Р Е Ш Е Н И Е

 

  №                                24 януари 2017 година                гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на……10 януари 2017 г.……..в състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                          

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

  при секретаря………..Н.К. …………… и в присъствието на прокурора………………………………………………...като разгледа докладваното от…………СЪДИЯТА МИШОВА……………гр.д. № 5166 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                           Предявен е иск за присъждане на издръжка – по чл.143 СК и по чл.149 СК.

                          В.Х.Х., като майка и законна представителка на малолетното дете И.И.И., твърди, че ответникът е негов баща. Твърди, че двамата не живеят заедно и ответникът не е плащал никаква издръжка. Твърди, че детето се нуждае от ежемесечна издръжка. Ответникът работел и имал възможност и разполагал със средства. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., считано от 01.01.2016 г.

                        Ответникът И.П.И. признава, че с майката на детето живеят разделени и за детето полага грижи майката. Оспорва твърдението, че не е полагал грижи за детето. Твърди, че поддържа постоянно връзка с майката и купува често хумана и памперси и друго необходимо за неговото отглеждане. Още от раждането на детето започнал да плаща различни суми. Давал пари в брой на майката. Твърди, че общо за периода от раждането на детето до момента бил платил над 1 700 лв. Заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на 115 лв. считано от 01.01.2017 г. Оспорва искането да плаща издръжка за минало време поради това, че е плащал.

                      Съдът, като обсъди представените доказателства, намери за установено следното:

                        Страните са родители на детето И.И.И., роден на *** г. – на 1 година и 3 месеца. Не спорят, че не живеят заедно, а детето се отглежда от майката. Не е спорно по делото, че бащата е заплащал издръжка чрез преводи по банков път и на ръка. Не е спорно и това, че е закупувал храна и памперси за бебето. От представеното удостоверение от 05.01.2017 г. на ДСП Стара Загора се установява, че майката получава помощи и добавки по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 ЗСПД в размер на общо 137 лв. Декларирала е, че притежава 1/6 ид.ч. от апартамент в гр. Стара Загора, находящ се на адрес, идентичен с постоянния й адрес, посочен в исковата молба.

                        Бащата е декларирал, че притежава МПД – лек автомобил, марка „Пежо”. От показанията на свидетеля Станимир Митков Христозов се установява, че ответникът работи на частно като строител и извършва довършителни работи. Получава различни суми според това кога е ангажиран. Свидетелят твърди, че в момента ответникът също работи.

                        При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за присъждане на издръжка е частично основателен.

                        Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителите. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия за живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите условия, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно (Р-77-2012, ІІІ г.о.). В тази връзка следва да се има предвид и новият регламент на минималния размер на издръжката, който с чл.142, ал.2 СК е определен на ¼ от размера на минималната работна заплата, т.е. към настоящия момент – 115 лв.

                           В случая, като съобрази възрастта на детето (1 година и 3 месеца), съдът намира, че за нуждите му за ежемесечната издръжка е необходима сума в размер на около 180 лв. месечно, от която бащата следва да поеме заплащането на 115 лв. Този сума би задоволила нуждите на детето и е съобразена с възможностите на бащата – по делото се установи, че той работи и получава доходи, които очевидно надхвърлят помощите, които получава майката, щом може да заплаща възнаграждение на свидетеля Христозов, който работи с него (показанията на свид. Христозов). Останалата сума, необходима за непосредствените разходи и издръжка на детето, следва да се поеме от майката. Нейните възможности са много по-малки, а и следва да се отчете обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането на детето.

                               Искът за присъждане на издръжка за минало време е частично основателен. Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В случая такава издръжка се търси от 01.01.2016 г. Както бе посочено по-горе, страните не спорят, че ответникът е заплащал за издръжка на детето различни суми, както и, че е закупувал храна и памперси. Така общо за периода от 13.01.2016 г. до 10.11.2016 г. (исковата молба е подадена в съда на 11.11.2016 г.) ответникът е превел по банков път и с пощенски запис общо 533 лв. Закупил е стоки, нужни за издръжката на детето, в размер на 182 лв. и е давал на ищцата на ръка различни суми общо в размер на 100 лв. (признание й в с.з.). Общо дадените за издръжката на детето средства през посочения период възлизат на 815 лв. Следователно следва да се присъди сумата от 285 лв. за дължима издръжка за минало време, тъй като ответникът дължи такава в размер на минимално предвидената в СК, както е и поискано в исковата молба.

                                         Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

                                 Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р       Е      Ш       И     :

        

                                ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК И.П.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете И.И.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), считано от датата на предявяване на иска – 11.11.2016 г. до настъпване на основания за прекратяване или изменяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

 

               ОСЪЖДА на основание чл.149 СК И.П.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете И.И.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.Х.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 285 лв., представляваща издръжка за минало време.

 

                  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК И.П.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на държавата в полза на ВСС, по сметка на РС Стара Загора сумата от 215,60 лв., представляваща дължимата държавна такса върху присъдените издръжки.

 

                   ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

 

                    Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес, 24 януари 2017 г.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: