№ 2318
гр. Варна , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
И.И.И., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Трошево“ №37, ет.2, ап.1, чрез
особен представител, срещу решение №3141/15.07.2020г., постановено по
гр.д. № 3286/2019 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
№ 260892/23.10.2020г., с Решение № 260115/15.01.2021г. и с Решение №
261296/12.04.2021г., с което е прието за установено, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ЕООД, с ЕИК *********, гр. Варна,
ул.”Прилеп” №33, сумите, за които е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на
ВРС, както следва:
- сумата от 43.69 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по
партида с абонатен номер 1776179, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.81лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.05.2017г. до 26.08.2018г.
- сумата от 255,67 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за
периода от 17.09.2015 г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва, считано
1
от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 47,66 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
09.04.2016г. – 26.08.2018г.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържат се наведените в първата инстанция оспорвания на
потребителското качество на ответника, с твърдения че между страните няма
сключен писмен договор за предоставяне на ВиК услуги и че ответникът не е
собственик или наемател на имота. Твърди се, че представената справка от
АВ не е годна да установи, че ответникът е собственик на имота поради
несъответствие в адреса. Позовава се на неизпълнение на задължението на
доставчика да извършва регулярно отчитане на СТИ и на недоказаност на
реалната консумация. Счита, че подписването на карнета срещу дата, в края
на процесния период, не означава, че ответникът се е съгласил с останалите
отчети на инкасатора. Напротив отсъствието на подпис срещу предходните
показания означава, че не е спазено изискването за отчет в присъствие на
абоната. Представената в първата инстанция справка от „Веолия
Енерджи“ЕООД се оспорва като недопустимо доказателство поради
несвоевременното й представяне, а по същество се оспорва като неподписана
от ответника. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за
дистанционно отчитане на топла вода, както и общите условия за услуги
предоставяни от „Веолия Енерджи Варна“ЕООД. Твърди се, че падежът на
задълженията не е настъпил поради липса на издадени фактури. Експертизата
се оспорва като изготвен само въз основа на едностранно съставени от ищеца
документи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че собствеността върху имота се
установява от представените доказателства за открити партиди и справка по
лице от СВ-Варна, видно от която ответникът е собственик на имота от 2014г.
Друг имот в ж.к. Младост ответникът не притежава. Идентичността на имота
се установява и от общодостъпната електронна страница на АГКК. С
придобиването на водоснабден имот ответникът е придобил качеството на
потребител, без да е необходимо да сключва писмен договор. Отчитането на
водомера за топла вода се извършва от служители на „Веолия Енерджи
2
Варна“ЕООД, като потребителите заплащат на Веолия стойността на
топлинната енергия, необходима за затопляне на водата, а на ВиК оператора –
стойността на количеството вода, отчетено по водомера за топла вода.
Водомерът за топла вода е с дистанционен отчет и се извършва чрез таблетни
устройства, поради което не се осъществява контакт между инкасатора и
потребителя и не се изисква подписване на отчета. Водомерът за студена вода
е отчитан в присъствие на лице, осигурило достъп до него, което е
удостоверено с подписа на 12.07.2017г. Фактури за процесния период са
издавани, видно от ССЕ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
В изпълнение на указанията на съда е депозирана молба №11691/
16.06.2021г., с която въззивникът чрез особения представител адв.Г. уточнява,
че подадената от него въззивна жалба с вх. №266522/27.01.2021г.
представлява единствено уточнение към първоначалната. С оглед
направеното от страната уточнение съдът намира, че не е сезиран със
самостоятелна въззивна жалба срещу Решение №260115/15.01.2021г., с което
е поправено по реда на чл.247 от ГПК решение №3141/15.07.2020г., като
същата следва бъде съобразена единствено като становище по съществото на
спора.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника,
който е депозирал въззивната жалба, съставът на ВОС намира, че ищецът -
въззиваем в настоящото производство, следва да бъде задължен да представи
доказателства за заплатено по сметка на ВОС възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция, определено от съда в размер на 150 лв.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ЕООД, с ЕИК ********* в едноседмичен срок от уведомяването, но не
по-късно от датата на о.с.з., да представи доказателства за заплатен по сметка
на ВОС депозит за особен представител на въззивника в размер на 150.00 лв.,
като неизпълнението на това задължение ще бъде санкционирано по реда на
чл. 77 ГПК, като сумата ще бъде събрана принудително.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба от
И.И.И., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Трошево“ №37, ет.2, ап.1, срещу
решение №3141/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 3286/2019 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260892/23.10.2020г., с
Решение № 260115/15.01.2021г. и с Решение № 261296/12.04.2021г., с което е
прието за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ЕООД, с ЕИК *********, гр. Варна, ул.”Прилеп” №33, сумите, за
които е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС, както следва:
- сумата от 43.69 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по
партида с абонатен номер 1776179, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.81лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.05.2017г. до 26.08.2018г.
- сумата от 255,67 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за
периода от 17.09.2015 г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 47,66 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
09.04.2016г. – 26.08.2018г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.09.2021 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
4
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5