О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-260916 Година 2020, 30 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети ноември
година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело
№ 2648 описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 отГПК и е образувано по частна жалба на
„Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, против
Разпореждане № 263841 от 12.10.2020 г., издадено по ч.гр.д.6254/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника И.С.К. ***, ЕГН **********, за сумата от 364,26 лв, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство в полза на заявителя
„Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди,
че заявителят е бил изправна страна по сключения възмезден договор за
поръчителство, поради което претендира уговореното в договора възнаграждение. Сочи
се, че в случая има индивидуално договаряне, както и че длъжникът не е бил задължаван да сключва
договора за предоставяне на поръчителство при сключването на кредит, това е
била възможност, която самият кредитополучател сам е избрал, при положение, че
е имал възможност да избере и между няколко варианта – да сключи необезпечен
кредит, да сключи договор за поръчителство или да предостави банкова гаранция.
По изложените съображения се твърди, че клаузата за възнаграждение по договора
за поръчителство не е нито неравноправна, нито вероятно неравноправна,
доколкото не създава неравнопоставеност между кредитор и длъжник и предоставя
възможност за обезпечаване на кредита по волята на длъжника.
Претендира
се съдът да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови друго, с
което да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираната сума.
Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, поради което е процесуално допустима.
С
оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.С.К. ***, за
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 1234298/18.02.2019
г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, обезпечен чрез сключен на същата
дата договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника: 2150,43 лв –
главница по договора за кредит; 364,26 лв, представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство; 73,12 лв – административни разноски; 427,07
лв – договорна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., 229,22 лв – законна
лихва за забава по договора за кредит за периода от 01.06.2019 г. до 17.09.2020
г.; 121,32 лв - законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 01.06.2019 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото.
На
основание чл.410, ал.3 ГПК към заявлението са представени Договор за
потребителски кредит № 1234298/18.02.2019 г., ведно с Общи условия за
предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.02.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и И.К.,
ведно с Приложение № 1 към него, както и договор за поръчителство от 18.02.2019
г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД. Съдът констатира, че нито един от
приложените договори не съдържат параф (саморъчен подпис) на потребителя.
Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2017 г., ОСГТК
на ВКС, при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по
същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се
произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е
следвало да се произнесе и първоинстанционният съд. Съдът служебно проверява
всички правно релевантни факти и сам преценява доказателствата, въз основа на
което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Както е
посочено в Определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о. на ВКС, в хипотезата на заявление по реда на чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Целта
е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права
на потребителя, като се съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната
закрила на правата и интересите на потребителя. Ето защо в хода на настоящото
дело и въз основа на обстоятелствата, изложените в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съдът следва да прецени дали договорът, от който
заявителят черпи права срещу потребител, противоречи на закона или на добрите
нрави.
Законът
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) поначало допуска
сключването на договори чрез постигане на съгласие в електронна форма по реда
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ), а не в обичайната писмена форма чрез полагане на саморъчни подписи от
страните. ЗПФУР има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне
на финансови услуги от разстояние (чл.2). Разпоредбите на този закон се
прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние между
доставчик и потребител (чл.3, ал.1). Потребител е всяко физическо лице, което
като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност (чл.7,
ал.2), а доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на
своята търговска или професионална дейност сключва с потребител договор за
предоставяне на финансова услуга от разстояние (чл.7, ал.3). На основание
чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора.
В
обстоятелствената част на процесното заявлението обаче не са изложени
твърдения, че приложените към заявлението договори са сключени надлежно по реда
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Не се съдържат и никакви твърдения относно начина, по който доставчикът
е получил съгласието на потребителя за сключване на приложените договори, които
не носят подписа на потребителя. С оглед на това съдът намира, че искането за
присъждане на претендираните суми по реда на чл.410 ГПК не следва да бъде
уважавано на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като противоречи на
императивните разпоредби на ЗПФУР, които са установени в интерес на
потребителя.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции разпореждането в
обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 263841 от 12.10.2020 г., издадено по ч.гр.д.6254/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.К.
***, ЕГН **********, за възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.