Решение по дело №941/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 80

гр. Горна О., 19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 941 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени  а искове по чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот.

З.Д.Н. *** сочи, че с ответника С.Т.С. сключили граждански брак на 19. 07. 1997 г. в гр. Попово, който бил прекратен с влязло в сила решение по гр. д. 2980/ 2016 г. по описа на ВТРС. По време на брака им, на 29.01.2009 г. страните закупили недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Г. О. ул. „***, подробно описан в исковата молба. Посочва, че имотът бил закупен за сумата от 20 000 лв., които били изплатени на продавача с отпуснат на ищцата банков кредит на банка „ОББ“ АД. Заемът бил обезпечен с ипотека върху закупения имот и бил в размер 40 000 лв. Твърди, че от отпускането на заема до настоящия момент редовно погасява в срок задължението си към банката. Описва подробно изплатените от нея средства от отпускането на заема до влизане в сила на бракоразводното решение, посочвайки, че за този период били направени плащания в общ размер на 34 198, 10 лв., от които 3 077, 26 лв. погасили главницата по кредита, 29 393, 27 лв. лихвите, а сумата от 1727, 57 застраховките по заема. Посочени са и изплатените суми след прекратяване на брака на страните. Счита, че по време на брака страните общо са погасили сумата от 3 077, 26 лв. С оглед плащаният намира, че притежава 19231/ 20000 ид. части от процесния недвижим имот, а останалите 769/20 000 ид. части били собственост на ответника. Посочва, че презумпцията за съвместен принос за вещните права придобити по време на брака била оборена, поради което иска да се признае за установено, че притежава 19 231/20 000 ид. части от процесния недвижим имот, поради наличие на частична трансформация на лични средства на основание чл. 23 ал. 2 от СК. Иска от съда да допусне съдебната делба помежду им при права 19 231/20 000 ид. части за нея и 769/20 000 ид. части за ответника. Претендира разноски по установителния иск.

Особения представител назначена на ответника оспорва иска, намирайки го за неоснователен. Иска от съда да отхвърли установителния иск и да допусне делбата при равни квоти.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и се установява от приложеното по делото съдебно решение, че съделителите са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 19.07.1997 г., който е прекратен със съдебно решение от 07.02.2017 г. по гр. д. № 2980/2016 г. на РС Велико Търново. По време на брака – на 29.01.2009 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус К. Боева, рег. №296, страните са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № 12, намиращ се в град Горна О., ул. "Борима" № 4, вх. А, на четвърти жилищен етаж, срещу сумата от 20 000 лева. В нотариалния акт е посочено, че продавачът ще получи сумата с кредит отпуснат на купувача от „Обединена българска банка“ АД и вписване на втора по ред договорна ипотека в полза на банката.

 Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното по делото писмено доказателство /15-21 стр./, че такъв договор за предоставяне на ипотечен кредит е бил сключен, като въз основа на него на ищцата З. Стайкова е отпусната в заем сумата от 40 000 лева, за закупуване и ремонт на процесния недвижим имот.

По делото е приложена и справка издадена от „Обединена българска банка“ АД, че за периода от отпускане на кредита до 01.03.2017 г. по кредита са направени плащания в размер на 34 198,10 лв., разбити подробно по пера – главница, лихви и застраховка на имота.

Приложени са и извлечения от сметки.

При така установените факти, съдът намира предявения установиетелен иск по чл. 23 от СК за неоснователен.

По делото е безспорно, че правото на собственост по отношение на процесния имот е придобито възмездно по време на брака на страните – на 29.01.2009 г. в режим на съпружеска имуществена общност.

Основният спорен въпрос е относно вложените средства в придобиването на имота и направеното искането на ищцата да се признае спрямо ответника частична трансформация на лично имущество, респ. квотите в съсобствеността.

В случая ищецът основа възражението си за трансформация на лично имущество с представения по делото договор за ипотечен кредит от 09.01.2009 г., което съдът намира за неоснователно.

 Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, т.е. касае се за оборима презумпция и за да докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност, ищецът следваше да представи доказателства, оборващи тази презумпция.

Чл. 23, ал. 1 СК гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество, в т. ч. чрез дарение по време на брака или придобитите преди брака имущества, то те са лично притежание на съпруга. Правнорелевантният момент за влагането на лични средства от единия съпруг е този на придобиването на вещното право. Ищецът не въвежда твърдения към момента на придобиване на жилището, част от продажната цена да е заплатена със средствата, предоставени му от дарение, наследство, придобити преди брака или други.

На следващо място, следва да се отбележи, че не са налице и предпоставките за изключване на вещно-правния ефект на придобивното основание спрямо ответника. Както вече беше посочено по-горе, договорът за покупко-продажба на недвижимия имот (а и този за паричен заем), са сключени по време на брака между страните, и именно поради това произходът на заемната сума, изразходвана за плащане на цената на имота, е без значение за придобиването на последния. Това е така, тъй като придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването му, имайки в предвид, че в случая не се касае за дарение, а за заемане на парична сума на ищцата, необходима за закупуването на процесното жилище. Изплащането на заема, който е изразходван за закупуването на имота (т.е. за семейни нужди) към заемодателя в един по-късен момент, създава единствено облигационни отношения между съпрузите, но няма значение за правото на собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка. С вземането на заем и неговото изразходване за закупуване на имот, който да задоволява нуждите на семейството, поетото задължение става солидарно между съпрузите – арг. от чл. 32, ал. 2 от СК. Т.е. след като заемът е бил взет по време на брака между бившите съпрузи, то последните са били солидарно задължени за неговото изплащане, а придобитото със заемните средства става съпружеска имуществена общност. Именно този характер на задължението налага и извода, че не може придобитото по време на брака имущество със средства, за които двамата съпрузи отговарят по силата на закона и в еднакъв обем, да има личен характер и да не е част от съпружеската общност. В този смисъл, ако се приеме тезата на ищцата, то безпредметен става договора за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот, в която ответникът има качеството на ипотекарен длъжник.

 Правноирелевантни са обстоятелства относно погасяване на задължението по договора за заем, включително фактът дали само ищцата е погасявала задължението по него или част от него. От значение е единствено характерът на заема, т.е. вземането му с цел задоволяване нужди на семейство, като е недопустимо с оглед установения имуществено-правен режим в СК, веднъж възникнала СИО да се преобразува в лично имущество, поради последващи обстоятелства, настъпили по време на брака. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 88 от 8.03.1999 г. по гр. д. № 910/1998 г., ВКС, II г.о., Решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 817/2005 г. на І г.о. ВКС; Решение № 603 от 23.10.2002 г. по гр. д. № 8129/2002 г. на І г.о. ВКС; Решение № 674 от 03.07.2001 г. по гр. д. № 288/2000 г. на ІІ г.о. ВКС; Решение № 266 от 14.04.2000 г. по гр. д. № 771/1999 г. І г.о. ВКС; Решение № 2 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2013 г., Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г. и др.

В цитираното от ищцата Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. също е прието, че между съпрузите възникват облигационни отношения при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК, какъвто именно е настоящият случай. От приложения по делото договор за заем не се установява ищецът и заемодателят да са уговорили солидарната отговорност по СК (т.е. отговорността ex lege) да отпадне, която уговорка, макар и да би била твърде необичайна, е принципно допустима. В случая, не ответникът следваше да докаже, че получената в заем сума е солидарно задължение на двамата съпрузи, а напротив - ищцата следваше да обори тази законова презумпция и да установи, че в случая солидарността е била изрично изключена в отношенията ѝ с банката, което не беше сторено. Поради изложеното е неоснователен правният довод изложен от ищцата в последния абзац на писмената ѝ защита. 

Ето защо погасяването на задължението по отпуснатия по време на брака жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг няма вещно-правни последици. Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на единия съпруг, след прекратяване на брака, не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността му да търси от другия съпруг съответна част от изразходваното, т. е. представлява облигационна претенция. Следва да се изключи възможността да се признае по - голям дял на единия  от съпрузите в резултат на трансформация по чл. 23, ал. 2 от СК по причина, че за изплащане на заема, след прекратяване на брака е вложил лични, извънсемейни средства.

 Съдът намира, че по делото не се проведе пълно и главно доказване, с което да бъде оборена законовата презумпция на чл. 21 СК, както и влагането на лично имущество към датата на придобиване на жилището, и страните имат равни квоти в недвижимия имот.

Семейната имуществена общност е била прекратена по силата на развода и трансформирана в обикновена съсобственост, като съобразно чл. 28 СК дяловете на бившите съпрузи в нея са равни. При тези факти, искът за делба на недвижимия имот се явява основателен, доколкото страните не могат да постигнат съгласие за доброволното им поделяне, поради което следва да бъде уважен, като се допусне делба при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от тях.

Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.Н., ЕГН********** *** срещу С.Т.С., ЕГН ********** ***, с който се претендира, на основание чл. 23, ал.2 от СК, ищцата да бъде призната за собственик на 19 231/20 000 идеални части от недвижим имот, находящ се в град Г. О.,  ул. „***, представляващ: апартамент № 12, на четвърти етаж, в жилищна сграда-блок, вход „а“, с планоснимачен номер 5390, построен върху държавна земя в квартал 4, съгласно скица № 1075 от 12. 06. 2018 г. на Община Г. О., УПИ III, за жилищно строителство, гаражи и магазини, в квартал № 65 по плана на град Г. О., район „Север“, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 59, 06 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 12 с площ 3,91 кв. м., както и 0, 73 ид. части от общите части и правото на строеж върху мястото, цялото от 65, 60 кв. метра, при съседи: изток А. К. Х., запад, север и юг – зелена площ отгоре Й. И. С., отдолу Р. и С. С., и съседи на избеното помещение: изток-коридор, запад – зелена площ, север – М. Д. К., юг – зелена площ, поради наличие на частична трансформация на лични средства, като неоснователен. 

 ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба между З.Д.Н., ЕГН********** *** и С.Т.С., ЕГН ********** *** по отношение на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в град Г. О.,  ул. „***, представляващ: апартамент № 12, на четвърти етаж, в жилищна сграда-блок, вход „а“, с планоснимачен номер 5390, построен върху държавна земя в квартал 4, съгласно скица № 1075 от 12. 06. 2018 г. на Община Г. О., УПИ III, за жилищно строителство, гаражи и магазини, в квартал № 65 по плана на град Г. О., район „Север“, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 59, 06 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 12 с площ 3,91 кв. м., както и 0, 73 ид. части от общите части и правото на строеж върху мястото, цялото от 65, 60 кв. метра, при съседи: изток А. К. Х., запад, север и юг – зелена площ отгоре Й. И. С., отдолу Р. и С. С., и съседи на избеното помещение: изток-коридор, запад – зелена площ, север – М.Д.К., юг – зелена площ, при следните квоти:

 -1/2 (една втора) идеална част за З.Д.Н., ЕГН **********.

 -1/2 (една втора) идеална част за С.Т.С., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: