Решение по дело №7035/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1605/31.3.2020г.

Гр.Варна,30.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на шести март през през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 7035 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, заведена под регистрационен вх.номер 33 111/09.05.2019 г. против ответника Е.Д. ***. Исковата молба отговоря на съдържателните изисквания за редовност по см. на чл. 127 - 128 ГПК, поради което и с Разпореждане № 21 983/22.5.2019 г.ВРС е разпоредил връчване на преписа на искова молба на ответника. С Определение № 11 574/5.9.2019 г. настоящият съдебен състав е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което е взел решение за предоставяне на правна помощ на ответника под формата на особено процесуално представителство на разноски на ищеца и след заплащане на определения от ВРС депозит, отправяне на Искане до АС при АК Варна ВРС е назначил адвокат Д.Д. *** за особен представител на ответника.Ищцовата страна е сезирала ВРС с предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 16 368/2018 год. по описа на РС Варна. Ищцовата страна е отправила и искане за присъждане на сторените и по заповедното и по исково производство разноски.

В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения: „Е. П. П.“ АД; ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с представители:Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез Н. И.- процесуален представител на ищцовото дружество е предявило против ответника Е.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с ч.г.д. №16368/2018 г. по описа на Районен Съд - Варна с цена на исковете 431.4 лв. – главница и 40.32 лв. - мораторна лихва.Обстоятелства и фактите, на които ищцовото дружество основава исковата си претенция са следните: Твърди се, че Е.Й.Д., е клиент на „Е. П. П.“ АД, с клиентски номер кл.№ *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, гр/с. *. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на * АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, които били приети на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.* АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент : „потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“ Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ цитира ищцовата страна: „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е. П. П.“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден“.Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължавал да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ: „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок“. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението“.

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 29.09.2018 г. в Районен Съд -Варна било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.Й.Д., в резултат на което било образувано ч.г.д. №16368/2018.Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 471.72 (четиристотин седемдесет и един лв. 72 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, гр/с. *. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 431.4 лв. (четиристотин тридесет и един лв. 40 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени и такси възстановяване в периода 02.06.2017 г. - 09.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40.32 лв. (четиридесет лв. 32 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 30.08.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата.

За улеснение на Съда ищцовата страна прилага таблица, която била в пълен идентитет с тази от заявлението по чл.410 ГПК, а именно:

Върху горе цитираните суми сочи ищцовото дружество,че били заплатили 2% държавна такса и че предявяват иска си в срока по чл. 415 ГПК, като се твърди че и след настъпване на изискуемостта на задължението и до настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена.

С оглед изложеното по –горе ищцовата страна е отправила искането до ВРС по см.на чл. 127, ал. 1 , т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че ответника Е.Й.Д., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата от 471.72 лв. (четиристотин седемдесет и един лв. 72 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № * , гр/с. *. /в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 431.4 лв. (четиристотин тридесет и един лв. 40 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такси възстановяване по фактури издадени в периода 02.06.2017 г. -09.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40.32 лв. (четиридесет лв. 32 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 30.08.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата/, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.09.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,на осн.чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски. Желае се ВРС да присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е обективирала доказателствени искания. Изрично е заявено искане, ако не се яви представител на ищеца в първо заседание по делото, същото да се гледа в тяхно отсъствие.На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,още в исковата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска Е. Д., чрез надлежно назначеният му особен процесуален представител – адвокат от АК Варна Д.Д. е изразил следното становище по исковата молба:1. Предявеният иск ответникът намира за допустим,но неоснователен.2. Оспорен е предявения иск и по основание и по размер, както и изложените в исковата молба обстоятелства а именно:оспорва се ответникът да е пасивно материално правно легитимиран по иска, както и че между ответника и ищцовото дружество е налице твърдяната облигационна връзка за продажба на ел.енергия за обект на потребление в * ; оспорва се ответникът да има качество „потребител  на ел.енергия“;оспорва се обстоятелството ответникът да е ползвал имота през процесния имот, в който се претендира заплащането на консумирана и незаплатена ел.енергия; оспорва се обстоятелството на ответника да е било доставяно и той да е консумирал процесното количество ел.енергия, която да е останала незаплатена; оспорено е твърдението, че ответникът дължи мораторна лихва в размер на 40,32 лева за посочените фактури, като се твърди, че той не е бил запознат с ОУДПЕЕ , екземпляр от тях не бил получавал и не бил ги приел, поради което и ОУ нямали обвързваща ответника сила.По доказателствените искания на ищцовата страна - ответникът не се противопоставя да бъдат уважени,като не е направил свои насрещни искания за събиране на доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.03.2020 г. ищцовото дружество не изпраща представител.

В същото съдебно заседание ответникът, представляван от надлежно назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Д. от ВАК желае ВРС да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Становището на адвокат Д.,по същество на спора е, че съгласно Общите условия за продажба на ел.енергия и конкретно чл. 4, ал. 1 от тези Общи условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителна мрежа на „Е. П. П.” АД, който ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдяван и закупува същата от „Е. П. П.”. Макар към момента партидата да се водела на името на ответника за обекта на потребление в с. *, твърди адвокат Д., фактически ответникът нямал качеството на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от тези Общи условия, тъй като се предвиждало това лице-потребител да е собственик или ползвател на имота. От събраните по делото доказателства, обобщава адв.Д., че се установява, че към момента на издаване на процесните фактури за претендирания от ищеца период Е.Д. ***, съответно не е потребил претендираното от ищеца количество ел. енергия. В този смисъл  и адв.Д. желае съдът да постанови Решението си, като бъде отхвърлен предявения иск и издаден РКО в полза на особения представител за внесения за целта депозит.

Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният по делото при условията на обективно кумулативно съединяване специален положителен установителен иск е с правна квалификация чл.422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.86, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим ,т.к.е заведен от страна имаща правен интерес да бъде установено със СПН съществуването на парично вземане, за което в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415 ГПК . Исковата молба е предявена във ВРС на дата 09.05.2019 г./ л.2 от делото/ след като на ищцовото дружество „Е. П. П.” АД  заповедният съд е указал възможността в срока по чл.415 ГПК да предяви иска за установяване на паричните вземания за които е било водено заповедно производство по заявление на заявителя „*” АД .

От материалите по приобщеното към исковото производство частно гражданско дело № 16 368 /2018 г.по описа на ВРС ХLVI-ти състав, безспорно се установява, че заповедното дело с посочения номер е било заведено първоначално в РС Девня под номер 1133/2018 г. Депозираното по чл.410 ГПК Заявление от „Е. П. П. „ АД от дата 28.09.2018 г. против длъжника Е.Й.Д. *** не е било разгледано по същество от РС Девня, т.к. след извършена справка НБДН / л.7 от заповедното дело на РС Девня / с Определение № 500/01.10.2018 г., констатирайки, че настоящия адрес на длъжника е на територията на РС Варна, РС Девня е препратил заповедното производство на РС Варна като местно компетентен съд, съгл. чл.118 ГПК.Същото ч.гр.дело е заведено във ВРС под нов номер - частно гражданско дело № 16 368 /2018 г.по описа на ВРС ХLVI-ти състав.

Извън цитираното частно гражданско дело като писмени доказателства са приобщени по исковото производство ангажираните от ищцовото дружество с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени доказателства, а именно: извлечение от сметка към 30.08.2018 г. за клиентски № *; фактура № **********/02.06.2017 г.; фактура № **********/13.06.2017 г.; фактура № **********/25.07.2017 г.; фактура № **********/11.07.2017 г.; фактура № **********/09.07.2018 г.; фактура № **********/13.06.2018 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 09.04.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 09.04.2019  за клиент с клиентски № *; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.” АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; 2 бр. публикации във вестник.

Така цитираните писмени доказателства са представени от ищеца за доказване и на основанието и на размера на исковете.

Въпреки така изброените по –горе доказателства ,по делото е била допусната необходимата съдебно –счетоводна експертиза. Искането за провеждане на ССчЕ е било обективирано  а и обосновано от ищцовата страна,но поради неизпълнение на задължението си за внасяне на депозит в срок /а и до края на първото и последно открито съдебно заседание/ съдът е заличил ССчЕ.И на последно място по делото е събрано и друго ,относимо напълно към спора по същество писмено доказаелство, представено в откритото съдебно заседание от особения представител на ответника.В проведеното по делото о.с.з.от 06.03.2020 г. адв.Д. е представила справка по лице от Служба по вписванията, от която се установява, че към момента на издаване на процесните фактури за претендирания от ищеца период ответникът Е.Д. ***, притежавал е два имота, които са били продадени единият през 2015 г., другият - през 2016 г./справка по лице в Служба по вписванията – Девня за периода от 01.01.1992 г. до 06.03.2020 г., вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *./.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така събраните доказателства по делото съдът намира, че исковите претенции предявени от * АД против ответника с правна квалификация чл.422,ал.1,вр. чл. 415,ал.1 ГПК , вр.чл.86 ал.1 ЗЗД са останали напълно недоказани.Още с проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения на страните исковият съд е разпределил тежестта на доказване между ищцовата и ответната страни по следния начин : Указано е било и на двете страни по спора, че съгласно общото правило на разпределение на тежестта на доказване по смисъла на чл. 154 ГПК всяка една страна в исковия процес следва да докаже фактите и обстоятелствата които твърди и от които черпи за себе си положителни права На основание чл. 146 от ГПК СЪДЪТ е възложил в тежест на  ищцовото дружество да докаже положителните факти, на които се позовава : че за исковия период от време въз основа на валидната договорна връзка с отв. Д. е доставил на Д. ел. енергията, за която са издадени описаните и в обстоятелствената част на исковата молба в табличен вид фактури ( твърденията си, че е изправна страна по договора за доставка и продажба на ел.енергия – изпълнил точно задълженията си към ответника Д.) ;  да установи и докаже,че отв. Д. дължи плащане на доставената му на адреса на потребление на ел.енергия в * за исковия период ел.енергия ; че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в такава,респ. че дължи и лихвите за забавено изпълнение, както и претендирана като такса за възстановяване на ел.захранването – всички претенции за обекта на потребление на ел.енергия, завени още в заповедното производство. В тежест на същата страна е било възложено да докаже и претенциите си –главна и акцесорни не само по основание, но и по размери вкл. и че по заявление на „*” АД е било инициирано заповедно производство по което в полза на ищеца е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжника –сега ответник и че в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил специалния положителен установителен иск. На основание чл. 146 от ГПК исковият съд е указал на ответника, че следва да докаже наведените в отговора възражения: правоизключващото възражение за липса на договорна връзка с ищцовата страна както и възраженията за недължимост на исковите суми поради липса на насрещна престация от страна на ищеца.Тези възражения с отрицателен характер съгласно трайната задължителна практика на ВКС принципно не подлежат на доказване, поради което и исковият съд е указал  на ответника, че има възможност позовавайки се на положителни факти и обстоятелства да установи и докаже както основното си правоизключващо възражение така и всички останали.

При така разпределената тежест на доказване, на база само на писмените доказателства събрани по делото, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявените по делото от ищеца специални положителни установителни искове,макар и процесуално допустими са останали напълно недоказани.Ищецът не е провел пълно и главно доказване на исковете си ,поради което и исковете с правна квалификация чл. 422 ал.1,вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 , ал.1 ЗЗД подлежат на цялостно отхвърляне, като от правна страна за да изведе горният извод съдът излага следите мотиви : Въз основа на установеното от фактическа страна – представени ОУ за ДПЕЕ, заверени копия на справки за потребление на ел.енергия, за фактури и плащания се установява,че ответникът Е.Д. има открита партида за ел.енергия при ответника с абонатен номер ********* и клиентски номер * за обект на потребление село * ,ул.*. Макар и по делото да не е проведена ССчЕ при сравнение на вписаното от заявителя –ищец както в Заявлението по чл.410 ГПК, така и в исковата молба се налага единствения извод,че ищцовото дружество * АД е твърдяло,че ответникът/длъжник в заповедното производство/ има качество потребител на ел.енергия за битови нужди и дължи плащане на цена на реално потребена ел.енергия вкл. и такси за възстановяване на ел.захранване за периода от 02.06.2017 – 09.07.2018 г./л.3 от частното дело,заведено в РС Девня / .За този период ищецът е издал данъчни фактури към ответника като сборът на главни задължения и акцесорни е посочен в табличен вид .

Въз основа на представената от адв.Д. Справка от АВ СВ /л. 68 / се установява по несъмнен начин, че Ел.Д.е отчуждил два недвижими имота, които е притежавал в с.Брестак, като първата продажба е от 15.07.2015 а втората от 25.2.2016 г.Т.е. само на база данните от СВ се налага извода,че считано от по-късната дата 25-ти февруари 2016 г. Е.Д. не е бил носител на вещно право на собственост върху недвижим имот в село Б..Ето защо след като ищцовата страна е твърдяла, че от 02.06.2017г. Ел.Д. като потребител на ел.енергия за битови нужди за обект в село * е ползвал ел.енергия е следвало да установи и докаже,че в исковия период Ел.Д. е имал качеството потребител на ел.енеригя.Този основен правопораждащ факт от целия фактически състав по делото обаче не е доказан а напротив.От ангажираната справка от АВСВ от страна на особения представител на ответника се оказва,че Ел.Д. обективно не е могъл да потребява ел.енергия на обекта на потебление в село Б., т.к. вещното право на собственост вече е било прехвърлено на други лица .В обобщение,след като не е доказано, че за периода от 02.06.2017 – 09.07.2018 г. ответникът Ел.Д. е имал качеството потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта на потребление в село Брестак, то искът се оказва недоказан по основание.В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК а именно Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д.№ 439/2019 г. на Трето г.о., ГК с докладчик съдията Геника Михайлова. Или след като ищцовата страна не е доказала основанието на исковете си, то не е необходимо да бъде коментиран и размера на исковете и акцесорните претенции, вкл. и въпроса за разноските сторени от заявителя в заповедното производство,доколкото същите са обусловени от наличието на валидна облигационна връзка между страните-останала непълно недоказана за исковия период.С оглед изхода на делото, съдът следва с акта си по същество да разпореди издаване на РКО в полза на особения представител на ответника за внесения за целта депозит в размер на 300,00 лева /триста лева /съгласно нормата на чл. 47, ал.6 ГПК . При така развилото се исково производство съдът не се произнася по други искания на страните, т.к. искането на ищеца с правно основание чл. 78, ал.1 ГПК е неоснователно а от страна на ответника е направено само искане за издаване на РКО в полза на особения представител .

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло обективно кумулативно съединените специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Е. П. П.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с представители:Пл.С., Я.Д., Г.К., против ответника Е.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** с искане да бъде прието за установено между страните, че ответника Е.Й.Д., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата от 471.72 лв. (четиристотин седемдесет и един лв. 72 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № * , гр/с. *. /в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 431.4 лв. (четиристотин тридесет и един лв. 40 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такси възстановяване по фактури издадени в периода 02.06.2017 г. - 09.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40.32 лв. (четиридесет лв. 32 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 30.08.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата/, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.09.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,т.е. паричните вземания за които в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 16 368 /2018 г.по описа на ВРС ХLVI-ти състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, на осн.чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на особения представител на ответника Ел.Д. –адвокат Д. от ВАК в размер на внесения за целта депозит от 300,00 лева (триста лева ), на основание чл.47, ал.6 ГПК за осъщественото от адв.Д. процесуално представителство на ответника пред настоящата инстанция .

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :