Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13158/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от И.Х.И.,
ЕГН **********, чрез адв. П.С. - САК, със съдебен адрес:***, офис 9 против ЗАД
„Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД
за сумата 30 000 лв. – частичен иск от сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
и сумата 2 000
лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от датата
на увреждането – 08.04.2017 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2017 г.
около 10,30 ч. ищецът пътувал на път ПП І-6 км. 333 в района на разклона за
село Дъбово, в л.а. БМВ 320И с рег. № *******, управляван от сина му П.И.Х..
Ищецът е бил на предната дясна седалка. Изведнъж, при включване в движението,
л.а. Нисан Съни с рег.№ *******, управляван от М.Х.М., не пропуснал движещата
се по път с предимство кола, в която пътувал ищецът, и реализирал ПТП между
двата автомобила, вследствие на което л.а. БМВ 320И с рег. № *******излязъл от
посоката си на движение и се ударил в крайпътен скат. В резултат на ПТП ищецът
е претърпял телесни увреждания, подробно описани в исковата молба.
По случая е образувана пр.пр. № 1680/2017 г. по описа на
РС – Казанлък, ДП № ЗМ 439/2017 г. по описа на РУ – Казанлък.
С Решение от 22.08.2017 г. по АНД № 862/2017 на РС –
Казанлък виновният водач М.М.е признат за виновен, като е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в
размер на 2 000 лв.
Ищецът заявява, че за
лекия автомобил, причинил катастрофата, е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 30116002163314,
валидна към датата на ПТП.
Твърди, също така, че на 19.04.2017 г. е предявил
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но, въпреки
представените документи и доказателства, необходими за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените вреди, на 18.07.2017 г. е постановен
отказ за изплащането му от ответното дружество.
По изложените съображения предявява настоящия иск срещу ответното
дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в посочения по –
горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицински
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗАД „Д. Б.:Ж. И З.“
АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо увреждащия автомобил, както и вината на водача М.М..
Оспорва механизма на ПТП, както и всички твърдения,
изложени в исковата молба, относно възникването на вземанията, предмет на
претенцията.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в
сочения размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между вредите и деянието.
Твърди, че претърпените вреди не са от вида и със
степента на увреда и характера, посочен от ищеца в исковата молба.
Оспорва иска за имуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Възразява срещу акцесорния иск за лихва, както и началния
момент от който същата се дължи.
Представил е
писмени доказателства, ангажирал е гласни доказателства и съдебномедицински и
автотехническа експертиза.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък. Направил е възражение за прекомерност относно претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 08.04.2017 г. на път
ПП І-6 км. 333 в района на разклона за село Дъбово, е станало ПТП, като л.а.
Нисан Съни с рег.№ *******, управляван от М.Х.М., не пропуснал движещата се по
път с предимство кола, в която като пътник на предната дясна седалка пътувал ищецът,
и реализирал ПТП с л.а. БМВ 320И с рег.
№ *******, управляван от сина на ищеца П.И.Х.. При удара л.а. БМВ 320И с рег. № *******излязъл от
посоката си на движение и се ударил в крайпътен скат.
В резултат на ПТП ищецът е
претърпял телесни увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия
на шията и счупване на първи поясен прешлен.
Приет е бил в МБАЛ „Д-р
Христо Стамболски“, гр. Казанлък веднага след катастрофата, откъдето е бил
изписан на 11.04.2017 г.
По делото безспорно се доказа наличието на
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № 30116002163314, валидна към датата на ПТП.
Не се спори в
настоящото производство, че във връзка със станалата катастрофа е образувана пр.пр. №
1680/2017 г. по описа на РС – Казанлък, ДП № ЗМ 439/2017 г. по описа на РУ
Казанлък. С Решение от 22.08.2017 г. по а.н.д. № 862/2017 на РС, Казанлък водачът
на л.а. Нисан Съни с рег.№ ******* М.М.е признат за виновен за аизвършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. НК и му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява
че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил следните травматични
увреждания:
- Контузия на главата
съпроводена с травматичен оток в окосмената част на главата, които са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота;
- Мозъчно сътресение.
В конкретния случай то е било съпроводено само с обнубилация (зашеметяване),
без пълна загуба на съзнание, то е довело до медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота;
- Контузия на шията,
която е реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Поради налична предходна патология – шийна остеохондроза е
била налична изразена болкова симптоматика;
- Счупване на тялото
на 1-ви поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение в движенията на
снагата за повече от 30 дни.
Описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП на
08.04.2017г.
Вещото лице заявява, че Контузията на главата
и шията, както и мозъчното сътресение са с добра прогноза и пълно
възстановяване. Счупването на 1-ви поясен прешлен при правилно проведено
лечение е със сравнително добра прогноза.
В заключението се твърди, че проведеното лечение
по отношение получените травматични увреждания е адекватно – медикаментозно -
обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства, леглови режим,
хигиенно-диетичен режим. Това е отразено и в препоръките при изписването от
болничните заведения. Липсва в епикризите указание за носене на корсет или
стабилизиращ колан, който би подпомогнал оздравителния период по отношение
счупването на тялото на 1-ви поясен прешлен, но ищецът съобщава, че е носил стабилизиращ колан около 6 месеца
след ПТП-то.
Обичайният срок за възстановяване от контузиите е
до около 20 дни. Поради наличната предхождаща шийна патология – шийна
остеохондроза, възстановяването от контузията в областта на шията е протекло
по-протрахирано. Възстановяването и оздравителният период по отношение
счупването на тялото на 1-ви поясен прешлен са от 6 до 12 месеца при правилно
проведен лечебен процес.
Според приетото
заключение при ищеца е установено онкологично заболяване през 2010 г. –
Карцином на стомаха. Проведено е оперативно лечение на 25.08.2010 г. Според
медицинските стандарти след 5-годишна преживяемост и липса на рецидив или
развитие на неопластичния процес, пациентът се счита за практически оздравял,
което на практика означава, че претърпяното 7 години по-късно ПТП, не би имало
отражение върху онкологичното му заболяване.
По – нататък в експертизата
вещото лице констатира, че при И.Х.И. липсват следи от белези и наранявания по
главата и тялото, а такива не са описани и при приемането му в лечебното
заведение след ПТП-то. В медицинската документация липсва точно описание на
мястото на травмата в областта на главата.
При прегледа на
ищеца, самият той е съобщил, че най-вероятно ударът е бил в тавана на автомобила,
но, като се има пред вид механизма на ПТП – предностраничен удар, възможно е
ударът да е бил и в страничната колонка или стъклото на предната дясна врата.
Механизмът на счупването тялото на 1-ви поясен прешлен е флексия – ротация на
гръбначния стълб, но може да е бил съчетан и с компресия (удар на главата в
тавана).
Предпазният
колан е ефективен при скорост на превозното средство до 60 км/час (в случая
е била 80-100км/ч) и при челен удар.
Страничният удар прави колана не напълно ефективен.
Оздравителният
период по отношение травмата в областта на шията е протекъл по-протрахирано,
тъй като при ищеца е налице предхождащо страдание – шийна остеохондроза. Ето
защо И.И. е бил хоспитализиран в СБНАЛ „Свети Лазар” ЕООД – Неврологично
отделение с История на заболяването № 433/29.04.2017 г. – 04.05.2017 г. с
оплаквания от силна болка в гръдния кош в дясно, разпространяваща се към
рамото, усилваща се при движение на главата от момента на претърпяната преди
месец травма – ПТП. Проведено е и съответното лечение с влИ.ия, Дексаметазон,
Дексофен, Нолпаза, Дорета, Триттико, Бусколизин. Изписан на 04.05.2017 г. с
увеличен обем на движение в областта на 11-12 гръдни и 1 поясен прешлени с
дадени наставления за ХДР, терапия с Нексиум, Биолектра, Дорета. Няма приложена
медицинска документация за проведени контролни прегледи.
След извършения личен преглед на
ищеца експертът констатира, че Добро общо състояние, нормостеничен хабитус,
нормална походка, запазени по обем активни и пасивни движения в областта на
шията и раменните стави. Навеждането напред е ограничено по обем и с пръстите
не може да достигне стъпалата. Останалият общ статус е в норма. Заявено е, че
наличието на предшестващо катастрофата заболяване - шийна остеохондроза, която
води до по-протрахиран оздравителен период по отношение контузията в областта
на шията.
По искане на ищеца по делото бе
изслушано и прието заключение на вещо лице – психолог. Експертът заяви, че към
датата на проведеното за целите на експертизата психологическо изследване не са
установени данни за психотична продукция при ищеца. По негови данни той е
станал по – чувствителен към външни дразнители, по – избухлив след
катастрофата. Липсват документи, удостоверяващи поставени диагнози във връзка с
тези му твърдения за сериозност, както и такива, свързани с предписване на
лекарства за тези оплаквания. Към момента на изготвяне на експертизата, след
извършен преглед експертът заявява, че при ищеца не се наблюдават
психопатологични отклонения, той е психично здрав, като се отчитат непсихотични
оплаквания, които затрудняват пълноценната му социална реализация.
В хода на производстото бе изслушано и прието заключение
по назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се дава следното заключение:
Процесният лек автомобил марка „БМВ” модел „320 И” с рег. № *******е
с дата на първа регистрация 10.05.1994 г. и е снабден с предпазни колани за водача и всички пътници
в автомобила, оборудван е и с 2 броя въздушни възглавници – за водача и пътника
до него.
Предпазните колани и
въздушните възглавници са ефективни при челни удари и скорости в неподвижни
препятствия до 50 - 60 км/ч. Предпазните колани са триточкови инерционни
колани. Ако са закопчани правилно, те се
задействат автоматично, при рязко намаляване скоростта на движение на
превозното средство, като има блокиращи устройства, които не позволяват
инерционното придвижване на телата напред, предпазвайки хората в автомобила от
удари на главата в челното стъкло или воланни травми на водача, както и удари
на седящите отзад пътници в облегалките на предните седалки.
Въздушните
възглавници са допълнение към предпазното действие на коланите, но не ги
заменят. Най-ефективно е използването на тяхната комбинация. Поради тази причина
използването на коланите е задължително и при наличието на въздушни
възглавници. Алгоритмите на отварянето на въздушните възглавници са разработени
при предположението, че при задействане на въздушната възглавница, водачът и
пътниците са пристегнати с предпазни колани. В някои съвременни автомобили при
непристегнати колани, действието на въздушната възглавница се блокира.
В конкретното произшествие ударът между двата
автомобила не е челен, скоростта на движение на л.а. БМВ при този удар не е
намаляла много бързо и действието на предпазните колани и въздушните
възглавници не е било толкова ефикасно. Автомобилът, освен транслационното си
движение, е получил и ротационно движение. Впоследствие при напускането на
БМВ-то в дясно извън платното на движение е имало удар по неравностите на
крайпътен скат, при което са настъпили допълнителни повреди по окачването. При
това сложно движение действието на предпазните колани и въздушната възглавница
е било ефективно в последната фаза, при ударите на автомобила в крайпътния
скат.
Вещото лице даде
заключение относно уврежданията по лекия автомобил марка „БМВ” модел „320 И” с
рег. № *******рама №
WBACB11050FC81592 и стойността на тяхното
възстановяване, и каква е била средната пазарна стойност на лекия автомобил към
датата на увреждането - 08.04.2017 г.
Според отразеното в неговата експертиза, лек автомобил
марка „БМВ” модел „320 И” с рег. № *******рама № WBACB11050FC81592 към 08.04.2017 г.. е с дата на първа регистрация 10.05.1994 г. Бензинов
двигател с обем 1991 см3. Мощност 110 kW или 150
к.с. Цвят сив металик. Брой врати -4. Брой места 4+1. Тип на купето – седан/.
Трансмисия 5 степенна скоростна кутия.
Вследствие
на катастрофата лекият автомобил е получил следните повреди: деформирани преден
десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, счупено челно стъкло,
задно стъкло и стъклото на предна дясна врата, счупено странично дясно
огледало. Спукани четири броя гуми. Деформирана предна лява врата, преден ляв
калник и праг.
Стойността
за възстановяване на щетите на лек автомобил „БМВ”, както са описани, в
констативния протокол/ възлиза на 2939,37 лв.
Средна
цена на автомобилите от тази марка и модел 1980 лв. Средната
пазарна стойност на л.а. марка „БМВ” модел „320 И” рег. № *******към датата на настъпване на
събитието - 08.04.2017 г., определена по метода на пазарните аналози, е 2000
лв., като, съпоставяйки щетите на автомобила
с пазарната му цена показва, че описаните щети представляват тотална щета и
ремонтът на автомобила би бил икономически неизгодeн, тъй като би надхвърлил
пазарната му стойност.
В
приложените материали липсва оглед от който да е видна степента на увредените
части на автомобила БМВ.
Експертът
заяви, че единствените данни за увредените части на л.а. БМВ са от констативния
протокол за ПТП и те са описани при отговора на задача първа поставена от ищеца
в исковата молба.
Тъй като липсват данни за
степента на увредените части, той приема че увредените части са за подмяна, при
което стойносттта на ремонта възлиза на 2939,37 лв.
По – нататък вещото лице е
дало средни пазарни цени, като е използвало данните поне на три алтернативни
сервиза и доставчици на резервни части и е определило средната стойност за
възстановяване на щетите на лекия автомобил на 3188,45 лв.
Изчислило е и действителната
стойност на лекия автомобил по Методиката по Наредба № 24 за задължителното
застраховане (отм)., като, вземайки пред вид и годината на производство, я е
определило към месец април 2017 г.на 2000 лв.
По искане на страните и за доказване на претенциите,
оспорванията и твърденията им съдът допусна до разпит по делегация в РС
Казанлък свидетелката Ж.Е.И., съпруга на ищеца.
В показанията си тя заяви, че с него живеят заедно,
понастоящем ищецът се придвижва и обслужва самостоятелно, за около три месеца е
носел колан около кръста си за имобилизиране, носил го е три месеца, а сега при
засилване на болката пак го слага. Ищецът няма шофьорска книжка и не шофира,
автомобилът е бракуван, но свидетелката не знае дали негови части след катастрофата
са продавани за скрап, знае само че е спрян от движение.
За катастрофата свидетелката е разбрала в деня на
произшествието – 08.04.2017 г. от племенника си, който е минал и да я вземе и я
е закарал до болницата, в която е бил настанен ищецът. Заяви, че той е
постъпвал в болница два пъти – веднага след ПТП и на 29.04.2017 г., тъй като
болките в кръста са продължавали и това е наложило постъпването му в болница
Свети Лазар. В болницата на 08.04.2017 г. тя е видяла мъжа си на носилката,
правили са му снимки, скенер, за да установят уврежданията му. Свидетелката му
е помагала за въстановяването. 50 дни е бил с памперси, обездвижен, носела му е
храна, обличала го е, вратът му е бил схванат. Ищецът има злокачествено
заболяване на стомах а. Преди инцидента е бил спокоен и усмихнат човек,
оптимист, след това е станал по – нервен с внуците си, раздразнителен, повишава
тон, вкъщи е нервен, по – рядко има желание да излиза навън. Често става през
нощта до тоалетната, все още не е е възстановил психически и физически.
Свидетелят П.И.Х. е син на ищеца.
В разпита си по делегация пред РС Казанлък той заяви, че
живее с него в едно домакинство. Ищецът месеци е носил имобилизационен колан.
Също потвърди за наличието на онкологично заболяване в корема с разсейки, имал
е операции. Може да се обслужва и придвижва самостоятелно. Не работи. Не
шофира, тъй като няма шофьорска книжка. Свидетелят заяви, че той е продал
автомобила на скрап на някакъв човек от Сливен за 300 лв. В показанията си той
заяви също, че автомобилът е купен от авто - къща в Стара Загора за 2 000
лв.
Заяви също така, че баща му е пътувал до него на предната
седалка по време на катастрофата и е бил с поставен обезопасителен колан.
Уврежданията му са били тежки, около 2 – 3 минути е бил в безсъзнание.Откаран е
в болницата в Казанлък веднага след инцидента, престоял е около 3 – 4 дни. При
изписването си е бил в лошо състояние – не се е движел, изпитвал е болка,
получавал е помощ най – ве(че от съпругата си. Преди катастрофата ищецът е бил
нормален, лъчезарен, добър човек, сега е по – нервен, безпокои се за здравето
си, изпитва силни болки в кръста. Близките му гледат да не говорят пред него за
катастрофата.
Свидетелят Д.Й.А. също бе разпитан по делегация от РС
Казанлък.
В показанията си той заяви, че се вижда с ищеца 2 – 3
пъти седмично. Той не знае дали ищецът след ПТП е носил имобилизационен колан,
както и дали има онкологично заболяване. Заяви, че той се придвижва
самостоятелно, не работи, не кара кола. Автомобилът го няма пред гаража.
Свидетелят не знае дали той е бил дерегистриран, както и дали е разпродаван на
части. Присъствал е на катастрофата на 08.04.2017 г. Возил се е на задната
седалка на л.а. БМВ, било е Цветница, пътували са към с. Ветрен. Катастрофата е
станала до с. Дъбово.И.е седял отпред до шофьора с поставен предпазен колан,
изпаднал е в безсъзнание за около 4 – 5 минути. Бил е в болницата, не знае за
колко дни. Знае, че е имал счупени прешлени на кръста и е бил един месец на
легло. Жена му го е гледала, сменяла е памперси, вода. След инцидента ищецът все се оплаква, че
кръстът го боли, нормално се държи, психически се е възстановил, но физически
все още не напълно.
От ищцовата страна в хода на производството бе
представено писмо от ищеца до застрахователя – ответник, вх. № 24-01-267/20.04.2107
г. във визирания в чл. 380 КЗ срок, въз основа на което е образувана щета, по която не е извършено
плащане.
До настоящия
момент плащане не е извършено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищеца И.Х.И. от станалото на 08.04.2017 г. ПТП, изразяващи
се в болки и страдания в размер 30 000 лв. – частичен иск от сумата
100 000 лв., вследствие катастрофата, както и за имуществени такива – свързани
с увреждането на автомобила, което, според ищеца представлява тотална щета, на
стойност 2 000 лв. – и двете претенции със законните последици – лихви и
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца вследствие претърпените от него болки
и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на възстановяването
му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени сериозни физически увреждания, претърпял е операции, което
е довело и до болки и страдания от психологически характер – обстоятелства, установяващи
се от събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства и медицински
експертизи.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
доказан по основание, а при определяне
неговия размер следва да се
разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на починалия и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Безспорно е, че претърпените от
ищеца увреждания – съответно мозъчно сътресение, контузия на шията и главата и
счупване на първия поясен прешлен са му се отразили сериозно, изпитвал е силни
болки, а възстановителният период, с оглед счупването е бил доста продължителен
– между 6 и 12 месеца. Доказано бе, че те и до настоящия момент болките не са
отшумели напълно. Доказан бе и фактът, че за един продължителен период от време
ищецът не е можел да се обслужва сама и е разчитал на помощ от близките си,
което й е причинило допълнителен дискомфорт, Доказано бе, също и че към
настоящия момент, въпреки понесените болки и страдания, той е психически и
психологически здрав.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2017 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 80 000
лв., би било адекватна
обезвреда на претърпените от ищцата
и доказани в производството неимуществени вреди, и, пред вид частичното предявяване на иска, претенцията за неимуществени
вреди следва да бъде уважена за цялата в производството сума – 30 000 лв.
– частичен иск от дължимите 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от увреждането – 08.04.2017 г., до окончателното изплащане.
По отношение претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че същата също
следва да бъде уважена в размер 1 700 лв., съоразявайки показанията на
свидетелите, разпитани по делегация от РС Казанлък, според които автомобилът –
това което е останало от него, е бил продаден за 300 лв. Следва да се присъди и
законната лихва върху сумата 1 700 лв., считано от увреждането до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по компенсация в размер 3 511 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на И.Х.И.,
ЕГН **********, чрез адв. П.С. - САК, със съдебен адрес:***, офис 9, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирано направо от застрахователя,
и сумата 1 700
лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 08.04.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б.: Ж. И З.“ АД да заплати на И. Х.И. разноски по компенсация в размер 3 511 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: