Р Е Ш Е Н И Е № 1152
15.10.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св. Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2236/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1
и сл.ГПК.
Производството
е образувано по две жалби от В.А.Л. ***, чрез адв.С.Д.,***/ 08.08.2019г. по
описа на ПОС против Постановление за налагане на глоба от 31.07.2019г. по
изп.д.№ 20187580400974 по описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район
на действие ОС-Пловдив на жалбоподателката в размер на 400 лева и
2. Жалба вх.№ 23982/
08.08.2019г. по описа на ПОС против Постановление за налагане на глоба от 17.07.2019г.
по изп.д.№ 20187580400974 по описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ,
район на действие ОС-Пловдив на жалбоподателката в размер на 400 лева. По
изложени в жалбите оплаквания и доводи за незаконосъобразност и неправилност се
иска отмяна на обжалваните актове на съдебния изпълнител, алтернативно се иска
намаляване на техния размер. Представя писмени доказателства.Претендира се
присъждане на разноски.
Постъпило
е възражение от И.К.Б. ***, чрез адв.Я. Я., първият взискател по изпълнителното
дело, оспорва се основателността на жалбата, по формулирани съображения във възражението.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ Мартин Атанасов, излага се
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник в изпълнителното
производство, легитимирана да обжалва постановлението за глоба на основание
чл.435,ал.2, т.1 ГПК. Видно от преписката по изп.дело и за двете обжалвани
постановления за глоба от 17.07.2019г и 31.07.2019г. жалбоподателката е
получила уведомления на датата 02.08.2019г., поради което подадените чрез
ОС-Пловдив жалби на 08.08.2019г. се явяват в преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално
допустими, следва да се разгледат по същество.
Изпълнителното
производство е образувано от И.К.Б. против В.А.Л. по изп.лист от 28.11.2018г.,
издаден по гр.д.№ 5116/ 2017г. по описа на РС-Пловдив, брачна колегия, за
изпълнение на определен режим на лични отношения между взискателя в качеството
му на баща на малолетното дете А.И.Б., ЕГН: **********.
След
образуване на изп.производство с ПДИ
изх.№ 21393/ 18.12.2018г.
длъжницата В.Л. е поканена да
изпълнява така определения въз основа на съдебния акт режим на лични отношения
между бащата и малолетното дете А. ; указано е на длъжницата в тридневен срок
от връчване на поканата съобразно разпоредбата на чл.528, ал.1 и сл. ГПК да
съобщи на съдебния изпълнител
готовността за предаване на детето в определеното място и време, както и
какви пречки за своевременното изпълнение съществуват, както и при неизпълнение
условието за налагане на глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размер до 400 лева и
постановяване на принудително довеждане. Така в изпълнение на ПДИ са били
проведени и изпълнени съответните действия от длъжницата за осигуряване
изпълнение на определения режим на лични отношения между бащата и малолетното
дете А. на датите 15.03.2019г., видно от Протокол на ЧСИ за изпълнение на определено действие от
същата дата; на 17.05.2019г, видно от Протокол на ЧСИ за изпълнение на
определено действие от същата дата; на 14.06.2019г , видно от Протокол на ЧСИ за изпълнение на определено
действие от същата дата.
Впоследствие
по молба на взискателя И.Б. от 04.07.2019г. е било насрочено принудително
предаване на дете на датата 05.07.2019г. от 16.00ч. С Протокол на ЧСИ от
05.07.2019г. е удостоверено пристигането на съдебния изпълнител на
местоизпълнението на посочен адрес на длъжницата – гр.П., ул.“***, на което
присъствал бащата на детето И.Б. и майката В.Л., както и отразен отказът на
длъжницата Л. да предаде детето с посочване на причината за това, че същата в
момента се ползва от платения си годишен отпуск, за което представила
документи: молба към ЧСИ от 05.07.2019г., заповед за разрешаване на отпуск ,
видно от който на същата бил разрешен платен отпуск за периодите 05.07. –
12.07.2019г., 19.07. – 26.07.2019г., 02.08. – 05.08.2019г и 16.08. -
23.08.2019г. Последвало е по молба на взискателя насрочване от ЧСИ предаване на дете на следваща дата
19.07.2019г., 16.00ч., за което удостоверено уведомяване на длъжницата по
телефона, с приложение на Акт за призоваване/уведомяване от датата 19.07.2019г.,
9,27ч. и получено в отговор, че бащата И.Б. знаел, че майката с детето са на
море и предаване на детето няма да се случи.
В
тази връзка с първото обжалвано Постановление за налагане на глоба от
17.07.2019г. съдебният изпълнител е наложил глоба на длъжницата на основание
чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 ГПК в размер на 400 лева, като тежестта
и поредността на извършеното нарушение е преценено въз основа на
обстоятелствата, че с връчената на 18.01.2019г. ПДИ във връзка с принудителното
провеждане на определения режим на лични контакти на бащата с детето , за
същата е възникнало задължението да съобщи на съдебния изпълнител в тридневен
срок от връчването й обстоятелствата по чл.528, ал.2, т.1-3 ГПК, което не е
било изпълнено, поради което възникнали санкционните последици по чл.528, ал.3 ГПК с оглед неосъщественото предаване на детето на насрочената за това дата
05.07.2019г. В допълнение е мотивирана от ЧСИ констатацията, че длъжницата не е
изпълнила задължението си по споразумението с взискателя да уведоми писмено
последния до 30-ти април на календарната 2019 година за времето, през което ще
ползва платения си годишен отпуск, съобразно постановеното от съда определение
по гр.д.№ 5116/ 2017г. на РС-Пловдив. По идентични мотиви , констатации и
правно основание е издадено и последващото постановление за налагане на глоба на длъжницата в размер на 400 лева във връзка с непроведеното насрочено
по молба на взискателя действие за предаване на дете на датата 19.07.2019г.
С
депозираната жалба жалбоподателката чрез проц.си представител адв.Д. оспорва
законосъобразността на обжалваните актове на съдебния изпълнител с възражението
относно възможността на ЧСИ да санкционира длъжницата във връзка с
неуведомяване от нейна страна писмено взискателя за това през кой период ще
ползва платения си годишен отпуск, позовавайки се на също определеното в
съдебния акт в случай, че жалбоподателката не стори това в определения срок, „
бащата има право да определи за това в кои дати от летния период детето ще бъде
с него и да уведоми писмено за това майката до 5-ти май всяка календарна
година“, което по същество съставлява санкцията спрямо майката при
неуведомяване бащата относно платения си отпуск през лятото. На следващо място се прави довод за това, че
майката правила многократно опити да уведоми взискателя за периода, в който ще
ползва годишния си отпуск както устно, така и писмено, но последният оказвал да
подпише документа за това, в каквато насока са приложени към жалбата писмено уведомление, адресирано и изпратено
до взискателя чрез „Български пощи“ ЕАД на 18.06.2019г.
Действително режимът на лични отношения включва множество
периодично повтарящи се, предварително определени лични незаместими престации
по отношение на родителя – длъжник, за изпълнението на които същият следва да
следи след влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който са задълженията
за изпълнение на определени действия. В настоящия случай се установява от така
удостоверените изпълнителни действия по гл.48 ГПК, че след получаване на ПДИ от
длъжницата същата в периода 15.03. – 14.06.2019г. неколкократно и последователно,
както се констатира по-горе, е
изпълнявала предприетите от взискателя и насрочени за изпълнение от съдебния
изпълнител действия по предаване на малолетното дете в изпълнение на
определения режим на лични отношения с бащата. Действително на второ място на
поредната определена дата за изпълнение на определеното действие предаване на
дете – 05.07.2019г. се установява, че длъжницата е уведомила съдебния
изпълнител в деня на изпълнение относно периодите на ползване на платения си
отпуск, за което представила доказателства, въз основа на които е мотивирала
отказа за изпълнение предаването на детето. По отношение на последващата
насрочена дата за изпълнение на 19.07.2019г. длъжницата отново е уведомила
съдебния изпълнител в момента на уведомяването й по телефона относно така
определената дата за изпълнение предаването на дете относно обстоятелството в
насока на това, че детето не се намира на местоизпълнението. В този смисъл е
налице уведомяване на съдебния изпълнител относно обстоятелството по чл.528, ал.2,
т.2 ГПК относно пречките за несвоевременно изпълнение на задължението, но това
уведомяване не е извършено и изпълнено съобразно изискването на чл.528, ал.2 ГПК и връченото с ПДИ указание на ЧСИ – в тридневен срок от връчването на
поканата за предаване на детето в определеното място и време. С оглед на тези
констатации е налице основанието за санкциониране на длъжницата съобразно
предвиденото за това правно основание по чл.528, ал.3 ГПК, която санкция е в
определения по чл.527, ал.3 ГПК размер – до 400 лева. Преценката за налагане двукратно на
максималния размер на глобата по чл.527, ал.3 ГПК и в двата случая на
санкциониране с Постановлението от 17.07.2019г и Постановлението от
31.07.2019г. се основава на тежестта и поредността на извършеното нарушение. В
случая както се посочи по-горе в периода 15.03.2019г – 14.06.2019г.
определеният режим и насрочените в тази насока изпълнителни действия са били
изпълнявани от родителя –длъжник последователно и стриктно, като неизпълнението
на датите 05.07. и 19.07.2019г. е било във връзка с ползвания от длъжницата
платен годишен отпуск. В случая нарушението на длъжницата се изразява в
несвоевременно уведомяване относно ползването на платения си отпуск, което не е
било системно и с тежест, обуславяща налагането на максималния размер на
административната санкция по чл.527, ал.3 ГПК от 400 лева. В тази насока се
намира от съдебния състав, че поетите по споразумението по брачното дело между
страните насрещни задължения по взаимно уведомяване относно периода на ползване
на платения годишен отпуск не следва да са пряко относими към основанието за
налагане на санкцията по чл.528, ал.3 ГПК, доколкото от неизпълнението от
страна на длъжницата за уведомяване бащата относно периода на ползване на
платения годишен отпуск в срока до 30 април на календарната година, се поражда
правото на бащата и взискател да определи приоритетно времето, през което същият ще реализира
режима на лични контакти с детето в летния период. По тези съображения съдът
намира, че наложената санкция за административното нарушение, изразяваща се
в глоба по чл.527, ал.3 ГПК в
максималния размер от 400 лева не се явява в съответствие с тежестта на
нарушението и при такава поредност на неизпълнението, което да обуслови
максималния размер на санкцията. С оглед на това се намира, че нарушението за
несвоевременно уведомяване на съдебния изпълнител относно наличието на
уважителни причини за непровеждане на режима на лични отношения съобразно
насрочените за това от съдебния изпълнител дати за извършване на определено действие
– предаване на дете следва да се
санкционира с глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размера от по 100 лева за двата
случая на непровеждане на изпълнителните действия, като в останалата част
обжалваните постановления за налагане на глобите в размера от 100 лева до 400
лева следва да се отменят.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят за
настоящото производство направените разноски за адв.възнаграждение по
представени два броя ДПЗС от 07.08.2019г. съобразно уваженото при условията на
евентуалност искане за намаляване на наложените глоби, съответно по двете жалби
до размера от по 100 лева, респ. общо 200 лева за настоящото съдебно
производство.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на глоба от 17.07.2019г. по изп.д.№ 20187580400974 по описа на ЧСИ
М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив на В.А.Л., ЕГН:**********
*** в размера от 100 лева / сто лева/ до 400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление за налагане на глоба от 17.07.2019г. по изп.д.№ 20187580400974 по
описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив
на В.А.Л., ЕГН:********** *** в размера
до 100 лева / сто лева/.
ОТМЕНЯ
Постановление за налагане на глоба от 31.07.2019г. по изп.д.№ 20187580400974 по
описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив
на В.А.Л., ЕГН:********** *** в размера
от 100 лева / сто лева/ до 400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление за налагане на глоба от 17.07.2019г. по изп.д.№ 20187580400974 по
описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив
на В.А.Л., ЕГН:********** *** в размера
до 100 лева / сто лева/.
Осъжда
И.К.Б., ЕГН: ********** *** заплати на В.А.Л.,
ЕГН:********** *** сумата 200 лева / двеста лева/ - направени разноски за
адв.възнаграждение за съдебната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: