Номер 139714.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивII наказателен състав
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
Секретар:Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330204981 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо устройство или система серия Г №
0018177 на ОДМВР Пловдив с който на
„АЙКО 95“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Еделвайс“ № 2 ,
ЕИК ********* със законен представител на фирмата А. С. А. на основание чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ) е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Дружеството – жалбоподател, чрез процесуален представител обжалва издадения
електронен фиш и моли съда за неговата отмяна като незаконосъобразен. В жалбата се
представят доводи за издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила като лисва на фактическо описание на нарушението,
липсата на информация за компетентността на органа издал ЕФ, че не става ясно дали се
касае за управление на МПС, за да е допустимо издаването на ЕФ или се касае да такова в
покой, както и АТСС дали е от одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрените типове
средства за измерване на скоростта, минал ли е уреда проверка и годен ли е за употреба.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от адв.С.П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. В
пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител.
С административната преписка представя писмено становище с което се счита жалбата за
неоснователна. Представят се доводи по същество на искане към съда за потвърждаване на
атакувания ЕФ като правилен и законосъобразен.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя
и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ е констатирано извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ от юридическо лице
(ЮЛ) - „АЙКО 95“ ЕООД с ЕИК ********* съгласно Търговския закон (ТЗ) собственик на
МПС с рег. № **** по отношение на което не е сключило договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението е установено с АТСС №
SD2D001 и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В ЕФ е посочено, че
собственик на МПС е „АЙКО 95“ ЕООД, ЕИК ********* със законен представител А. С. А.
.
Към административно наказателната преписка са приложени: Справка – списък с
намерени фишове, снимков материал, допълнение № 18.07.5133.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от Български институт по метрология,
Приложение към Допълнение № 18.07.5133.1 към удостоверение № 18.02.5133, справка към
удостоверение № 18.02.5133 че пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D подлежат на
първоначална проверка преди пускането им в действие, удостоверение № 18.02.5133,
разпечатки 3 броя от проверка за сключена застраховка, справка за регистрация на МПС и
собственик.
С оглед така описаната фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че
нарушението е установено с АТСС и приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ,
съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1“.
В така цитираната правна норма са описани съществени елементи от състава на
административното нарушение – същото да е установено с АТСС и е нарушението да е
установено по време на управление на МПС.
Във връзка използването на АТСС за установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
2
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и след
законодателните изменения от 2018г. следва да са налице следните условия: -
използваното техническо средство да е от одобрен тип; - техническото средство да е
преминало през последваща метрологична проверка; -да са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система; -техническото средство да
е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е използвана
АТСС № SD2D001, която представлява пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D, което
като мобилно съгласно §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и с Наредба № 81213-532/2015г. като вид техническо средство с което да се
установяват нарушения, и е одобрен тип средство за измерване съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и Допълнение № 18.07.5133.1 към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, със срок на валидност до
20.02.2028г .
АТСС е било използвано на 26.05.2020г., за която дата по делото не се установи да е
приложен съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
надлежно изготвен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
Така изложеното обосновава заключение че при използваното АТСС посочено в
издадения ЕФ не е спазена процедурата по установяване на нарушението и обуславя
безусловна отмяна на санкционния акт, базиран на това използване на АТСС.
Освен изложеното съдът констатира и друга нарушение на процесуалните
правила определящо отмяна на издадения ЕФ поради следното:
Според разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. И на такова лице, в хипотезите на чл.638, ал.1 от КЗ което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага глоба или имуществена санкция, в зависимост дали е физическо
лице или юридическо лице, съответно едноличен търговец.
Разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ са по своята същност
материалноправни разпоредби и следва задължително да се посочат, когато се реализира
3
съответния вид административно наказателна отговорност, регламентирана в КЗ но със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие – издаване
на наказателно постановление, т. е. правното основание за ангажиране отговорността е
съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.
В случая става въпрос за съвсем друга процедура, която не е упомената в обжалвания
електронен фиш: Според разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е
длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638, ал.4 и6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“.
В текстовата част на издадения електронен фиш е отразен състав на нарушение, покриващ
признаците по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Но само в хипотезата на чл.647, ал.3 от КЗ се издава
електронен фиш при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, на основание чл.647, ал.3, вр.
чл.638, ал.4 от КЗ, като в този случай собственикът носи обективна отговорност за
извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управление на МПС без
задължителна застраховка.
Настоящият съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш не е съобразен с
нормативните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която разпоредба препраща нормата
на чл.647, ал.3 от КЗ, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно посочената разпоредба, данните, които следва да се съдържат в електронния фиш
са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.
Що се касае до описание на нарушението, последното е отразено като „нарушение на КЗ“
без да са описани каквито и да било съставомерни признаци на нарушения състав, а това
процедиране съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото не дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен. В процесния електронен фиш липсва отразяване на съставомерния
факт, че е налице управление на МПС, като същевременно не е описано дори и
неизпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на
юридическото лице.
Следва да се има предвид, че нормите на чл.638, ал.1 и ал.4 от КЗ съдържат два състава на
нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи
договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а вторият касае хипотеза, в
която за това, че е управлявано МПС без такава застраховка, се понася обективно
4
отговорността на собственика.
Окончателният извод, който се налага е, че е налице необоснованост на издадения
електронен фиш, поради което се явява незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй
като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само
върху приложението на закона, а не и върху фактите. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. По мнение на
настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на
договора за правна защита, когато чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от
370 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени
от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано
от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати
направени от дружеството – жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на
370 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдъ
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо устройство или система серия Г №
0018177 на ОДМВР Пловдив с който на
„АЙКО 95“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Еделвайс“ № 2 ,
ЕИК ********* със законен представител на фирмата А. С. А. на основание чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ) е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
5
Дружеството – жалбоподател, чрез процесуален представител обжалва издадения
електронен фиш и моли съда за неговата отмяна като незаконосъобразен. В жалбата се
представят доводи за издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила като лисва на фактическо описание на нарушението,
липсата на информация за компетентността на органа издал ЕФ, че не става ясно дали се
касае за управление на МПС, за да е допустимо издаването на ЕФ или се касае да такова в
покой, както и АТСС дали е от одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрените типове
средства за измерване на скоростта, минал ли е уреда проверка и годен ли е за употреба.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от адв.С.П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. В
пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител.
С административната преписка представя писмено становище с което се счита жалбата за
неоснователна. Представят се доводи по същество на искане към съда за потвърждаване на
атакувания ЕФ като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя
и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ е констатирано извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ от юридическо лице
(ЮЛ) - „АЙКО 95“ ЕООД с ЕИК ********* съгласно Търговския закон (ТЗ) собственик на
МПС с рег. № **** по отношение на което не е сключило договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението е установено с АТСС №
SD2D001 и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В ЕФ е посочено, че
собственик на МПС е „АЙКО 95“ ЕООД, ЕИК ********* със законен представител А. С. А.
.
Към административно наказателната преписка са приложени: Справка – списък с
намерени фишове, снимков материал, допълнение № 18.07.5133.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от Български институт по метрология,
Приложение към Допълнение № 18.07.5133.1 към удостоверение № 18.02.5133, справка към
удостоверение № 18.02.5133 че пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D подлежат на
6
първоначална проверка преди пускането им в действие, удостоверение № 18.02.5133,
разпечатки 3 броя от проверка за сключена застраховка, справка за регистрация на МПС и
собственик.
С оглед така описаната фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че
нарушението е установено с АТСС и приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ,
съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1“.
В така цитираната правна норма са описани съществени елементи от състава на
административното нарушение – същото да е установено с АТСС и е нарушението да е
установено по време на управление на МПС.
Във връзка използването на АТСС за установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и след
законодателните изменения от 2018г. следва да са налице следните условия: -
използваното техническо средство да е от одобрен тип; - техническото средство да е
преминало през последваща метрологична проверка; -да са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система; -техническото средство да
е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е използвана
АТСС № SD2D001, която представлява пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D, което
като мобилно съгласно §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и с Наредба № 81213-532/2015г. като вид техническо средство с което да се
установяват нарушения, и е одобрен тип средство за измерване съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и Допълнение № 18.07.5133.1 към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, със срок на валидност до
20.02.2028г .
АТСС е било използвано на 26.05.2020г., за която дата по делото не се установи да е
приложен съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
надлежно изготвен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
7
система.
Така изложеното обосновава заключение че при използваното АТСС посочено в
издадения ЕФ не е спазена процедурата по установяване на нарушението и обуславя
безусловна отмяна на санкционния акт, базиран на това използване на АТСС.
Освен изложеното съдът констатира и друга нарушение на процесуалните
правила определящо отмяна на издадения ЕФ поради следното:
Според разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. И на такова лице, в хипотезите на чл.638, ал.1 от КЗ което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага глоба или имуществена санкция, в зависимост дали е физическо
лице или юридическо лице, съответно едноличен търговец.
Разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ са по своята същност
материалноправни разпоредби и следва задължително да се посочат, когато се реализира
съответния вид административно наказателна отговорност, регламентирана в КЗ но със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие – издаване
на наказателно постановление, т. е. правното основание за ангажиране отговорността е
съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.
В случая става въпрос за съвсем друга процедура, която не е упомената в обжалвания
електронен фиш: Според разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е
длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638, ал.4 и6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“.
В текстовата част на издадения електронен фиш е отразен състав на нарушение, покриващ
признаците по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Но само в хипотезата на чл.647, ал.3 от КЗ се издава
електронен фиш при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, на основание чл.647, ал.3, вр.
чл.638, ал.4 от КЗ, като в този случай собственикът носи обективна отговорност за
извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управление на МПС без
задължителна застраховка.
Настоящият съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш не е съобразен с
нормативните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която разпоредба препраща нормата
на чл.647, ал.3 от КЗ, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно посочената разпоредба, данните, които следва да се съдържат в електронния фиш
са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
8
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.
Що се касае до описание на нарушението, последното е отразено като „нарушение на КЗ“
без да са описани каквито и да било съставомерни признаци на нарушения състав, а това
процедиране съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото не дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен. В процесния електронен фиш липсва отразяване на съставомерния
факт, че е налице управление на МПС, като същевременно не е описано дори и
неизпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на
юридическото лице.
Следва да се има предвид, че нормите на чл.638, ал.1 и ал.4 от КЗ съдържат два състава на
нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи
договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а вторият касае хипотеза, в
която за това, че е управлявано МПС без такава застраховка, се понася обективно
отговорността на собственика.
Окончателният извод, който се налага е, че е налице необоснованост на издадения
електронен фиш, поради което се явява незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй
като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само
върху приложението на закона, а не и върху фактите. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. По мнение на
настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на
договора за правна защита, когато чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от
9
370 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени
от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано
от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати
направени от дружеството – жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на
370 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдъj
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0018177 на ОДМВР Пловдив с който на
„АЙКО 95“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Еделвайс“ № 2 ,
ЕИК ********* със законен представител на фирмата А. С. А. на основание чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ) е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, представлявано от директора – старши комисар
Й.Д.Р. да заплати на „АЙКО 95“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
ул.“Еделвайс“ № 2 , ЕИК ********* със законен представител на фирмата А. С. А. сумата
от 370 /триста и седемдесет/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд
гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10