№ 357
гр. Габрово, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101186 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 3070/02.07.2021 г. предявена от “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу „Изи Пласт БГ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********" №
19, вх. „Б", ет. 4, ап. 10.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 3571.90 лв. – главница, представляваща цена на
незаплатени мрежови услуги за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. и за сумата
223.24 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.08.2020 г. до
02.04.2021 г., както и за направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр.
дело № 686/2021 год. по описа на РС Габрово, като била издадена и била издадена
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение
срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на
правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава електрическа
енергия на клиентите при публично известни общи условия, а „Изи Пласт БГ" ЕООД е
потребител на такава за обект находящ се в гр. Габрово, ул. „*********" № 18,
клиентски номер **********. За периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. на ответника
е начислена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” за
абонаментен № 1322104, за което била издадена съответната фактура. Освен
главницата ответникът дължал и обезщетение за забава за периода от 20.08.2020 г. до
1
02.04.2021 г.. Изложените обстоятелства пораждали правен интерес за ищеца от
провеждане на исковете за установяване и принудително осъществяване на
изискуемите си вземания, като му бъдат присъдени и разноските за производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв, с който оспорва
исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от заявление, вх. №
5008044/17.12.2018 г. за продажба на електрическа енергия, че ответникът „Изи Пласт
БГ" ЕООД е заявило желание за снабдяване с електрическа енергия от „Енерго-Про
Продажби” АД при Общи условия, която да бъде използвана за небитови нужди, за
обект находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 18, абонатен № 1322104 и
клиентски № **********.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от
страните, се установява, че размерът на начислената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от
01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. е 3571.90 лева, за което е издадена фактура № **********
от 12.08.2020 г., която сума не е заплатена. Върху същата от настъпване датата
следваща падежа на задължението по фактурата до 02.04.2021 г. е дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 223.26 лева. Съгласно
заключението процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника и
не е отразена в дневника за покупките за месец август 2020 г., нито в някой следващ
период.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Съгласно заключението при изчисляване на фактурата за мрежови услуги за процесния
период са приложени утвърдените от КЕВР цени. Същевременно вещото лице сочи, че
реално предоставената мощност за обекта е нула, т.к. изводът е бил изключен от
подстанция Габрово. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изводът от
подстанцията е бил изключен от месец 12.2018 г. до края на 2020 г., при което няма как
да се предостави енергия. Вещото лице обяснява, че е начислена мощност, но реално
предоставена мощност е нула, тъй като изводът е бил изключен.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 686/2021 год. по описа на ГРС,
се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
14.04.2021 г., като ответникът възразил срещу издадената на 16.04.2021 г. такава.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД..
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави мрежова услуга за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 3571.90 лв. и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
Страните не спорят, че ответникът има качеството потребител на електрическа
енергия за стопански нужди по смисъла на параграф 1, т.41б от ДР на Закона за
2
енергетиката, респективно, че между страните съществуват облигационни отношения
по договор за продажба на електрическа енергия.
В случая обаче ищецът не е доказал изпълнение на задължението си да достави
мрежова услуга на претендираната стойност.
Ищецът твърди да е носител на субективно материално право на вземане за
предоставена мрежова услуга, породено в рамките на правоотношение, регулирано от
разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електрическа
енергия, издадени от ДКЕВР (обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.), тъй като в чл. 91, ал. 2
ЗЕ изрично е предвидено, че сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от комисията по предложение на енергийните предприятия.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови
период. Приетите Правила за търговия с електрическа енергия регламентират
отделното заплащане на предоставяните от крайния снабдител на електрическа енергия
услуги по цени, утвърдени от КЕВР /чл. 29/. Съгласно решение № Ц – 29 от 01.07.2020
г. на КЕВР е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители – абонати на ищеца, като цената е определена на база
предоставената мощност, вместо на база потребените количества енергия, както е било
до този момент.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза,
като съобрази, че в случая реално не е предоставена мощност на клиента, съдът
намира, че за процесния период ответникът не дължи цената на предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа на стойност 3571.90 лева. При липса на реално
предоствена мощност, то липсва и основанието за начисляване в тежест на ответното
дружество на задължение /цена/ за предоставената услуга достъп до електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа от страна на операторите на електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа.
Представената данъчна фактура не представлява такова доказателство. Тя е
частен свидетелстващ документи, който не се ползва с материална доказателствена
сила относно отразеното като предоставен достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност. Данъчната фактура е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да се документират стопанските операции във връзка с изискването
за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена
стока или услуга, когато е подписана от получателя. На неподписаната фактура не
може да бъде придадена такава функция, като представената от ищеца фактура не е
подписана от ответника. При положение, че процесната фактура не е осчетоводена от
ответника и не фигурира в дневника за покупки, нито е налице частично плащане на
дължимото по нея, поведението на ответника не може да се квалифицира като
признание за задължение, възникнало от този договорен източник.
Ето защо в случая не е доказано реално доставена мощност, което е основание за
възникване на насрещно задължение за заплащане на цената на мрежова услуга за
предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.
С оглед изложеното искът за установяване съществуването на вземане в обем на
3
сумата 3571.90 лева – цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска обуславя неоснователност и на претенцията за
заплащане на законната лихва върху претендираната главница от предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК – 14.04.2021 г..
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение на вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за неоснователен, тъй като не се установи да е налице главно задължение, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението, на което ответникът да е изпаднал в
забава. При несъществуването на главно задължение не се поражда и отговорност за
обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноски за производството се
поражда за ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени
разноски в размер на 300 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Х.М..
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258 срещу „Изи Пласт БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Габрово, ул. „*********" № 19, вх. „Б", ет. 4, ап. 10 обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 3571.90 лева – главница, представляваща цена на незаплатена
мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена
мощност за абонаментен № 1322104 за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.,
съгласно издадена фактура № ********** от 12.08.2020 г., в недвижим имот, находящ
се в находящ се в гр. Габрово, ул. „*********" № 18, заедно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата 223.24 лева - обезщетение за забава върху главницата
за периода от 20.08.2020 г. до 02.04.2021 г., за които суми в производството по ч. гр. д.
№ 686/2021 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като неоснователни
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258
да заплати на „Изи Пласт БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. Габрово, ул. „*********" № 19, вх. „Б", ет. 4, ап. 10, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата 300 (триста) лева - разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5