№ 271
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. И. И.. ЕГН ********** от с.
А., община Силистра срещу решение №64/31.12.2021 г. по т.д.65/2021 г. по описа на ОС -
Силистра, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „БАНКА ДСК“ АД.
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.
„Московска” №19, иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
по отношение на „БАНКА ДСК“ АД. ЕИК *********, че ищецът не дължи на банката
сумата от 107 669.12 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
15.05.2007 год.. ведно с договорна лихва в размер на 9074.34 лв. за периода от 27.02.2009
год. до 24.03.2010 год.. наказателна лихва в размер на 8302.44 лева за периода от 01.07.2009
год. до 24.03.2010 год.. както и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010
год. до окончателното изплащане. както и направените разноски по делото в размер на
3350,92 лева по изпълнителен лист от 29.03.2010 год. издаден по ч.гр.д.№499/2010 год. по
описа на Силистренски районен съд, както и сумата от 35 520.53 лева, представляваща
главница по договор за ипотечен кредит от 19.06.2007 год.. ведно с договорна лихва в
размер на 3179.27 лв. за периода от 27.02.2009 год. до 24.03.2010 год.. наказателна лихва в
размер на 2470,35 лева за периода от 01.07.2009 год. до 24.03.2010 год., както и законната
лихва върху главницата. считано от 24.03.2010 год. до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 1263.40 лева по изпълнителен лист от
30.03.2010 год., издаден по ч.г.д.№500/2010 год. по описа на Силистренски районен съд.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че след прекратяване
на изпълнтелните дела по право, всички извършени действия по принудително изпълнение
са били заличени и давността не се счита за прекъсната, а извършените след това
изпълнителни действия, не са валидни, поради което следва да се приеме, че вземането е
било погасено по давност.
1
Насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* е подала писмен отговор, в
който оспорва жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди се, че ответникът на основание заповед за изпълнение от 29.03.2010 г., по
ч.г.д. № 499/2010 г., се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 107 669.12 лева –
главница по договор за кредит от 15.05.2007 г., ведно с договорна лихва в размер на 9074.34
лева, за периода 27.02.2009 г. – 24.03.2010 г., наказателна лихва в размер на 8302.44 лева, за
периода 01.07.2009 г. – 24.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от
25.03.2010 г. до окончателното плащане и направените разноски в размер на 3350.92 лева,
въз основа на който било образувано изп.д. № 70/2010 г., по описа на ДСИ при PC Силистра.
Излага още, че ответникът на основание заповед за изпълнение от 30.03.2010 г., по ч.г.д.
№500/2010 г., се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 35520.53 лева – главница по
договор за кредит от 19.06.2007 г., ведно с договорна лихва в размер на 3179.27 лева, за
периода 27.02.2009 г. – 24.03.2010 г., наказателна лихва в размер на 2470.35 лева, за периода
01.07.2009 г. – 24.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2010 г. до
окончателното плащане и направените разноски в размер на 1263.40 лева, въз основа на
който било образувано изп.д. № 77/2010 г., по описа на ДСИ при PC Силистра. Твърди се,
че последното валидно изпълнително действие на ДСИ при СРС по изп.д.№70/2010 год. е
извършено на 01.11.2012 год., когато е вписана възбрана върху недвижим имот, поради
което петгодишната давност на вземането по това изпълнително дело е изтекла на
01.11.2017 год. По отношение на изпълнително дело № 77/2010 год. на СИС при СРС излага,
че последното изпълнително действие е издаденото на 02.05.2012 год. постановление за
присъединяване на изп.д. № 77/2010 год. на СИС при СРС към изп. д. №70/2010 год. на СИС
при СРС, поради което счита, че петгодишната давност на вземането е изтекла на 02.05.2017
год.
Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, със седалище гр.София е подал писмен отговор, в
който оспорва иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
259, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до неправилността
на съдебния акт, касаещ приложимите норми относно погасяване на вземането по давност,
то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на
чл. 269, изр.2 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че въз основа на издадена в полза на „БАНКА ДСК“ АД заповед за изпълнение от 29.03.2010
г., по ч.г.д. № 499/2010 г., въззиваемият се е снабдил с изпълнителен лист срещу въззивника
за сумата от 107 669.12 лева – главница по договор за кредит от 15.05.2007 г., ведно с
договорна лихва в размер на 9074.34 лева, за периода 27.02.2009 г. – 24.03.2010 г.,
наказателна лихва в размер на 8302.44 лева, за периода 01.07.2009 г. – 24.03.2010 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното плащане и
направените разноски в размер на 3350.92 лева, въз основа на който било образувано изп.д.
№ 70/2010 г., по описа на ДСИ при PC Силистра. Няма спор, че на основание заповед за
изпълнение от 30.03.2010 г., по ч.г.д. №500/2010 г., въззиваемият се е снабдил с
2
изпълнителен лист срещу въззивника за сумата от 35520.53 лева – главница по договор за
кредит от 19.06.2007 г., ведно с договорна лихва в размер на 3179.27 лева, за периода
27.02.2009 г. – 24.03.2010 г., наказателна лихва в размер на 2470.35 лева, за периода
01.07.2009 г. – 24.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2010 г. до
окончателното плащане и направените разноски в размер на 1263.40 лева, въз основа на
който било образувано изп.д. № 77/2010 г., по описа на ДСИ при PC Силистра. По искане на
„Банка ДСК“ АД, изп. дело № 77/2010 г. е присъединено към образуваното изп. дело №
70/2010 г. с постановление от 02.05.2012 год. с молбата за образуване на двете изпълнителни
дела е поискано налагане на възбрани, извършване на описи и публична продан на
ипотекирани недвижими имоти, като видно от представените доказателства на 01.11.2012
год., когато е вписана възбрана върху недвижим имот собственост на въззивника. Въз
основа на молба „Банка ДСК“ АД от 19.03.2015 г., изп. дело № 70/2010 г. ведно с
присъединеното към него изп. дело № 77/2010 г., на осн. пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ са изпратени
на ЧСИ Е. Ю., peг. № 834 на КЧСИ, с район на действие ОС Силистра за продължаване на
изпълнителните действия, където са образувани изп. дело № 58/2015 г. и изп. дело № 60/2015
г. по описа на ЧСИ Е. Ю.. Между страните не се спори, че по първото изпълнително дело по
искане на взискателя „Банка ДСК“ АД, са насрочени общо 10 броя публични продажби на
ипотекирания в полза на банката недвижим имот, който е възложен на 15.07.2017 г., а по
второто изпълнително дело след извършване на множество продажби, ипотекирания имот е
възложен след проведената на 05.01.2019 г. публична продан. С оглед обжалване на
действия на частния съдебен изпълнител и постановеното по в.гр.д.170/2019 г. решение от
24.06.2019 г. по описа на ОС – Силистра, изп. дело № 58/2015 г. и изп. дело № 60/2015 г. по
описа на ЧСИ Е. Ю. са били прекратени с постановления от 05.07.2019 г., като въз основа на
изпълнителните листи и молби от взискателя от 19.07.2019 г., при същия съдебен
изпълнител са образувани съответно изп. дело №155/2019 г. и изп.дело №156/2019 г.
Въззивникът се позовава на настъпила перемция на изпълнителното производство по
изп.д.№70/2010 год., настъпила най-късно на 02.11.2014 г. в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК, както и на изтичане на давностния срок за вземането на 01.11.2017 г. , както и на
настъпила перемция на изпълнителното производство по изп.д.№77/2010 год., настъпила
най-късно на 02.05.2014 г. в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, както и на изтичане на
давностния срок за вземането на 02.05.2017 год.
Изпълнителни дела №№70/2010 год. №77/2010 год. на СИС при СРС са образувани
съответно на 12.05.2010 г. и 03.06.2010 г., при действието на ППВС № 3/80 г., според
разясненията на което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като докато трае делото, т.е. давност не тече, а при прекратяване започва да тече нова
давност. С оглед представените по делото доказателства и съвпадащите изявления на
страните, съдът приема, че последното изпълнително действие на ДСИ при СРС по изп.д.
№70/2010 год. е извършено на 01.11.2012 год., когато е вписана възбрана върху недвижим
имот, а последното изпълнително по изп.д.№77/2010 год. е извършено на 02.05.2012 год.,
когато е издадено постановление за присъединяване на изп.д. №77/2010 год. към изп. д.
№70/2010 год. на СИС при СРС, поради което двегодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК е изтекъл съответно на 01.11.2014 г. и 02.05.2014 г. Доколкото до изтичането на 2-
годишните срокове нови изпълнителни действия не са предприемани, изпълнителните
производства са били прекратени по силата на закона съответно на 01.11.2014 г. и
02.05.2014 г., следователно от тази дати са започнали да текат и нови давностни срокове.
Тъй като се касае за вземания установено със заповеди за изпълнение, които имат
значение на влезли в сила решения, по отношение на тях следва да се прилага общата пет
годишна давност, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че при разрешаване на спора относно погасяване на вземанията по
давност, следва да намери приложение и приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., с което е
обявено, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и е възприето, че на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
3
В този смисъл следва да се приеме, че започналите да текат съответно на 01.11.2014 г.
и 02.05.2014 г. нови давностни срокове са били прекъснати първоначално с искането на
взискателя от 19.03.2015 г. по реда на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ, изпълнителните производства
да бъдат продължени от частен съдебен изпълнител, а по-късно и с множеството
изпълнителни действия извършени по образуваните от ЧСИ Е. Ю. изп. дело № 58/2015 г. и
изп. дело № 60/2015 г., като към датата на образуване на исковото производство, давността
също не е изтекла.
Независимо, че искането на взискателя по реда на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ е направено
след като перемпцията е настъпила, доколкото изпълнителните листи все още са се
намирали при съдебния изпълнител, то извършените от него действия и тези от ЧСИ Е. Ю.
по изп. дело № 58/2015 г. и изп. дело № 60/2015 г. следва да бъдат зачетени, тъй като
правната последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител е следвало
да образува ново изпълнително дело, но липсата на такова, може да бъде квалифицирано
само като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител.
Ето защо, съдът намира, че настъпилата перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността, като в този смисъл е и даденото разрешение в Решение №
37/24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г., на ВКС, IV ГО.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Воден от горносто, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64/31.12.2021 г. по т.д.65/2021 г. по описа на ОС –
Силистра.
ОСЪЖДА М. И. И.. ЕГН **********, с постоянен адрес с.А., община Силистра, ж.к.
„ЮГ“ 7, вх. „Б“, ет. З, ап. 24, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” №19, сумата от 300 (триста)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4