Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 14 от 30.03.2022г. по нохд № 00154/2022г. на
Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на Р. ЮЛ. Ф. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 29.09.2020г. в гр. П., чрез блъскане с ръце, е причинил на Д. СТ. Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скафоидна кост,
което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за период от време около три месеца.
Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура
по чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
от съда доказателства за тяхната проверка.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че от събрания доказателствен материал се налага
несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае Р. ЮЛ. Ф. за виновен, като
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета
и на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи за изпълнение за срок от три
години.
По делото е конституиран като частен обвинител пострадалия Д. СТ.
Д.. Неговият повереник – адв. С.Д. от ПАК, пледира, че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по него. Претендира за присъждане на
частния обвинител на направени от същия разноски в хода на наказателното
производство.
Частният обвинител поддържа изложеното от повереника му.
Подсъдимият Р. ЮЛ. Ф. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях. В последната си дума изразява съжаление за
случилото се, като твърди, че не е целял да причини инкриминираното
увреждане на пострадалия.
Защитата на подсъдимия – адв. Е.Т. от ПАК, пледира за постановяване
на оправдателна присъда. Оспорва доказаността на обвинението. Твърди, че
от обективна страна не е доказан механизма на причиняване на
инкриминираното увреждане и наличието на връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Счита, че не се доказва
умисъл от субективна страна за нанасяне на средна телесна повреда, като
навежда доводи, че деецът не е предвиждал настъпването на вредоносния
резултат.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за
1

установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р. ЮЛ. Ф. е роден на 27.11.1976г. в гр. П.. Управител и
собственик е на „********” ЕООД. Не е осъждан.
Подсъдимият живее в апартамент, находящ се в жилищен блок № 57
на ул. „********” в гр. П.. Между неговия блок и съседния жилищен блок №
59 преминава пресечна улица, която е перпендикулярна на ул. „********”.
На 29.09.2020г., около 18:00 часа, Р.Ф. се прибирал към дома си с
управлявания от него лек автомобил марка „Дачия” модел „Сандеро” с рег. №
********. Видял, че на улицата между жилищен блок № 57 и жилищен блок
№ 59, от страната на последния, бил паркиран лек автомобил „Сузуки” модел
„Лиана” с рег. № ********. На шофьорското място в същия седял
пострадалия Д. СТ. Д., на мястото до него се намирала дъщеря му – св.
Р.Д.С., а на задната седалка - неговата съпруга С.Й. Д.а и техния внук. Те
чакали да премине дъжда, за да може св. С. със сина си да се приберат у дома
си, намиращ се в блок № 59. Обвиняемият преценил, че Д. е спрял колата си
по начин, по който заема две паркоместа, поради което спрял със своя
автомобил с посока към предната част на автомобила на Д. и започнал да
премигва с фаровете на автомобила си. Д. не разбрал така подадения към него
сигнал. Предположил, че Ф. го чака да потели и тъй като нямал такова
намерение, поклатил с пръст на ръката си в знак на отрицание, като
продължил да стои в автомобила със семейството си. Подсъдимият се
приближил с „Дачията” до автомобила на Д. и застанал успоредно на него.
Отворил прозореца и започнал да вика към частния обвинител, че трябва да
премести автомобила си напред, за да може да паркира. Д. също отворил
прозореца си, за да го чуе, но преценил, че мястото не позволява друг
автомобил да спре до него, поради което продължил да стои в автомобила си.
Ф. паркирал „Дачията” на ул. „********”, пред бл. № 57. Слязъл от
автомобила и отишъл пеша до намиращия се на няколко метра от него
автомобил на Д.. Отворил рязко шофьорската врата и започнал на висок глас
да крещи срещу пострадалия: „Абе, ти идиот ли си, бе?”, „Мръсник, защо не
мръднеш?”. От виковете на подсъдимия, малолетния внук на пострадалия,
който страдал от генетичен синдром на Джордж запознал да плаче. Св. Р. С.
се опитала да призове Ф. да преустанови агресивните си действия, но той
продължил да крещи. Д. затворил шофьорската си врата, но подсъдимият
отново я отворил и продължил да крещи срещу него. В този момент св. Р. С.
излязла от автомобила и се опитала да разговаря с подсъдимия, призовавайки
го да преустанови тези си действия, тъй като малолетния й син се стресирал
от така създалата се ситуация. Притеснен за дъщеря си, Д. също излязъл от
автомобила. Подпрял се на двете си патерици, с помощта на които се
придвижвал от няколко години, поради заболяване. От автомобила слязла св.
С. Д.а, а Р. С. седнала до детето си в автомобила, за да го успокои. В този
момент подсъдимият с двете си ръце блъснал силно Д. в областта на гърдите,
2

в резултат на което последният загубил равновесие и паднал назад върху
асфалта. Подпирайки се с лявата си ръка на земята, за да предпази главата си
от удар със земята, пострадалият усетил силна болка в областта на левия си
горен крайник. Св. С. Д.а помогнала на съпруга си и той станал от земята. Тя
изразила словесно своето неодобрение за поведението на подсъдимия към
човек в неравностойно положение, при което Ф. я блъснал, но Д.а запазила
равновесие и не паднала на земята. В този момент пострадалият, който
държал патериците в ръцете си, замахнал с едната към лицето на
подсъдимия, удряйки го по главата. Ф. не отвърнал на удара и преустановил
агресивните си действия. По време на инцидента св. Р. С. подала сигнал за
случилото се на тел. 112. При пристигането на полицейските служители
М.Ю.Й. и Н.Г.Н. конфликтът бил вече преустановен, поради което лицата
били предупредени да не се саморазправят.
Поради силната болка, която Д. изпитвал в лявата ръка, той посетил
незабавно ЦСМП при МБАЛ „Рахила Ангелова” в гр. П.. Било му извършено
ренгеново изследване, при което било констатирано счупване на лявата
скафоидна кост (ладиевидна). На пострадалия била поставена гипсова
имобилизация на левия му горен крайник.
Същата вечер подсъдимият също посетил болничното заведение в гр.
П. по повод нанесения му с патерица удар от частния обвинител в областта на
главата. Бил констатиран лек оток и кръвонасядане по челото в ляво и по
клепачите на лявото око на Ф..
От заключението на вещото лице д-р Р.С. по изготвената в
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на Д.Д. е
установено, че на пострадалия е било причинено травматично счупване на
лявата скафоидна кост (ладиевидна), довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник за период от време около три месеца,
което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК.
По отношение на причинените увреждания на подсъдимия, вещото
лице по назначената в хода на досъдебното призводство съдебномедицинска
експертиза е извело експертен извод, че същите са му причинили страдание.
По доказателствата:
В хода на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК, по която
е проведено съдебното производство, подсъдимият Р.Ф. в присъствието на
упълномощения си защитник е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1
от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС подсъдимият,
получавайки по-леко наказание, се съгласява с известни процесуални
ограничения. Той съзнателно и доброволно се лишава от възможността да
оспорва фиктическото обвинение, поддържано от прокурора, и се отказва от
участие в състезателното производство за събиране и проверка на
3

доказателствата. Неговата защита е ограничена в рамките на признатите
фактически положения по обвинителния акт и не разполага с процесуална
възможност да ги оспорва, като само в тези предели може да установява и
противопоставя правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани
с приложимия материален закон, но само при условията на съвместимост с
фактическото обвинение, без да внася съществени изменения в него. В този
смисъл и настоящата съдебна инстанция не разполага с процесуална
възможност да решава делото на основата на фактическа обстановка,
различна от очертаната в обвинителния акт, и да приема фактически
положения, несъвместими с признатите факти.
Не е спорно, предвид целия събран доказателствен материал, че
поводът за възникналия инцидент е била проявената негативната реакция от
подсъдимия за начина по който пострадалият е бил спрял автомобила си, в
резултат на което той не можел да паркира своя автомобил в близост до дома
си.
Според фактите на обвинението, които е признал Р.Ф., той е отишъл
пеша до спрелия автомобил на пострадалия. Отворил е шофьорската врата и е
започнал вербална атака към Д., придружена с отправени обиди, за причината
поради която пострадалият не премества колата от мястото на което я бил
спрял. Подсъдимият е признал изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, че след като частният обвинител е излязъл от
автомобила си и се е подпрял на използваните от него патерици, Ф. го е
блъснал силно с двете си ръце в областта на гърдите, в резултат на което Д. е
загубил равновесие и е паднал назад върху асфалта, подпирайки се с лявата
ръка на земята, за да предпази главата си от удар със земята.
Самопризнанието на Р.Ф. е направено доброволно, след като съдът му е
разяснил последиците от прилагането на процедурата по чл. 371, т.2 от НПК и
това самопризнание се подкрепя напълно от всички събрани на досъдебното
производство доказателствени източници - показанията на свидетелите-
очевидци Д. СТ. Д., С.Й. Д.а, Р.Д.С., заключението на изготвената от вещото
лице Р.С. съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства
– медицинска документация от МБАЛ „Рахила Ангелова”-П..
Защитата на подсъдимия неоснователно обосновава тезата си, че не е
налице причинно-следствена връзка между действията на Ф. и настъпилия
противоправен резултат, позовавайки се на показанията на св. Д. СТ. Д. и св.
С.Й. Д.а, като твърди, че те не подкрепят фактите на обвинението, тъй като
съдът счита, че фрагментарно се коментират тези доказателствени източници
по отношения на механизма по който е било причинено увреждането на
пострадалия. От показанията на С. Д.а обективно се установява, че
непосредствено след като пострадалият е излязъл от автомобила си, той е
застанал подпрян на двете си патерици с лице към подсъдимия, като двамата
са се намирали на близко разстояние един от друг. Като непосредствен
очевидец на инкриминирания инцидент Д.а пресъздава възприетото от нея
блъскане с ръце от страна на Ф. в областта на гърдите на пострадалия, както и
4

че именно в резултат на този конфликт последният е паднал на земята.
Същевременно тя свидетелства, че „от удара при падането” на земята
пострадалия е изпитал силна болка в лявата ръка, която започнала да се
подува, което наложило да посетят болнично заведение непосредствено сред
инцидента, т.е. нито едно от твърденията на свидетелката не влиза в
противоречие с фактите по обвинението, както смята защитата. При
изложението им в обвинителния акт прокурорът е отбелязал, че именно в
резултат на блъскане от страна на подсъдимия „силно с двете се ръце в
областта на гърдите” пострадалият, който се е подпирал с двете си патерици,
е загубил равновесие и е паднал назад върху асфалта, подпирайки се с лявата
ръка на земята, за да предпази главата си от удар със земната повърхност. В
тази насока са и показанията на св. Р. С., която също непосредствено
визуално е възприела удара с ръце от страна на подсъдимия в областта на
гърдите на пострадалия, в резултат на който последният е паднал на земята,
получавайки инкриминираното увреждане. Показанията на св. С. Д.а и св. Р.
С. са подробни, последователни, непротиворечиви и обективни, тъй като
отразяват зрителните възприятия на очевидци на инцидента. Направеното от
тях описание на неправомерните действия на подсъдимия кореспондира с
показанията на пострадалият Д.Д., който в пълнота и детайлност също
подробно описва конкретните обстоятелства, при които е било причинено
инкриминираното му увреждане. Еднопосочността на посочените
доказателствени източници за причинно-следствената връзка между
извършеното от подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане –
силно блъскане от страна на подсъдимия с двете ръце в областта на гърдите
на Д., в резултат на което последният е паднал на земята, като е получил
процесното телесно нараняване, съответстват на инкорпорираните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически данни, за които
именно е и направеното самопризнание на подсъдимия.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза полученото от пострадалия увреждане - травматично счупване на
лявата скафоидна кост (ладиевидна), съответства на това да е получено при
падане след блъскане от собствен ръст върху терен. Същото е причинило на
Д. затруднение движението на левия горен крайник за период от време около
три месеца, т.е. налице е трайно такова по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Не се спори по изложените в обвинителния акт фактически данни, че
след като пострадалият е бил подпомогнат от св. С. Д.а да стане от земята,
същата е упрекнала подсъдимия за неговите действия, при което Ф. е
физически агресирал и спрямо нея. В този момент Д. е замахнал с държаната
от него патерица към лицето на Ф., удряйки го по главата, вследствие на
което подсъдимият получил лек оток и кръвонасядане по челото в ляво и по
клепачите на лявото око, които му причинили страдание. Съдът счита тази
реакция на Д. като ответна на проявеното провокативно поведение на
подсъдимия към св. Д.а. Тя е последица от действията на Ф., която не е
свързана с причиненото в предходен момент инкриминирано увреждане на
5

частния обвинител.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимият
Р. ЮЛ. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 29.09.2020г. в гр. П., чрез
блъскане с ръце, е причинил на Д. СТ. Д. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата скафоидна кост, което е довело до трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за период от време около три месеца.
От обективна страна изпълнителното деяние е извършено с действие–
подсъдимият блъснал с ръце в гърдите пострадалия, в резултат на което
частният обвинител, който се подпирал на двете си патирици, загубил
равновесие, залитнал и паднал на асфалта, при което получил установеното
телесно увреждане – счупване на лявата скафоидна кост, довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период от около три
месеца. Това телесно увреждане по своята същност съставлява средна телесна
повреда по чл. 129, ал.2 от НК, в какъвто смисъл е и т.10 на Постановление
№ 3/1979г. на Пленума на ВС на РБ.
Налице е причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия – блъскане на пострадалия, последвалото падане на последния на
земята и настъпилото счупване на ръката на Д..
Съдът не споделя разбирането на защитата на подсъдимия, че
увреждането, за което е предявено обвинение за престъпление по чл.129 от
НК може да бъде причинено само в резултат на „целенасочен, умишлен,
директен удар” от страна на Ф., тъй като умисълът като форма на вината се
проявява както в пряк, така и в евентуален. Константна е практиката на ВКС,
че за отношението на дееца към престъплението се съди не от неговите
изявления, а от обективните му действия. Заради начина по който Д. е бил
спрял своя автомобил, подсъдимият е бил ядосан на пострадалия, тъй като не
е можел да паркира своята кола в близост до дома си. Следователно
съзнателно и целенасочено Ф. е предизвикал физическия контакт с частния
обвинител, преследвайки желанието си за саморазправа във възникналия
конфликт, като се е съгласил с настъпването на общественоопасните
последици, без да е имал конкретна представа каква точно телесна повреда
ще настъпи и какви точно увреждания ще причини на Д.. Анализирайки
поведението на Ф. – блъскане с ръце с насоченост в областта на гърдите,
както и неговата сила – достатъчна, за да последва падане върху афалта,
което е в причинна връзка с престъпния резултат, се налага извода, че в
съзнанието на подсъдимият е била обективирана представа за възможното му
настъпване (вследствие на блъскането е възможно падане на пострадалия при
което ще настъпи удар с асфалта и евентуално негово телесно нараняване),
към който резултат деецът се е отнесъл с безразличие, съгласявайки се с него.
Този престъпен резултат е житейски логичен и предвидим за всеки
здравомислещ човек, какъвто е и подсъдимия. Сериозният дисбаланс между
6

неговото физическо състояние на подсъдимия и това на пострадалия, който е
лице, което е било във видимо неравностойното положение, предвид
използваните от него патерици като средство за подпомагане на затрудненото
движение, също е аргумент за това, че силно блъскайки го с ръце в областта
на гърдите Ф. е съзнавал възможността Д. да падне на земята и да причини
телесно увреждане. Ето защо, макар и подсъдимият да не е искал
настъпването на общественоопасните последици, той ги е предвиждал,
съгласявал се е с тях, допускал е този резултат, но се е отнасял безразлично
към него, което води до извод за субективна съставомерност на деянието
като умишлено извършено деяние при евентуален умисъл, а не по
непредпазливост.
За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо да отбележи, че
не може да се приеме, че Ф. чрез блъскане с ръце в гърдите на пострадалия се
е стремил към причиняване на лека телесна повреда. Категорично
установената по-горе фактическа обстановка, при която е станал физическия
сблъсък, разположението на телата на подсъдимия и на пострадалия по време
на деянието (един срещу друг), близкото разстояние между тях, възрастта на
Д. (69 г.) и факта, че той е държал патерици, което предполага по-лесно
извеждане от равновесие, предвид намалените му физически възможности и
потенциал, водят до извод, че подсъдимият е допускал, че блъскайки в
гърдите пострадалия това може да доведе до загуба на равновесие, а от
падането на последния от собствен ръст върху асфалтовата повърхност може
да настъпи по-тежък резултат, доколкото увреждания, състоящи се в
счупване на костите на крайник обичайно могат да се получат именно по този
начин - при падане от собствен ръст. Въпреки наличието на тази представа,
деецът не е преустановил действията си, поради което при падането,
предизвикано от блъскането, пострадалият е получил инкриминираното
счупване. Ф. не е целял пряко такъв резултат, но същият е бил предвидим за
него и е допускал неговото настъпване, но се е отнасял безразлично към него.
Причини за извършване на престъплението са заниженото правно
съзнание на подсъдимия и незачитане на личната телесна неприкосновеност.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК настоящият
състав определи наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 от НК,
съобразявайки се с нормата на чл. 54 от НК. Отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, предвид трудовата му ангажираност, социален статус
и инцидентност на проявата в неговия живот, както и че престъплението е
извършено при евентуален умисъл, което допълнително снижава неговата
обществена опасност в сравнение с типичните престъпления от този вид,
извършени с пряк умисъл.
7

Направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК съдът не третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид
диференцирата процедура на съкратеното съдебно следствие, по която
протече производството пред съда, в какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно
решение № 1от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС.
Като отекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
извършването на деянието на публично място, в присъствието на съпругата,
дъщерята и малолетния внук на пострадалия, което сочи на безцеремонност и
дързост на престъпното поведение на подсъдимия, които придават негативна
характеристика на неговата личност, както и че нападението е било
извършено без задръжки спрямо лице в неравностойно положение, чиято
възможност за защита е била ограничена.
Предвид изложеното съдебният състав намери, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и при условията на
чл. 54 от НК определи на Р.Ф. наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК намали с една трета, поради
което и осъди дееца на лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Определяне на наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок,
какъвто предложи държавното обвинение в хода на съдебните прения, съдът
намери за завишен и несъответстващ на конкретната противоправна проява.
Съдебният състав не установи да са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях да е с
изключителен характер, че да може да се приеме, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради
което счете, че не са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК.
За наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца са налице формалните изисквания за приложение на
института на условното осъждане - същото е в допустимия от разпоредбата на
на чл. 66, ал.1 от НК размер, като Ф. не е осъждан за друго престъпление, а
още по-малко за такова от общ характер, при това на лишаване от свобода.
Същевременно давайки приоритет на личната превенция настоящият състав
прие, че за поправянето на подсъдимият не е необходимо той да бъде
изолиран от обществото в пенитенциарно заведение. В този смисъл
отлагането на изпълнението на определеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, в достатъчна степен ще упражни
своя възпитателен и възпиращ ефект по отношение на дееца, наред с
останалите цели, визирани в чл.36 от НК.
По вещественото доказателство:
С оглед приключване на наказателното производство съдът постанови
вещественото доказателство по делото – 1 брой СД диск, съдържащ
звукозаписи и електронни картони във връзка с обаждане към телефон за
спешни повиквания 112 да остане по делото в срока на съхранението му и да
се унищожи с него.
8

По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл.
189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р. ЮЛ. Ф. да заплати разноски
както следва:
1. По сметка на ОД на МВР П. сумата от 360.20лв (триста и шестдесет
лева и 20 ст.), представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, които са дължими за изплатени възнаграждения на вещите
лица по назначените съдебномедицински експертизи;
2. В полза на частния обвинител Д. СТ. Д., ЕГН ********** сумата от
1000.00 лв (хиляда лева), представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник, с оглед приложения
на л. 17 в нохд договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата.

Председател:

9

Номер на акта:	14
Дата:	30 март 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20221720200154
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2022 г.

Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите