РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500388 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 452/ 29.04.22 г. по гр.дело 4763/21 състав на районен съд Перник е
постановил:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р. В. Г., ЕГН ********** срещу
ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 4575 лева за ползването на първия етаж от двуетажна
масивна сграда- с идентификатор 55871.504.976.5 за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г.,
обезщетение в размер на 16 050 лева за ползването на втория етаж от двуетажна масивна
сграда с идентификатор 55871.504.977.5 за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., както и за
заплащане на обезщетение в размер на 9750 лева - за ползването на дворното място с
идентификатор 55871.504.977 за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Присъдени са съответни разноски.
1
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.,
чрез пълномощника адв.Б.. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата
доводи се твърди, че:
Правилно и в точно съответствие със закона районния съд е приел, че в полза на
наследодателя на ищеца, екс леге, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ е
реституирана собствеността върху както процесния имот с идентификатор 55871.504.977,
така и частта от незаконно изградената и попадаща в него двуетажна масивна сграда
/идентификатор 55871.540.976.5/.
Твърди се на следващо място, че другата или съответна част от тази постройка, е
собственост на собственика на съседния поземлен имот с идентификатор 55871.504.976 в
който попада сградата с идентификатор 55871.540.976.5, както събраните по делото
доказателства установяват това и което е безспорно. За този собственик и за тази част от
сградата, попадаща в съседния имот жалбоподателя е представил писмени доказателства по
същество необсъдени от съда представляващи влезли в законна сила съдебни решения,
приети в първото с.з. на 01.12.2021 г. По силата на тези решения Община Перник е осъдена
да заплаща наем не само за поземления имот, в който частично попада същата сграда- ПИ с
идентификатор 55871.504.976, но и за самата сграда с идентификатор 55871.504.976.5,
предмет и на настоящето производство. Тези решения и направените в тази връзка доводи
на практика не били обсъдени от съда и са игнорирани в нарушение на процесуалните
правила. Отделно от това ищеца твърди, че собственикът може да ползва процесния имот
непосредствено или като получава гражданските плодове от отдаването им под наем.
На следващо място, неправилни в противоречие със събраните по делото
доказателства и в противоречие с материалните норми, включително и с част от цитираните
от самия съд, са изводите му за неоснователност на исковете претенции на жалбоподателя за
първи и втория етаж от посочената сграда и от поземления имот.
По отношение на иска за обезщетение на първия етаж, съдът се е позовал на
представения от ответника констативен нотариален акт от 27.11.2008 г., с който трето
неучастващо по делото лице - ,,Естир“ ЕООД, се е снабдило за описания в него обект, както
и на представената скица от АГКК, СГКК-Перник. Съдът обаче не бил отчел
обстоятелството, че това е акт, издаден в рамките на охранително нотариално производство
и той не обвързва и не задължава съда с направените в него констатации. Нещо повече.
Своевременно, още пред първата инстанция, изрично ищецът е оспорил направените от
нотариуса констатации и извършени отбелязвания, вкл. и на скицата, на която първия съд се
е позовал. В същото време съдът изрично е изтъкнал, че разпитаните на страната на ищеца
свидетели сочат, че на първия етаж от сградата има магазин, а на втория етаж- кафене и още
едно помещение, като през годините на втория етаж от сградата се е ходило да се гласува.
Всички свидетели, вкл. и тези на ответника, са заявили според ПРС дори като
предположение, че цялата сграда е построена през 80- те години на миналия век от ответната
Община Перник, “без да имат знание от кого се използва първия етаж“. Съдът е посочил, че
не било установено обстоятелството „именно ответникът да е упражнявал фактическа власт-
2
лично или чрез другиго и да е ползвал първия етаж от сградата“. Тези изводи според
жалбоподателя са неправилни.
На първо място, съдът изобщо не се бил съобразил с това, че с т. н.
конститутивни нотариални актове, какъвто е и този от 27.11.2008 г., се обективират
волеизявления на страни по сделки, които пряко не засягат правата на действителния
титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което не е налице
необходимост от отмяна на тази категория нотариални актове. И в тази връзка нотариалният
акт с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК,
не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При това положение, не
ставало ясно откъде съдът е приел, че ответникът е провел успешно доказване за ползването
на етажа от трето лице.
По отношение на решението на първия съд касателно втория етаж от процесната
сграда в жалбата се сочи, че съставения акт за общинска собственост не може да породи
никакви права, като не е годен да постави и начало на придобивна давност в полза на
ответника. Според жалбоподателя владението на Общината не е спокойно и несъмнено, а
напротив ищеца и неговия праводател са го нарушили с деклариране на имота за целите на
ЗМДТ и плащане на съответните данъци, а отделно от това в приетата по делото заповед №
155/ 01.02.12 г. се съдържа и признание на кмета на Община Перник за това, че ответника не
е собственик на процесния имот.
От ответника не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище
по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адв.Б..
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От събраните пред районния съд писмени доказателства (нотариален акт за
дарение, удостоверение за идентичност, скица, удостоверение за наследници) и свидетелски
показания се установява безспорно, че на 02.03.1960 г. процесния поземлен имот е придобит
3
от наследодателя на ищеца, от когото същият по-късно, около 1964-65 г. е бил фактически
отнет от Градски народен съвет Перник. Не са ангажирани никакви доказателства,
установяващи изплащане на обезщетение, а ответникът изрично признава, че отчуждително
производство не е било провеждано.
От разпитаните четирима свидетели- и на ищцовата, и на ответната страна, се
установява, че сградата в процесния поземлен имот вероятно е изградена от Община Перник
/респ. Градски народен съвет/, както и че това е станало около 80-те години, което е
отразено и в съставения акт за общинска собственост № ***. Безспорно между страните е и
това, че строителни книжа и документи за построената сграда няма. Първоначално
последната е ползувана изцяло от Община Перник, като читалище и за социални дейности.
На 28.10.98 г. Община Перник съставила акт № *** за частна общинска
собственост по отношение на втория етаж от процесната сграда.
На 27.11.2008 г. „Естир“ ЕООД, чрез своя управител се е снабдило с констативен
нотариален акт, приложен като писмено доказателство по делото, с който в негова полза е
признато право на собственост върху целия първи етаж от процесната постройка означен
като „магазин за плод и зеленчук“ № *. Същия е заснет и нанесен в КРНИ със самостоятелен
идентификатор. От разпита на свидетелите А. и С. се установява, че този етаж се е ползувал
именно като магазин, а от разпита на Р.С. и Е. М. се доказва, че за процесния период
Община Перник не стопанисва първия етаж от постройката и няма достъп до него.
Видно от справките от МДТ-Перник, поземленият имот е бил деклариран от В.Ж.
с декларация по чл.14 ЗМДТ на 27.03.1998 г., с посочен титул за собственост нотариалния
акт от 02.03.1960 г., а от Р. Г. - декларация от 22.12.2020 г. В декларацията по чл.14 ЗМДТ
от 1998 г. В.Ж. е декларирал за целите на данъчното облагане право на собственост върху
земята. Видно от приложената приходна квитанция ***, задълженията по ЗМДТ за
поземления имот /земя/ са били платени от В.Ж. за периода м.07.19 г. до м.11.20 г.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявените обективно
съединени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД са неоснователни. В тази връзка районния съд е развил
подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
На първо място, районния съд е изложил изключително подробни и изчерпателни
мотиви касателно собствеността на процесния имот и частта от постройката която попада в
него. Този състав се солидаризира напълно с тях, поради което не се налага тяхното
преповтаряне. Така, несъмнено, правото на собственост върху процесния поземлен имот е
възстановено, по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ екс леге, поради което
правилно първия съд е счел, че същият е собственост на ищеца, като наследник на В.Ж..
Правилно и в точно приложение на материалния закон по изложените в обжалваното
решение доводи е прието, че тъй като процесната сграда е изградена без строителни книжа и
документи то, по пътя на приращението частта находяща се в имота също е станала
4
собственост на В.Ж., а оттам, по наследство, на ищеца. Отношенията между последния и
строителя се уреждат съгласно чл.73 и 74 ЗС, като това не влияе на придобиване на
собствеността.
По иска за заплащане на обезщетение за ползване на първия етаж от процесната
постройка районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение по изложените
в него мотиви. Настоящият състав изцяло се съгласява с последните и ги приема като свои.
Поради това не се налага детайлното им преповтаряне. В основата на правните изводи на
съда е това, че по делото не е доказано за процесния период ответната Община да владее
фактически този първи етаж от постройката. Напротив, доказано е, че трето лице
осъществява такова владение, като е заявило самостоятелни права върху обекта, които
изключват тези на ответника.
Принципно прав е жалбоподателя в твърдението си, че констативния нотариален
акт не създава права и в този смисъл съставения такъв в полза на „Естир“ ЕООД е
непротивопоставим на действителния собственик на процесния първи етаж. Но не в този
смисъл са решаващите мотиви на първия съд по този въпрос. Затова и направеното
оспорване на нотариален акт № *** по нот. дело № 651/2008 г. на нотариус Н.З. в това
производство е без правно значение. Районната инстанция правилно не се е занимала с
въпроса дали третото за процеса лице- „Естир“ ЕООД има вещни права и те
противопоставими ли са на ищеца, тъй като не е била сезирана с такъв иск нито пряко, нито
косвено, а е приела, че Р. Г. не е провел пълно доказване на обстоятелството, че именно
ответника упражнява фактическото владение върху процесния първи етаж лично или чрез
другиго. И по този начин именно Община Перник е тази, която препятства ищеца да се
ползва от плодовете на своя имот. Това е необходимо, защото именно фактическото
владение на ответната страна е една от предпоставките за успешно провеждане на иска по
чл.59 ЗЗД. Доказателствената тежест за това както е посочено и в доклада по делото, и в
обжалваното решение лежи именно върху Г.. Действително, фактическото владение може да
се осъществява и лично, и чрез другиго, но в конкретния случай от събраните доказателства
се констатира, че ответната Община не само не владее по който и да е от двата начина
първия етаж на процесната сграда, а след 2008 г. няма и собственически претенции към този
обект. Възраженията на жалбоподателя, че е неясно как е формиран този извод са
несъстоятелни.
От събраните гласни доказателства се установява несъмнено, че първия етаж от
постройката находяща се в имота на ищеца, за процесния период, съставлява магазин и се
експлоатира точно като такъв. Свидетеля С. е категоричен, че от 2008 г. Община Перник
стопанисва само втория етаж, като читалище. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката Е. М.- *** именно в отдел „Общинска собственост“, която допълва, че в
Общината има ключ само от втория етаж. По делото не са ангажирани преки доказателства
за това между ответника и „Естир“ ЕООД, по отношение на първия етаж, да има каквито и
да било отношения- облигационни и/или вещни. Напротив, от нотариален акт № *** том *
нот. дело 651/2008 г. на нотариус Н.З. е видно, че третото лице владее този процесен имот,
5
като е заявило собственически права, които Общината не оспорва. Обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника съставляват една и съща величина и между тях трябва да
съществува пряка причинно следствената връзка, която по делото не се установява.
По иска за заплащане на обезщетение за ползване на втория етаж също е
постановено едно правилно и законосъобразно решение, като отново настоящия състав
приема мотивите в него изцяло като свои. Така, не се налага тяхното преповтаряне.
Правилно и в точно приложение на материалния закон първия съд е приел, че в
полза на ответника придобивна давност принципно е могла да започне да тече от 22.11.1997
г. с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. На следващо място, законосъобразно е
прието, че елементите на давностното владение- упражняването на фактическата власт и
намерението за своене, могат да бъдат осъществени от общината, като юридическо лице
чрез обективирането им в актовете и действията на кмета, като орган на изпълнителната
власт или на упълномощени от него лица (така Решение № 55 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2517/2017 г.). В този контекст неоснователни са възраженията по жалбата, че със
съставения акт за общинска собственост от 28.10.98 г. не може да се постави начално на
придобивна давност. Именно с този факт може да се направи аргументиран извод за наличие
на намерение у общината да свои имота, считано от снабдяването й с акта за общинска
собственост. Това обстоятелство в конкретния случай не е и изолирано. Безспорно се
установи по делото, че към този момент /а и до днес/ именно ответната Община е и владяла
фактически втория етаж, като го е използувала за читалище и социални дейности. В него тя е
организирала гласуването на избори за което говорят свидетелите на ищцовата страна.
Неоснователен е и довода в жалбата, че владението на ответника не било явно,
спокойно и несъмнено, тъй като било прекъснато от редица правно значими действия-
деклариране на имота от праводателя на ищеца и него самия, водените дела от
собствениците на съседния имот против Община Перник за обезщетение по чл.59 ЗЗД от
ползване на същата сграда, признание на кмета на Община Перник, че не е собственик на
поземления имот инкорпорирано в заповед № 155/ 01.02.2012 г.
Декларацията на В.Ж. за нуждите и по реда на чл.14 ЗМДТ и плащането на тези
данъци, принципно не са от кръга действия, които да могат да прекъснат установено
давностно владение, но важното в случая е друго. Декларацията на Ж. е от 27.03.98 г., а
началото на демонстрацията на ответника, че свои имота за себе си е от 28.10.98 г., поради
това тази декларация е без правно значение относно давностния срок.
В цитираната заповед № 155/ 01.02.2012 г. кмета на Община Перник е отразил, че
общината не е собственик на процесния имот и сградите, но това не е пречка за изготвяне
на проект за изменение на ПУП относно същия имот. Това изявление е направено в
административна процедура по възражение на трети неучаствуващи в производството лица
относно изготвяне и приемане на изменения в ПУП. Прав е районния съд като е посочил, че
по естеството си то не съставлява признание, а принципно становище във връзка с
посочената административна процедура. Важното обаче, както и по- горе е това, че
давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС с начало 28.10.98 г. е изтекъл на 28.10.2008 г., поради
6
което заповедта от 2012 г. е ирелевантна- към момента на нейното постановяване Община
Перник вече е била собственик на частта от процесния втори етаж, която се намира в ПИ
55871.504.977. Така изложеното се отнася с пълна сила и за декларацията на ищеца по реда
на чл.14 ЗМДТ от 22.12.20 г.
Все в горната връзка са и показанията на свидетелите С. и А.. Първия твърди, че
не му е известно ищеца или неговия баща да са се опитвали да правят нещо в този имот или
да строят в него, а втория допълва, че В.Ж. е бил наясно, че Общината му е заграбила имота
и поради това ги е „псувал до последно“.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба в горната връзка, че районния
съд не е оценил представените и приети по делото съдебни решения касаещи собствениците
на ПИ 55871.504.976 и Община Перник.
Районния съд е дал ясна и правилна оценка на тези представени и приети
решения на районен съд Перник в смисъл, че те са ирелевантни за настоящия спор и не
формират никаква сила на пресъдено нещо между страните по него. Извън така изложеното
диспозитивите на тези решения касаят единствено поземления имот с идентификатор
55871.504.976, не и сградите, вкл. процесния втори етаж. Съгласно задължителната съдебна
практика от значение за установяване отношенията между страните е единствено
диспозитива на съдебното решение с който се формира сила на пресъдено нещо, но не и
решаващите мотиви на решението.
В обобщение- с изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок, на
29.10.2008 г. ответната Община Перник е станала собственик на частта от втория етаж от
процесната сграда, поради което иска по чл.59 ЗЗД във връзка с този обект е неоснователен.
Изцяло правилни и законосъобразни са съображенията на районния съд и по
отношение на третия предявен иск по чл.59 ЗЗД, касателно невъзможността ищеца да ползва
ПИ 55871.504.977 и свързаното с това обезщетение от наемоподобни доходи. Настоящият
състав изцяло ги приема като свои. Следва само да се допълни, че ищеца не е провел пълно
доказване на факта, че именно ответната община го препятства в тази насока. По делото е
безспорно установено, че към процесната сграда има изграден черен път и мястото е само
частично асфалтирано. Имота не е заграден, както съобщават свидетелите и всеки може да
влезе в него. При това положение и при липсата на каквито и да е други доказателства не се
установява ответника да ползва собствения си втори етаж извън необходимата за това площ.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
Предвид изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 452/ 29.04.22 г. по гр.дело 4763/21 на
районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8