Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 19.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 20.05.2019
год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното
от съдия Бишуров АНД № 539 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.П.Ц., ЕГН ********** ***-1006-000254 от 01.02.2019г. на началник група
в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.117
от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и с процесуален представител, но постъпва
писмено становище от такъв, скоето се подръжа жалбата и се излагат съображения за
отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заедно с административно-наказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е
санкциониран с НП за това, че на 27.01.2019 година, 11.25 часа, в гр.П., на
ул.”..”, в посока от бензиностанция „Петрол” към кръгово кръстовище на
р.Марица, пред № 39, след като не намали скоростта или не спрял при
необходимост при наличието на деца, блъснал странично внезапно пресичащото
платното за движение дете – Е. Е. Е.,
като настъпило ПТП с леко пострадало лице.
Това било нарушение
на чл.117 от ЗДП, за което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 123087 от
27.01.2019 год. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 15.02.2019 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО по куриер на 22.02.2019г. /виж куриерска разписка на лист 10
от делото/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира
съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя – св.Л.П.
и св.Е.Е.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
те са непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:
Жалбата
е основателна по следните съображения:
Настоящия съдебен
състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, т.к. жалбоподателят не е
извършил виновно вмененото му административно нарушение. Това е така, защото от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя и
най-вече тези на бащата на пострадалото дете – св.Е., категорично се изясни при
какви обстоятелства и по какви причини се е стигнало до процесното ПТП.
Стана ясно, че
преди инцидента жалбоподателят се е движил с автомобила си ул.”…”, в посока от
бензиностанция „Петрол” към кръгово кръстовище на р.Марица. Стана ясно и това,
че в този момент по тротоара от дясно /съобразно посоката на движение на
жалбоподателя/ и насрещно на него се движели св.Е. заедно с 5-годишната си
дъщеричка Е. .. Бащата бил хванал детето за ръка и двамата вървели, като Е. Е.била
от дясно на баща си, т.е. по-близо до платното за движение. В същото време, на
отсрещния тротоар се движели като пешеходци майката на Е. Е. и съпруга на св.Е..
Тя била заедно с другото им дете, а двамата вървели в същата посока като бащата
и дъщерята.
В момента, когато
автомобилът на жалбоподателя бил в близост до № 39 на посочената улица и с
предницата си преминал покрай пешеходците св.Е. и малолетната Е. Е., последната
внезапно и неочаквано се пуснала от ръката на баща си. След това рязко
предприела пресичане към отсрещния тротоар, към своята майка и брат. В този
момент обаче тя се ударила в страничното дясно огледало за обратно виждане на
автомобила на жалбоподателя, като получила леки телесни увреждания в областта
на главата и лицето. Бащата на пострадалата веднага я взел на ръце и отнесъл в
намираща се наблизо „МБАЛ Здраве”, където й била оказана медицинска помощ.
При
тази описана фактология НП е незаконосъобразно, не защото в конкретния казус не е доказано, до изискваната
от закона степен на несъмненост, фактът на извършеното нарушение по чл.117 от
ЗДП от страна на жалбоподателя, а напротив. Бе доказано категорично, че
неговото поведение не осъществява нито от обективна, нито то субективна страна
този състав на административно нарушение.
По въпроса за
приложението на правилото по чл.117 от ЗДП има трайна и константна практика на
ВКС и ВС. Съгласно ТР № 28 по н.д. № 10/84 г. на ОСНК, когато пешеходецът се
намира извън платното за движение, тоест върху тротоара, банкета или върху
платното за движение, но върху обозначените за пешеходци места, началния момент
на възникване на опасността за движение е от момента, в който пешеходеца,
намиращ се на тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с
поведението си, обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във
всички случаи ще пресече траекторията на движението му. В случай, че
пешеходецът се намира на тротоара или банкета и с поведението си не е показал
по недвусмислен начин, че възнамерява да навлезе в платното за движение, същият
не представлява опасност за движението и водачът не е длъжен да съобразява
поведението си с него. В същия смисъл е и по-новата практика на ВКС - Решение
482/2016 по н.д. 1358/2015, І н.о., Решение № 359/2014 г. на ВКС по н. д. №
1129/2014 г., III н. о.
Посочените
правила не важат обаче, когато пешеходецът, който се намира в близост до
платното за движение е дете. В ТР № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г.,
ОСНК е прието, че с оглед особеностите на децата характеризиращи се с занижена
възможност правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват
опасностите, които ги застрашават, то те винаги представляват опасност за
движението, независимо дали са индикирали намерението си да навлязат на
платното за движение. Задължението за намаляване на скоростта на движението
възниква във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от
близостта му до мястото, където ще премине превозното средство, и
обстоятелството дали то възприема, или не приближаването му. Скоростта на
движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при
преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато
настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на необмисленото и
опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние
правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които
ги застрашават, законът възлага на водачите да ги предпазват, когато преминават
покрай тях. При настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или
животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на безопасност,
макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство,
водачът не се намира при условията на чл. 15 НК.
Когато се е движел с несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна невъзможност да
предотврати настъпването на произшествие. Спирането на моторно превозно
средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при които движението и с
най-минималната скорост представлява опасност за увреждане на детето, което се
намира на пътя или в близост до него.С оглед на това следва да се приеме, че
намаляването на скоростта на движението или спирането на превозното средство
като две предписани алтернативи от правилата за движение за безопасно
преминаване покрай деца зависи от степента на опасността, която представлява
детето, и възможността то да навлезе в платното за движение.
И в
случаите, когато пешеходците са деца обаче, отговорността на водача не е
обективна, безвиновна, ангажирана във всички случаи, когато е причинен
съставомерен резултат по отношение на дете, а запазва виновния си характер. В
тълкувателното решение № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК изрично
са посочени двете хипотези, когато водачът не носи отговорност, дори и
пострадалият да е дете: 1) Детето представлява опасност за движението, само
когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по
време на движението, щом то се е намирало на пътя. При появяване на детето в
опасната зона, за което предварително обективно не е могло да се възприеме, при
настъпване на вредни последици не е налице виновно нарушаване на изискванията
2) Детето не представлява опасност за движението и когато се намира под контрола на възрастен на безопасно място от
пътя и се държи за ръка или по друг начин е възпрепятствано навлизането му по
платното за движение. В същия смисъл е и трайната практика на ВС по конкретни
дела- Решение № 580 от 9.ХI.1983 г. по н. д. № 547/83 г., III н. о., Решение №
536 от 5.Х.1983 г. по н. д. № 506/83 г., III н., Решение № 857 от 20.VIII.1978
г. по н. д. № 656/78 г., III н. о.
Вече бе
посочено подробно, че в конкретния казус е установено от фактическа страна, че жалбоподателят
се е движел правомерно по платното за движение, като в един момент обективно е
възприел че пострадалата се държи за ръка от възрастен, като нито той, нито
малолетната са давали индикации, че Е.
или държаното от него дете ще навлезнат на платното за движение. Казано с други
думи, Е. Е. се е намирала под контрола на
възрастен по смисъла
на задължителните указания на ВС и не е представлявала опасност за движението. При
това положение жалбоподателят не е бил длъжен да съобразява поведението си с нея,
т.е. да намалява скоростта си или спира, респ. не нарушил задълженията си по чл. 117
от ЗДП.
Следващият момент,
в който следва да се проследи поведението на жалбоподателя
е този на отскубване на Е. Е.от ръката на баща си и внезапното навлизане на
платното за движение. Този момент е ситуиран във времето след като предницата
на автомобила на жалбоподателя е преминал покрай нея. Доказателство за това
ситуиране във времево отношение е обстоятелството, че ударът между детето и МПС
е настъпил в областта на дясното странично огледало за обратно виждане. Ако пострадалата
бе навлезнала на платното за движение преди преминаването на автомобила, то ударът би бил в предната му част,
а не в частта между преден десен калник и предна дясна врата. При положение, че
автомобилът правомерно се е движел, когато е преминавал с предницата си покрай
пострадалата пешеходка, то след този момент задължението на водача е да следи
за пътната обстановка пред него, а не странично на него. Това значи, че и към
този момент водачът на МПС няма вина за настъпилото ПТП.
С оглед
гореизложеното може да се направи извод, че жалбоподдателят е действал
правомерно и не е допуснала нарушение на правилата на ЗДП към всеки един от
релевантните моменти от развитието на процесната ситуация, ерго не е имал
виновно поведение. Всичко това налага издаденото НП да се отмени.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-000254 от 01.02.2019г. на началник
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на А.П.Ц., ЕГН **********
***, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от
ЗДП, за нарушение на чл.117 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: