Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 312 20.07.2021
год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесет и първа год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №336 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.98, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС.
Образувано е по жалба
на М.Г.Х. – изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, срещу „отказа на
Началника на Затвора Стара Загора да уважи с положителна резолюция, искането му
да получи три хранителни пратки през месец май 2021 год.. Твърди, че е
депозирал молба на 19.05.2021 год. до Началника на Затвора Стара Загора, с
която е поискал да му бъдат разрешени да получи през месец май три хранителни
пратки, от които една редовна, и две допълнителни съответно за великденските
празници и рамазан байрам, с оглед на изповядваната от негова страна религия. В
представената по делото писмена защита, излага допълнително аргументи за
незаконосъобразността на постановеният отказ, тъй като разпоредбата на чл.82,
ал.3 от ППЗИНЗС не прави разлика между лишените от свобода изповядващи различна
религия, а предвидените допълнителни пратки за новогодишните, коледните и
великденските празници не са обвързани от изповядваната религия. Направено е
искане за отмяна на постановеният административен акт от страна на Началника на
Затвора, както и да му се дадат задължителни указания по прилагането на закона.
Ответникът – Началника на Затвора - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за недопустимост
на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Твърди, че Началника на
Затвора не е бил длъжен да се произнесе по депозираната от страна на Х. молба,
поради което, счита не е налице годен индивидуален административен акт, който
да подлежи на съдебен контрол. В представената по делото писмена защита, излага
доводи, за законосъобразност на поставената резолюция, като счита, че
предоставянето на жалбоподателят на трета пратка през месец май за празника
Великден, ще го постави в привилегировано положение спрямо останалите лишени от
свобода.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На
19.05.2021 год. лишеният от свобода М.Г.Х. е депозирал молба до Началника на
Затвора Стара Загора, с която е поискал да му бъде разрешено да получи при
разрешеното му свиждане на 22.05.2021 год. три хранителни пратки, като е
аргументирал искането си разрешената от закона една редовна пратка и две
допълнителни такива, с оглед наличието на празника Великден и Рамазан Байрам
през месец май. Върху така депозираната молба е поставена резолюция на
20.05.2021 год. „да получи две пратки!“.
Върху същата молба е отбелязано, че разрешените две пратки са ползвани на
22.05.2021 год. Това обстоятелство е отразено и в картотеката за свиждане и
храна, приложено по делото. По делото е приложено също така и копие от книжката
на лишения от свобода М.Г.Х., както и решение №124/08.07.2015 год., постановено
по адм. дело №535/2014 год. о описа на Административен съд Стара Загора и
потвърждаващото го решение №8032/30.06.2016 год., постановено по адм. дело
9360/2015 год. по описа на ВАС на Република България. В книжката е отразено, че
жалбоподателят изповядва мюсюлманско вероизповедание. Всъщност всички тези
факти не са спорни между страните, като по отношение на получените две пратки и
техният характер, бе постановено нарочно определение в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от
процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен,
в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
На първо място съдът
намира, че следва да се уточни, че предмет на оспорване в настоящето
производство е отказ на Началника на Затвора Стара Загора да удовлетвори
искането на Х. за получаването на три пратки през месец май 2021 год. Този
отказ се изразява в поставената резолюция разрешаваща получаването на две
пратки. Не е налице мълчалив отказ, тъй като ответника се е произнесъл в
предвидения от закона срок и такъв мълчалив отказ не е формиран, но поставената
резолюция реално обективира изричен отказ за получаването на третата пратка.
Действително правото на жалба възниква и може да бъде
упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят
и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл.159,
т.1 от АПК едни от предпоставките за възникване и съществуване правото на
оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието
на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Подлежат на съдебно
обжалване административните актове /индивидуални, общи и подзаконови
нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК,
респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено
изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на
административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване
актове.
За преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен
такъв, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК, от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта
волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те
определят правната същност на акта. В случая съдът приема, че е налице отказ на
Началника на Затвора да разреши получаването на трета хранителна пратка през
месец май 2021 год. Реално с поставената резолюция, се обективира
разпоредителна част, с която е отречено правото на получаване от страна на Х.
на трета хранителна пратка. Следователно оспореният по делото отказ се засяга
правото на лишеният от свобода до получи допълнителна пратка и поради тази
причина, същият има белезите на индивидуален административен акт.
Ето защо съдът не споделя
доводите на ответника за липса на годен за оспорване индивидуален
административен акт.
Оспореният отказ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС, Началникът
на затвора ръководи действията на служителите в кризисни ситуации, планира
тематични проверки и лично осъществява контрол по носенето на постовата служба,
организацията на охраната, състоянието и използването на охранителната техника,
дейностите по реализиране на правата и
задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа. Именно
въз основа на така делегираните му от закона права, ответника по делото е
поставил резолюцията да се получат две пратки.
Съдът
намира, че така постановеният отказ е немотивиран. Не е посочено нито правното
основание за оспорения отказ, нито са налице каквито и да е мотиви за това
решение. Като мотиви не може да се приеме и представеното по делото становище
от инспектор „Социална дейност и възпитателна дейност“ на доживотно осъдените,
настанени в зона с повишена сигурност II в Затвора Стара Загора, и съдържащите
се в него съображения, тъй като същото е изготвено на 01.06.2021 год. и не
предхожда поставената резолюция.
Правната
регламентация за получаване на хранителни пратки от лишените от свобода се
съдържа в чл.98, ал.1, т.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал..3 от
ППЗИНЗС. Получаването на една хранителна пратка месечно е разрешено с
разпоредбата на чл.98, ал.2 от ЗИНЗС. Законодателят не е диференцирал това
право в зависимост от режима на изтърпяване на наказанието или от изповядваната
религия. Следователно всяко едно лице, което изтърпява наказанието лишаване от
свобода има право да получи по една хранителна пратка месечно. За подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви на лишените от свобода,
същите могат да бъдат поощряване и извънредна хранителна пратка, съгласно
чл.98, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В конкретния случай не се претендира такава
хранителна добавка и нормативната й регламентация не следва да бъде
разглеждана.
Съгласно
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските празници,
както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни
общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година,
лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна
пратка. При така разписаните правила за получаването на допълнителна пратка, е
видно, че всеки един лишен от свобода, има право да получи допълнителна пратка
за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на
религиозните общности. Законодателят не е разграничил получаването на
допълнителна пратка за официалните празници /по смисъла на чл.154, ал.1 от КТ –
Нова година, Коледа и Великден/, в зависимост от изповядваната религия.
Следователно такава допълнителна пратка конкретно за тези празници има право да
получи всеки един лишен от свобода. Този извод следва и от граматическото
тълкуване на законовата разпоредба. Както Нова година, така и Коледа и Великден
са официални празници за целия български народ, независимо от изповядваната
религия. Те са обявени за такива по силата на закона, поради което и за тях в
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС е предвидена правната възможност за получаването на
допълнителна хранителна пратка.
В зависимост
от изповяданата религия, както и от обстоятелството дали същата е регистрирана
в Република България, всеки един лишен от свобода може да получи допълнителна
пратка, ако e заявил
съответната религия като свое вероизповедание. С решение №936/17.12.2020 год.
Министерският съвет определя дните за религиозни празници на вероизповеданията
през 2021 год., различни от източноправославното, което решение е обнародвано в
бр.110 на Държавен вестник от 29.12.2020 год. Съгласно него, за Мюсюлманското
вероизповедание са определени следните празници: Рамазан байрам – 12, 13 и 14
май; Курбан байрам – 20 и 21 юли и Рождението на Мохамед – 17 октомври. Въз
основа на гореизложеното, съдът приема, че през месец май 2021 год. е налице
религиозния празник Рамазан байрам, празнуван от лицата с мюсюлманско
вероизповедание, какъвто се явява и жалбоподателя. Имайки в предвид
разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, съдът намира, че за жалбоподателят е
налице правото да получи три хранителни пратки през месец май – една редовна
хранителна пратка, една допълнителна за празника Рамазан байрам /които пратки е
получил/ както и една допълнителна за Великденските празници /която му е
отказана/. Допълнителната хранителна пратка за ислямския празник Рамазан Байрам
/религиозен по смисъла на чл.173, ал.3 от КТ/ се полага само за лицата
изповядваща религията ислям. Чества се на първия ден от месеца шаууал, след
свещения месец рамазан, в който мюсюлманите постят. Този празник не е на точно
определена дата от годината, а през годините е в различни месеци. Така например
в периода 2014-2016 год., същият се е чествал през месец юли, в периода 2017 –
2019 год. през месец юни, а през 2020 год., както и през 2021 год. се празнува
през месец май. Аналогично е положението и с православният празник Великден,
който отново не се празнува на точно определен ден в годината, а датата му се
изчислява всяка година поотделно. Разликата между двата празника е, че Великден
е религиозен празник /празнуван от всички православни/, който с оглед на
официалната религия в страна е обявен и за официален такъв /празнуван от всички
жители на Република България/, докато Рамазан байрам е единствено и само
религиозен празник /празнуван от лицата изповядващи религията Ислям/.
Не се
приема, довода на ответника, че получаването на три пратки от страна на
жалбоподателят през месец май, ще го постави в привилегировано положение спрямо
останалите лишени от свобода. Привидно това е така, но е налице императивна
законова разпоредба, която поражда права за лишените от свобода за получаването
на хранителни пратки за посочените празници от една страна и поражда задължение
от страна на затворническата администрация за изпълнение. Дори не е необходимо
и съответното разрешение, тъй като е налице законово право на лишените от
свобода, което не зависи от волята на Началника на Затвора или от когото и да е
било друг.
За пълнота
на изложението съдът намира, че следва да се има в предвид, че правото на
допълнителна хранителна пратка не може да се прехвърля за следващите месеци, а
важи за съответния месец, в който има съответните празници. В този смисъл това
право не може да бъде използвано в по-късен момент или да се поиска
прехвърлянето му в следващ месец.
По тези
съображения оспореният отказ, като издаден от компетентен орган, в съответствие
с изискванията за форма, но при допуснати при издаването му съществени
нарушения на процесуалните правила /липса на мотиви/ и в противоречие с приложимия
материален закон, се явява незаконосъобразен, а жалбата на М.Х. основателна.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. второ от АПК, Старозагорски административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.Г.Х. отказа на Началника
на Затвора - Стара Загора да му разреши получаването на втора допълнителна
хранителна пратка през месец май 2021 год., като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: