г. по гр.д. №9390/2017г. на ВРС, 49 състав в частта, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********,
и двамата с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис 1, против „Юробанк И Еф
Джи България" АД ЕИК ********* гр. София 1766, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП за обявяване нищожността, поради противоречието
им със закона на клаузи по чл. 1, чл.2, чл.21, чл.23 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот от №Н1_41007, сключен на 14.07.2008г. с „Юробанк И Еф
Джи България" АД, И ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността поради противоречието им със закона на клаузи по чл.
1, чл.2, ал.1 и 4, чл. 21, чл.23, ал.1 и 2 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от №Н1_41007, сключен на 14.07.2008г. с „Юробанк И Еф Джи
България" АД по исковете, предявени от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН
**********, и двамата с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис 1, против
„Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* гр. София 1766, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП.
ОТМЕНЯ Решение №4109 от
16.10.2018г. по гр.д. №9390/2017г. на ВРС, 49 състав В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и
двамата с пост. адрес ***, против "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД ЕИК
********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6 да бъде
осъден да му заплати на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6414.10 лв. /шест
хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 10 стотинки/, получена от него без
основание, изчислена като разлика между стойността на действително заплатените
суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска
и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на
кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
№Н1_41007/14.07.2008г., за периода от 06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното им изплащане, И ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД ЕИК ********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Дондуков" № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********,
и двамата с пост. адрес *** сумата 6414.10 лв. /шест хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и 10 стотинки/, получена от него без основание, изчислена
като разлика между стойността на действително заплатените суми в лева, по
фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на
вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от №Н1_41007/14.07.2008г., за периода от
06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №4109 от
16.10.2018г. по гр.д. №9390/2017г. на ВРС, 49 състав В ЧАСТТА, с която е
ОБЯВЕНА недействителността поради противоречието им със закона и на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите на клаузи по чл.З, чл.12 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от №HL41007, сключен
на 14.07.2008г. с ответника „Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК *********
гр. София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, както и чл.
IV, V от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.201 Зг., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 31.03.2014г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
05.11.2014г., сключени с ответника "Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК
********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6, както и в
частта за разноските изцяло И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Е.Д.,
ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с пост. адрес *** срещу
„Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* гр. София 1766, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260 иск с правно осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 146, ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите за обявяване
недействителността поради противоречието им със закона на клаузи по чл.З, ал.5,
чл.12 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №Н1_41007, сключен на
14.07.2008г. с ответника „Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* гр.
София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, както и чл. IV, V
от Допълнително споразумение от 10.12.2009г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011 г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.201 Зг., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 31.03.2014г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
05.11.2014г., сключени с ответника "Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК
********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6.
ОСЪЖДА „Юробанк И Еф Джи България"
АД ЕИК ********* гр. София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №
260 и "Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК ********* гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Дондуков" № 4-6, да заплатят на Г.Е.Д., ЕГН **********
и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис
1 разноски по делото в размер на 2631,56 лева, представляваща сторени пред ВРС
разноски, съразмерно уважената част от предявените искове, както и 4228,28 лв.
разноски за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Е.Д., ЕГН **********
и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис
1 да заплатят на „Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* гр. София
1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 разноски по делото в
размер на 1270 лв., представляваща сторени пред ВРС разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, както и 5491,97 лв. разноски за въззивното
производство, на осн. чл.78, ал.З от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчване на препис от решението на страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: