Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД с цена на иска 259149,16 лв. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/-гр.София е внесла мотивирано искане, имащо действие на искова молба, против А. З. П. и С. А. П., двамата от гр.Г.О. за отнемане на придобитото от престъпната дейност на първия ответник в режим на съпружеска имуществена общност с втората ответница С.П. за периода от 01.01.1983г. до 25.09.2008г. имущество на обща стойност 259149,16 лева, а именно: от А. З. П. и С. А. П., на основание чл.9 и чл.10, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД: - Дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел * в кв. 255 /ново означение парцел * в квартал 255/ по регулационния план на гр. Г. О., квартал г., заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки при граници на имота: У.”Ц.О.”, шосето за квартал К., У. “Б. Т.”, наследници на Н. К., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда в северния край на парцела със застроена площ 114 кв.м., разгъната застроена площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м.; гараж, построен в североизточната част на парцела; стопански постройки и навеси, както и всички подобрения в имота, съгласно нотариален акт №*, том І, дело *г. от 26.03.1990г. и Разрешение за строеж №* от 09.09.1993г. на Община Г.О.; -Лек автомобил * с ДК№*, рама №*, дата първа регистрация 13.06.1997г. от А.З. П. и С.А. П., на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД: - Сумата от 49.16 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт №*, том ІІІ, дело №*г. от 27.04.1993г. - Сумата от 4 100 лв., представляваща пазарна оценка към момента на продажба на лек автомобил А., модел 100, ДК№*, рама № *, двигател *. - Сумата от 24 800 лв., представляваща пазарна оценка към момента на продажба на лек автомобил Ф. П., ДК№*, рама №*, двигател № *. от А.З. П. и С. А.П., на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД: -Сумата от 18 000 лв., внесена по Договор за промоционален срочен влог “ДСК Темпо” в „Банка ДСК” ЕАД, клон гр. Г. О., изтеглена на 07.10.2008г.. В искането си КУИППД твърди, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано с Решение № 193 от 25.09.2008 г. на КУИППД, въз основа на постъпило на основание чл.20 от ЗОПДИППД в ТД на КУИППД Велико Т. уведомление от Районна прокуратура-Г.Оряховица от 10.04.2007г. Посочва се в мотив*21.01.1969г. Излага се, че ответникът А.П. е бил собственик и управител на „Ж. р.-А. П.”, рег. по ф.д. № *г. по описа на ВТОС, като с решение на ВТОС от 19.11.1997г. е регистрирано преустановяване на дейността на търговеца, а с решение от 21.06.2005г. е вписано заличаването му. Твърди се и че при проверка на имуществото на ответниците е установено придобитото по възмезден начин движимо и недвижимо имущество в режим на СИО от ответниците П. и П. за проверявания период, а именно: Недвижимо имущество: 1.дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел *в кв. 255 по регулационния план на гр. Г. О., квартал г., заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки при граници на имота: У.”Ц. О.”, шосето за квартал К., У. “Б. Т.”, наследници на Н. К., придобито с нотариален акт №*, том І, дело *г. от 26.03.1990г. за покупко-продажба на недвижим имот, за сумата от 13 370 лв. /неденоминирани/, които представляват 95.5 минимални работни заплати /МРЗ/. Сочи се, че пазарната оценка на дворното място и построената в него къща към момента на придобиване е 42 500 неденоминирани лв. или 303,57 МРЗ. 2. двуетажна жилищна сграда,в северния край на парцел * в квартал 255 по плана на гара Г. О., У.”Ц. О.” №., построена съгласно разрешение за строеж №*от 09.09.1993г. на Община Г. О., с което се разрешава на С. А. П. да извърши строеж на при следните условия: застроена площ 114 кв.м., разгъната площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м. и проектна стойност 370 000 лева /неденоминирани/. Сочи се, че пазарната оценка към момента на построяване 31.12.1994г. е 1 826 000 лв. /неденоминирани/ или 852,07 минимални работни заплати, както и че пазарната оценка на имота, ведно с двуетажната жилищна сграда към 30.09.2008г. е 211 100 лв. 3.двуетажна жилищна сграда, придобита с дворното място, със застроена площ от 87 кв.м. и разгъната застроена площ от 87 кв.м., намираща се в южната част на парцел * в кв. 255 /ново означение – парцел* в квартал 255/ по регулационния план на гр. Г. О.. Движимо имущество, придобито по възмезден начин от А.П. и С.П. в режим на СИО за проверявания период, за придобиването на което не са установени законни доходи: 1.Лек автомобил *, с ДК№ * рама №*, дата първа регистрация * г., дата на промяна *., закупен от „М.” В.Т. фабрично нов. Сочи се, че пазарната оценка към момента на придобиване е 9 600 000 неденоминирани лева или 232,50 МРЗ, а пазарната оценка на автомобила към 30.09.2008г. е 1 100 лв. Недвижимо имущество, което е придобито и отчуждено по възмеден начин от А.П. и С.П.: 1. дворно място находящо се в гр. Г.О. У.”Д.С.” №36, цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, посочени в оценителния протокол от 28.05.1985г., при граници: улица, В. С. Ц., Х. М. С., С. Д. Г.и жилищен блок, съставляващо парцел * в кв. 216 по плана на гр. Г. О., закупено с нотариален акт № *. от * за покупко-продажба по реда на чл.15 и следващите от ЗСГ от С. А. П. за сумата 8 156 лв. /неденоминирани/ или 67.96 МРЗ. Продаденс нотариален акт *, за сумата от 49 160 лв. /неденоминирани/, или 49.66 МРЗ. Движимо имущество, което е придобито и отчуждено по възмеден начин от А.П. и С.П.: 1.Лек автомобил *, ДК№ *, рама №* дата първа регистрация 10.12.1986г., който видно от писмо изх.№* на ОД на МВР В.Т. сектор ПП, е бракуван на 05.03.2007г. Сочи се, че автомобилът е бил собственост на А. З. П. и П. А. З. и че пазарната му оценка към 05.03.2007г. е 490 лв. 2.Лек автомобил Ф. П., ДК№*, рама №*, двигател № *, дата на първа регистрация 18.07.1990г. Дата на придобиване 07.04.2001г. Дата на продажбата 30.05.2001г. Сочи се, че пазарната оценка към момента на придобиване е 24 990лв. или 294 МРЗ, а пазарната оценка на автомобила към 30.05.2001г. е 24 800лв. 3.Лек автомобил „А.”, модел *, ДК№*, рама № *, двигател *, дата първа регистрация 18.01.1991г. дата на придобиване 07.10.2001г. Отчужден с договор за покупко-продажбата на МПС от 10.05.2008г., за сумата от 300 лв. или 1.36 МРЗ. Сочи се, че пазарната оценка към момента на придобиване е 9 500 лв. или 95 МРЗ, а пазарната оценка на автомобила към 30.09.2008г. е 4 100 лв. Изложено е, че А.П. има подадени данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ за 1995г.-декларирана загуба в размер на 72 000 лв. /неденоминирани/, за 1996г.-декларирана загуба в размер на 283 000лв. /неденоминирани/ и 1997г.-декларирана загуба в размер на 339 099лв. /неденоминирани/, както и че няма данни за регистрирани трудови договори и данни за осигурителен доход, по отношение на проверяваното лице и съпругата му. Посочено е, че А.П. е пенсионер и му е отпусната пенсия за втора група инвалидност на 18.08.1997г., както и трудовият му стаж общо по години и месеци в ДАД МЕ -Г.О. като железар ковач за 1985г., в ТПК «П.»-Г.О. като ковач за 1988г. И в «Ж. р.» като ръководител фирма за периода 1995-1997г. Посочено е, че размерът на пенсията е изчислен на база брутния доход на лицето за периода 17.08.1996г.-17.08.1997г., който е общо 236776 лв. Посочен е размерът на пенсията, получен от А.Парушев за всяка една от годините от 1997г. до 2008г.вкл., изчислени в МРЗ. Изложено е, че ответницата С.П. е пенсионер и й е отпусната пенсия за първа група инвалидност на 23.04.1996г., както и трудовия й стаж общо по години и месеци в МЗ с.К. като п. з.за 1983г., в З. К. Г.О. като чистач за периода 1984г.-1985г., в “М.” Г.О. като редач за периода 1985г.-1987г. , в “Х.” Г. О. като чистач за периода 1987г.-1990г. и в “Ж.р. като ковач за периода 1995г.-1996г. Посочено е, че размерът на пенсията е изчислен на база брутния доход на лицето за периода 17.08.1996г.-17.08.1997г., който е общо 236776 лв. Посочен е размерът на пенсията, получен от С.П. за всяка една от годините от 1996г. до 2008г. вкл., изчислени в МРЗ. Сочи се и че на ответниците са предоставени помощи по ППЗСП и ППЗИХУ за периода 2002г.-2007., изчислени в МРЗ. Твърди се и че А.П. и С.П. са титуляри на сметки в ДСК както следва: 1.Безсрочен влог № 5104487, идентичен с със сметка № *5013, дата на откриване 26.11.1999г., със салдо 0.87 лв., с титуляр А. З. П.; 2. Безсрочен влог № *5005, дата на откриване 26.11.1999г., със салдо 24.60 лв., с титуляр А. З. П.; 3. Срочен депозит № 15667596, с титуляр С. А. П., извършени са следните операции по сметката: на 04.06.2008г. С. А. П. внася сумата от 7000лв. в „Банка ДСК” ЕАД, филиал Б., представляваща вноска по срочен депозит, изтеглена на 09.06.2008г. Крайно салдо: 0.00лв.; 4.Срочен депозит № 15704796, в „Банка ДСК” ЕАД, дата на откриване 13.06.2008г., с титуляр С. А. П., със салдо 18 000 лв. За последния се сочи, че е открит на база договор за промоционален срочен влог «ДСК Темпо» от 13.06.2008г., като С.П. е декларирала, че сумата е от наследство. Сочи се и че на 07.10.2008г. посочената сума е изтеглена. Твърди се и че за проверявания период ответниците имат разходи за издръжка, изчислени на база минималната издръжка по данни на НСИ, като общо за периода от 01.01.1983г. до 25.09.2008г. тя възлиза на 1511,63 МРЗ. Изложено е и че с протокол от 17.10.2008г. на А.П. е връчена декларация по чл.17 от ЗОПДИППД, която е върната в срок и входирана с № 15501 от 31.10.2008г. В мотивираното искане е посочено, че извършеният икономически анализ въз основа на събраните данни показва, че през проверявания период ответниците А.П.и С.П. са реализирали приходи в размер общо на 646,80 МРЗ за страната, а са извършили разходи в размер на 3356,13 МРЗ, т.е. явява се отрицателна разлика от 2709,93 минимални работни заплати, а § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД изисква разлика между доходи и разходи на “значителна стойност” от 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила представлява 400 минимални работни заплати. Сочи се, че според събраните от ТД-гр. . Т. доказателства, няма данни за законни доходи на лицето, които да му позволяват придобиването на процесното имущество. Излага се, че поради липсата на данни за законни източници, това имущество подлежи на отнемане съгласно ЗОПДИППД.Твърди се, че са налице предпоставките, визирани в чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД, тъй като е установено, че А.Парушев има влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл.210 ал.1т.2 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 от НК и по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, попадащи в предметния обхват на чл.3, ал.1 т.8 от ЗОПДИППД; притежава имущество със значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници на средства; налице са и предпоставките по чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД. В писмена защита се излагат подробни доводи за допустимостта и основателността на предявените искове. ПретеÝдират се присъждане на юрисконсулстко възнаграждение и разноските по делото съгласно приложения опис. Двамата ответници А. П.и С. П. в подадените писмени отговори от 09.01.2009г. са възразили всеки един от тях по така постъпилото по делото от КУИППД мотивирано искане, като се заема становище, че исковата молба е процесуално недопустима по изложени за това съображения, а именно: 1. решение № 193 от 25.09.2008 г. на КУИППД е взето, след като са изтекли предвидените в чл. 15 ал. 2 от ЗОПДИППД 10 месеца за извършване на необходимите за целите на закона проверки; 2. поради липсата на причинно-следствена връзка между деянието, извършено от П., и придобитото имущество; 3. поради това, че П.е признат за виновен по две споразумения, а съгласно закона, за да се постигне и одобри споразумение за прекратяване на наказателно производство, следва щетите от извършеното престъпление да бъдат възстановени. Предвид на това е невъзможно П. да е придобил имущество в резултат на престъпленията, предмет на НОХД; 4.поради изтекла погасителна давност, тъй като деянието, извършено от П., за което е осъден, е извършено в периода - началото на 1982 г. до 15.04.1983 г., а правата на държавата по ЗОПДИППД се погасяват с изтичане на 25- годишна давност, която давност започва да тече от датата на придобиване на имуществото, а от 15.04.1983 г. до крайния момент на приключване на административното производство 25.09.2008 г. са изтекли повече от 25 години.; Двамата ответници възразяват срещу искането, като считат, че същото е неоснователно- 1.възразяват срещу критерия МРЗ; 2. посочват, че не е извършен икономически анализ; 3. сочат, че строителството на недвижимия имот- жилището, в което живеят заедно със семействата на четиримата си синове, е извършено по стопански начин, същите са участвали в строителството; 4.сочат, че имат законни доходи, с които са придобили имуществото, предмет на мотивираното искане. Твърдят и че средства за изграждането и построяването на процесния имот са получавали и от бащата на А.П.- З. П., който е починал, сума в размер на 200 000 лв. през 1995 г., както и средства, предоставени им от близки и роднини. Пълномощниците на ответниците адв.Петков И адв.Иринчев оспорват предявените искове, считат искането по отношение на ответниците за процесуално недопустимо, тъй като 1.не е налице законосъобразно проведено и приключило административно производство; 2. поради липса на пряко или косвено придобито имущество в резултат на престъпленията, за които има влезли в сила споразуметния, тъй като щетите от престъпленията са възстановени; 3. поради това, че имуществото, за което се твърди да е придобито от престъпна дейност е придобито преди осъществяване на деянията, за които има влези в сила споразумения и 4. поради изтекла давност, тъй като деянието , за което е осъден П. по НОХД № *г. на ВРС е извършено в периода от началото на 1982г. до 15.04.1983г. и дори в резултат на това деяние да е придобил имущество, то съгласно чл.11 от ЗОПДИППД правата на Държавата са погасени с изтичането на 25 годишна давност, като давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Считат искането и за неоснователно, като излагат подробни съображения в писмена защита.Претендират разноски. Представителят на ВТОП заема становище, че мотивираното искане е основателно и доказано и моли то да бъде уважено с произтичащите от това последици. Счита, че законът не изисква пряка причинна връзка между престъплението и имуществото, тъй като е налице презумпцията, че то е придобито по престъпен начин ако не се установят законови източници на доходи. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват значителния размер на имуществото, което е придобито от ответниците. Моли съдът след преценка на доказателствата да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата тази част от имуществото, за която няма установени законни източници на приходи. Обявление по чл.28,ал.2 ЗОПДИППД за образуване на делото е обнародвано в ДВ бр. 15/ 2009г. от 24.02.2009г. До приключване на устните състезания трети лица не са предявили самостоятелни права върху претендираното от КУИППД по делото имущество. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, съдът намира за установено следното: По делото безспорно е установено-приложеното одобрено от съда с определение № * от 24.02.2006г. споразумение по НОХД № *г. по описа на ВТРС, влязло в сила на същата дата, че ответникът А. З. П.от гр.Г.О. на 02.08.2005г. в гр.В.Т. на площад пред жп гара В.Т. след предварителен сговор с Г. Г. с цел да набави за себе си имотна облага направили опит да възбудят заблуждение у А. Д. Х. от гр.К. като опитът останал недовършен поради независещи от тях причини, поради което на П. е наложено наказание за извършеното от него престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 от НК на три месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по чл.66 от НК за срок от три години. По делото безспорно е установено-приложеното одобрено от съда с определение от 30.03.2006г. по НОХД №*г. по описа на РС-Г. Д., влязло в сила, че ответникът А. З. П. от гр.Г.О. през периода 12.11.1993г.-06.05.2004г. в гр.Г. Д. при условията на продължавано престъпвление, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това им причинил имотна вреда в размер общо на 614756,80 лв./неденоминирани/-големи размери, както следва: на 12.11.1993г. в гр.Г.Д. след като се уговорил предварително с обвиняемия Н.Н., Н.Г., А.Василев, К.Г. и С.К. възбудил и поддържал заблуждение у Б. Р. от гр.Г. Д.и с това му причинил имотна вреда в размер на 114163 лв. /неденоминирани/; на 06.05.1994г. в гр.Г. Д. след като се уговорил предварително с обвиняемия Н.Г., А.В., В.Г. М.К., З.М. и И.К., възбудил и поддържал заблуждение у И. Л. К. от гр.Г. Д. и с това му причинил имотна вреда в размер на 500593,80 лв. /неденоминирани/-престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като е постановено същият да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години; посочено е, че причинените от деянието имуществени вреди са възстановени изцяло. Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена на 15.08.2008г. от ВТРС, е, че А.П.е осъждан и с влязла в сила на 12.07.1985г. присъда по НОХД № *г. на РС-В. за извършено от него престъпление по чл.226 ал.1 вр.чл.20 и чл.26 от НК, а именно-за периода от началото на 1982г. до 15.04.1983г. при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие с подсъдимия П. В., като извършител, а П. В.-като помагач, в гр.Д., с.Д. и гр.В. развил частна стопанска дейност, използвайки кооперативна организация в нарушение на установените норми и по този начин получил самостоятелно подсъдимият П. 6701,80 лв., или общата сума на неправомерните доходи е 31991,44 лв., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. По посочената присъда П. е реабилитиран на осн.чл.86 ал.1 т.1 от НК на 12.07.1988г. Въз основа на уведомление № 881 от 10.04.2007г. от РП-Г.О. е започнала проверка за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу П. С решение № *г. на КУИППД на осн.чл.13 ал.1 т.1 вр.чл.15 ал.3 от ЗОПДИППД е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу А. З. П. определен е проверявания период в съответствие с правата на държавата, визирани в чл.11 от ЗОПДИППД. На А. Н. е връчена декларация съгласно чл.17 ал.1 от ЗОПДИППД. Същата е попълнена от него и предадена на ТД на КУИППД-В.Т. на 31.10.2008г. с вх.№ 5501. С решение № 257 от 12.11.2008г. на КУИППД на основание приетото мотивирано заключение на Директора на ТД на КУИППД В.Т. комисията е взела решение за внасяне на мотивирано искане до Окръжен съд-В.Т. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 259149,16 лв., придобито от престъпна дейност, срещу А. П. и С. П., двамата от Г. подробно описано-процесното. Въз основа на внесеното мотивирано искане е образувано производството по настоящото дело. Спазени са изи±кванията на чл.28 ал.1 и 2 от ЗОПДИППД. От приложените доказателства се установява следното: Ответникът А. З. П., ЕГН *, е роден на*г. в с.Б., община Ц., обл.Р.и е с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О.. Същият е сключил граждански брак с ответницата С. А. П., ЕГН *, с акт за гр.брак № *. Баща на А. П. е З.П. Н., починал на 06.05.1999г., а негова майка-Г. И. Н., починала на 07.02.2003г. От брака си ответниците имат четири дeца, е починал на 03.08.1994г. Ответницата П.няма участие в търговски дружества като съдружник, а ответникът П. е бил управител и представляващ „Ж.р.-А.П.”-Г. рег. по ф.д. №*г., видно от приложената справка от Агенция по вписванията, както и от у-ние за актуално-правно състояние № 7419 от 19.08.2008г. на ВТОС. Съгласно последното се установява и че с решение на ВТОС от 19.11.1997г. е регистрирано преустановяване на дейността на „Ж. р.-А.П., а с решение от 21.06.2005г. е вписано заличаване на търговеца. Видно от писмо на ТД на НАП-В.Т. № 16752 от 13.08.2008г. е, че ответниците нямат регистрирани трудови договори и декларирани банкови сметки. От същото писмо е видно и че А.П. има подадени декларации по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ само за годините 1996, 1997 и 1998. От приложените декларации се установява, че за 1995г. е декларирана загуба в размер на 72000лв. /неденоминилани/, за 1996г. е декларирана загуба в размер на 283000лв. /неденоминирани/, а за 1997г. е декларирана загуба в размер на 339009лв. /неденоминирани/. През проверявания период ответниците са придобили в режим на СИО следното имущество: недвижими имоти: 1.дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел* в кв. 255 по регулационния план на гр. Г. О., квартал г., заедно с построените в него жилищна сграда /представляваща двуетажна жилищна сграда в южната част на парцела със застроена и разгъната застроена площ от 87 кв.м./ и други постройки при граници на имота: У.”Ц. О.”, шосето за квартал К., У. “Б. Т.”, наследници на Н. К., придобито с нотариален акт №*. от 26.03.1990г. за покупко-продажба на недвижим имот, за сумата от 13 370 лв. /неденоминирани/; 2. двуетажна жилищна сграда,в северния край на парцел*в квартал 255 по плана на гара Г. О., У.”Ц. О.” №., построена съгласно разрешение за строеж № 91 от 09.09.1993г. на Община Г. О., с което се разрешава на С. А. П. да извърши строеж на при следните условия: застроена площ 114 кв.м., разгъната площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м. и проектна стойност 370 000 лева /неденоминирани/. движимо имущество: 1.Лек автомобил *, с ДК№ *, рама №*, дата първа регистрация 13.06.1997г., закупен от „М. В.Т. фабрично нов. недвижимо имущество, което е придобито и отчуждено по възмеден начин от ответниците през проверявания период: 1. дворно място находящо се в гр. Г.О. У.”Д.С.” №36, цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, посочени в оценителния протокол от 28.05.1985г., при граници: улица, В. С. Ц., Х.М. С., С. Д. Г. и жилищен блок, съставляващо парцел * по плана на гр. Г. О., закупено с нотариален акт № *г. от 14.12.1988г. за покупко-продажба по реда на чл.15 и следващите от ЗСГ от С. А. П. за сумата 8 156 лв. /неденоминирани/ Продадене с нотариален акт *. от 27.04.1993г., за сумата от 49 160 лв. /неденоминирани/. Движимо имущество, което е придобито и отчуждено по възмеден начин от А.П. и С.П. през проверявания период: 1.Лек автомобил * ДК№ * рама №*, дата първа регистрация 10.12.1986г., закупен видно от писмо изх.* на ОД на МВР В.Т. сектор ПП, на 20.12.1989г. и бракуван на 05.03.2007г. 2.Лек автомобил Ф. П., ДК№*, рама №*, двигател № * дата на първа регистрация 18.07.1990г. Закупен на 07.04.2001г., видно от приложената митническа декларация. Продаден на 30.05.2001г. 3.Лек автомобил „А.”, модел *, ДК№* рама № *, двигател *, дата първа регистрация 18.01.1991г. Закупен на 07.10.2001г., видно от приложената митническа декларация. Продаден с договор за покупко-продажба на МПС от 10.05.2008г. за сумата от 300 лв. Освен извършените разходи за покупката и строежа на описаните недвижими и движими вещи, ответниците са направили и разходи за издръжка, изчислени от вещото лице в заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Освен това, видно от писмо от 24.09.2008г. на „Банка ДСК” ЕАД, същите са имали в банката следните парични влогове: 1.безсрочен влог с титуляр А.П., дата на откриване 26.11.1999г. , салдо 0,87 лв.; 2. безсрочен влог с титуляр А.П., дата на откриване 26.11.1999г., салдо 24,60 лв., 3. срочен депозит с титуляр С.П., по който на 04.06.2008г. същата е внесла сумата 7000лв., която е изтеглена на 09.06.2008г.; 4. срочен депозит, открит по договор за промоционален срочен влог „ДСК Темпо” от 13.06.2008г., с титуляр С.П., по който е внесла сумата 18000лв. Видно от приложената справка от „Банка ДСК” ЕАД от 14.10.2008г., на 07.10.2008г. сумата е изтеглена и депозитът-закрит. Досежно доходите на ответниците: Видно от приетите като доказателства по делото у-ние от „К.”-гр.Т. от 16.07.2008г., у-ние на ДГС-„Б.”-с.Б., „М. АС” -Г.О. у-ние на ТПК „П.”-Г.О. от 17.07.2007г., П. за проверявания период е получил следните тр.възнаграждения: в „К.”-гр.Т.-890 лв. за м.октомври 1990г.; в ДГС „Б.”-с.Б.- общо 4796,09лв. за периода м.април 1988г.-м.юни 1989г., в „М. АС” -Г.О.-общо 2578,72 лв. за периода м.февруари 1985г.-м.октомври 1985г. и м.август 1986г., и в ТПК „П.”-Г.О.-общо 1536 лв. за периода м.април-м.юли 1988г. Други установени доходи от трудови възнаграждения за проверявания период, получени от А.П. няма. По делото са приложени и у-ния вица за трудов стаж на ответника от ПК „Съединение”-Димово , „Баланс” -гр.Л., „М.” -Г.О., „Р. и.” ЕООД-П. и „П. у.”-В.Т. но същите касаят трудов стаж на ответника преди 1985г., поради което са неотносими към делото, тъй като са за период извън проверявания, и освен това не съдържат данни за получените от него трудови възнаграждения. Видно от приетата като доказателство по делото служебна бележка № 119 от 27.01.2009г. на ДЛС „Ш. п.” е, че ответникът е получил доходи в резултат на извършена продажба на посочената организация на стоманено въже, в размер на 41000лв. към м.май 1992г. От приложеното по делото писмо от 26.08.2008г. на РУ „СО”-В.Т. се установява, че на А.П. с Разпореждане от 20.01.1998г. е отпусната пенсия за втора група инвалидност от 18.08.1997г. Видно от приложената таблица за получените от ответника пенсии за периода 18.08.1997г.-31.08.2008г. е, че същият е получил пенсия в размери както следва: за 1997г. - 173 662 лв./неденоминирани/ ; за 1998 г.- 549 130 лв./неденоминирани/; за 1999г. - 558,87 лв.; за 2000г. - 778,86 лв.; за 2001г. - 1 294,41лв.; за 2002г. - 1 378,89лв.;за 2003г.-1 473,85лв.; за 2004г. - 1 561,45лв.; за 2005г. - 1 698,25лв.; за 2006г. - 1 959,50лв.; за 2007г.- 2 219,26лв.; за 2008г. - 1 627,60лв. Доходи на С.П. от трудови правоотношения: Видно от приетите като доказателства по делото у-ние № 1133 от 09.10.2008г. на ДГС „Б.”-с.Б., у-ние от 19.11.2008г. на „К.”-гр.Т. и у-ние на „С..” -Г.О., П. за проверявания период е получила следните тр.възнаграждения: в ДГС „Б.”-4796,09 лв., в „К.”-гр.Т.-890 лв. за м.октомври 1990г. и в „С.” -за 1989г.-1140,07 лв. и за 1990г.-1087,17 лв. Други установени доходи от трудови възнаграждения за проверявания период, получени от С.П. няма. Приложената трудова книжка на ответницата не установява размера на получените други трудови възнаграждения, а само удостоверява трудовия й стаж в различни предприятия. От приложеното по делото писмо от 26.08.2008г. на РУ „СО”-В.Т. се установява, че на С.П. с Разпореждане от 26.08.1996г. е отпусната пенсия за първа група инвалидност от 23.04.1996г. Видно от приложената таблица за получените от ответницата пенсии за периода 23.04.1996г.-31.08.2008г. е, че същата е получила пенсия в размери както следва: За 1996г.- 43172лв. /неденоминирани/; за 1997г.-505 294 лв./неденоминирани/; за 1998г.-872 218 лв./неденоминирани/; за 1999г. 924,29 лв.; за 2000г.-1 090 лв.; за 2001г.-1 264,60лв.; за 2002г. - 1378,89лв.; за 2003г. -1 473,85лв.; за 2004г.-1 561,45лв.; за 2005г.-1 698,25лв.; за 2006г. -1 959,50лв. ;за 2007г. -2 219,26лв.; за 2008г. -1 627,60лв. Видно от писмо от 19.08.2008г. на ДСП-Г.О., двамата ответници са получили социални помощи както следва: А.П.-за 2002г.-168 лв., 2003г.-128 лв., 2004г.-168 лв., 2005г.-292,50 лв., 2006г.-330лв. и 2007г.-330 лв.; С.П.-2002г.-168 лв., 2003г.-70 лв., 2004г.-30лв., 2005г.-204,75 лв., 2006г.-305,25 лв. и 2007г.-231 лв. Общо двамата: за 2002г.-336 лв., 2003г.-198лв., 2004г.-198лв., 2005г.-497,25 лв., 2006г.-635,25 лв. и 2007г.-561 лв. Видно от приложените по делото извлечения от сметки от Банка ДСК е, че ответниците имат и доходи от лихви по банкови сметки за 2008г.-412,47 лв. За установяване на твърдяните получавани от П. доходи по негови банкови сметки в „Банка ДСК” и доходи от ИСП-гр.С. на осн.чл.165 ал.1 от ГПК са разпитани свидетелите: Е. И., Т. А. и А. Т.. Св.И. сочи, че е работила в Банка ДСК от 1964г. до 2000г., както и че в продължение на седем-осем години / уточнява от 1983 до 1994г./ е работела на гишето, където са се получавали платежните нареждания от БНБ, а след 90-те години-от Балканбанк. Излага, че познава ответтника като клиент, запомнила го е като семейство П., защото ццялото семейство проверявали през седмица дали са дошли парите им. Излага, че получавали един-два пъти месечно пари, които били „доста солидни за тогавашния стандарт”. Направило й впечатление, че размерът на сумите, които получавали били десеторно по-големи от нейната заплата, която била към 160-170лв. Сочи и че получавали парите от цяла България, доколкото си спомня-от фирми. Сочи, че знае, че се занимавали със железария-въжета, синджири, шила, въобще железарски услуги, като мисли, че основанието за получаване на сумите го е пишело в разпореждането и оттам го е запомнила. Сочи, че всички суми общо, които получили, били около 20-30 хиляди лева, както и че най-често идвали ответникът и сина му Златю, но парите били предназначени за А.П.. Св.А., сочи, че е работила в БНБ, впоследствие след 90-та година-„Б.”, за периода от 1980г. до 1997г., като счетоводител на клона в Г.О.. Излага, че познава ответниците като клиенти на банката. Правело й впечатление, че през седмица-две получавали големи суми от А., П., въобще от южна България предимно. Излага, че през 1992-1993г. получили към 300-400 хиляди лева-това била сума само за един превод, но имало и преводи за по-малки суми-по 100-120 хиляди лева, макар и не постоянно. Сочи и че тъй като били големи сумите и като виждала, че ще има плащане, проверявала в касата дали има достатъчно пари, или трябва да направи заявка. Излага, че не била наясно с какво търгува ответникът, но знае, че правели въжета, железа, шила, куки, тъй като по първичния документ, с който идва преводът вижда сумата и основанието за плащане. Сочи, че в банката идвали А.П. и сина му З., но повече А.. Св.Т. излага, че е работела в ИСП-С. през периода 1987г.-1992г. на длъжността „управител на централен склад”. Сочи, че всички строителни организации, които идвали в гр.С., получавали от нея материали за работа. Излага, че познава ответниците, повече А.П., тъй като и е доставял най-разнообразна стока от рода на железарията-шÞла, кози крака, бургии скоби, които били нужни за работата на строителните предприятия при възстановяването на града от земетресението. Излага, че ответникът е доставял посочените железарски стоки за периода от 1987г. до 1991г., като тя не изплащала суми, само приемала стоката и пускала складовата разписка, след което той си получавал парите от главната счетоводителка. Сочи, че сумите били „доста крупни”, фрапиращи, с които „спокойно може да си направи една идеална къща”. Сочи и че знае, че желязото, от което изработвал посочените инструменти, било негово и той ги изработвал с негови материали, но не знае откъде е вземал материала. Съдът не кредитира показанията на трите свидетелки, тъй като е житейски нелогично близо двадесет години по-късно същите да посочват сравнително конкретни по размер суми, получени общо за един некратък период от време /от средата на 80-те години до началото на 90-те години на миналия век/ от П. Дори и да се кредитират показанията им в тази насока и да се приеме за установено, че ответникът е получавал такива суми в онзи период от време, то не е безспорно доказано основанието за получаването им, респективно-произходът на тези доходи, поради което същите не следва да бъдат взети предвид при установяване доходите на ответниците за проверявания период. Видно от приложената по делото служебна бележка № 2 от 14.01.2009г. на ЗАД „ДЗИ”-Г.О. е, че застрахователното дружество на 26.08.1996г. е изплатило по съдебно решение сумите 197277 лв. на З.П. Н. и сумата 197277 лв. на Г. И. Н.. За установяване на твърдяното в отговорите на двамата ответници обстоятелство, че половината от тези суми, получени от родителите на А.П. като обезщетение от смъртта на другия им син и брат на ответника-П. З. П. /починал на 03.08.1994г./, сумата 200000лв. същите са му предоставили през 1995г. за строежа на къщата, са разпитани св.З. П. син на ответника, св.Н. П. и И. П., братя на ответника. И тримата свидетели посочват, че родителите на ответника А.П. след като са получили посоченото обезщетение са му предоставили сумата 200000лв. за строежа на къщата. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази насока, тъй като, макар и преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, същите кореспондират помежду си. Освен това св.Н.П. и И. П.сочат, че на тях родителите са им дали от полученото обезщетение по 50000лв., както и че тези получени суми те са предоставили на брат си А.П., за да му помогнат при изграждане на къщата. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели в тази насока, тъй като същите не посочват при какви условия са предоставили сумите на брат си-като дарение или със задължението от негова страна да им ги върне. И двамата свидетели имат семейства и макар и обичаят е да си помагат взаимно както финансово, така и с труд, е житейски нелогично и двамата братя да дарят посочените големи суми пари на своя брат А.П., след като същите са необходими и на техните семейства. Като доказателства по делото са приети и разписка за получена на 13.06.2008г. сума от С. П. в размер на 20000лв., предоставена й от П.И. М. от гр.Л. в заем, с нотариална заверка на подписа на 10.09.2008г., както и декларация-разписка от 21.10.2008г. от П. М., с която същата декларира, че е получила обратно от С.П. сумите-20000лв.-на 07.10.2008г. и сумата 7000лв.-на 21.10.2008г., с нотариална заверка на подписа. Посочената декларация-разписка е неотносима досежно доходите и разходите на ответниците, тъй като е за извършени от ответницата действия извън проверявания период. Разписката за получена от ответницата сума в размер на 20000лв. по същество представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила, тъй като в случая удостоверява изгодни за издателя си факти. Направеното нотариално удостоверяване е относно подписа върху разписката, т.е. същото удостоверява, че подписът е положен от посоченото в документа лице-С.П. С това нотариално удостоверяване не се удостоверява съдържанието на документа. Разпитани са свидетели и относно установяване на твърдяното от ответниците обстоятелство, че двуетажната къща, намираща се в северната част на дворното място, е построена с материали втора употреба и само с личен труд на членовете на семействата на ответниците и техните синове. Св.З. П., син на ответниците сочи, че той и тримата му братя живеят заедно в една къща и домакинство с майка си и баща си, работят на едно място всички задружно и всички си помÓгат. Сочи, че заедно строили къщата, давали на баща си парите , които получавали от труда си като занаятчии-изработването на стоки от железарията, а той ги разпределял. Излага, че не им трябвали работници за строежа, тъй като били много хора-те, техните семейства, както и братята на баща му-общо около 15 човека. Имало само един главен майстор, който ръководел строежа-св.И.Д.. Сочи, че материалите за къщата ги взели втора употреба от „М.”-керамичния завод, в който изработват тухли. Оттам взели тухли втора употреба-които са прегорели, нестандартни. Излага, че баластрата я вземали от кв.”К.”, извозвали я с каруци от реката. Араматурата я вземали от Т. г. втора употреба, циглите-също втора употреба ги купували. Цимента и варовия разтвор го купували. А мраморът, с който е облицована къщата не са го плащали, тъй като направили бартерна сделка. Св. Н.., брат на ответника, също посочва, че къщата е строена само с личен труд на хора от техния род- техните синове, ответниците и синовете и снахите им, а майстор бил св.И.Д.. И той посочва същото за материалите, с които е изградена къщата, както и че те се карали с каруци, макар че не участвал в доставката. Показанията на св.И. П. също брат на ответника, кореспондират на тези на другите двама свидетели досежно материалите за къщата и начина на построяването й. Излага, че не е използвана фирма за строежа на къщата, както и че и той като майстор-зидар и децата му работили на строежа. Помагал му събота и неделя, тъй като тогава работел в КЦК-Р.. Сочи, че в къщата живеят ответниците и единият му син със семейството си. Св.И. Д. излага, че ответникът имал конче и каруца, с които му помагал, затова и той му помагал при строежа на къщата, който започнал 1993г. Извикали го за основите, тъй като имал опит в тази област. Излага, че освен него, нямало друг майстор на къщата, работници били братята, синовете му и снахите му. Материалите били сбирщина, карали ги с каруци. Арматурата я вземали втора употреба, опъвали я. Сочи и че при зидането той бил „главния”, контролирал как се гради. Сочи, че „около година и нещо” ответникът строил къщата. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството, че част от материалите-тухли, цигли и арматура са втора употреба, тъй като кореспондират помежду си. Освен това, показанията на св.Зл.П., Н.П. и И.П. да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, то същите кореспондират с тези на св.Д., който не е заинтересован по смисъла на посочената разпоредба. Досежно мрамора и твърдяното обстоятелство-че не е заплащано за него, тъй като е предмет на бартерна сделка, съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като липсват обективни данни за наличието на такава сделка. За установяване стойността на придобитото и отчуждено имущество от ответниците, както и за размера на извършените от тях разходи, и получени приходи, са назначени и приети две съдебно-технически, тройна съдебно-техническа, съдебно-автотехническа, съдебно-оценъчна и две съдебно-икономически експертизи, с основно и допълнително заключение по първата от тях, и с основно и три допълнителни заключения по втората от тях. В заключението на съдебно-автотехническата експертиза, е изчислена пазарната стойност на процесните автомобили към датата на придобиването им, към настоящия момент и към датата на отчуждаването им. Експертът посочва, че пазарната стойност на лек автомобил марка ”Ф.”, модел “П.”, с рег. № *, закупен на 07.04.2001г. към датата на придобиването му е 3627лв., а към датата на продажбата му на 25.09.2007г.-4060 лв. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на лек автомобил марка А , с рег. №*, закупен на 07.10.2001г. е 4650 лв. към датата на придобиването му, а към датата напродажбата-3300лв. При изчисляване на пазарната стойност на двата автомобила вещото лице е съобразило факта, че същите са регистрирани на инвалид. В заключението на съдебно-оценъчната експертиза е изчислена стойността на движимите вещи-битова техника, електроника, мебели,обзавеждане,произведения на изкуството, които се намерят при извършване на оглед в недвижимия имот на У.”Ц. О.” № 82 гр.Г.О.. Експертът сочи, че приогледа не са били представени от ответниците документи, удостоверяващи дата и година на закупуване, а същите са й били посочени от ответниците приблизително. Експертът е посочил, че цената на вещите към годината напридобиване възлизаобщ на 30180лв., а към момента-на 10455 лв. В заключението на първата строително-техническа експертиза вещото лице е изчислило пазарната стойност на построената въз основа на разрешение за строеж* двуетажна жилищна сграда в северния край на парцел*., като е използвал метода на уедрените показатели. Посочва, че пазарната стойност възлиза на 1913000лв., като обхваща разходи за материали в размер на 1339000лв. И разходи за труд в размер на 574000лв. Експертът е посочил и че пазарната стойност на недвижимия имот-дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел *, заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки, към датата на закупуване на имота-26.03.1993г. е тази, посочена в нотариалния акт-13370 лв. Изчислена е и цената на този имот и двуетажната жилищна сграда в северния му край към 31.03.2009г.-общо 215600лв. В заключенията на първата съдебно-икономическата експертиза-основно и допълнително /л.142 и л.187 от том 1/ е определена равностойността в минимални работни заплати на пазарните и други стойности на имуществото, които са изчислени с предходните експертизи-съдебно-техническа, съдебно-оценъчна и съдебно-автотехническа експертизи. Експертът е изчислил и обичайните разходи за издръжката на домакинството на П. за проверявания период 1983-2008 по години, имайки предвид промяната на МРЗ и броя на членовете на семейството на П. в различните години, като е използвала официална информация на НСИ по години. Видно от заключението е, че общо направените разходи за издръжка за периода 1983г.-2008г. за семейството на ответниците Парушеви, изчислени в МРЗ са равностойността на 1513,39 бр. МРЗ. Експертът е изчислило равностойността на пазарната стойност на движимите вещи в дома на ответниците към датата на закупуваето им-общо 85,05 бр. МРЗ. Вещото лице е изчислило доходите на ответниците от получени трудови възнаграждения, социални помощи, пенсии и продажби на имущество, като е включило и доходите на синове и снахи на ответниците, посочени в приложените по делото у-ния-общо за периода-1087,09 МРЗ. Изчислени са и извършените разходи за издръжка на домакинството и за закупуване на движимите вещи в къщата и на автомобили-общо 1706,61 бр. МРЗ. Тъй като в основното заключение не е включена като разход пазарната стойност на построената двуетажна сграда в северния край на парцела, е изслушано допълнително заключение. В него са включени и същите данни, включени в основното заключение, като при това равностойността на получените от ответниците приходи възлиза на 1203,76 бр. МРЗ, а на направените разходи-2739,94 бр. МРЗ. Съдът не взема предвид тези изчислени общи стойности, тъй като не следва да бъдат включвани в получените от ответниците приходи тези, получени от техни синове и снахи. Това е така, тъй като на първо място липсват доказателства за това, че синовете на ответниците и семействата им живеят заедно с ответниците. По делото няма приложени адресни регистрации, от които да се установява този факт. В тази насока са само показанията на св. З.П., син на ответниците, който сочи, че всички живеят заедно, и св.И. П., който посочва, че при ответниците живее само единият му син, като живеят и в двете къщи в дворното място-и в старата, и в новата. Дори да е така, всички синове на ответниците са пълнолетни, имат свои семейства, които също се нуждаят от издръжка, поради което не може да се приеме, че следва в приходите на ответниците да бъдат включени и тези на техните синове и снахи, които от своя страна също имат и направени разходи за живот. Освен това факта на съжителстването в един дом на две семейства, не води автоматично до извода, че те имат общо домакинство и общо управление на финансовите средства. В заключението на втората съдебно-техническа експертиза е изчислена стойността на построената в описаното по-горе дворно място двуетажна жилищна сграда в северната му част, в няколко варианта-1.с разходи за материалите втора употреба, с изключване стойността на мрамора, с включване на разходите за труд-1772500лв.; 2. с разходи за материалите втора употреба, с включване стойността на мрамора, с включване на разходите за труд-1779700лв.; 3. с разходи за материалите втора употреба, с изключване стойността на мрамора, без разходите за труд като цяло-1198500лв.; 4. с разходи за материалите втора употреба, с включване стойността на мрамора, без разходите за труд като цяло-1205700 лв.; 5. с разходи за материалите втора употреба, с изключване стойността на мрамора, без разходите за специализиран труд-1600300 лв.; 6. с разходи за материалите втора употреба, с включване стойността на мрамора, без разходите за труд като цяло-1607500 лв. Вещото лице е посочило, че максималната стойност на специализиран труд /труд, за който е необходима специална квалификация/, който може да се вложи в построяването на една жилищна сграда се приема в граници до 30% от общата стойност на труда. В заключението на втората съдебно-икономическа експертиза вещото лице е изчислило стойностите на построения недвижим имот, както и приходите и разходите на ответниците в щатски долари. Съдът не взема предвид това заключение на СИЕ, тъй като, както е посочено по-долу, приетия в константната съдебна практика обективен критерий при оценка на имуществото, приходите и разходите на ответниците в производството по ЗОПДИППД, е минималната работна заплата, /МРЗ/, а не щатски долари. В заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е изчислена стойността на построената двуетажна жилищна сграда в северния край на описаното по-горе дворно място от 570 кв.м., като е извършена подробна количествена сметка, с подробни анализи на СМР, посочени в приложените към експертизата таблици. Вещите лица са изчислили стойността на сградата, имайки предвид /както и другите две съдебно-технически експертизи/, че същата е строена през 1993-1994г., когато са изпълнени изкопи, носеща конструкция, зидарски работи, покривни работи, т.е. сградата е изпълнена в груб строеж. Експертите са взели предвид и че довършителните работи-Ел и ВиК инсталации, дограми, мазилки, настилки и бояджийски работи, са изпълнени през 1995г.-1996г., както и че през 2005г. е изградена отоплителната инсталация само на първия етаж. Съгласно подробната количествено-стойностна сметка, общата стойност на сградата е 1061453 лв., от които-за труд-218327 лв., за материали-843126 лв. Експертите са посочили и че в стойността не е предвидена механизация, тъй като строежът е малък и може да бъде изпълнен и без такава. Изложили са и че доставно-складовите разходи са 18% върху стойността на материалите. Вещите лица са изчислили стойността на построената сграда в няколко варианта, от които съдът възприема вариант на приложение № 5, при който е взета предвид цената на материалите като такива закупени втора употреба и с разделяне на труда на специализиран и неспециализиран. Съдът възприема именно това заключение относно стойността на построената сграда, в този вариант, тъй като с изготвената подробна количествено-стойностна сметка, най-пълно, всеобхватно и точно са определени стойностите както на материалите /втора употреба някои от тях, както е прието по-горе съгласно показанията на свидетелите/, вложени в построяването на сградата, така и относно вложения труд. Видно от заключението в посочения му вариант, стойността на построената сграда възлиза на 896740 лв. Приети са и три допълнителни заключения на втората съдебно-икономическа експертиза. В първото доп.заключение/л.498, том 3/ вещото лице е изчислило стойността на построената в дворното място в северния му край двуетажна жилищна сÒрада в посочените от тройната СТЕ варианти, в щатски долари, както и останалите стойности на приходите и разходите на ответниците в щатски долари. Съдът не взема предвид това заключение на СИЕ, тъй като, както е посочено по-долу, приетия в константната съдебна практика обективен критерий при оценка на имуществото, приходите и разходите на ответниците в производството по ЗОПДИППД, е минималната работна заплата, /МРЗ/, а не щатски долари. Във второто доп.заключение вещото лице е извършило преизчисляване на разходите на ответниците, като са намалени процентно разходите им въз основа на изложени от тях обстоятелства, свързани с намалени разходи за живот. Съдът не взема предвид и това заключение, тъй като ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се установяват, че същите са имали за проверявания период такива ниски разходи. В третото допълнително заключение вещото лице е извършило изчисление на приходите и разходите на ответниците в равностойност в МРЗ, като за годините след тяхното пенсиониране-в равностойност в минимален размер на пенсията. Съдът не взема предвид и това заключение на СИЕ, тъй като, както бе вече посочено, обективен критерий при оценка на имуществото, приходите и разходите на ответниците в производството по ЗОПДИППД, е минималната работна заплата /МРЗ/, а не друга величина. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявените искове срещу А. З.П.и С.А.П. са с правно основание чл. 4 ал.1 и ал.2, вр. чл.10 от ЗОПДИППД. Предявените искове са допустими по следните съображения: По допустимостта: Спазени са всички изисквания на ЗОПДИППД, обуславящи допустимостта на предявените искове, а именно: исковете са предявени от КУИППД по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД пред Окръжен съд В.Т. при спазване правилата на местната и родова подсъдност. Налице е правен интерес от предявяване на исковете, тъй като се твърди, че ответникът П. е придобил имущество на значителна стойност от престъпна дейност, което подлежи на отнемане в полза на държавата. Изпълнено е и особеното изискване, посочено в чл.27 ал.2 вр.чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД, съгласно което иск за отнемане може да бъде предявен едва след влизане в сила на присъда срещу проверяваното лице за престъпление, попадащо в обхвата на чл.3 ал.1 от закона-видно от приложените споразумения, цитирани по-горе, същите са одобрени от съда с влезли в сила определения от 2006г. срещу ответника А.П., като Н. е признат за виновен и са му наложени наказания за извършените от него престъпления по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 от НК вр.чл.209 ал.1 от НК, което престъпление е визирано в чл.3 ал.1 т.8 от ЗОПДИППД. Ответницата С.П. е конституирана като такива съгласно разпоредбата на чл.28 ал.3 от ЗОПДИППД. Спазена е процедурата по чл.13 ал.1 и чл.17 ал.1 от ЗОПДИППД-взето е решение № 193 от 25.09.2008г. на КУИППД въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура-гр. Велико Т. за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу А.П., като е определен проверяваният период в съответствие с правата на държавата, визирани в чл.11 от ЗОПДИППД, който в случая е от 01.01.1983г. до 25.09.2008г. На ответника П. е връчена декларация по чл.17 ал.1 от ЗОПДИППД, която е представена от него на 31.10.2008г. Спазени са и изискванията на чл.27 ал.1 и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД-с решение № 257 от 12.11.2008г. на КУИППД е взето решение за внасяне на мотивирано искане срещу А. П. и С. П., с подробно описано имущество, посочено по-горе. Възраженията на ответниците и техните пълномощници за недопустимост на предявените искове са неоснователни: По възражението, че решение № 193 от 25.09.2008 г. на КУИППД е взето, след като са изтекли предвидените в чл. 15 ал. 2 от ЗОПДИППД 10 месеца за извършване на необходимите за целите на закона проверки, т.е.- не е налице законосъобразно проведено и приключило административно производство: Производството по ЗОПДИППД има две фази, едната от които е административно производство, което се осъществява от КУИППД и приключва с решение по чл.13 ал.1 т.3 от закона на КУИППД за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност; и втора фаза-съдебна по чл.28 от ЗОПДИППД, като законосъобразно и приключило административно производство е задължително условие за допустимостта на съдебното производство. В случая е налице законосъобразно административно производство, приключило с решение на КУИППД по чл.13 ал.1 т.3 от ЗОПДИППД. КУИППД е административен орган в позицията на решаваща страна в административнопроцесуалното правоотношение, а проверяваното лице е подчинена страна. Предмет на правоотношението са въпроси на държавно управление, а отношенията са на власт и подчинение. Сроковете на производството за издаване на индивидуален административен акт /какъвто е и решението на КУИППД/ съгласно константната съдебна практика имат инструктивен характер и не са преклузивни срокове, предвид на което не влияят на законосъобразността на производството, респ.-на допустимостта на мотивираното искане. Другите възражения за недопустимост на исковете-че не е налице причинно-следствена връзка между извършените от П.деяния и придобитото имущество; поради липса на пряко или косвено придобито имущество в резултат на престъпленията, за които има влезли в сила споразуметния, тъй като щетите от престъпленията са възстановени; поради изтекла погасителна давност, тъй като деянието, извършено от П., за което е осъден, е извършено в периода - началото на 1982 г. до 15.04.1983 г., а правата на държавата по ЗОПДИППД се погасяват с изтичане на 25- годишна давност, която давност започва да тече от датата на придобиване на имуществото, а от 15.04.1983 г. до крайния момент на приключване на административното производство 25.09.2008 г. са изтекли повече от 25 години.; и поради това, че имуществото, за което се твърди да е придобито от престъпна дейност е придобито преди осъществяване на деянията, за които има влези в сила споразумения, са по същество възражения по основателността, а не по допустимостта на исковете, и ще бъдат разгледани по-долу. По основателността на исковете: Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.1 ал.2, чл.3 ал.1, чл.4 ал.1 и ал.2 и чл.9 и 10 от ЗОПДИППД за основателността на предявените искове по чл.4 ал.1 от закона срещу А.П. и С.П. а именно: 1.Ответникът А.П.е осъден два пъти през проверявания период за престъпления, попадащи в обхвата на чл.3 ал.1 т.8 от ЗОПДИППД, ответницата С.П. е негова съпруга. 2.Придобил е през проверявания период имущество /в съпружеска имуществена общност с втората ответница/, което е на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД. 3.Тъй като не е установен законен източник на средствата за направените разходи за придобиването на имуществото, може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на П. Наличието на първата предпоставка за основателността на предявения иск е безспорна, както бе посочено по-горе. Безспорно е и че имуществото, предмет на предявените искове е придобито през проверявания период. По отношение възражението на ответниците, че имуществото е придобито преди установяване на престъпната дейност на П. и че не е налице пряка причинна връзка между тази дейност и придобиването, поради което не следва да бъде предмет на отнемане по този закон, същото е неоснователно. Съгласно ЗОПДИППД не е необходимо да се докаже причинна връзка между характера на престъпната дейност, за която е осъден ответникът, и придобиването на имуществото. Законът не предвижда имуществото да е придобито само вследствие на престъплението, за което лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. На осн.чл.4 ал.1 от закона връзката между престъпната дейност и придобитото имущество се предполага, доколкото не е установен законен източник на доходи. В тежест на ответниците е да докажат законните източници на средства, с които е придобито имуществото, установено в процÕса, като това доказване следва да бъде пълно, а не само да се навеждат предположения за законност на средствата за придобиването му. В производството по настоящото дело безспорно се установи, че в периода 1983-2008г. ответникът Парушев в съпружеска имуществена общност с втората ответница са придобили имущество на значителна стойност, като не бяха представени доказателства, с които надлежно да се обори презумпцията на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД, касаеща имуществото, предмет на петитума на мотивираното искане за отнемане. По отношение понятието „значителна стойност” и направеното от пълномощника на ответниците възражение за неприлагане като критерий на МРЗ при определяне на стойността на имуществото: Законодателят в § 1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД е дал легална дефиниция на понятието „значителна стойност”, като такава е приел 60000лв., равняваща се към момента на влизане на закона в сила на 400 минимални работни заплати /МРЗ/. Съдът приема като напълно обективен критерий за определяне стойността на имуществото, чието отнемане се иска, съобразен с § 1 т.2 от ДР-съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на брой МРЗ за страната през съответния период на придобиване, и трансформирането на тази стойност в брой МРЗ,тъй като посочената от закона стойност-60000лв. не държи сметка за настъпилите инфлационни процеси и деноминацията на лева. Този критерий е напълно обективен, тъй като въз основа на него може да се направи най-точна и реална преценка и съпоставка на стойността на имуществото, придобито преди деноминацията на лева, отнесено към настоящия момент. В този смисъл е и константната съдебна практика, като следва да се отбележи, че въпросът за посочения критерий е разрешен по задължителен начин с решение на ВКС № 834/23.12.2010г. по гр.д.№ 1417/ 2009г., постановено при условията на чл.290 ГПК. При използване на този критерий в конкретния случай безспорно се установява несъответствие между придобитото имущество и доказаните средства, получени от законни източници. Следва да се отбележи, че в ЗОПДИППД не се съдържа разпоредба, която да определя на каква база следва да се изчисли „значителната стойност” на придобитото имущество-дали имуществото следва да се цени по пазарни или по договорни цени /придобивната стойност, посочена в документите за придобиване, респ.-разпореждане/. И този въпрос е разрешен по задължителен начин с решения на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС стойността на проверяваното имущество е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му, а не неговата придобивна цена по документи за собственост. Освен това, доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели, като трети лица, в случая КУИППД, не са обвързани от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. Като взе предвид изложеното, съдът приема, че придобитото от ответниците П. и П. в режим на СИО през проверявания период имущество е следното и същото има следните стойности, изразени в брой МРЗ /изчислени на база стойността на МРЗ в лева за съответния период/, изчислени към датата на придобиването, респ.-отчуждаването им: недвижими имоти: 1.дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел * по регулационния план на гр. Г. О., квартал г., заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки при граници на имота: У.”Ц. .”, шосето за квартал К., У. “Б. Т.”, наследници на Н. К., придобито с нотариален акт * за покупко-продажба на недвижим имот, за сумата от 13 370 лв. /неденоминирани/, представляваща 95,50 бр. МРЗ; 2. двуетажна жилищна сграда,в северния край на парцел І-1264 в квартал 255 по плана на гара Г. О., У.”Ц.” №., построена съгласно разрешение за строеж *г. на Община Г.О. застроена площ 114 кв.м., разгъната площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м. Пазарната стойност на сградата възлиза на 896740 лв., съгласно възприетото от съда заключение на тройната СТЕ, вариант пети. Равностойност в МРЗ-567,57 бр. МРЗ; 3. дворно място находящо се в гр. Г.О.У.”Д.С.” №, цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, посочени в оценителния протокол от 28.05.1985г., при граници: улица, В. С. Ц., Х. М. С., С. Д. Г. и жилищен блок, съставляващо парцел* по плана на гр. Г. О., закупено с нотариален акт * за покупко-продажба по реда на чл.15 и следващите от ЗСГ от С. А. П. за сумата 8 156 лв. /неденоминирани/, представляваща 67.96 бр. МРЗ. движимо имущество: 1.Лек автомобил *, с ДК№ * рама №* дата първа регистрация 13.06.1997г., дата на промяна 17.05.2006г., закупен от „М.” В.Т. фабрично нов, пазарна стойност към датата на закупуването-9600 лв. /деноминирани/, равностойност в МРЗ-232,50 бр. МРЗ; 2.Лек автомобил *, ДК№ *, рама №*, дата първа регистрация 10.12.1986г., който видно от писмо изх.*на ОД на МВР В.Т. сектор ПП, е бракуван на 05.03.2007г. Не са ангажирани доказателства за неговата пазарна стойност към датата на закупуването му. 3.Лек автомобил Ф. П., ДК№*, рама №*, двигател № *, дата на първа регистрация 18.07.1990г. Дата на придобиване 07.04.2001г. , пазарна стойност към датата на закупуването-3627 лв., която сума представлява 42,67 бр. МРЗ; 4.Лек автомобил „А.”, модел , ДК№*, рама № *, двигател *, дата първа регистрация 18.01.1991г. дата на придобиване 07.10.2001г., пазарна стойност към датата на закупуването-4650 лв., която сума представлява 46,50 бр. МРЗ. Видно от изложеното, общо придобитото имущество от ответниците за проверявания период възлиза на 1052,70бр. МРЗ, което имущество е на значителна стойност, предвид определения по-горе критерий за това. Освен разходите за построяване и закупуване на това имущество, изчислени в брой МРЗ,ответниците са направили и разходи за: 1.внасяне на суми по влогове-два влога в Банка ДСК-от 7000лв. на 04.06.2008г. / 31,82 бр. МРЗ/ и от 18000лв. на 13.06.2008г. /81,82 бр. МРЗ/, равняващи се на общо 113,64 бр. МРЗ; 2.издръжка за цялото семейство /до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата/ за целия проверяван период-1513,39 бр. МРЗ; Общо направените разходи от ответниците за проверявания период 1983-2008г. предвид изложеното по-горе, изчислени в брой МРЗ, възлизат на 2679,73бр. МРЗ. Безспорно установени от събраните по делото доказателства са следните приходи на ответниците: 1.доход от трудови възнаграждения на А.П., подробно описани по-горе-145,05 бр. МРЗ; 2. доход от трудови възнаграждения на С. П., подробно описани по-горе-59,36 бр. МРЗ; 3. доход от социални помощи, описани подробно по-горе-17,22 бр. МРЗ; 4. доход от пенсии, получени от А.., описани подробно по-горе-132,05 бр. МРЗ; 5. доход от пенсии, получени от С. П., описани подробно по-горе-168,78 бр. МРЗ; 6. продажба на недвижим имот-дворно място от 270 кв.м. в Г. У.” Д.С.” № 36- 40,97бр. МРЗ. 5. продажба на л.а. Ф. П. и л.а. А. -общо 57,67 бр. МРЗ. Макар и по делото да не е приложен договор за покупко-продажба на л.а. „Ф.П.”, видно от приложената, цитирана по-горе справка от ОДП-В.Т. сектор ПП,е, че регистрацията на автомобила е прекратена на 30.05.2001г., който факт сочи, че на тази дата е извършена продажбата на автомобила. 6. предоставени средства като дарение от родителите на ответника -200000лв. през 1996г.-50 бр. МРЗ; 7. сумата 7000лв., изтеглена от влога в Банка ДСК-31,82 бр. МРЗ. Общо получените приходи от ответниците за проверявания период 1983-2008г., изчислени в брой МРЗ, възлизат на 702,92 бр. МРЗ. От направената съпоставка между приходите и разходите на ответниците П. и П. за проверявания период, е видно, че извършените разходи значително надвишават законните източници на средства, при което се явява отрицателна разлика от 1976,81 бр. МРЗ. Изложеното налага извода, че за процесния период от време ответниците П. и П. имат законно придобити доходи, изчислени в брой МРЗ по възприетия по-горе подход, в размер на 702,92 бр. МРЗ, а извършеÝите от тях за същия период от време разходи са в размер на 2679,73 бр. МРЗ, т.е. налице е отрицателна разлика между извършените от тях разходи и реализираните по законен начин приходи, без да е установен законен източник на доходи за тези разходи. С оглед на това и събраните по делото доказателства може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на А. П.. Стойността на придобитото имущество /в режим на СИО/ е на значителна стойност по смисъла на § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗОПДИППД, налице са и условията на чл.9 и чл.10 от закона по отношение на София Парушева, поради което същото подлежи на отнемане в полза на Държавата съгласно чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Видно от събраните по делото доказателства, ответниците са продали следното имущество: недвижимо имущество: дворно място находящо се в гр. Г. О. У.”Д.С.” №, цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, посочени в оценителния протокол от 28.05.1985г., при граници: улица, В.С. Ц., Х. М.С., С. Д. Г. и жилищен блок, съставляващо парцел *по плана на гр. Г.О., закупено с нотариален акт № *г. от 14.12.1988г., продадено с нотариален акт *. от 27.04.1993г., за сумата от 49 160 лв. /неденоминирани/, или 49.16 лв. /деноминирани/; движимо имущество: 1.Лек автомобил Ф.П., ДК№*, рама №*, двигател №*, дата на първа регистрация 18.07.1990г. Дата на придобиване 07.04.2001г. Дата на продажбата 30.05.2001г., като видно от САТЕ, обсъдена по-горе, пазарната стойност на автомобила към тази дата е 3627 лв., поради което съдът приема, че това е продажната му цена; 2..Лек автомобил „А”, модел ДК№*, рама № *, двигател *, дата първа регистрация 18.01.1991г. дата на придобиване 07.10.2001г. Продаден с договор за покупко-продажбата на МПС от 10.05.2008г.. Видно от САТЕ е, че пазарната стойност на автомобила към датата на продажбата е 3300лв., поради което съдът приема тази стойност с оглед и на константната съдебна практика, цитирана по-горе, за получена цена от продажбата на автомобила. Възраженията на ответниците, че не е налице причинно-следствена връзка между извършените от П.деяния и придобитото имущество; поради липса на пряко или косвено придобито имущество в резултат на престъпленията, за които има влезли в сила споразумения, тъй като щетите от престъпленията са възстановени; поради изтекла погасителна давност, тъй като деянието, извършено от П., за което е осъден, е извършено в периода - началото на 1982 г. до 15.04.1983 г., а правата на държавата по ЗОПДИППД се погасяват с изтичане на 25- годишна давност, която давност започва да тече от датата на придобиване на имуществото, а от 15.04.1983 г. до крайния момент на приключване на административното производство 25.09.2008 г. са изтекли повече от 25 години.; и поради това, че имуществото, за което се твърди да е придобито от престъпна дейност е придобито преди осъществяване на деянията, за които има влези в сила споразумения, са неоснователни по следните съображения: Относно възражението, че не е налице причинно-следствена връзка между извършените от П. деяния и придобитото имущество; и поради липса на пряко или косвено придобито имущество в резултат на престъпленията, за които има влезли в сила споразумения, тъй като щетите от престъпленията са възстановени, освен изложеното по-горе, следва да се съобрази и следното: въпросът за причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност е разрешен по задължителен начин с цитираното по-горе решение на ВКС № 834 от 23.12.2010г., с което е постановено, че при преценка основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава. Видно от делото е, че едното от деянията е извършено от П. през периода 12.11.1993г.-06.05.1994г., другото деяние е извършено от него на 02.08.2005г. Предвид периодите на извършване на деянията, характера на престъпленията-по чл.210 от НК-такива, които генерират доходи, както и изложеното по-горе за липса на установени законни източници на доходи за придобиване на описаното по-горе имущество, може да се направи основателното предположение, че придобитото от П.и втората ответница имущество е свързано с престъпната дейност на П.. Относно възражението за изтекла погасителна давност-в случая не са погасени правата на държавата, тъй като погасителната давност започва да тече съгласно чл.11 от ЗОПДИИПД от придобиването на имуществото, и видно от делото, в случая същата не е изтекла. Относно възражението, че имуществото, за което се твърди да е придобито от престъпна дейност е придобито преди осъществяване на деянията, за които има влези в сила споразумения: видно от делото е, че това имущество е придобито именно след осъществяване на престъпната дейност от П., а не преди това. С оглед на изложеното по-горе, предявените с мотивираното искане на КУИППД искове срещу А. П.и С. П.досежно посоченото по-горе имущество са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени, като се отнеме в полза на Държавата от ответниците П. и П., придобитото от престъпната дейност на първия в съпружеска имуществена общност с втората, за периода 1983-2008г. имущество, а именно: 1.дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел * /ново означение парцел * в квартал */ по регулационния план на гр. Г О, квартал г, заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки при граници на имота: У.”Ц О.”, шосето за квартал К У. “Б Т”, наследници на Н. К., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда в северния край на парцела със застроена площ 114 кв.м., разгъната застроена площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м.; гараж, построен в североизточната част на парцела; стопански постройки и навеси, както и всички подобрения в имота, съгласно нотариален акт №*г. и Разрешение за строеж *г. на Община Г. О.; 2.лек автомобил * с ДК№*, рама №*, дата първа регистрация 13.06.1997г.; 3.сумата от 49.16 лв. от продажбата на недвижим имот-дворно място цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, съставляващо парцел ХІ-3986 в кв. 216 по плана на гр. Г.О.; продадено с нотариален акт *г.; 4.сумата от 3300 лв., представляваща пазарна оценка към момента на продажба на лек автомобил А, модел , ДК№*, рама № *, двигател *. , извършена на 10.05.2008г.; 5.сумата от 3627 лв., представляваща пазарн*, двигател № *, извършена на 30.05.2001г.; 6.сумата от 18 000 лв., внесена по Договор за промоционален срочен влог “ДСК Темпо” в „Банка ДСК” ЕАД, клон гр. Г. О., изтеглена на 07.10.2008г. При този изход на делото и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на КУИППД направените от нея разноски по делото: за такса обнародване в ДВ-110 лв., за експертизи- 950лв. и за юрисконсултско възнаграждение-1000 лв., общо в размер на 2060 лв., а в полза на ВТОС-държавна такса в размер на 3199,05 лв., изчислена съгласно чл.69 ал.1 т.1 и т.2 и чл.71 ал.2 от ГПК на база пазарната стойност на имуществото, което се отнема, към подаване на исковата молба /изчислена от експертизите и посочена по-горе за всяка една от вещите/. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТНЕМА в полза на Държавата от А. З. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г.О. У.”Ц.О.” № и С. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г. О., У.”Ц.О.” № , придобитото от престъпната дейност на А. П. в режим на съпружеска имуществена общност със С. П. за периода от 1983 до 2008г. имущество: 1.дворно място от 570 кв.м., съставляващо парцел*/ по регулационния план на гр. Г. О., квартал г., заедно с построените в него жилищна сграда и други постройки при граници на имота: У.”Ц.О.”, шосето за квартал К. У. “Б. Т., наследници на Н. К., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда в северния край на парцела със застроена площ 114 кв.м., разгъната застроена площ 330 кв.м., кубатура 910 куб.м.; гараж, построен в североизточната част на парцела; стопански постройки и навеси, както и всички подобрения в имота, съгласно нотариален акт №* от 26.03.1990г. и Разрешение за строеж *г. на Община Г. О.; 2.лек автомобил * с ДК№*, рама №*, дата първа регистрация 13.06.1997г.; 3.сумата от 49.16 лв. от продажбата на недвижим имот-дворно място цялото от 270 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, навес, подобрения и насаждения, съставляващо парцел * по плана на гр. Г. О.; продадено с нотариален акт *г.; 4.сумата от 3300 лв., представляваща пазарна оценка към момента на продажба на лек автомобил А, модел , ДК№*, рама № *двигател *. , извършена на 10.05.2008г.; 5.сумата от 3627 лв., представляваща пазарна оценка към момента на продажба на лек автомобил Ф. П., ДК№* рама №*, двигател № *, извършена на 30.05.2001г.; 6.сумата от 18 000 лв., внесена по Договор за промоционален срочен влог “ДСК Темпо” в „Банка ДСК” ЕАД, клон гр. Г. О., изтеглена на 07.10.2008г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за отнемане в полза на Държавата срещу А. З.П. и С.А. П. за разликата от сумата 3300лв. до 4100лв., получена от продажбата на лек автомобил А., както и за разликата от сумата 3627 лв. до 24800 лв., получена от продажбата на лек автомобил «Ф. П.», като неосноветелен и недоказан. ОСЪЖДА A.З. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г. О., У.”Ц. О.” № и С. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г. О., У.”Ц. О.” № да заплатят на КУИППД - гр.София направените от нея разноски по делото в размер на общо 2060 лв. ОСЪЖДА А. З.П. ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г.О., У.”Ц. О.” № и С. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Г. О., У.”Ц. О.” № да заплатят по сметка на Окръжен съд - Г. Т. сумата 3199,05 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на мотивираното искане на КУИППД по делото, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Т. в двуседмичен ср¯к от връчването му на страните по делото. Окръжен съдия: |