РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Севлиево, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200183 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на З. Ш. М. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 13.05.2024, с което за нарушение на чл. 213, ал.
1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е
наложена глоба по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите в размер на 500,00 лева.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и до неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
Свид. Й. И. Ч. и свид. С. П. Г. работели като главни специалисти горски
1
инспектори в РДГ - В.Търново.
На 15.11.2023 г. в посочената дирекция постъпил сигнал, за това, че
неустановено лице разкарвало дърва за огрев в кв. Балабанца в гр. Севлиево, които
продавало на ниска цена, поради което живущите там си закупували масово от тях. В
сигнала се съдържали данни, че продаваните дърва били добити по незаконен начин.
С оглед проверка изнесеното в сигнала, на 15.11.2023 година свидетелите,
посочени по – горе, посетили квартал Балабанца в гр. Севлиево и след като извършили
проверка в няколко имота, установили, че сигналът отговарял на истината, поради
което съставили няколко акта за установяване на административно нарушение на
закупилите незаконни дърва за огрев лица. Сред проверените лица била и
жалбоподателката М.. При отиването в имота й свидетелите се представили и заявили,
че ще извършат проверка на дървата, които си била закупила по – рано през деня.
Жалбоподателката ги допуснала в имота си и им показала процесните дърва за огрев.
Същите били нарязани на по 30 см. и се намирали под един навес. Проверяващите
поискали от жалбоподателката да им представи документ за дървата, но тя им
отговорила, че няма такъв. На въпроса откъде е взела въпросните дърва, тя
отговорила, че непознато за нея лице ги разкарвало из квартала и ги продавало евтино
- около 80 лева за кубик. По време на извършената проверка служителите на РДГ -
В.Търново измерили процесните дърва за горене с рулетка и установили, че са в
размер на 2 пространствени куб. метра от дървесен вид цер. На дърветата не била
поставена и контролна горска марка, както и производствена или общинска такава.
За резултатите от извършената проверка проверяващите съставили
Констативен протокол серия В, № 010852 от 15.11.23 година. Поради невъзможност
дървата да бъдат иззети и транспортирани, същите били оставени в двора на
жалбоподателката, за което била изготвена разписка за отговорно пазене серия В, №
002635 от 15.11.2023 година.
След приключване на проверката слидетелят С. Г., в присъствието на колегата
си Й. И. Ч., съставил против жалб. З. Ш. М., АУАН, серия В, № 008766, за това, че на
15.11.2023 година съхранява в частен имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. “Свежест“
№ 10 дървени материали – дърва за огрев, измерени с ролетка отговарящи на 2
куб.м.простр. от дървесен вид цер, които не били придружени с превозен билет.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 213,
ал. 1 т. 2 от Закона за горите.
Препис от така съставения АУАН бил връчен на жалб. М. на същата дата –
15.11.2023 г.. След запознаване със съдържанието му жалбоподателката не направила
възражения.Такива от нейна страна не са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Със сигнално писмо изх. № РДГ05-11044 от 24.11.2022 г. на директора на РДГ
- В. Търново, Районна прокуратура - Габрово, ТО – Севлиево, била сезирана за
2
резултатите от така извършената проверка, както и за наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер. По повод така подадения сигнал била
извършена предварителна проверка. С Постановление на прокурор при Районна
прокуратура Габрово от 17.01.2024 г. било отказано образуването на досъдебно
производство поради липсата на извършено престъпление от общ характер.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите,
описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, поради което и на основание чл.
275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите в размер на 500,00 лева. В НП административно-наказващият орган е изложил
мотиви при определяне на размера на наложеното наказание, както и такива, на базата,
на които е приел, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
На 15.05.24 г. свид. Й. Ч., в присъствието на Н.И.М. – горски инспектор в РДГ
В.Търново посетил отново адреса на жалб. М., при което констатирал, че оставените
на отговорно пазене дърва за огрев липсват. Пред него жалб. М. заявила, че е
употребили същите за лични нужди. За констатираното бил съставен Констативен
протокол серия В, № 010175 от същата дата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Й. И. Ч. и С. П. Г., съпоставени с писмените доказателства
– АУАН Серия В, № 008766 от 15.11.2023 г.; Констативен протокол Серия В, № 010852
от 15.11.2023 г.; Разписка за отговорно пазене на вещи Серия В № 002635 от
15.11.2023 г.; Сигнално писмо с изх. № РДГ05-11044 от 24.11.2023 г. на Районна
прокуратура — Габрово, Териториално отделение – Севлиево; Постановление за отказ
от образуване на наказателно производство от 17.01.2024 г. на Районна прокуратура -
гр. Габрово, Териториално отделение - Севлиево; Ценоразпис за продажните цени на
добита дървесина от временен склад на ТП ДЛС „Росица" в сила от 01.09.2022 г.;
Наказателно постановление № ********** от 13.05.2024 г.; Покана за доброволно
изпълнение; Писмо с изх. № РДГ05-4901 от 13.05.2024 г. за връчване на Наказателно
постановление № ********** от 13.05.2024 г. и Покана за доброволно изпълнение на
Наказателно постановление № ********** от 13.05.2024 г., ведно с известие за
доставяне; Констативен протокол Серия В, № 010175 от 15.05.2024 г. и Заповед № РД
49-199 от 16.05.2011г. на министъра на МЗХ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателката на 16.05.2024 г. Жалбата е подадена директно в съда на 21.05.2024
г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се
3
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011година на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. М. е нарушила разпоредбата на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ. Съгласно
посочената разпоредба се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
На основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, съгласно който с глоба от 500 до 5000 лв. се
наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с
дървесина и недървесни горски продукти, наказващият орган е наложил на
жалбоподателката М. глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и
моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не може да заплати
глобата.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на
което се излагат няколко съображения: на първо място се твърди, че от описаната в
акта и възпроизведена в последствие в обжалваното НП фактическа обстановка не се
установявало по изискуемия от закона начин да е извършено от обективна и
субективна страна нарушението, за което е подведена под административно-
наказателна отговорност жалбоподателката. В акта не бил посочен часа на извършване
на проверката, липсвали данни чия собственост е недвижимия имот, в който същата
била извършена, както и нямало информация на кого принадлежи намерения там
дървен материал. Не било ясно и чия собственост е дървесния материал. Съдът не
споделя така изложените доводи. Следва на първо място да се отбележи, че никъде в
ЗАНН не е въведено императивно изискване в акта и издаденото въз основа на него
НП като задължителен реквизит да бъде отразен часа на извършване на проверката.
Таково изискване се съдържа единствено относно датата и мястото на извършване на
нарушението, които са посочени както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП. Ирелевантно в случая е обстоятелството чия собственост е недвижимият имот, в
който дървата за горене са открити, тъй като по делото по безспорен и несъмнен начин
се установява, че дървесината е била закупени и съхранявана от жалб. М.. Това
обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите – служители на РДГ
- В.Търново, така и от писмените доказателства, събрани в хода на
4
административно[1]наказателното и съдебното производство, а не се оспорва и от
самата жалбоподателка. От показанията на двамата свидетели по безспорен и
несъмнен начин се установява, че при извършената проверка жалб. М. заявила пред
тях, че дървесината е била закупена лично от нея от лице с неустановена по делото
самоличност, тъй като цената, на която й била продадена, била много изгодна.
Безспорно се установява също така, че дървесината е била съхранявана и в
последствие употребена за лични нужди от самата жалбоподателка М.. В този смисъл,
съдът не споделя твърденията, изложени в жалбата, че в хода на
административно[1]наказателното производство не било установено по безспорен и
несъмнен начин чия собственост е процесната дървесина, а от там и лицето, което
следвало да понесе административно-наказателна отговорност.
На следващо място в жалбата се твърди, че отделно самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП било обстоятелството, че от описателната част на
твърдяното нарушение и посоченото правно основание чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както в
акта, така и в НП, не била посочена конкретно формата на изпълнителното деяние.
Съдът счита това възражение за несъстоятелно, тъй като в АУАН и НП изрично е
посочено изпълнителното деяние, което АНО счита, че е осъществила
жалбоподателката – съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет, което
съгласно цитираната по – горе като нарушена правна норма безспорно съставлява
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
На следващо място в жалбата се излага твърдението, че в НП липсвала
мотивировка защо АНО приема, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Това възражение отново не се споделя от съда, тъй като, както вече бе
посочено по-горе в НП, административно-наказващия орган е изложил своите мотиви,
на базата на които е приел, че нарушението, извършено от жалб. М., не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата към съда се отправя молба да приеме, че се
касае за маловажен случай и на това основание да отмени обжалваното НП. Във
връзка с това искане се сочат обстоятелствата, че жалб. М. не била наказвана до сега
за други нарушения на ЗГ и че стойността на дървесината била изключително ниска, а
наложената й санкция се явявала несъразмерно тежка. В съдебно заседание жалб. М.
не оспорва авторството на нарушението, но заявява, че е пенсионер и за нея е
непосилно заплащането на такава санкция.
Съдът, след като съобрази изтъкнатите от жалбоподателката обстоятелства,
имотното й състояние и събраните в хода на производството доказателства, намира, че
случаят е маловажен, предвид следните съображения: Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН съдържат легално определение на понятието "маловажен случай" – този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
5
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа
съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно
постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за
това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на
издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на
това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при
констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само
на това основание. В този смисъл видът и характерът на защитените обществени
отношения не може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта
на института на "маловажния случай", в каквато насока са мотивите на
административно-наказващият орган. Възможността и задължението за индивидуална
преценка по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай на административно
нарушение не се явява и в противоречие с приложимото европейско законодателство.
За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на
тази преценка следва да бъдат преценени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения
от същия вид. Данните по делото налагат несъмнения извод, че процесното деяние
съставлява маловажен случай, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на
обществената опасност на деянието следва да се съобразят смекчаващите
обстоятелства. По делото не са налице данни жалб. М. да е била наказвана с влязли в
сила НП за други нарушения на Закона за горите, т. е. касае се за инцидентно
нарушение.От друга страна в случая вредните последици са незначителни. Касае се за
2,0 пр. куб. м. дърва за огрев, което количество на дървесината е незначително и
съответно на ниска стойност – 104,50 лева без ДДС. Съдът отчете и напредналата
възраст на жалбоподателката, която към датата на деянието е била на 69 години.
Всичко това мотивира съда да приеме, че наложеното административно наказание е
несъразмерно тежко с оглед тежестта на нарушението и личността на нарушителя,
поради което намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Несъобразявайки наличието на посочените обстоятелства, които обуславят
по - ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни
нарушения, наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал едно
6
незаконосъобразно НП. Вярно е, че защитените от закона обществени отношения са от
особена важност, но това не може да игнорира задължението на
административнонаказващия орган и съда за индивидуална преценка на всеки отделен
случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и нарушител. Във тази
връзка, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът намира, че
жалбоподателката следва да бъде предупредена, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й
бъде наложено административно наказание.
Предвид тези обстоятелства обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 13.05.2024 г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на З. Ш. М., за
извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложено административно наказание глоба по чл.
266, ал. 1 от Закона за горите в размер на 500,00лв. (петстотин) лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4, предл. второ от ЗАНН
нарушителя З. Ш. М., че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно
наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7