О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 560
гр. Шумен, 21.12.2018г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 438 по описа за 2018г. на ОС – Ш., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег.
№ 16916 от 30.10.2018г. депозирана от адв. Д.Г.С. ***, в качеството му на
процесуален представител на В.А.Х. с ЕГН ********** *** срещу определение №
2714 от 10.10.2018г., в частта, с която на осн. чл. 130, изр.1 от ГПК, частично
е прекратено производството по гр. д. № 1022/2018г. по описа на РС – Шумен, по
отношение на Държавата представлявана от
Министъра на финансите и Висшия съдебен съвет. Жалбоподателя, чрез процесуалния
си представител твърди, че определението в обжалваната му част е постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което счита същото за
незаконосъобразно. Излага, че съгл. чл. 2, 2а и 2б от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вреди причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратура или съд,
а тези искове се разглеждали по реда на ГПК при участието на органите, носещи
пряката отговорност за вредите. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК
Държавата се представлява в процеса от Министъра на финансите, от което
следвало извода, че последния – явяващ се втори ответник, притежава
процесуалната легитимация да участва като ответник в предявения иск по реда на
ГПК, доколкото при положителен резултат в полза на ищеца, при изхода на делото,
той следвало да понесе отговорността. Съгласно задължителната практика на ВКС и
трайната практика на съдилищата, било прието, че на осн. чл. 7 от Конституцията
на РБ, Държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не можела
да се реализира по ЗОДОВ – отговорността за вреди се реализирала на осн. чл. 49
от ЗЗД. С исковата молба деликтната отговорност на държавата се търсела на осн.
чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, вр. с чл. 13
от ЕКЗПЧОС и чл. 7 от Конституцията на РБ затова, че не е изпълнила
задълженията си по чл. 13 от ЕКЗПЧОС и не е осигурила ефикасни средства за
защита на ищеца от деликта, извършен от първия ответник Администрацията на РС –
Ловеч, в лицето на административния ръководител, на когото са предоставени
властнически правомощия от името на Държавата, чрез третия ответник – ВСС и
именно Държавата била легитимирана да отговаря по предявения срещу нея деликтен
иск. С оглед изложеното, счита, че всички ответници притежават необходимата
процесуална легитимицая по така предявения иск, поради което моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото с указания за
разглеждането му по същество.
Ответните страни по жалбата ВСС и
Държавата – представлявана от министъра на финансите, са депозирали отговори по
частната жалба, в които изразяват становище за правилност и законосъобразност
на определението в обжалваната му част и молят същото да бъде потвърдено. С
отговора депозиран от ВСС, е направено и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, становищата на
ответниците и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт
подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по първоинстанционното дело е
образувано по искова молба от В.А.Х., с постоянен адрес:***, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ОЗ „Ловеч“, срещу Администрацията на Районен
съд - Ловеч, в лицето на Председателя на съда, Република България,
представлявана от Министъра на финансите и ВСС. С представените по реда на чл.
131 от ГПК отговори, всеки един от ответниците е възразил срещу иска, като първия
е направил възражение за нередовност на исковата молба, а вторите двама - за
недопустимост на предявения иск срещу тях, обосновавайки становище за липса на
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на процесуални
права.
При извършена повторна проверката за допустимост на иска и редовност на исковата молба по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, предвид направените възражения на
ответниците, с обжалваното определение първоинстанционния съд, частично е
прекратил производството по делото срещу вторите двама ответници – Държавата,
представлявана от Министъра на финансите и Висшия съдебен съвет. В мотивите за
прекратяването си е приел, че и двамата ответници не са надлежни страни и ако искът е предявен от или срещу лице, което е чуждо
на правния спор и което законът не е овластил по изключение, с право на иск
относно чуждия спор, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е
длъжен да прекрати делото, тъй като процесуалната легитимация е положителна процесуална
предпоставка за съществуване и упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно.
Настоящата въззивна инстанция, намира определението в обжалваната част за
правилно и законосъобразно. Съгласно т. 6 на ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по
гр. д. № 3/2004г. на ОСГК пасивно
легитимиран по искове за обезщтетение за вреди причинени на граждани е
държавния орган – юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк
причинител на вредата, са намира в трудови или служебни отношения. Отговорността
на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на
възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД,
в областта на ЗОДОВ и тази отговорност също е гаранционно обезпечителна. По
исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е
държавния орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови
или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с
качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес и с
правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени
трудови или служебни функции. Държавата,
представлявана от Министъра на Финансите, не е легитимирана да отговаря по така
предявения иск, тъй като тя няма качеството на възложител на работата нито на Администрацията
на РС – Ловеч, респ. на Председателя му, нито на ВСС - посочени от ищеца в исковата молба, като
ответници и няма правомощия пряко да им възлага изпълнение на властнически
функции, дейности и правомощия, доколкото „Възлагането“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД, предполага наличие на трудовоправни или служебни отношения между прекия
възложител, чиято отговорност се ангажира и лицето, причинило вредите (работник
или служител). Висшият съдебен съвет, също не се явява работодател или
възложител на работата на съдиите, прокурорите и следователите (магистратите)
по смисъла, който влага Кодексът на труда, в легалното понятие за работодател
по § 1, т. 1 КТ. Правораздавателните функции и задължения на магистратите са
уредени в закона, а не се възлагат от ВСС. ВСС не е част от правораздавателната
система – не е правозащитен орган. Актовете му по избор и назначаване на
магистрати, са такива на съответната колегия на ВСС, а не на неговата администрация,
поради което тяхната законосъобразност, е обект на контрол от страна на ВАС. ВСС
не би могъл да отговоря, като възложител на работа на администрацията на РС –
Ловеч, нито на административния му ръководител, посочен, като първи ответник в
исковата молба, тъй като не той, а
съответния РС – Ловеч – като юридическо лице има такова качество по см. на чл.
49 от ЗЗД. Извършваната от ВСС, кадрова дейност в рамките на съдебната система
– по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от
длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, по своята същност е
административна дейност – в широкия смисъл на понятието, която съгласно ЗСВ се
осъществява чрез приемане на решения, представляващи индивидуални
административни актове, които подлежат на обжалване по административен ред,
пред ВАС. След влизане в сила на решението за назначаване на съответния съдия,
прокурор или следовател -
административният ръководител на съответния орган на съдебната власт
издава акт за заемане на длъжността, а магистратът започва изпълнението на
служебните си задължения в съответния орган на съдебната власт от момента на
встъпване в длъжност.
Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото срещу
Държавата - представлявана от Министъра на финансите и Висшия съдебен съвет,
доколкото същите нямат качеството на „възложетел“ на първия ответник Администрацията
на РС – Ловеч, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК право на разноски има ответника ВСС. Налице е действително осъществено
процесуално представителство в настоящото производство, поради което и искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25а, ал. 3,
са дължими разноски от 50 до 120 лева, като предвид правната и фактическа сложност на делото,
такова следва да бъде присъдено в размер на 120 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2714 от 10.10.2018г., В
ЧАСТТА, с която на осн. чл. 130, изр.1 от ГПК, частично е прекратено
производството по гр. д. № 1022/2018г. по описа на РС – Ш., по отношение на
Държавата представлявана от Министъра на
финансите и Висшия съдебен съвет.
ОСЪЖДА
В.А.Х. с ЕГН ********** *** да
заплати на ВСС – гр. С., ул. ... деловодни разноски в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Определението може да се обжалва с
частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.