Решение по дело №280/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 50
Дата: 5 февруари 2021 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700280
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове: Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 280 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И.И.П. ***, срещу Решение № 417/20.11.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1563/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № И-5283 от  24.06.2020г. на кмета на Община Шумен, с което на И.И.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 31 от ЗАНН, във връзка със Заповед № РД-25-763 от31.03.2020г. на кмета на община Шумен.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му, като в тази връзка излага доводи, касаещи характера на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание И.П., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Община Шумен, депозира писмено становище, с което оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт В..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С процесното Наказателно постановление е била ангажирана отговорността на И.П. за това, че на 07.04.2020г., около 15.06 часа, заедно с кучето си е посетила парк „Градска градина“ в гр. Шумен, с което не е изпълнила Заповед № РД-25-763/31.03.2020г. на кмета на Община Шумен. За констатираното нарушение на П. била съставен АУАН № 11785/07.04.2020г., с който поведението ѝ било възприето за несъответстващо на изискването на чл. 31 от ЗАНН. На основание на тази разпоредба впоследствие кметът на Община Шумен наложил на И.П. глоба в размер на 30 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че  в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателката и  да са довели до невъзможност тя да реализира правата си по един адекватен начин. Съдебният състав счел за доказано от обективна и субективна страна визираното в акта и в НП нарушение, поради което потвърдил оспорения пред нега правораздавателен акт.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е извел законосъобразен правен извод, който се споделя от настоящата инстанция. Спор по фактите в случая не е налице. Установява се по категоричен начин, че жалбоподателката на процесната дата се е намирала в парк „Градска градина“ – Шумен в нарушение на Заповед № РД-25-763/31.03.2020г. на кмета на Община Шумен, за което не са били налице извинителни причини. Това обстоятелство се установява при прочита на приобщените писмени и гласи доказателства. Заповедта на кмета е била приета във връзка с решение на Областния кризисен щаб и заповед на министъра на здравеопазването, като е разпоредено същата да се публикува на сайта на Община Шумен и да се обяви чрез средствата за масова информация. Именно в изпълнение на тази заповед на входовете на парка са били поставени червени ленти, за което свидетелстват показанията на свидетеля А.Р.. Независимо от това, контролните органи са установили присъствието на И.П. в парка, като с това си поведение е реализирала нарушението, визирано в чл. 31 от ЗАНН, виновно неизпълнявайки заповед на кмета на Община Шумен. Поради това законосъобразно е била привлечена към административно-наказателна отговорност, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд. Тук е мястото да се отбележи, че в депозираната жалба до настоящата инстанция са изложени съображения относно характера на заповедта на министъра на здравеопазването, които не намират касателство настоящото производство, предмет на което е изследване на въпроса дали с поведението си санкционираното лице виновно е нарушила горепосочената заповед на кмета на Община Шумен. Поради това отправената претенция за отмяна на решението на районния съд настоящата инстанция намира за недоказана и неоснователна. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, поради което постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417/20.11.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1563/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА И.И.П. *** сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                              2..........................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021 г.