ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер                                                       07.03.2014 г.                                             Град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                      ІV-ти граждански състав

На:          седми март                                                       Година: две хиляди и четиринадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Елеонора Кралева

гр.д.№ 407 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Гогол” № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 1 – чрез адв.Х.Т., против Г.Н.С. ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

С разпореждане от 06.02.2014 г. съдът е приел исковата молба и е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея да се изпратят на ответника за подаване на писмен отговор по чл.131 ГПК.

В срока за отговор, по делото е постъпила молба вх.№ 9667/06.03.2014 г., подадена от адв.Т., в качеството на процесуален представител на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, с която се заявява, че на основание чл.233 ГПК ищецът прави отказ от предявения иск против Г.Н.С. и се моли делото да бъде прекратено. С молбата е направено искане за възстановяване на внесената от ищеца държавна такса при предявяване на установителния иск, в размер на 246.80 лв., която да бъде преведена по посочена банкова сметка ***.

 

Съдът, като взе предвид постъпилата молба по чл.233 ГПК, намира, че същата е подадена от представител с надлежна представителна власт, видно от приложеното към нея адвокатско пълномощно. Чрез отказа от иска, ищецът заявява, че занапред не поддържа исковата претенция и се отказва от защита на твърдяното право. С оглед на това и предвид направеното от ищеца изявление за отказ изцяло от спорното право, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.233 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на направеното в молбата искане за възстановяване на внесената при предявяването на иска държавна такса от 246.80 лв., съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.3 ГПК, държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие или при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. На основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по подадена до съда искова молба се събира такса в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Посочената разпоредба на Тарифата е съобразена с нормата на чл.73, ал.3 ГПК и чл.3, ал.1 ЗДТ, а именно, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита, т.е. при предявяването на иска. В случая, при подаване на настоящата искова молба по чл.422, ал.1 ГПК ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е внесъл дължимата допълнителна държавна такса за производството в размер на 246.80 лв. Така внесената такса по чл.1 ТДТССГПК остава дължима, независимо от обстоятелството, че на основание чл.233 ГПК производството по делото е прекратено, поради отказ от иска. Нито в ГПК, нито в ЗДТ е предвидено внасянето на държавната такса да е обусловено от разглеждане на делото в открито заседание и от извършването на съдопроизводствени действия, поради което липсва законово основание за връщане на внесената такса по чл.1 от Тарифата при прекратяване на делото, поради отказ от иска. В случая, не може да се приложи нормата на чл.4б ЗДТ, съгласно която недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, тъй като настоящият казус не е такъв. Внесената държавна такса за образуване на съдебно производство е дължима и не подлежи на връщане, независимо от резултата по делото (в т.см. – Определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д.№ 383/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 115/24.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 70/2011г. на ВКС, ГК, II г. о.). Ето защо, не може да се приеме, че при прекратяване на делото внесената такса е недължимо платена и подлежи на връщане, поради което молбата на ищеца за възстановяването й е неоснователна и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното и на основание чл.233 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.233 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 407/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, образувано по исковата молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Гогол” № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 1 – чрез адв.Х.Т., против Г.Н.С. ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, поради отказ от предявения иск.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Гогол” № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 1 – чрез адв.Х.Т., за възстановяване на внесената при предявяване на установителния иск държавна такса в размер на 246.80 лв., както и превеждането й по посочена банкова сметка ***.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: