№ 450
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000503027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.03.2024 г. по гр.д.№5174/2023 г. на СГС, с което частично
e уважен иск с правно основание чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени
вреди за 3 000 лв. и е отхвърлена претенцията за сумата над 3 000 лв. до 40 000 лв.
Присъдена е и съответната мораторна лихва върху главницата, считано от 10.02.2023 г.,
както и съдебно-деловодни разноски.
Решението е обжалвано и от двете страни в производството – Софийски районен съд /СРС/
и П. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** със самостоятелни въззивни жалби.
Ответната страна в процеса – СРС - оспорва акта изцяло със съображения за
неправилността му, недоказаност на исковите претенции, липса на фактическия състав по
чл. 2б ЗОДОВ, неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, липса на причинно-следствена връзка
между соченото от ищеца вредоносно деяние и твърдените неимуществени вреди.
Претендира отхвърляне на главния и акцесорния иск за лихва в цялост.
П. Д. атакува решението само в отхвърлителната му част, твърдейки неспазване на
принципа за справедливост, очертан с нормата на чл. 52 ЗЗД. Желае увеличаване на
определеното обезщетение за търпени болки и страдания до 40 000 лв. ведно със
съответните законови последици от това – присъждане на мораторна лихва и разноски.
Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК.
1
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен
акт. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
оплакванията на страните в жалбите, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.
Той е подаден от П. К. Д., с който срещу Софийски районен съд е наведена претенция с
правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на
ответника на задължението му за разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на гр.д.
№54463/2011 г. по описа на СРС, 50 състав. Ищецът твърди, че е на 08.12.2011 г. е предявил
иск по гражданско дело – за обявяване на нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот от своя наследодател. Открито съдебно заседание е насрочено две години
след образуване на делото – на 10.12.2013 г., делото е обявено за решаване и към момента на
предявяване на иска по настоящото дело (10.02.2023 г.) – в продължение на 10 години,
решение по делото не е постановено. От забавянето за него са настъпили вреди – подкопано
е доверието му в съдебната система, направил е разноски, които не вярва да му бъдат
възстановени в обозримо бъдеще, не счита, че при постановяване на решението съдът ще
направи правилна преценка на доказателствения материал. Оценява неимуществените си
вреди на 40 000 лв. и претендира законната лихва от момента на забавата – 08.12.2011 г.
Ответникът оспорва иска по реда на чл. 131 ГПК. Оспорва да има забавяне, оспорва
настъпване на твърдяните вреди, причинната им връзка с продължителността на
производството и размера на претендираните вреди, който счита да не е съобразен с
критериите по чл. 52 ЗЗД.
Пред първостепенния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като в рамките на правомощията си по
чл. 269 ГПК, съдът следва да отговори само на оплакванията в жалбите.
На първо място относно оплакванията на СРС за неоснователност в цялост на исковата
претенция. Те не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда,
че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно член 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС.
Според посочената норма от Конвенцията, уреждаща правото на справедлив съдебен процес,
всяко лице при решаването на спор относно негови граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона.
Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин или
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за
2
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията.
Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с
Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими
стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.
От друга страна, събраните пред СГС писмени доказателства еднозначно сочат, че гр.д.
№54463/2011 г. по описа на СРС е образувано по подадена на 09.12.2011 г. искова молба от
П. К. Д., с която са предявени срещу А. Д. Д. искове както следва: иск с правно основание
чл.26 ЗЗД за признаване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане и иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване
на ищеца за собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот и осъждане на ответницата да
предаде владението на имота. С разпореждане от 16.12.2011 г. на ищеца са дадени указания
за вписване на исковата молба, вписването е извършено на 21.12.2011 г. На 06.01.2012 г.
съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответника, на 07.03.2012 г. е
постъпил писмен отговор. С разпореждане от 02.04.2012 г. съдът е констатирал нередовност
на исковата молба, дал е указания на ищеца, които са изпълнени на 23.04.2012 г. На
04.11.2013 г. съдът е постановил определение по чл.140 ГПК и е насрочил открито съдебно
заседание по делото на 10.12.2013 г. На посочената дата е проведено съдебно заседание, в
което е даден ход на делото, докладвани са предявените искове, събрани са допуснатите
доказателства – писмени и гласни (чрез разпит на ангажирани от двете страни свидетели) и
са проведени устни състезания, след което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
Съдебното решение е постановено на 05.05.2023 г. В него съдът е анализирал писмените и
гласни доказателства и е приел, че твърденият от ищеца порок на волята на оспорения
договор не е налице и договорът е валиден. По тези мотиви е отхвърлил предявените искове
и е възложил в тежест на ищеца разноските на ответницата. На 05.06.2023 г. е постъпила
въззивна жалба от ищеца, но същата е оттеглена от него с молба от 20.06.2023 г.
Постановеното решение е влязло в сила на 25.07.2023 г.
От изложеното САС в настоящия си състав приема, че общата продължителност на
гражданското производство към подаване на исковата молба е 11 години и 2 месеца. Към
момента делото е приключило с окончателен съдебен акт, с който претенциите на ищеца са
отхвърлени като неоснователни. При определяне дали гражданското производство е
разгледано в разумен срок, съдът следва да съобрази общата продължителност на процеса.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. В случая гражданското производство вече е
приключило, началната му дата 09.12.2011 г., а крайният съдебен акт е влязъл в сила на
3
25.07.2023 г., тоест общата му продължителност надвишава 11 години и 8 месеца, като през
целия период производството се е развило в една съдебна инстанция.
Поради изложеното, исковата претенция по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е основателна.
Доколкото и в двете въззивни жалби е налице оплакване от присъдения от първата
инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди, то САС следва да прецени
доколко правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По приложението на правния въпрос за съдържанието на критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди има многобройна, еднопосочна и
последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава (изразена в ППВС № 4/1968 г.
– т. II, както и в решение № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 394 по
гр. д. № 1520/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на
ВКС, ІV г. о. и др.). Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл,
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички
тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди
(болки, изживявания и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. Неговото приложение в съответствие със закона означава съдът да определи
точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай
конкретно, а не по общи критерии. Според изискванията на закона размерът на обезвредата
следва да пълен и справедлив, и той е различен за всеки отделен случай, вкл. с оглед на
факта, че всеки човек има различна психика и субективно по различен начин възприема
едни и същи факти, свързани с нарушаване правото му на разглеждане и решаване на
конкретното дело в разумен срок.
Видно събраните по делото пред СГС гласни доказателства /показанията на свид. В. К./, на
П. Д. се е отразило негативно продължителността на съдебното производство,
предизвиквайки у него чувства на безпокойство, тревожност и неудовлетвореност. Загубил
интерес към делото, първоначално звънял на свид. К., който му бил адвокат по
вещноправния спор пред районния съд да се интересува как върви производството и дали
има решение по спора. След това бил с чувство на безизходица, загубил интерес и желание
да пита какво става. След като излязло решението след повече от 10 години, макар и да го
загубил, преценил, че не му се занимава повече и да чака още 10 години за окончателното
решаване на делото, при което решението влязло в сила.
САС в настоящия си състав счита, че сумата от 3000 лв., определена от първостепенния съд
4
е недостатъчна като заместваща облага за претърпените болки и страдания. Не е отчетено
преди всичко цялостната продължителност на съдебния процес от повече от 10 години, вкл.
от датата на обявяване на устните състезания за приключени до постановяване на съдебния
акт, както и че това е далеч над разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6,
§ 1 КЗПЧОС. Не на последно място, подобни бездействия и изключително бавно
правораздаване, руши не само личното доверие на ищеца П. Д., но и общественото доверие
в правораздавателната система и в правовия ред в държавата, което е особено укоримо.
Всичко това води до разочарование и апатия относно установената система на социално
управление, обществени отношения и взаимовръзки, част от които е и съдебната система и
бързината на правораздаването. Ето защо, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява
обезщетение от 10 000 /десет хиляди/ лева.
В този смисъл, въззивната жалба на ищеца е частично основателна – за сумата от 7000
(седем хиляди) лева, представляваща разликата между присъдените от СГС 3000 лв. и
дължимите според САС 10 000 лв. обезшетение за неимуществени вреди със съответната
мораторна лихва /от 10.02.2023 г./. В останалата обжалвана част, решението на СГС е
правилно и следва да се потвърди. При този изход в производството, на въззивника-
физическо лице следва да се присъди държавната такса за втората инстанция в размер от 5
(пет) лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение от 945 лв. пропорционално на
уважената част от обжалваемия материален интерес, или общо 950 лв. Върху неуважената
част от обжалваемия интерес следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева в полза на СРС.
При възприетия от САС размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на Д.,
разноските за първата инстанция възлизат на 760 лв. за ищеца /или с 600 лв. повече от
прецененото от градския съд/ и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за ответната
страна.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.03.2024 г. по гр.д.№5174/2023 г. на СГС в частта, в която е
отхвърлен предявения от П. К. Д. против Софийски районен съд иск с правно основание
чл.2б ЗОДОВ за сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща разликата между 3000
(три хиляди) лв. до размера от 10 000 (десет хиляди) лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на гр.д. № 54463/2011 г. на СРС
в разумен срок, както и в частта, в който са присъдени разноски на Софийски районен съд в
размер на 85 лв. /разликата между 285 лв. и действително дължимите 200 лв./ и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски районен съд с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54 да
заплати на П. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** сумата от още 7000 (седем хиляди) лева,
5
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане на гр.д. № 54463/2011 г. на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.02.2023 г. до окончателното плащане, както и съдебно-
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер от 1 550 /хиляда петстотин и
петдесет/ лева, представляваща сбор от дължими разноски за втората инстанция и
допълнително дължими разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА П. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** да заплати на основание чл. 78, ал. 8
ГПК на Софийски районен съд с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54 сумата от 100
/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2024 г. по гр.д.№5174/2023 г. на СГС в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6