№ 11678
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110110803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния
съвет срещу В. А. Я. с ЕГН:********** и адрес гр. С.... с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1666,15 лева представляваща стойност на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., за периода м.05.2021г. – м.04.2022г.,
и законна лихва за забава в размер на 396,10 лева за периода от 01.07.2021г. до 15.01.2022г.
ведно със законната лихва върху главинцата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицата са
клиенти на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
1
настоящите искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответницата с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
качеството на потребител на топлинна енергия. Сочи, че топлинна енергия в процесния
недвижим имот не е използвана за задоволяване на битови нужди. Процесния апартамент
представлявал офис и се използвал за небитови нужди. Оспорва представените с отговора
писмени доказателства. Оспорва доставката на топлинна енергия. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, ал.1 т.3 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност ищецът следва
да установи обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на наличието на облигационна връзка между страните.
Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
2
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител зависи от две групи факти –
установяването на сключен договор между ищеца или ответника или че ответникът
притежава право на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот.
Видно от НА 158 и 159 от 18.12.2019год., В. А. Я. е призната за собственик на
основание наследствено правоприемство на апартамент № 3 и апартамент № 9 ,находящи се
в гр.С............
Видно от представеното Заявление от 16.05.2019 год., В. А. Я. е възразила против
декларирани данни за отопляем обем. Посочила е, че представя скица и акт за разпределение
на канторите, нейна собственост на адреса .......... Декларирала е и че ще разпределя по
равно на двете фирми топла вода.
Със заявлението е представено и споразумение между „Ф. М.“ ООД и „И. Х.“ ЕООД
с което същите се съгласяват да си поделят и заплащат по равно разходите за топла вода.
По отношение на апартамент № 3 и апартамент № 9 са съставени Акт за изключване
на отопление като е посочен абонат „Ф. М.“ ООД, с абонатен номер ******.
Съгласно писмо от 16.01.2020год. на „Т. С.“ЕАД е установено спиране на
топлоснабдяването от отклоненията ,захранващи с отопление ап.3 и ап.9 в сградата на адрес
ул......,с аб- № ******. Клиентът остава потребител на топлинна енергия за подгряване на
топла вода, като следва да се начисляват и суми за топлинна енергия ,отдадена от сградна
инсталация.
По делото е представена покана да се сключи писмен договор за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди ,с писмо от 18.08.2022 г. на "Т. С. " ЕАД, адресирани до
„Ф. М.“ ЕООД, с копие от В. А. Я., с покана за заплащане на топлинна енергия, дължима за
периода м.12.2019год. – м.07.2022год.
От заключението на приетата техническа експертиза на се установява, че
потребителите в сградата на адрес ул.“..... 2,4 ползват топлинна енергия за стопански нужди.
Сградата е офис-сграда и технологични разходи не се приспадат. На адреса има само двама
потребители на топла вода – аб. № ..... и аб. № **** като не се прилага услугата дялово
разпределение и няма изготвени изравнителни сметки. В процесния период се е ползвала
само топла вода, разхода не се е отчитал по водомер.Отчитането на ТЕ се извършва по
топломер,монтиран в абонатната станция като разпределението на ТЕ между потребителите
се извършвало ежемесечно по равно.
На база на изложеното следва извода, че ответницата не е битов клиент по смисъла
на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди /по смисъла
на §1,т. 33в. ДР на ЗЕ/
Не се установи да е сключен писмен договор между ответницата и „Т. С.“ЕАД ,в
качеството й на небитов клиент.
Тук следва да се посочи че презумпцията за по чл. 153 ЗЕ относно собствениците и
вещните ползватели не се прилага по отношение на небитовите клиенти.
Ето защо не се установи първата предпоставка за уважаване на исковете и искът
подлежи на отхвърляне само на това основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че съгласно чл. 12, т.11 от Общите
условия на „Т. С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди за гр. София
клиентът има задължение да уведоми Продавача в 30 (тридесет) дневен срок в писмена
форма за всяка промяна, свързана с данните, с които се индивидуализира пред Продавача
или със собствеността или други основания, на които Продавачът доставя топлинна енергия
за обекта, вкл. при използване или предоставяне на имота си или на част от него за
извършване на стопанска дейност;
От представените по делото доказателства се установява изпълнение на посоченото
задължение като ответницата е уведомила ищцовото дружество, че в топлоснабдените
имоти се осъществява стопанска дейност.
3
В тази връзка ищецът е изпратил писмо към „Ф. М.“ ЕООД за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
Следва да се държи сметка, че за ищеца са налице способи да задължи ползващият
небитов клиент да сключи договор като това са правилата на чл. 47, ал.1 от общите условия
според която продавачът има право да спре напълно или частично подаването на топлинна
енергия на неправомерно присъединен Клиент или на лице, което ползва топлинна енергия
без да е Клиент на Продавача.
На следващо място е налице и друг ред за претендиране на сумите при липса на
договор, а това е реда на неоснователното обогатяване където ищецът освен доставка на
топлинна енергия следва да установи и реалното обогатяване на ползвателя.
При това положение не се установи наличие на договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, напротив установи се, че в имота се е осъществяла стопанска
дейност и собственика е уведомил ищеца за това обстоятелство. Ето защо ответникът не е
пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявения иск.
Доколкото не се установява първата предпоставка е безпредметно разглеждането на
останалите предпоставки за уважаване на иска или възражението за изтекла погасителна
давност.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С....., общ.
Столична, обл. София (столица) срещу В. А. Я. с ЕГН:********** и адрес гр. С.... с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумите от 1666,15 лева представляваща стойност на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С...., за периода м.05.2021г. – м.04.2022г., и законна лихва за
забава в размер на 396,10 лева за периода от 01.07.2021г. до 15.01.2022г. ведно със законната
лихва върху главинцата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4