Р Е Ш
Е Н И Е № 792
29.11.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2864 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И. И.,
против Д.И.И. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 11.02.2016г. между „Профи кредит“ ЕООД и ответника е сключен
договор за потребителски кредит при посочени параметри. Твърди се, че не са
изплатени изцяло задълженията по този договор. След отразяване на направените
плащания оставало неизплатено задължение в размер на 1372,77лв. Ответникът се
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор и с погасяването на кредита. Поради неизпълнение на
договорното задължение на ответника, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По заявлението
било образувано ч.гр.д.№1820/2018г. След като длъжникът не бил намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането. Предвид
гореизложеното сe
иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено
нещо съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, възникнало на
основание неизпълнение на договор за потребителски кредит в общ размер на
1372,77лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендира за присъждане на разноските в
заповедното и исковото производство.
Назначеният
на ответника особен представител адв.С.Х. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за
нищожност на клаузите от договора, сключен между страните, за размер на
вноската, общото задължение, годишния процент на разходите, годишния лихвен
процент, договорените допълнителни услуги.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№1820 по
описа за 2018г. на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 1372,77лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №********** от 11.02.2016г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до изплащане
на вземането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1820/2018г.
по описа на съда. Видно от приложеното с исковата молба искане за отпускане на
потребителски кредит, същото е попълнено и подписано от ответника на 10.02.2016г.
Последният е получил и подписал също така декларация във връзка с обработка на
личните му данни и СЕФ за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Със самия договор за кредит между страните е подписано и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и погасителен план. Кредитополучателят
е подписал и предоставените му към договора общи условия, влезли в сила на
29.01.2016г. С платежно нареждане от 11.02.2016г. ищеца превежда по банкова
сметка ***. По делото се представя извлечение от банковата сметка на ответника,
от което се установява броя и размера на заплатените вноски по кредита, както и
датите на извършваните от кредитополучателя погашения.
За изясняване на делото
от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че от сключването на
договора за кредит до момента на изготвяне на експертизата от последния е
заплатена сумата общо от 998,50лв. В табличен вид вещото лице дава поотделно
заплатените вноски, съответно на коя дата е извършено плащането и счетоводно
какво е отнесено при ищеца за изплатено с всяка една вноска.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит. Разгледан по
същество предявения установителен иск в настоящото производство се явява частично
основателен. Видно от представения договор, сключен между страните, ответникът
е получил в заем сумата от 950лв. срещу поетото от него задължение да я върне
заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са уговорили
вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това,
както и съответното оскъпяване на кредита. Приложен е също така СЕФ, от който
се установява от кого се отпуска заемната сума, размера на същата, на кого се
изплаща, размера и падежа на вноските, лихвените проценти, оскъпяването и
правата на заемополучателя да се откаже от договора или да го погаси
предсрочно. Представено е по делото също така преводно нареждане от 11.02.2016г.,
от което се установява заплащането на сумата по банковата сметка на ответника.
Действително по делото няма данни за изпратено до ответника уведомително писмо
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, но така или иначе още преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпила и крайната дата, визирана
като последна дължима вноска по договора. Въпреки дадените указания с доклада
по делото на ответника да представи доказателства за изплащане в съответните
срокове на дължимите по договора за заем задължения, такива не се представиха
по делото.
Наред
с гореизложените съображения следва да се има предвид, че са налице основания
да се приеме за основателно възражението на ответната страна за
недействителност на част от клаузите на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а предвидените в процесното споразумение услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и изплащане на кредит и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства имат характер на такси/комисионни/ във връзка с усвояването на кредита, а
възможностите за отлагане и намаляване на вноски и смяна на датата на падежа по
своето естество представляват действия, свързани с управление на
кредита. Следва да се има предвид също така неспазването и на друго императивното правило, а именно на чл.10а ал.4 от ЗПК,
доколкото за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение и съответно не може да се
установи тежестта на всяка
една от тях в ежемесечните вноски, както и съразмерността им с цената, която се
заплаща за ползването им, поради
което следва да се приеме, че не са ясно и точно определени. Горецитираните законови разпоредби сочат на
нищожност на договореното заплащане на пакета от
допълнителни услуги. Освен това с тази договорка се
заобикаля и забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, защото ГПР по
процесния договор е 49,89%, но в случай на присъединяване към общите разходи по
кредита и на тези по споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които не представляват такси и комисиони
за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, а всъщност са прикрити разходи по кредита, то ще се надхвърли максимално определения от закона размер. Тази
клауза освен всичко гореизложено е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не е
индивидуално уговорена, а споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски
кредит. Тази клаяза е във вреда на
потребителя, тъй като за част от изброените допълнителни услуги дължи
заплащане на възнаграждение, макар по силата на закона да има право да поиска предоговаряне на падежа или на
размера на погасителни вноски. Клаузата не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, поради липсата на еквивалентност между
поетите от тях насрещни задължения, доколкото е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение, и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана от
потребителя, което зависи изцяло от волята на кредитора. Възнаграждението
остава дължимо дори и услугите да не бъдат предоставени, като не е предвидена
възможност за неговото отпадане или намаляване в тази хипотеза. Ето защо, съдът приема,
че в случая е налице недействителност на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. В тази връзка ответникът не дължи заплащането на
визираните в погасителния план месечни вноски по закупен пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 949,92лв. /39,58лв. х 24/. От общия дължим размер на
сумата по договора за кредит, включваща главница, лихва и закупения пакет от
допълнителни услуги следва да се изключи тази сума за допълнителни услуги,
поради което ще остане дължима сумата само за главница и лихва в общ размер на
1409,52лв. /58,73лв. х 24/. От депозираното експертно заключение се установява,
че ответникът е изплатил общо сумата от 998,50лв., с която съдът приема, че са
погасявани дължимите главница и лихви. При тези данни по делото съдът достига
до извод, че остава неизплатена част от главницата и лихвата по кредита в общ
размер на 411,02лв., от които 360,06лв. дължима главница и 50,96лв. дължима
лихва. До този размер следва да се уважи иска, а в останалата част до пълния
предявен размер от 1372,77лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 136,20лв., съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.И.И.
с ЕГН:********** ***, че дължи на Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, сумата общо от 411,02лв., представляваща
неизплатено парично задължение /360,06лв. главница и 50,96лв. лихва/ по
договор за потребителски кредит №********** от 11.02.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.07.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед №782/30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1820/2018г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Д.И.И. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 136,20лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.