Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр. Пловдив, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, II търговски
състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА в. търг. дело № 1 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.И.Н. ЕГН ********** *** З.
– чрез процесуалния му представител адв.
В.З. с адрес: ***, **** против решение №201/16.04.2019г.,постановено по т.д. №387/2017г.
по описана Окръжен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените от Р.И.Н.
инцидентни установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД -първият
против П.Х.П. и „Е.“ ООД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба
на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г., а вторият – против Я.Г.Д. и „Е.“
ООД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени
дялове, сключен на 04.12.2015г., както и с което е отхвърлен предявеният от Р.И.Н.
ЕГН ********** *** З. иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ против „Е.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** за заплащане на 32 640 лева, представляващи
паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2017г., до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и
по същество – да постанови друго, с което да прогласи нищожността на договорите
за покупко-продажба на дружествени дялове, сключени на 04.12.2015г. и да осъди „Е.“ ООД да му заплати сумата 32640 лева, представляващи
паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на „Е.“ ООД, ведно със законната лихва, както и разноските по
делото – по съображения, подробно развити в жалбата.
Въззиваемата страна „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна Я.Г.Д. – чрез своя пълномощник адв. Г.Г.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба против
първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на инцидентния
установителен иск.
Въззиваемата страна П.Х.П. – чрез своя пълномощник адв. Г.Г.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба против
първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на инцидентния
установителен иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1
от ЗЗД и чл.125 ал.3от ТЗ.
Ищецът Р.И.Н. ЕГН ********** *** З. твърди, че е бил
съдружник в „Е.“ ООД като е притежавал 17 дяла с номинална стойност 100 лева
всеки от капитала на дружеството. Твърди, че другите двама съдружници в
ответното дружество са били П.Х.П. и Я.Г.Д., всеки от които е притежавал също
по 17 дяла от капитала на дружеството. Твърди, че с молба – предизвестие от
01.09.2015г. е уведомил ответното дружество за прекратяване участието си в същото
като е предложил да прехвърли дяловете си на оставащите двама съдружници. Твърди,
че Общото събрание на съдружниците, проведено на 03.12.2015г., е приело решение
за прекратяване на членственото му правоотношение. Твърди, че след прекратяване
на участието му в дружеството, имуществените последици от това не са уредени
между него и ответника и то не му е заплатило стойността на дружествения дял. След
изменение на иска в съдебно заседание на 13.03.2019г. претендира, че неговата
стойност възлиза на 32 640 лева. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество „Е.“ ООД да му заплати сумата 32 640 лева,
представляваща стойността на притежавания от него дружествен дял, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата, както и разноските по делото.
Твърди, че с договор за покупко-продажба на дружествени
дялове, сключен на 04.12.2015г. е прехвърлил на П.Х.П. своите 9 дяла, а с друг договор
за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен също на 04.12.2015г. е
прехвърлил на Я.Г.Д. останалите притежавани от него 8 дяла.
С предявените два инцидентни установителни иска се
претендира прогласяване нищожността на посочените договори. Ищецът твърди, че
тримесечният срок след отправеното от него писмено предизвестие за прекратяване
на членството му в дружеството е изтекъл на 01.12.2015г. Считано от тази дата
неговото членство е прекратено. Счита, че за настъпване на това обстоятелство не
е необходимо решение на общото събрание на съдружниците, каквото е взето на
проведеното на 03.12.2015г. ОСС. Твърди, че от този момент – 01.12.2015г. - той
вече не е съдружник и не притежава дялове, с които да се разпорежда. Посочва,
че проведеното на 03.12.2015г. общо събрание, в което той вече не би могъл да
участва, е следвало да разпредели освободените дялове между останалите
съдружници като посочи кой от тях колко дяла поема при запазване на размера на
капитала на дружеството. Освен това счита, че в договорите е посочена
номиналната стойност на дяловете, а не тяхната действителна цена, което счита
за противоречащо на нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ, определяща начина за уреждане
на имуществените отношения между съдружниците при прекратяване на членството. На
тези основания твърди нищожност на договорите и моли за прогласяването и.
Ответникът „Е.“ ООД *** не признава предявените искове. По
отношение на наведените с исковата молба факти – се признава обстоятелството,
че на 01.09.2015г. Р.Н. е отправил молба – предизвестие до дружеството и до
съдружниците относно прекратяване на членството му като е декларирал, че
отношенията му по този повод са уредени. Споделя се твърдението, че
прекратяването на членственото правоотношение е настъпило автоматично с
изтичане на законовия тримесечен срок. Ответникът
счита, че с подписване на договорите за прехвърляне на дружествени дялове,
сключени на 04.12.2015г., имуществените отношения на съдружника с дружеството
са уредени.
С допълнителната искова молба ищецът навежда твърдение за
нищожност на договорите за покупко-продажба на дружествени дялове, сключени на
04.12.2015г., тъй като към момента на сключването им той не е имал качеството
съдружник и съответно не е притежавал такива дялове, а вече е разполагал само с
облигационно вземане за стойността на дружествения му дял. Счита, че неговата
стойност следва да бъде определена по счетоводен баланс към месец декември
2015г.
С допълнителния отговор се поддържа становището, взето с
първоначалния такъв като се излагат съображения, че определянето на стойността
на дела на ищеца е свободно и следва да се извърши по договаряне, а не следва
да се изготвя междинен баланс, тъй като той не е изключен, а сам е отправил
предизвестие за напускане. Счита, че след като той доброволно се е разпоредил с
притежаваните дялове, стойността им е такава, каквато е посочена в договорите
за покупко-продажба.
По инцидентните установителни искове и тримата ответници
изразяват становище за тяхната неоснователност. Твърди се, че действително след
01.12.2015г. Н. не е иемал качеството съдружник. Но – според ответниците – това
не е било пречка за уреждане на имуществените отношения по избрания начин –
чрез договори за покупко – продажба на притежаваните от напускащия съдружник
дялове.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор по
инцидентните искове се поддържат вече изложените от страните доводи и
възражения.
Не се спори между страните, че ищецът Р.И.Н. е бил
съдружник в „Е.“ ООД като е притежавал 17 дяла с номинална стойност 100 лева
всеки от капитала на дружеството. Другите двама съдружници в ответното
дружество са били П.Х.П. и Я.Г.Д., всеки от които е притежавал също по 17 дяла
от капитала на дружеството.
С молба – предизвестие от 01.09.2015г. Р.Н. е уведомил
ответното дружество за прекратяване участието си в същото. Молбата е адресирана
до общото събрание на дружеството и като уведомени за волеизявлението на Н. са
се подписали останалите съдружници. Със същата молба ищецът е предложил да
прехвърли дяловете си на оставащите двама съдружници – 9 дяла на П. и 8 дяла –
на Д.. Видно от представения Протокол от общо събрание на съдружниците,
проведено на 09.10.2015г. по точка трета от дневния ред, която е касаела именно
обсъждане на предложение за прехвърляне на дялове и прекратяване на членство в
дружеството, съдружниците са взели решение, че нямат основание за вземане на
решение по този въпрос.
Не се спори и относно обстоятелството, че участието на Р.Н.
в дружеството е прекратено с изтичане на отправеното от него тримесечно
предизвестие . т.е. считано от 01.12.2015г. До този момент няма данни да е
проведено друго общо събрание, с изключение на това от 09.10.2015г., приело
решение за промяна на управителя, на което да е обсъден въпроса с прехвърляне
на дружествените дялове съобразно отправеното от Р.Н. предложение. До
01.12.2015г. не са сключени договори за прехвърляне на дружествени дялове, от
които евентуално да се направи извод за приетото предложение на съдружника за
доброволно уреждане на отношенията по повод неговото желание за прекратяване на
членството му. Считано от 01.12.2015г. неговото участие в дружеството е
прекратено. Не е необходимо решение на общото събрание по този повод. Дори и да
е взето такова впоследствие, то просто констатира един настъпил факт, но не го
създава. В този смисъл е и становище в съдебната практика - Решение
№ 46 от 22.04.2010г. по т.
д. № 500/2009 г., II т.о. на ВКС, според което изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен
ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът
губи качеството „съдружник”.
Последиците от прекратеното членство са важни и за
напускащия съдружник, и за дружеството. Те са свързани с освобождаващия се дял
от капитала. Налице са различни възможности – може да се вземе решение делът на
напускащия ще бъде закупен от друг съдружник или трето лице, може
капиталът на дружеството да бъде намален при спазване на правилата за това,
може и делът да бъде поет
от съдружниците съобразно дела им в капитала. В настоящия случай срокът на
предизвестието е изтекъл, без общото събрание да вземе решение кой е варианта
за уреждане на въпроса с освобождаващия се дял. Този въпрос, според настоящата
инстанция следва да бъде разрешен, преди изтичане на срока на
предизвестието. Търговският закон не
случайно определя такъв дълъг срок – той е в интерес на дружеството, да се даде
възможност да общото събрание да прецени възможностите и да реагира – било чрез
сключване на договори за покупко-продажба между съдружниците, било като се даде
разрешение дяловете да се продадат на трето лице, било като се намали капитала.
С изтичане на срока на предизвестието на 01.12.2015г. Р.Н. повече не е
съдружник в „Е.“ ООД. От този момент той не притежава 17 дяла от капитала на „Е.“
ООД, а има облигационно вземане към дружеството за стойността на дружествения
си дял.
След прекратяване на членството на ищеца в „Е.“ ООД с
договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г. на П.Х.П.
са прехвърлени 9 дяла, а с друг договор за покупко-продажба на дружествени
дялове, сключен също на 04.12.2015г. Н. е прехвърлил на Я.Г.Д. останалите
притежавани от него 8 дяла. Към датите на сключване на договорите обаче Р.Н. вече
не е съдружник. Той не притежава тези 17 дяла, предмет на двата договора, които
са част от съдържанието на членственото му правоотношение, а то вече е
прекратено. Н. притежава само облигационно вземане – не към оставащите
съдружници, а към дружеството. Затова и не би могъл вече да им прехвърли нещо,
което не притежава. Към датата на сключването им договорите имат невъзможен
предмет. За съдружниците остава възможността да поемат освободените дружествени
дялове като общото събрание вземе решение за тяхното разпределение, а за
прекратилият участието си съдружник – правото да претендира стойността на
дружествения си дял. Договорите от 04.12.2015г. са нищожни, поради наличие на
първото наведено в исковата молба основание - към момента на сключването им ищецът
не е имал качеството съдружник и съответно не е притежавал дяловете – предмет
на договорите, а вече е разполагал само с облигационно вземане за стойността на
дружествения си дял.
Следва за пълнота да се отбележи, че не е налице
нищожност на договорите на другото наведено основание – че в тях е посочена
номиналната стойност на дяловете, а не тяхната действителна цена. Страните имат
право свободно да договарят цената по договора за покупко-продажба на дялове.
Прекратяването на участието на съдружника в дружеството
поражда правото му да получи паричната равностойност на дружествения си дял,
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Съгласно императивната разпоредба на чл.125 ал.3 от ТЗ именно
по този начин следва да се уредят имуществените последици от прекратяването на
участието на съдружника в дружеството, поради наличие на някоя от
предпоставките по чл.125 ал.1 от същия закон.
Съгласно чл.127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял
от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му
в капитала, ако не е уговорено друго. Дружественият дял зависи от дела на
съдружника в основния капитал на дружеството, но не се покрива с него. Той може
да бъде както по-голям, така и по-малък от дела на съдружника в основния
капитал. Без да се установи размера на имуществото на дружеството по счетоводен
баланс към края на месеца, през който е прекратено членството, не може да се
определи стойността на дружествения дял. Дружественият дял е дял от имуществото
на дружеството, а не е дял от капитала.
Видно от основното и допълнителното заключение на вещото
лице М. К. активите и пасивите са определени на база счетоводните записвания в
счетоводството на ответника.На тази база е определяна стойността на дружествения
дял на бившия съдружник, възлизаща според заключението на 32 640 лева. Не
са налице оспорвания на заключението и от двете страни както във връзка с
установената от експерта стойност на активите на дружеството, така и на неговите задължения.
Ето защо следва да се възприеме изчисленото от експертизата, според която размерът
на дружествения дял на ищеца към 31.12.2015г./ месецът, в който е настъпило
прекратяването/ би могъл да се определи на 32 640 лева. Претенцията на ищеца
се явява основателна до този размер.
Следва да бъде осъдено „Е.“ ООД да заплати на Р.Н. сумата
32 640 лева, представляващи
паричната равностойност на дружествения му дял
от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2017г., до окончателното изплащане.
Не до същите правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което решението му следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК ответникът „Е.“ ООД
следва да бъде осъден да заплати на Р.Н. сумата 6 473.60лева,
представляващи направени разноски по делото пред първоинстанционния съд.
Претендират се 9168 лева, но същите са формирани от заплатена първоначална
държавна такса в размер на 4000 лева, дължима по искове, от които ищецът се е
отказал или е направил съответно намаляване на размера на претенциите.
Ответникът не следва да бъде осъждан със заплащането на подобни такси. Те
остават за ищеца така, както ги е направил. Дължимите държавни такси, за които
следва да бъде осъден ответника са 1305.60 лева – по иска с правно основание
чл.125 ал.3 от ТЗ и 68 лева – по инцидентните установителни искове. До пълния
претендиран размер от 9168 лева искането
за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от същия разноски по производството пред въззивния съд в размер на 2 686.80
лева.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №201/16.04.2019г.,постановено по т.д.
№387/2017г. по описана Окръжен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените от
Р.И.Н. инцидентни установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД -първият
против П.Х.П. и „Е.“ ООД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г., а вторият –
против Я.Г.Д. и „Е.“ ООД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г., както и с
което е отхвърлен предявеният от Р.И.Н. ЕГН ********** *** З. иск с правно
основание чл.125 ал.3 от ТЗ против „Е.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за заплащане на 32
640 лева, представляващи паричната
равностойност на дружествения му дял
от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2017г., до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г., с който Р.И.Н.
е прехвърлил на П.Х.П. 9 дяла – част от общо притежавани от него 17 дяла от
капитала на „Е.“ ООД ***.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 04.12.2015г., с който Р.И.Н.
е прехвърлил на Я.Г.Д. 8 дяла – част от общо притежавани от него 17 дяла от
капитала на „Е.“ ООД ***.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р.И.Н. ЕГН ********** *** З., представляван по
делото от адв. В.З. с адрес: ***, **** сумата 32 640 лева, представляваща представляващи
паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2017г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Р.И.Н. ЕГН ********** *** З., представляван по делото от адв.
В.З. с адрес: ***, **** сумата 6 473.60лева – разноски пред първоинстанционния съд и сумата 2 686.80 -
разноски по производството пред въззивния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Р.И.Н.
ЕГН ********** *** З., представляван по делото от адв. В.З. с адрес: ***, **** за
осъждане на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за
заплащане на разноски пред първоинстанционния съд за разликата над присъдения
размер от 6 473.60 лева до пълния претендиран размер от 9168 лева, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен
Съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните – при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.