РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2221

 

гр. Пловдив,  05.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, III състав в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 856 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба на “Дакар 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Първенец, ул. „Плиска“ №, представлявано от управителя А.П.Д., чрез адвокат К.Д.Т., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-127-0407974/06.03.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се, че фактическите констатации на контролните органи като се твърди, че нарушение на фискалните правила не е извършено. Поддържа се, че констатацията на органите по приходите за липса на изградена дистанционна връзка в обекта и неподаване на Z отчети за периода 04.01.2019 г. – 28.02.2019 г. е в противоречие с данните съхранявани в НАП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт Зафирова, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. На 28.02.2019 от 10:15 часа до 12:50 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находящ се в гр. Асеновград, бул. „България“ 88. стопанисван от „ДАКАР - 1” ЕООД с ЕИК: *** и допълнителна документална проверка в информационната система на НАП, органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са констатирали, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 ал. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата като е допуснало работа с фискално устройство /ФУ/, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, в резултат на което не се предават данни в НАП за периода 04.01.2019г. - 28.02.2019г. От въведеното и регистрирано за обекта, ФУ модел „Ойл СИС 1.0-Д- с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет /ФП/ 58004652 са отчитани продажби,  като през периода от 04.01.2019г. до 28.02.2019г. /деня на проверката/ наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети. Във връзка с извършената оперативна проверка е направена справка в ИС на НАП, модул „Фискални устройства”, при която се установява, че наличното в обекта фискално устройство е регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация № 3932105, като през горепосочения период наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0223 от 04.01.2019г. до дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г., общо 55 броя дневни отчети, поради липса на дистанционна връзка.

За резултатите от проверката е съставен протокол сер. АА №0407974/28.02.2019 г. събраните доказателства - справки за данни на ФУ и справка за подадени Z отчети. В протокола е отразено, че в монтираното в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство е в работен режим с поставени защитни стикери на централното регистриращо устройство /ЦРУ/, фискалната памет и компютърната конфигурация. Представени са блок – схема на всички компоненти на системата, договор за абонаментно сервизно обслужване, свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ.

Видно от съдържанието на свидетелство за регистрация № 734/03.01.2019г. на ФУ на 03.01.2019г., в периода 15:22 – 15:32  „ДАКАР - 1” ЕООД е заявило промяна на данни пред НАП – регистриране на ФУ с индивидуален номер № OS000697 и номер на фискалната памет 58002294, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3932105.

При тази фактическа обстановка е констатирано, че „ДАКАР - 1” ЕООД не е спазило правилата на чл. 7, ал. 3 от  Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ. За така установеното нарушение е съставен АУАН № F475577/07.03.2019 г., въз основа на който е издаден наказателно постановление № 430713-F475577/19.04.2019 г.

6. Въз основа на горната фактическа обстановка е издадена Заповед № ФК-127-0407974/06.03.2019 г., с която началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Асеновград, бул. „България“ 88, стопанисван от „ДАКАР - 1” ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Относно срока на мярката са изложени мотиви, че същият е обоснован от тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - липсата на изградена дистанционна връз с НАП, непредаването на данни от ЕСФП и възпрепятстването на данъчната проверка на конкретния обект за реализирани обороти. Към тежестта на нарушението са отнесени вида, големината и разположението на търговския обект и периода на неизпълнение на задълженията

Посочено е, че  нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последяващата възможност за проследяването на реализираните обороти. 

7. Според представена справка от Информационната система на НАП /л. 154/ от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на „ДАКАР - 1” ЕООД за периода 01.01.2019г. – 28.02.2019г. са подадени 280 дневни отчета. Тези от № 223 до № 278 са генерирани на съответни дати от месеците януари и февруари, но са изпратени на 28.02.2019г. от 11:31 ч. – до 11:47 ч. и получени на 28.02.2019г. от 11:40 ч. – до 11:58 ч. Хронологично отчети от № 219 от 01.01.2019г., №  220 от 02.01.2019г. и № 221 от 03.01.2019г. са изпратени на 03.01.2019г. от 15:24 ч. до 15:25 ч. и получени на 03.01.2019г. в 15:32 ч.

8. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо лице, специалист в областта на информационните технологии, чието заключени се прие без възражения на страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице е установило, че данните за дневните отчети и тези от нивомерната система в обекта са на постъпили и се съхраняват в сървърите на НАП. Не е изследван въпросът кога са постъпили данните, но е установено, че към момента на постъпването им е била налице изградена дистанционна връзка. Експертът е уточнил, че от техническа гледна точка наличието на изградена дистанционна връзка (съвкупност от хардуер и изпълнени условия за комуникация) и непредаването на данни (процес, при който по предварително определен протокол за комуникация се предават данни) са две различни понятия. В този аспект е посочена възможността да не се предават данни при налична изградена дистанционна връзка по технически причини както при подателя, така и при получателя.

9. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представи Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на отдел „Оперативни дейности“ при Централно управление на Националната агенция по приходите е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. За правото:

10. В случая, между страните се формира спор както по установената от административния орган фактическа обстановка, така и относно правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

11. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.

12. Принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно стопанска инициатива. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

13. По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба

14. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен  орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.  

На следващо място се дължи преценка за материалната законосъобразност на мярката, съответствието и с целта на закона и принципа за съразмерност.

Релевантният за приложението на процесната мярка юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение. Според ответника правните и фактически основания за издаването на заповедта са нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., изразяващо се в работа с ФУ/ИАСУТД от задълженото лице без изградена дистанционна връзка с НАП. Съдът намира, че тези правна квалификация не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Видно от данните за подаваните от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 дневни отчети, съпоставени с датата и часа на извършената регистрация на ФУ, с потвърждение № 3932105, към 03.01.2019г., 15:32 часа, е била налице изградена дистанционна връзка с НАП от обекта на търговеца. Иначе казано дневен отчет № 221 от 03.01.2019г. е изпратен в 15:16 ч. и е постъпил на същата дата в 15:32 ч., когато регистрацията на ФУ в ИС на НАП е била факт. На същата дата от ФУ е генериран и втори дневен отчет № 222 в 19:46ч., който не е бил изпратен. В хода на проверката на 28.02.2019г. в обекта е констатирана незасегната цялост на изградената система. Не се твърди подмяна на нейни елементи, нито да е използвано ФУ различно от регистрираното. Този извод се потвърждава и от факта, че в 11:31 часа на 28.02.2019г., един час преди да завърши проверката, от  ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на „ДАКАР - 1” ЕООД е стартирало подаване на данни за генерираните и съхранени във фискалната памет на устройството дневни отчети за периода 03.10.2019г. – 28.02.2019г. Тук следва да се отбележи, че на 28.02.2019г. е генериран дневен отчет № 279, в 11:26 часа, т.е. по време на проверката, който също е бил подаден със забавените отчети. Поредните номера и датите на самите отчети сочат на пълнота на данните и възможност за обективна проследимост на дейността в обекта. Контролните органи не са отразили посоченото обстоятелство, нито са установили причините за нарушената дистанционна връзка с НАП, респ. как е била преодоляна създалата се ситуация. При това положение съдът намира, че към момента на проверката в обекта на задълженото лице е била налице изградена дистанционна връзка с НАП, поради което установеното нарушение неправилно е подведено в хипотезата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. Посочената правна норма поставя изискване за наличие на изградена дистанционна връзка с НАП, без да държи сметка за евентуални обективни и/или субективни неизправности по съвкупността от хардуер и условия за комуникация. Функционирането на ФУ е предмет на ал. 2 от посочената правна норма, а нарушената дистанционна връзка е визирана в правилата на чл. 36 и чл. 36а от Наредба № Н-18/13.1.2006г. Въпреки това настоящият състав намира, че проблемите с правната квалификация на нарушението и формите на вината са релевантни за производство по ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред нарушение на фискалните правила. В случая без съмнение такова нарушение е налице, след като от 03.01.2019г. – до 28.02.2019г. от търговския обект на жалбоподателя не са подавани данни за дневните отчети от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652. Не може да има съмнение, че за нормалното функциониране на устройството носи отговорност именно търговецът, в чийто обект е въведено в експлоатация. При наличието на извършено нарушение за контролните органи, в условията на обвързана компетентност, е било налице формалното основание за налагане на принудителната административна мярка.

Въпреки горното съдът намира, че процесната мярка се явява приложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност. Изложените от контролния орган мотиви за продължителността на срока на административната принуда се явяват повърхностни и некореспондиращи с установената фактическа обстановка. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Безспорно последните сочат, че задълженото лице е предприело необходимите действия да изгради в обекта на търговия  изискуемата от фискалните правила дистанционна връзка за отчитане на продажбите, регистрирал е фискалното устройство, осигурил е сервизната му поддръжка, отчитало е извършените продажби и е генерирало дневни отчети. Видно е, че с това си поведение търговецът не е манифестирал действия в разрез с установения ред на държавно управление, в частност такива целящи установяване на порочна практика в обекта за укриване на обороти и данъчни задължения. От друга страна ответникът в писмената си защита поддържа, че поради старата версия на фискалното устройство не е било възможно дистанционното му блокиране, така че търговецът да е в състояние да разбере за неизправността и прекъсването в потока на данни. Ответникът не оспорва фактът, че търговецът към датата на проверката не е бил и длъжен да осигури устройство с такава функционалност. Отделно се откроява и фактът, че прекъсването на дистанционната връзка съвпада с действието по регистрация от 03.01.2019г., за което е издаден фискален бон от ФУ в 15:32 часа, когато е осъществен и последният трансфер на данни до ИС на НАП. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката.

Оборва се и позицията на ответника, че с поведението си задълженото лице е възпрепятствало данъчната проверка на конкретния обект за реализирани обороти. Още в хода на самата проверка данните за всички дневни отчети от обекта са подадени и постъпили в ИС на НАП. Контролните органи не са установили обстоятелства, които да поставят под съмнение пълнотата и достоверността на предадените отчети. По отношение на същия търговец не са установени предходни нарушения. Отнесено към охраняваните от закона цели (постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти) извършеното деяние не предполага налагането на административна принуда с висока степен на интензивност, под претекст да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че е налице противопоставим частен интерес на действалото добросъвестно задълженото лице спрямо защитимия обществения интерес. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус запечатването на търговския обект за срок от 14 – дни се явява прекомерна мярка спрямо обективно установеното поведение на търговеца и ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Мярката е далеч от минималния реазмер и клони към осреднения срок по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, който следва да е приложим в случаите на тежки и/или повтарящи се нарушения на фискалната дисциплина, какъвто не е настоящият случая.

Мотивиран от горното съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и по установения ред, но в противоречие с принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.

V. За разноските.

15. При този изход на спора  Централно управление на Националната агенция по приходите, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия извършените съдебни разноски, които се доказват в размер на 50 лева за държана такса, 252 лева за възнаграждение на вещо лице и 500 лева за адвокатски хонорар или общо 802 лева.

По правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. При така определеният минимален размер и с оглед спецификите и сложността на процесния случай, съдът намира, че заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно, поради което възражението на ответника е неоснователно, а извършените от оспорващия съдебни разноски следва да бъдат присъдени така както се доказват.  

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-127-0407974/06.03.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите

ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на “Дакар 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Първенец, ул. „Плиска“ №, представлявано от управителя А.П.Д. сумата от 802 /осемстотин и два/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: /П/