№ 21324
[*******], 24.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110124362 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу Б.
М. М. и Л. М. М., с която са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 22.11.2022 г.
срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 59826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
С влязло в сила разпореждане, постановено по делото на 21.06.2023 г., съдът е
върнал исковата молба в частите, с които са предявени искове за стойността на
услугата дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на следния топлоснабдения
имот, находящ се в [*******], [*******] [*******], [*******], като за процесния
период в същия е доставил топлинна енергия, която ответниците не са заплатили, като
по този начин се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в
исковата молба счита, че ответниците дължат да върнат на ищеца онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговори с идентично
съдържание, с които оспорват предявените искове. Заявяват, че не са поръчвали
топлинна енергия на ищеца. Оспорват да са били канени да сключат договор с ищеца, а
освен това за тях не съществувало законово задължение да сключват такъв договор.
Оспорват да са били потребители на ТЕ през процесния период. Позовават се на
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Считат, че не са обвързани с никакви измервания,
начисления, сметки и суми, доколкото не са се намирали в договорно правоотношение
с ищеца. Оспорват имотът да е бил топлоснабден. В него не е имало технически
1
съоръжения с присъединени консуматори. Ето защо и ищецът не е имал техническа
възможност да доставя топлинна енергия в същия. Оспорват да са обвързани от
представените към исковата молба писмени документи. С отговора ответниците са
заявили искане да се задължи ищецът да представи всички документи за установяване
наличността на техническа инсталация или съоръжение за доставка на ТЕ в процесния
магазин и свързаността на същите към топлопреносната мрежа. Искането е за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за консултации с
адвокати във връзка с производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца [*******] не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1)
наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответниците са се обогатили, ползвайки същата и спестявайки дължимата цена. С оглед
направените оспорвания с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта
да установи в производството, че процесният магазин е бил топлоснабден през
периода, както и че в същия е потребявана топлинна енергия, чиято стойност възлиза
на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
наличието на главни задължения и изпадане на ответниците в забава за плащане на
същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
2
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответникът е
бил собственик на процесното търговско помещение, че помежду им не е бил сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи
условия, с оглед което и дадената от съда правна квалификация е по чл.59 ЗЗД.
При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът
следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед
събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно
ползването на топлинна енергия в процесния обект, в т.ч. и установено ли е по делото
от страна на ищеца имотът е да топлоснабден, доколкото възникването на твърдяното
от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на ответника на
доставена му от ищеца топлинна енергия, за която не е заплатил дължимата цена, с
което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със спестените разходи.
По делото не е спорно, че [*******] (майка на ответниците) е починала и
ответниците са нейни наследници по закон.
По делото като писмени доказателства са приети документи, както следва:
заповед [*******], на заместник-областния управител на [*******], заповед [*******]
на кмета на [*******], писмо, изх. № [*******] г., подписано от кмета на [*******], от
съдържанието на които съдът приема за установено, че наследодателят на ответниците
е притежавала правото на собственост върху 62,254 % ид.ч. от процесния [*******],
находящ се в [*******], [*******] [*******] с площ 69,66 кв.м., а останалите ид.ч. от
правото на собственост са притежавани от [*******].
На следващо място, по делото са представени договор № 432-I/01.10.2002 г.,
сключен между етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: [*******],
[*******], [*******] и [*******] за монтаж на електронни радиаторни разпределители
и за извършване на услугата топлинно счетоводство за разпределение на
консумираната и измерена от общия топломер в абонатната станция топлинна енергия
и протокол за проведено на 14.08.2002 г. общо събрание на етажната собственост от
същия адрес, на което са взети решения за избор на топлинни разпределители и
сключване на договор с третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение. Не се установява от представените в тази връзка документи да е
предвидено монтирането на разпределители в процесния [*******].
Представени са от страна на третото лице помагач изравнителни сметки за аб. №
[*******] и протоколи за неосигурен достъп на името на [*******], в съдържанието на
които никъде не фигурира посочен процесният имот, означен от ищеца като [*******]
в исковата молба. Посочен е аб. № [*******], а адресът е изписан, както следва:
[*******], [*******].
Представени по делото са и монтажни карти 16.11.2002 г., от които не може да
се установи разпределители да са били монтирани в процесния [*******].
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, изготвена въз
основа на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, настоящата
инстанция приема, че за процесния период за имота служебно при условията на
неосигурен достъп е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за сградна
инсталация. Не е начислявана ТЕ подгряване на вода, нито е начислявана такса
мощност. Дължимата сума за процесния период съгласно СТЕ е в размер на 1340,33
лева, от които 1257,85 лева са за отопление на имота, а останалата сума за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. През процесния период общият топломер в
3
абонатната станция е преминавал метрологични проверки. Вещото лице е извършило
проверка при ищеца и третото лице помагач, като от тях е получила отговор, че в
имота не е имало монтирани индивидуални разпределители.
По възражението на ответниците за неоснователност на иска:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи
по делото, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния
търговски обект, че същият е бил топлоснабден и че ответниците са ползватели на
същия. Тежестта за доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно
разпределена, доколкото за да се е обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото
следва да бъдат установени при условията на главно доказване всички предпоставки за
основателност на предявенияте главни искове.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била тежестта
за това в производството, не се установява правнорелевантният факт, че процесният
магазин е топлоснабден имот. В представените от ищеца в тази връзка документи
никъде не фигурира процесният [*******]. Ищецът не е установил, че същият е част от
отоплителната инсталация на сградата, че в същия са били монтирани три броя
радиатори, съответно за тяхната отоплителна мощност, съответно, че не е бил осигурен
достъп или са били налице другите предпоставки за начисляване на топлинна енергия
по служебен път за имота. Видно е от съдържанието на писмените документи, че в
процесната етажна собственост има ап. 2, но претенцията на ищеца е свързана с
магазин 2, а в съставяните документи, които се твърди да касаят процесното търговско
помещение, имотът не е индивидуализиран надлежно по начин, че съдът да приеме, че
в съответствие с действащата нормативна уредба за ищеца е възникнало право да
начислява каквато и да е топлинна енергия за този магазин.
От друга страна, не са ангажирани доказателства от ищцовата страна и за
ползването на имота от ответниците през процесния период, извън тези относно
правото на собственост върху същия, от които се установява, че по силата на
наследствено правоприемство от [*******], ответниците са придобили по 1/2 ид.ч. от
62,254 % ид.ч. от собствеността върху процесния търговски обект, като са станали
съсобственици със [*******]. Следва да се обърне внимание, че искът е предявен от
ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с твърдения, че ответниците не са потребители на
конкретно количество топлинна енергия за стопански нужди поради липсата на
сключен писмен договор. Не само че не е установено в имота на ответниците и на
[*******], която не е страна по делото, да са монтирани отоплителни тела, доколкото
това изрично е оспорено, не е установено реално да е доставена топлинна енергия в
този имот, не е установено, че ответниците не са осигурили достъп до същия, каквото
задължение последните и нямат, доколкото не е установено, че в имота изобщо е имало
радиатори, но ищецът не е установил още, че именно ответниците са ползвали имота
през процесния период и по този начин са се обогатили, като са спестили конкретни
разходи за реално доставена в имота топлинна енергия. Ето защо и съдът намира, че
ищецът не е изпълнил възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК
доказателствена тежест.
В конкретния случай доказване на притежавнието от страна на ответниците на
идеални части от право на собственост върху имота само по себе си не обуславя
основателност на претенцията, доколкото искът не е предявен на договорно основание,
а се претендира вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, поради ползване
от ответниците на топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за
същата. Да се приеме, че щом ответниците са съсобственици на имота, то и са били
4
ползватели на услуги, каквито не е установено да са били предоставени от ищеца през
исковия период, би означавало съдът да се произнесе по различни, а не по наведените с
исковата молба фактически основания на предявения главен иск при това въз основа на
недоказани в производството твърдения на ищеца.
Следователно ищецът не е доказал материалната легитимация на ответниците да
отговарят по предявените искове. При тези изводи на съда не следва да се анализират
подробно другите изложени от страна на ответниците съображения за недължимост на
начислената за имота стойност на топлинната енергия. Главните предявени искове за
стойността на топлинната енергия са неоснователни, с оглед което и неоснователни се
явяват и останалите претенции на ищеца, предвид обусловения характер на същите.
Доколкото разпореждане № 77079/21.06.2023 г., с което е върната исковата
молба по предявените претенции във връзка с услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия и лихви за забава, е влязло в сила, то и заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 59826/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, следва да бъде
обезсилена в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответниците. Същите претендират разноски в размер на 800 лева общо, но не
установяват да са извършили реални разходи във връзка с настоящото производство.
Като съобрази разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът намира, че не е налице основание разноски в полза на ответната страна
да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от [******], ЕИК: [*******], със седалище и
адрес на управление: [******], по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Б. М. М., ЕГН
**********, и Л. М. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: [*******],
[******], за признаване за установено, че Б. М. М., ЕГН **********, и Л. М. М., ЕГН
********** дължат на [******] при условията на разделна отговорност, всеки
ответник по ½ част от следните суми: сумата 1325,63 лева (хиляда триста двадесет и
пет лева и 63 стотинки), представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата 165,21 лева (сто шестдесет и пет лева и
21 стотинки), представляваша мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до
26.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 59826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав в частта относно сумите:
сумата 6,54 лева (шест лева и 54 стотинки), представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.
за същия имот, сумата 1,53 лева (един лев и 53 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
26.10.2022 г.
5
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*******], ЕИК
[******] на страната на ищеца [******], ЕИК [*******].
Решението в частта, с която се отхвърлят предявените искове, може да бъде
обжалвано от ищеца пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните, а в частта, с която се обезсилва частично заповедта за изпълнение
– в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6