Р Е
Ш Е Н
И Е № 260205
Гр. Сливен, 09.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
V-ти наказателен състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при
секретаря НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 273
по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази:
Производството е по повод жалба на Е.Г.С.,
против НП № 5248 от 01.12.2020 г. на Директор ОДМВР - Сливен, с което на
жалбоподателката за нарушение на чл.209а от Закона за здравето, е наложено
адм.наказание глоба в размер на 300 лева. Моли атакуваното НП да бъде отменено.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично
и с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. административно –
наказващия орган, издал обжалваното НП не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.11.2020
около 11.00 часа жалбоподателката, заедно с майка си – св. В. И., се намирала в
игрална зала „Колор бет“ Сливен, находяща се на бул. „Х. Димитър“. Двете
изчаквали техен роднина, който да ги откара до с. Самуилово, общ. Сливен.
Жалбоподателката била застанала до един от игралните автомати и натискала
бутоните му. По същото време служители на РУМВР-Сливен извършвали проверки досежно спазване Заповедта на Министъра
на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки. При влизане на актосъставителя С. и св. И.
в игралната зала, двамата установили жалбоподателката до игралния автомат, като
същата била без поставена защитна маска за
лице или друго средство покриващо устата и носа. Поискали й лична карта, която
им била предоставена от майката. Последната обяснила, че дъщеря й е с решение
на ТЕЛК и има проблеми и не може да носи маска, но въпреки това проверяващите й
съставили АУАН за нарушение на чл.209а от ЗЗ, за това че на въпросната дата е нарушила въведени с т. 1.7 от заповед РД 01-609/21.10.2020
г.. на МЗ противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4 от Закона за здравето. Въз основа на този акт е издадено НП № 5284 от 01.12.2020 г., с което на
основание чл. 209а от ЗЗ на жалбоподателката е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
Жалбоподателката
не оспорва фактическите констатации по акта, като твърди, че поради заболяване
– параноидна шизофрения на фона на умерена умствена изостаналост с тежки
затруднения при социалната адаптация, не може да носи маска. Поради това
заболяване не може да носи и адм.наказателна отговорност, тъй като не разбира
свойството и значението на извършеното. Представя решение на ТЕЛК № 90490 от 18.02.2021
г.
Въз основа на така установената
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от
обжалването, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно
се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът
прие за достоверни, логични и безпротиворечиви,
че при извършената на 11.11.2020 г. проверка в игрална зала „Колор бет“,
т.е. на закрито обществено място, жалбоподателката е била без поставена защитна
маска. В този смисъл са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
които съдът кредитира изцяло. Това обстоятелство не се отрича и от св. В.И. в
показанията й.
В
същото време не е било отчетено състоянието на жалбоподателката, като
проверяващите, въпреки че са били уведомени за заболяването й, не са се
запознали с решението на ТЕЛК. Приели са, че щом играе на една от машините,
значи разбира за какво става въпрос. При посочената в решението на ТЕЛК
диагноза - параноидна
шизофрения на фона на умерена умствена изостаналост с тежки затруднения при
социалната адаптация, едва ли жалбоподателката е била в състояние да играе на
автомат /или просто е натискала бутоните, както заяви нейната майка/, едва ли е
била в състояние да разбере че й се съставя АУАН и за какво. Следва да се
отбележи и че в с.з. жалбоподателката също се яви без поставена маска, като
беше придружена от служител на ОЗ „Охрана“ – Сливен, който разясни, че я е
допуснал така, тъй като на въпроса дали ще си постави маска, отговорила с „не“,
а все пак е страна по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е онова деяние /действие
или бездействие/, което е извършено виновно…..
След като се запозна с представеното
решение на ТЕЛК № 90490 от 18.02.2021 г. за преосвидетелстване на лицето и
основавайки се на трайната съдебна практика, съдът прецени, че жалбоподателката
е действала в състояние на невменяемост, тъй като са налице двата критерия
(медицински и юридически) за определяне на това състояние. Същата страда от параноидна шизофрения на фона на
умерена умствена изостаналост с тежки затруднения при социалната адаптация и се
нуждае от чужда помощ за битово обслужване. Това й състояние съобразно решението
датира от раждането й. При описаното в анамнезата и в психичния статус на
решението, за съда дори не става ясно дали разбира поставените й въпроси,
включително дали ще си постави маска, както и това защо изобщо в момента в
България / а и не само/ е задължително да се носят защитни маски.
Ето защо
съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на жалбоподателката
направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000
лева е фиксиран именно на 300.00 лева, поради което искането за разноски следва
да се уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 5248 от 01.12.2020 г. на Директор на ОДМВР
- Сливен, с което на Е.Г.С., ЕГН: **********, за нарушение на чл.209а от ЗЗ й е
наложено адм.наказание глоба в размер на 300 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.С. сумата от 300.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :