РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Кюстендил, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520102601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД против М. АНД. С..
В исковата молба се сочи, че за вземането, предмет на настоящото
производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д
1760/2021 г. на КРС, която била връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление. Така, поради невъзможност на заповедта да влезе в
законна сила, се породил интересът у дружеството да установи вземането си по исков
път.
Сочи се, че на 03.12.2019 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен
Договор за стоков кредит № 498306 за сума в размер на 2455,14 лв. за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Сумата се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца.
Същата следвало да бъде върната на 18 месечни вноски, 17 от които в размер на 183,78
лв., а остатъкът в размер на 183,85 лв. представлявал последната вноска съгласно
погасителния план.
Към настоящия момент дължимата главница възлизала на 2146,07 лв.
Дължимата договорна лихва за периода 03.01.2020 г. – 03.06.2021г., при
годишен лихвен процент от 40,16 %, възлизала на сума от 540,17 лв.
На осн. чл. 12 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължал и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден
забава, считано от 01.10.2020г. (датата следваща деня на забава на вноските по
кредита) до 24.08.2021г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) и възлизала на сума от 232,15 лв.
Последната падежна дата по договора била 03.06.2021г.
1
Активната си легитимация в настоящото производствто ищцовото дружество
обосновава със сключен между него и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и подписано допълнително
споразумение с Приложение № 1.1 от 28.10.2020г., по силата на които в полза на
ищцовото дружество било прехвърлено процесното вземане, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че кредиторът упълномощил цесионера да извършва от името на
цедента уведомяването по см. на чл. 99 от ЗЗД. Ето защо, приложеното към исковата
молба уведомление следвало да се връчи като приложение към същата на ответника, в
който случай щял да се постигне и целения процесуален ефект – произвеждане
действие на цесията и спрямо длъжника.
Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните
вземания срещу М. АНД. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *********., ул.
„*******.“ № **, по сключен между нея и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит
№ 498306 от 03.12.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и подписано допълнително
споразумение с Приложение № 1.1 от 28.10.2020г., а именно:
2146,07 лв. главница по Договор за стоков кредит № 498306 от 03.12.2019 г.;
540,17 лв. договорна лихва за периода 03.01.2020 г. – 03.06.2021 г.;
232,15 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за
периода 01.10.2020 г. – датата на настъпване на забава, до 24.08.2021 г. – датата
на депозиране на заявлението,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски, в т.ч. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8
ГПК.
Прави се искане за постановяване на непресъствено решение в случай, че са
налице предпоставките за това.
Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Изрично се иска процесното Уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД да бъде
връчено на ответника като приложение към исковата молба.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор, въпреки указанията на съда в Разпореждане № 199/2022 г., получено лично от
страната
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа с изрична писмена молба,
а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е
направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките
на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход
на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата
2
молба и приложенията към нея (връчени на 26.01.2022 г.) с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв.
Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се
явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 07.03.2022 г.), и не се
представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и
изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът
приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания
резмер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт,
производството по делото е приключено в едно заседание, в което е уважено искането
за постановяване на неприсъствено решение, а към датата на постановяване на
настоящото решение разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,
обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да
се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са
и разходи за платена държавна такса в размер на 127,47 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
108,37 лв. – 58,37 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК202527341,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
ПК1527, представлявано от Я. Я., има следните вземания срещу М. АНД. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. *********. ул. „*******.“ № **, по сключен между
нея и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 498306 от 03.12.2019 г., които
вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 17.06.2020г. и подписано допълнително споразумение с Приложение № 1.1
от 28.10.2020г., а именно:
2146,07 лв. главница по Договор за стоков кредит № 498306 от 03.12.2019 г.;
540,17 лв. договорна лихва за периода 03.01.2020 г. – 03.06.2021 г.;
232,15 лв. – лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за
периода 01.10.2020 г. – датата на настъпване на забава, до 24.08.2021 г. – датата
3
на депозиране на заявлението,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане,
за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 1760/2021 г. на
КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. АНД. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *********, ул.
„*******“ № **, да заплати на„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, ПК1527, представлявано от Я. Я., сумата в размер
227,47 лв. (двеста двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в
размер на 108,37 лв. (сто и осем лева и тридесет и седем стотинки) - деловодни
разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1760/2021 г. на
КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд по ч.гр.д. № 1760/2021 г. на КРС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4