Р Е Ш Е Н И Е
№262328/20.7.2021г.
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.
при
секретаря Х. И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15860
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез пълномощника му адв. В.Г.–
АК София срещу С.К.К., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следите вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение №
260031/12.08.2020г. по ч.гр.д. № 9468/2020г. по описа на ВРС:
сумата 35,76 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,
дължима главница за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор от
26.05.2017г. с клиентски № *** сключен между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* и С.К.К., ЕГН:**********, за което са издадени
следните фактури: фактура №
**********/01.07.2017г., фактура № **********/01.08.2017г. и фактура №
**********/02.09.2017г., като в последствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК ***, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 16.10.2018г. и от „С.Г.Груп“ ЕАД на настоящия заявител „Ю.”
ЕООД, ЕИК:*** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 01.10.2019г., както и сумата 89,97 лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение дължимо за
периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна
компания“ АД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 26.05.2017г. за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер 29.99 лева. Срокът на договора бил за
24 месеца, съответно до 26.05.2019г.
За трите месечни отчетни периода
от 01.06.2017г. до 31.08.2017г. били издадени три фактури на обща стойност
135.55 лева, от които 22.25 лева били погасени от абоната след издаване на
втората фактура, а 55.54 лева погасени след издаване на крайната фактура, като
останал непогасен остатък за абонаментни такси и предоставени на ответника
мобилни услуги в размер на 35.76 лева. Към всяка от фактурите, издадени за
съответните периоди, имало приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползваните услуги. Задължението на ответника било формирано от
дължимите месечни абонаментни такси за всяка от ползваните услуги.
Датата на деактивация на
предоставяните на ответника услуги била 05.09.2017г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на задълженията на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно
договора между страните на 05.09.2017г. При прекратяване на договора по вина на
абоната за мобилния оператор възниквало право да претендира неустойка равна на
оставащите до края на срока месечни абонаментни такси, но не повече от
трикратния им размер. Абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнение на договорните си задължения и да заплати на оператора неустойка в
размер на 89.97 лева, формирана като трикратния размер на месечната абонаментна
такса по договора от 29.99 лева.
На 16.10.2018г. бил подписан Договор
за цесия между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД,
по силата на който вземанията на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, произтичащи от договор за
телекомуникационни услуги спрямо С.К.К., с ЕГН ********** и адрес *** били
прехвърлени в собственост на „С. Г. Груп“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения.
На 01.10.2019г. „С. Г. Груп“ ООД
от своя страна прехвърлило процесните вземания в полза на „Ю.“ ЕООД с договор
за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/. Считано от 01.10.2019г.
ищцовото дружество имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Доколкото липсвали специални
изисквания как да бъде извършено уведомяването на длъжника за сключения договор
за цесия, то ищецът прави искане длъжникът да се счита за уведомен с получаване
на исковата молба и приложените към нея уведомления.
Ищцовото дружество подало заявление,
по което било образувано ч.гр.д.№ 9468/2018г. по описа на ВРС и била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и на ищеца били дадени указания
за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило
у него правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по
доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва исковите претенции като
допустими, но неоснователни.
Въвежда възражения, че ответникът
не е уведомен за сключените договори за цесия преди предявяване на иска, а
прехвърлянето на вземането съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД имало действие едва когато
бъде съобщено на длъжника.
Ищецът не представил
доказателства как е образуван размерът на неустойката и дали е спазен размера
посочен на страница пета от договора.
Моли за отхвърляне изцяло на предявените установителни искове като неоснователни и недоказани..
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, поддържа исковата претенция и прави искане за присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
26.05.2017г. е сключен договор между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и С.К.К., с който на ответника е предоставена нова мобилна услуга по
абонаментен план SmartL+ при заплащане
на месечен абонамент в размер на 29.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца /л.14-16/.
С
исковата молба са представени издадени от „БТК“ ЕАД месечни сметки за периода
от 01.06.2017г. до 30.09.2017 /л.10-13/.
Към
доказателствата по делото са приобщени действащите между страните по договора Общи условия между „Българска
телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството /л.29-37/.
На
16.10.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК
********* вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към
договора /л.23-28/.
С
договор от 01.10.2019г. „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията, които е придобило по договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД –
цедент и „С.Г. Груп“ ООД – цесионер /л.21-22/.
Съгласно
представено с исковата молба извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия
от 01.10.2019г., ищцовото дружество е придобило вземане срещу ответника
произтичащо от договори за мобилни услуги лизингови договори и начислени
неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. в
размер на 125.33 лева /л.18/.
С
исковата молба е представено уведомление до ответника за сключените договори за
цесия от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез пълномощника „С.Г.
Груп“ ООД и от „Ю.“ ЕООД /л.17/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на твърдения в исковата молба договори за далекосъобщителни услуги, изправността на праводателя на ищеца „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по договора за процесния период от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. включително, едностранното прекратяване на договора по вина на абоната, наличието на валидна клауза за неустойка в договора и размера на задълженията на ответника ,както и придобиването на процесните вземания с описаните в исковата молба договори за цесия и надлежното уведомяване на длъжника от цедента за прехвърляне на вземането за всеки от договорите. В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения.
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК, се установява сключването на договора между страните ползването на услугите, посочени в приложенията към издаваните фактури, както и придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество посредством твърдените в исковата молба договори за цесия. Ответникът е уведомен за сключените договори за цесия и за новия кредитор с уведомление приложено към исковата молба.
По делото липсват твърдения и доказателства за прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги преди твърдяната от ищеца дата на деактивация на абонамента 05.09.2017г. В процесния период от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. ответникът не е ползвал далекосъобщителни услуги доставяни му от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД видно от представените с исковата молба месечни сметки със справка за потреблението през отделните подпериоди. Доколкото обаче в договора е предвидено, че ответникът дължи заплащане на месечна абонаментна такса за възможността да ползва определените между страните видове и количества далекосъобщителни услуги, то дължимостта на тази абонамента такса не зависи от действителното потребление на тези услуги, а от възможността абоната да ги ползва посредством мрежата на доставчика на услугите. След като в процесния период от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. няма данни за прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и/или за съществуване на пречки за ответника да ползва тези услуги, то той дължи месечна абонаментна такса за всеки месец през периода в размер на 29.99 лева съгласно уговореното в договора. Липсват данни по делото за извършени плащания от страна на ответника в размери по-високи от признатите в исковата молба, поради което и исковата претенция за сумата от 35.76 лева, незаплатени далекосъобщителни услуги (абонамента такса за предоставяне на такива услуги) следва да се приеме за доказана по своите основание и размер и да бъде уважена изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В договора между страните на страница пета е уговорена, че при прекратяване на споразумението по вина на абоната, той дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите за срочния абонамент, за които договорът се прекратява.
Прекратяването на
действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна –
доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне
на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно
неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на
насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има
действие занапред.
Липсват доказателства по
делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в действащите
между страните общи условия
ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от
страна на ответника. Липсват твърдения и ангажирани
доказателства от ищеца да е отправено и достигнало до ответника предвиденото
в т.50.6 едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора. До
ответника няма твърдения и доказателства и да е изпращано изявление, с което е поканен да изпълни
задълженията си, определен е подходящ срок за това и е уведомен, че при неизпълнение
в посочения срок доставчика на мобилни услуги ще прекрати договора и ще претендира
уговорената между тях неустойка.
При липсата на доказателства отправяне на изявление за разваляне на договора по вина на ответника по предвидения в закона ред, както и по действащите към 05.09.2017г. общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството недоказано остана твърдението за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и респективно недоказано е основанието за дължимостта на претендираната неустойка и тази искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени според уважената част от предявените искове. Размерът на направените от ищеца разноски е 205 лева в заповедното производство и 455 лева в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 58.31 лева в заповедното производство и 129.41 лева в исковото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 260031/12.08.2020г. по ч.гр.д. № 9468/2020г. по описа на ВРС:
сумата 35,76 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, дължима главница за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор от 26.05.2017г. с клиентски № *** сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и С.К.К., ЕГН:**********, за което са издадени следните фактури: фактура № **********/01.07.2017г., фактура № **********/01.08.2017г. и фактура № **********/02.09.2017г., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.10.2018г. и от „С.Г.Груп“ ЕАД на настоящия заявител „Ю.” ЕООД, ЕИК:*** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу С.К.К., с ЕГН ********** и адрес *** иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение № 260031/12.08.2020г. по ч.гр.д. № 9468/2020г. по описа на ВРС:
сумата 89,97 лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение дължимо за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.
ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 129.41 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 58.31 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9468/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: