№ 345
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000430 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на “Титан БКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище гр.Шумен срещу решение №20/17.04.2022 г. по т.д.51/2021 г. по
описа на ШОС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 310 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по т.4 и т.6 от споразумение от 13.03.2018 г., като неоснователен.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон,
необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна Г. С. Г. от гр.Шумен, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищецът излага в исковата молба, че на 13.03.2018 г. е сключил с ответника
споразумение за уреждане на финансовите отношение, във връзка със задължение на “Титан
БКС“ ЕООД за заплащане стойността на дружествените дялове на напусналия съдружник Г.
С. Г.. Твърди, че в чл.4 от споразумението, ответникът се е задължил в 10 дневен срок от
влизане в сила на постановленията за прекратяване на и.д.№66/2016 г. на ЧСИ Д З и и.д.
№20159240400009 ЧСИ Г К, да представи пред „Интернешъл Асет Банка“ АД – клон
Шумен, описаните в чл.3 документи, след което може да усвои сумата от 310 000 лева,
намиращи се по специално открита сметка. Излага, че на 23.04.2018 г. е било прекратено
и.д.№66/2016 г. на ЧСИ Д З и са били вдигнати всички запори по и.д.№ 20159240400009 по
описа на ЧСИ Г К, но въпреки това, ответникът не е изпълнил всички задължения
произтичащи от споразумението, като след отмяна на обезпечение по т.д.№397/2016 г., по
описа на Окръжен съд - Шумен е подал частна жалба срещу определение №206/21.10.2019
г., разгледана от Апелативен съд - гр. Варна, който с определение № 722 от 21.10.2019 г.
потвърдил определението на ШОС, а по т.д.№34/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен,
обезпечението е било отменено по инициатива на ищеца, а не на ответника. Твърди, че като
не е изпълнил задълженията си за прекратяване на всички изпълнителни и граждански дела,
1
произтичащи от чл.12 от договора, същия дължи заплащане на уговорената в същия текст
неустойка в размер на 310 000 лева.
Ответникът е оспорил иска като е изложил, че в споразумението не е уговаряно
задължение за вдигане на наложени възбрани, а единствено за представяне пред банката на
изброените в чл.3 документи, което е изпълнено изцяло от него, в резутат на което и сумата
по споразумението е била изплатена.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация,
съответства на изложените фактически обстоятелства, поради което производството и
решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска за неустойка следва да се преценява с оглед
осъществяването на сложен фактически състав при условията на чл. 92 от ЗЗД, а именно:
наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка
между тях; наличие на пълно или частично неизпълнение на договора; наличие на уговорка
за плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, като търси неустойката, трябва да
е изправна, за да може да ангажира отговорността на другата, неизправната
страна.
Безспорно установено е, че на 13.03.2018 г. е сключено споразумение между
страните във връзка с водени съдебни и изпълнителни дела, като е прието, че с изплащане на
сумата от 310 000 лв. при посочените в чл.3 и чл.4 условия и заплащане на разноските по
водените изпълнителни дела от страна на „Титан БКС” ЕООД, всички финансови
взаимоотношения във връзка с членствените отношения между Г. С. Г. и „Титан БКС”
ЕООД, както и във връзка с дейността на Г. Г. като управител на „Титан БКС” ЕООД, ще се
считат за изцяло уредени.
След преценка клаузите на споразумението една спрямо друга, съобразно правилата
за тълкуване на договорите, формулирани в чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че неустойката
уговорена в чл.12, урежда единствено последиците от неизпълнение задължението по чл.3 за
представяне пред банката на изброените документи в определените в чл.4 срокове.
Между страните не се спори, че на 20.04.2018 г., ЧСИ Г К е издал постановление за
прекратяване на изп.дело № 9/2015 г. на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК – по искане на
взискателя, въпреки неплатените по него такси в общ размер на 6 980.79 лв. /удостоверение
от 21.03.2019 г./, а на 23.04.2018 г. е било прекратено и.д.№66/2016 г. на ЧСИ Д З, по
отношение на взискателя Г. С. Г.. Видно от представения като доказателство приемно-
предавателен протокол от 30.04.2018 г., в уговорения в чл.4 от споразумението срок,
въззиваемият е представил пред банката открила ескроу сметката всички посочени в т.3
документи и е поучил сумата от 310 000 лева, поради което съдът намира, че въззиваемият е
изпълнил изцяло и в срок произтичащите за него от споразумението задължения.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че въззиваемият е имал и задължение да
вдигне всички обезпечителни мерки, в частност наложените възбрани по т.д.№34/2016г. по
описа на ШОС и по т.д.№397/2016г. по описа на ШОС. Видно от уговорката в чл.9 от
споразумението, дружеството е поело задължение да предприеме необходимите мерки за
прекратяване на всички висящи досъдебни и съдебни производства срещу Г. Г. или в които
„Титан БКС” ЕООД е страна. Именно в изпълнение на това задължение, за което в
споразумението не е предвиден срок, въззивникът е инициирал производства по отмяна на
наложените обезпечения по т.д.№34/2016 г. по описа на ШОС и по т.д.№397/2016 г. по
описа на ШОС, поради което съдът намира, че липсата на предприети действия от страна на
въззиваемия за отмяна на наложените от съда обезпечения, не представлява неизпълнение
2
на задължение по споразумението, тъй като такова не е поемано. Обстоятелството, че
въззиваемият е обжалвал определението от 26.07.2019 г. по т.д.34/2016 г. по описа на ШОС,
също не може да се приеме за неизпълнение на задължение по споразумението, доколкото
същият не е поемал задължение в тази насока, а и обжалваното определение е било
потвърдено от ВнАС, в резултат на което обезпечението е било отменено.
От представените като доказателства удостоверение от 21.03.2019 г. на ЧСИ Г К и
платежно нареждане от 22.05.2019 г., се установява, че дължимите разноски по
прекратеното на 20.04.2018 г. изп.дело № 9/15 г. са в общ размер на 6 980.79 лв., от които
много след срока, посочен в чл.8 на споразумението са платени само 6148.79 лева. Ето защо
дори да се приеме, че с подписване на споразумението за въззиваемия е възникнало
задължение да не препятства въззивника при предприемане на мерки за прекратяване на
всички висящи досъдебни и съдебни производства, то доколкото към датата на обжалване
на определението от 26.07.2019 г. по т.д.34/2016 г. по описа на ШОС, „Титан БКС” ЕООД
не е изпълнил изцяло и в срок всички задължения произтичащи от т.8 от споразумението,
като неизправна страна не може да търси неустойка и да ангажира отговорността на другата
страна по чл.92 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице неизпълнение на
задължение от страна на Г. С. Г., даващо правото на „Титан БКС” ЕООД да претендира
заплащане на неустойка по чл.12 по споразумението, поради което предявеният иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за извършването им, поради което разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/17.04.2022 г. по т.д.51/2021 г. по описа на ШОС, с
което е отхвърлен предявеният от “Титан БКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
гр.Шумен срещу Г. С. Г. от гр.Шумен, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 310 000 лв., претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение по т.4
и т.6 от споразумение от 13.03.2018 г.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3